Трагичната ирония в Статуята на мира при Конкреса в САЩ
След щурмуването на Конгреса при започване на януари, някои от бунтовниците са явно сюрпризирани, когато схващат, че кръговото кръстовище, където са задържани, в действителност е Паметникът на мира и част от територията на Капитолия. Често подминавана, призрачната, ерозирала скулптура в края на Пенсилвания Авеню през януари влезе във фокуса на новинарските фрагменти за щурма и остава загадъчна емблема на следствията от него.
Колкото и да е необичайно, Паметникът на мира стартира като боен монумент в чест на загиналите моряци и морски пехотинци от Съюза. Идеята е на адмирал Дейвид Диксън Портър, прочут пълководец, който като в началото е предопределен за военноморската академия на Съединени американски щати в Анаполис, където адмиралът е служил като надзорник. Той персонално набира средства и през 1871 година поръчва скулптурата, даже скицира личната си визия – и поема известна рецензия за нея. Портър „ знае повече за високите мачти, в сравнение с за високото изкуство “, отсича един критик.
С амалгама от типичен подмятания и викториански погребални претекстове, скулптурата остава нещо като пъзел за актуалните очи. „ Това е мишмаш монумент “, споделя Елис Фридланд, стипендиант на Университета Джордж Вашингтон, който работи върху книга за класическото изкуство и архитектура на столицата.
На върха й, който е към 13 метра, седи музата на Историята, която държи том с надпис „ те умряха, с цел да може страната им да живее “. Друга женска фигура, за която се счита, че е Мъката, плаче на рамото на Историята. Под тях е Победата, а в краката й са херувимни версии на Марс и Нептун, които си играят с меч и тризъбец.
Погълнат от пристрастеност към плана си, Портър изчаква първо да набере всички средства и чак тогава споделя проектите си с министъра на флота Гидиън Уелс. Двамата мъже си спретват спор – Уелс „ служи на страната си в най-мрачния й час с честност и старание, в случай че не и със забележителна безрезервност “, написа Портър един път – и Уелс постанова несъгласие върху проекта на Портър. Военноморският мемориал, както го назовават, въпреки всичко няма да стигне до Анаполис. Конгресът намира място за него в подножието на Капитолийския рид.
Изваян от изтъкнатия Франклин Симънс в ателието му в Рим, паметникът е изпратен на части до окръг Колумбия и приключен през 1877 година Статуята на мира в действителност е добавка в последната минута и е обърната към Капитолия в необяснимо гологръдо облекло. Мирът е може би политически компромис, прибавен, с цел да успокои някогашните конфедерати в Конгреса, които не желаят да поддържат идеята на Съюза. Портър изпраща записка до архитекта на Капитолия: „ Ако тази скулптура не накара членовете на Конгреса да се усещат спокойни, не знам какво ще стане. “ Новост в града, цялостен с военни монументи, този спонтанен храм на мира не е публично отдаден или даже напълно завършен; дизайнът включва и бронзови делфини, които към момента не са се посочили.
Изработен от карарарски мрамор – материал, толкоз уязвим на детайлите, колкото и самият мир – паметникът не се оправя добре с киселинните дъждове и замърсяването. Човешките лица са размазани, а мраморният гълъб в краката на Мира от дълго време е отлетял. Частите на телата са отчупени и заменени.
Да се осмисли комплицираното произведение на изкуството в никакъв случай не е било елементарно. „ Това е казусът с тези алегорични монументи “, споделя историкът на изкуството в Питсбърг Кърк Савидж. „ Те могат да значат всичко… “ Неизбежно е, споделя той, паметникът „ да бъде присвоен по други аргументи и използва “. През 1971 година протестиращите срещу Виетнамската война наобикалят паметника и замръзват със флагове в ръце, като по този начин сами наподобяват на скулптури. По време на събитията през януари, някой увива шал на врата на Победата, а над малкия Марс, богът на войната, се извисява човек, облечен в каубойска шапка с рог в ръка.
Съвременните монументи на мира са по-скоро простовати – една апаратура пред кметството на Осло, където се дава Нобелова премия за мир, съставлява дъга във формата на усмивка. Но някои художници виждат голяма мощ в античните скулптури. Кшищоф Водичко, който работи с видеопрожекции и прожектира лицата на травмирани бойци върху Мемориала на Линкълн в парка Юниън Скуеър в Ню Йорк, споделя, че човешките форми на Паметника на мира са това, което ни сграбчва в него. „ Ние имаме особено отношение към тези скулптури. Ние се идентифицираме с тях. Анимираме ги, без да знаем кои са. Искаме да чуят това, което желаеме да кажем. Понякога сядаме на раменете им и слагаме флагове в ръцете им. “
