Daily Sabah: Идлиб като преломен момент в отношенията НАТО-Турция
След смъртоносната офанзива на сирийския режим против турски бойци, при която починаха 36 турски военни в сирийския регион Идлиб, Турция прикани за незабавна среща сред съдружниците на НАТО. Съгласно натовския член 4 от Северноатлантическия контракт, когато съдружник счита, че териториалната целокупност, политическата самостоятелност или сигурността са застрашени, той може да изиска консултация с всички съдружници.
След срещата, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази цялостна взаимност и поддръжка за Турция, а шефът на президентските връзки Фахретин Алтън съобщи, че Турция чака от НАТО основаването на зона за полети в северозападната част на Сирия. Тогава вниманието беше ориентирано към членовете на НАТО и дали ще има забележителна помощ за турските войски в Сирия.
Това написа в собствен коментар за турското издание Daily Sabah Енес Гюзел, бивш откривател в Световния проучвателен център TRT, лекар на науките в Истанбулския университет по политически науки и интернационалните връзки.
След експлоадирането на спора в Сирия, членовете на НАТО, Съединените щати, Германия и други страни разположиха елементи за противовъздушна защита като помощ за Анкара през 2013 година Въпреки това някои страни членки, като Германия, изтеглиха своите ракети „ Пейтриът “ през 2016 година и все още Турция не е съответно предпазена от евентуални трансгранични офанзиви от страна на Сирия.
От началото на войната в Сирия съдружниците от НАТО не можаха да реализират консенсус по отношение на бъдещето на Сирия. В спора страните от НАТО работят независимо и преследват тесните си ползи, допринасяйки по този метод за хаоса в Сирия. Политиката на Турция в Сирия също е изправена пред тази действителност. В Сирия съдружниците от НАТО споделят, че са съдружници на бойното поле, само че имат спорни цели.
Въпреки загрижеността на Турция за сигурността, някои от съдружниците в Алианса към момента считат терористичната организация YPG/PYD за собствен съдружник в битката против „ Даеш “, което прави обстановката още по-сложна.
След незабавната среща, член 5 от Северноатлантическия контракт, който включва интервенция за отбрана на страните членки на НАТО, още веднъж беше признат. Няколко страни отхвърлиха това с аргумента, че нападението против турски войски не е осъществено на турска земя и член 5 се ползва единствено в случай че съдружникът бъде атакуван на негова територия.
Има обаче образци за филантропична интервенция на НАТО, като в Либия през 2011 година Въпреки че от спора в Либия не се стига до офанзива или директна опасност против никоя страна от НАТО, Алиансът въпреки всичко реши да се намеси там, с цел да смъкна режима на полковник Муамар Кадафи за отбрана на цивилните и попречване на филантропична злополука в страната.
Конфликтът в Сирия към този момент не би трябвало да е въпрос на разлики в мненията сред членовете на НАТО и не трябва да се омаловажава и свежда до това дали член 5 се ползва в Сирия, или не. Като деятелен член на НАТО, сигурността на Турция е в риск и под опасност от Русия. Сирийският спор в прочут смисъл е тест дали обединена система като НАТО през днешния ден има стойност.
Нарастващото въздействие на Русия в Източна Европа и Близкия изток е ясно очевидно през последните години. Освен военните намеси на Русия против Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година, военната и дипломатическа роля, която Русия стартира да играе изключително през 2015 година и по-нататък в спора в Сирия, доста усили районното ѝ въздействие.
Съединени американски щати, Европейският съюз и НАТО не можеха да играят ефикасна роля в разрешаването на украинската рецесия, нито биха могли да повлияят прекалено много на санкционните политики на Русия.
Освен това решението на администрацията на Доналд Тръмп да изтегли американските сили от Близкия изток сътвори вакуум в района. Русия от ден на ден запълва този вакуум тук-там като Сирия и Либия. Европейците просто следят развиването на събитията за обезверените си съседи.
Като хладнокръвен съдружник на сирийския режим, Русия предложи въздушна помощ на Башар Асад, което даде на режима му превъзходството в спора в Сирия. Използвайки преимуществото си, сирийският режим непрестанно обстрелва почтени цивилни в Идлиб с цената на хиляди почтени животи. В резултат на това се задейства бутона на следващата бежанска рецесия и милион цивилни бяха изтласкани до турските граници.
Турция, като единствената страна, която остава директно изложена на отрицателните последствия от офанзивите на режима в Идлиб, стартира интервенцията „ Пролетен щит “ против сирийския режим, с цел да предотврати разселването на още милиони цивилни и да подсигурява сигурността и сигурността на почтените цивилни.
Ситуацията в Сирия през днешния ден съставлява тест за НАТО. Ако поддръжката на НАТО остане лимитирана до просто думи на поддръжка и не се осъществя в деяние, това ще навреди на Алианса. Подобна обстановка освен ще породи съмнение измежду неговите членове и ще го подкопае, само че и НАТО ще загуби силата на отпор, по-специално по отношение на съветската опасност. Политиката за одобряване на НАТО във връзка с Русия в допълнение ще насърчи експанзията ѝ и Русия ще бъде наясно с обстоятелството, че каквато и опасност да съставлява за страните членки, тя няма да срещне значително противопоставяне от страна на НАТО.
Ако Турция не може да получи задоволителна поддръжка от своите съдружници в НАТО, това ще има пагубно влияние и ще подкопае турските възгледи за Пакта. Ако Алиансът остави член самичък да се грижи за проблемите си, за други членове това ще бъде повратно и ще преценяват, че той не се грижи за своите членове. НАТО би трябвало да увери своите членове, че може и е кадърен да посрещне потребностите на сигурността на своите страни членки, когато имат потребност от това, и не би трябвало да излага доверието в него на заплаха, отбелязва още анализаторът.
След срещата, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази цялостна взаимност и поддръжка за Турция, а шефът на президентските връзки Фахретин Алтън съобщи, че Турция чака от НАТО основаването на зона за полети в северозападната част на Сирия. Тогава вниманието беше ориентирано към членовете на НАТО и дали ще има забележителна помощ за турските войски в Сирия.
Това написа в собствен коментар за турското издание Daily Sabah Енес Гюзел, бивш откривател в Световния проучвателен център TRT, лекар на науките в Истанбулския университет по политически науки и интернационалните връзки.
След експлоадирането на спора в Сирия, членовете на НАТО, Съединените щати, Германия и други страни разположиха елементи за противовъздушна защита като помощ за Анкара през 2013 година Въпреки това някои страни членки, като Германия, изтеглиха своите ракети „ Пейтриът “ през 2016 година и все още Турция не е съответно предпазена от евентуални трансгранични офанзиви от страна на Сирия.
От началото на войната в Сирия съдружниците от НАТО не можаха да реализират консенсус по отношение на бъдещето на Сирия. В спора страните от НАТО работят независимо и преследват тесните си ползи, допринасяйки по този метод за хаоса в Сирия. Политиката на Турция в Сирия също е изправена пред тази действителност. В Сирия съдружниците от НАТО споделят, че са съдружници на бойното поле, само че имат спорни цели.
Въпреки загрижеността на Турция за сигурността, някои от съдружниците в Алианса към момента считат терористичната организация YPG/PYD за собствен съдружник в битката против „ Даеш “, което прави обстановката още по-сложна.
След незабавната среща, член 5 от Северноатлантическия контракт, който включва интервенция за отбрана на страните членки на НАТО, още веднъж беше признат. Няколко страни отхвърлиха това с аргумента, че нападението против турски войски не е осъществено на турска земя и член 5 се ползва единствено в случай че съдружникът бъде атакуван на негова територия.
Има обаче образци за филантропична интервенция на НАТО, като в Либия през 2011 година Въпреки че от спора в Либия не се стига до офанзива или директна опасност против никоя страна от НАТО, Алиансът въпреки всичко реши да се намеси там, с цел да смъкна режима на полковник Муамар Кадафи за отбрана на цивилните и попречване на филантропична злополука в страната.
Конфликтът в Сирия към този момент не би трябвало да е въпрос на разлики в мненията сред членовете на НАТО и не трябва да се омаловажава и свежда до това дали член 5 се ползва в Сирия, или не. Като деятелен член на НАТО, сигурността на Турция е в риск и под опасност от Русия. Сирийският спор в прочут смисъл е тест дали обединена система като НАТО през днешния ден има стойност.
Нарастващото въздействие на Русия в Източна Европа и Близкия изток е ясно очевидно през последните години. Освен военните намеси на Русия против Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година, военната и дипломатическа роля, която Русия стартира да играе изключително през 2015 година и по-нататък в спора в Сирия, доста усили районното ѝ въздействие.
Съединени американски щати, Европейският съюз и НАТО не можеха да играят ефикасна роля в разрешаването на украинската рецесия, нито биха могли да повлияят прекалено много на санкционните политики на Русия.
Освен това решението на администрацията на Доналд Тръмп да изтегли американските сили от Близкия изток сътвори вакуум в района. Русия от ден на ден запълва този вакуум тук-там като Сирия и Либия. Европейците просто следят развиването на събитията за обезверените си съседи.
Като хладнокръвен съдружник на сирийския режим, Русия предложи въздушна помощ на Башар Асад, което даде на режима му превъзходството в спора в Сирия. Използвайки преимуществото си, сирийският режим непрестанно обстрелва почтени цивилни в Идлиб с цената на хиляди почтени животи. В резултат на това се задейства бутона на следващата бежанска рецесия и милион цивилни бяха изтласкани до турските граници.
Турция, като единствената страна, която остава директно изложена на отрицателните последствия от офанзивите на режима в Идлиб, стартира интервенцията „ Пролетен щит “ против сирийския режим, с цел да предотврати разселването на още милиони цивилни и да подсигурява сигурността и сигурността на почтените цивилни.
Ситуацията в Сирия през днешния ден съставлява тест за НАТО. Ако поддръжката на НАТО остане лимитирана до просто думи на поддръжка и не се осъществя в деяние, това ще навреди на Алианса. Подобна обстановка освен ще породи съмнение измежду неговите членове и ще го подкопае, само че и НАТО ще загуби силата на отпор, по-специално по отношение на съветската опасност. Политиката за одобряване на НАТО във връзка с Русия в допълнение ще насърчи експанзията ѝ и Русия ще бъде наясно с обстоятелството, че каквато и опасност да съставлява за страните членки, тя няма да срещне значително противопоставяне от страна на НАТО.
Ако Турция не може да получи задоволителна поддръжка от своите съдружници в НАТО, това ще има пагубно влияние и ще подкопае турските възгледи за Пакта. Ако Алиансът остави член самичък да се грижи за проблемите си, за други членове това ще бъде повратно и ще преценяват, че той не се грижи за своите членове. НАТО би трябвало да увери своите членове, че може и е кадърен да посрещне потребностите на сигурността на своите страни членки, когато имат потребност от това, и не би трябвало да излага доверието в него на заплаха, отбелязва още анализаторът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ