След смъртта на император Константин Велики, независимо от даденото признание

След гибелта на император Константин Велики, без значение от даденото самопризнание на християнството като разрешена вяра, християните още веднъж претърпели гонение от сина му, император Констанций, последовател на арианската разкол, която отхвърляла божествеността на Спасителя Иисус Христос. Последвало и гонение от различен жанр. Император Юлиан , наименуван Отстъпник поради обръщането си още веднъж към езичеството, с всевъзможни средства и на първо място с принуждение, се стремял да възвърне езичеството в цялата империя. Не единствено персонално правил езически обреди, само че и принуждавал християните да го вършат и да възвръщат разрушените езически храмове. Тогава доста християни починали страдалчески.

Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в град Антиохия, Сирия. Той бил мощно нервиран от мъжеството и твърдостта на християните против императорската религиозна политика и почнал да ги предава на мъчения и гибел.

По това време в Антиохия се намирал и египетският шеф Артемий, прочут като прочут боец още при Константин Велики. Артемий бил с него, когато на небето се появило чудното предсказание на Христовия кръст. Императорът оценил неговите нравствени качества и политически качества, дал му купата патриций и го назначил за шеф на Александрия в Египет. При царуването на Констанций на него било поръчано да придвижи с почести мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей от град Патра, Пелопонес, в столицата Цариград. Обаче в Антиохия ревностният във вярата си Артемий намерено се възмутил от дейностите на Юлиан и самоуверено го изобличил. Но тази смелост разярила Юлиан, който не почел нито предходните му заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на гибел. Свети Артемий бил посечен с меч в 363 г.