След шестмесечни преговори и четири отлагания България получи зелена светлина

След шестмесечни договаряния и четири отлагания България получи зелена светлина от Европейската комисия за проекта си за възобновяване и устойчивост Срещу него София ще получи 6.27 милиарда евро (12.5 милиарда лева.) безплатно от европейския бюджет, с цел да извърши 53 плана и 47 промени до края на 2026 година Това е към 10% от Брутният вътрешен продукт на България, което измежду най-високите суми на глава от популацията в Европейски Съюз. Проектите са разпределени в четири области: зелен и дигитален преход, рационализация, обществени действия, обучение и опазване на здравето. По тях България е показала, че преследва 346 достижения и цели, по които осъществяването ще бъде оценено от Брюксел. Всички планове би трябвало да бъдат приключени до края на 2026 година, а парите за неприключените ще бъдат изгубени. Българското държавно управление е решило да не се възползва от опцията да форсира възобновяване като вземе нисколихвен заем от Европейски Съюз, само че може да промени желанията си до август 2023 година и да кандидатства за заем с спомагателни промени, написа Дневник. Зелен преход и въглищни централи За осъществяване на климатичните цели на Европейски Съюз в проекта са планувани най-вече средства – 58.9% от цялата сума или към 3.7 милиарда евро. В проекта е записано обвързване да не се построяват нови електроцентрали на въглища, а съществуващите да бъдат затворени най-късно до края на 2038 година Според почитан чиновник на Европейската комисия смяната в енергийната обстановка поради глобите, провокирани от войната в Украйна, няма да повлияе на уговорката на България и той не може да бъде разсрочен. Най-много пари са планувани за увеличение на производството на сила от възобновими източници – 1.7 милиарда евро, като тук са включени освен създаване на слънчеви и вятърни мощности и на акумулатори за запазване на силата, само че и промени като изработването на закон за вятърни централи в морето, какъвто в този момент няма, либерализация на пазара за сила, въвеждане на общ билет за всички типове превоз, основаване на нискоемисионни зони в градовете и увеличение на парка от коли с ниски или нулеви СО2 излъчвания. 942 млн. евро са планувани за възстановяване на енергийната успеваемост и саниране на частни публични здания, като България поема ангажимент да понижи енергийното им ползване с 30%. 666 млн. евро ще бъдат вложени в пазаруването на жп вагони и локомотиви, електрификацията жп линии и основаване на интермодално пристанище в Русе. Цифровизация на България Правителството желае да похарчи за възстановяване на цифровизацията и свързаността 1.6 милиарда евро или 25.8% от общата стойност на проекта за възобновяване. Властите залагат развиване на 5G мрежа и по-ефективно потребление на радиочестотния набор. Най-голяма част от парите за цифровизация е планувано да се похарчат за развиване на цифровите умения на популацията – 319 млн. евро. Тук са включени центрове за образование, основаване на народен портал за отдалечено образование на възрастни. 297 млн. евро ще бъдат вложени в цифровизация на администрацията, като най-вече пари са вложени в електронното подаване и приемане на документи, отдалечено водене на правосъдни процеси и електронни правосъдни регистри. От тези пари ще се цифровизира работата на площите, ще се построи портал за здравно диагностициране, ще се цифровизира работата на незабавния телефон 112. 75 млн. евро ще отидат за възстановяване на енергийната мрежа. 270 млн. евро са заделени за създаване на цифрова инфраструктура, която да разреши основаването на мрежа за бърз интернет в отдалечени и едва обитаеми райони, с цел да се форсира икономическото им развиване. Пари са планувани за цифровизация на превоза, цифровизация на музейните, библиотечните и аудиовизуални фондове, компютри за университетите и ИТ решения и киберсигурност на дребните и междинни предприятия. Високопоставен чиновник на Еврокомисията сподели, че една от огромните им гордости в българския проект е че плановете са ситуирани из цялата страна, а не са съсредоточени единствено в София и в огромните градове. Бизнес среда, опазване на здравето и образование 188 млн. евро са планувани за възстановяване на бизнес средата, като в нея са включени битката с корупцията, възстановяване на системата за публични поръчки и ограничение на „ ин хаус процедурите “ и на търговете с един участник, рационализиране на законодателството за банкрутите и по-добро ръководство на държавните компании. Тук се включва и промяната за наказателната отговорност и отчетността на основния прокурор, за което държавното управление на Кирил Петков предложи нов механизъм, предусещащ арбитър да може да проверява възможни закононарушения на ненаказуемия в този момент основен прокурор. В този портфейл са планувани стопански помощи за бизнеса, както и развиването на пет индустриални паркове. Планът ще се употребява за финансиране на промяна в образованието, част от която е наложително предучилищно обучение от 4-годишна възраст, модернизиране на университети и институти, възстановяване на връзката сред развойните бази и бизнеса и повишение на компютърната просветеност. Заложено е основаване на юношески центрове, които да интегрират в обществото уязвими групи, в това число ромите. В опазването на здравето посоката на промени е развиването на доболничната помощ и диагностиката, тласъци за привличане на медици и по-разпределение на здравния личен състав, поправяне на лечебни заведения и основаване на система за избавяне от въздуха с шест хеликоптера коли за спешна помощ и прилежаща инфраструктура. Планът за възобновяване планува основаване на мрежа за подкрепяне на хората в риск от беднотия, увеличение на минималния приход до 2024 година, възстановяване на изискванията за живот на хората с увреждане и на грижи за старите хора. Залага се строителство на повече детски градини и ясли. Не толкоз бързо: Кога ще дойдат парите Според Европейската комисия България не може да разчита на първо заплащане по проекта за възобновяване преди втората половина на годината и най-рано след края на лятото. След като София се самолиши от задатък, като се забави с проекта, тя би трябвало да покаже достижения, реализирани със лични старания, преди да може да кандидатства за пари. След позитивната оценка, която Урсула фон дер Лайен връчи на премиера Кирил Петков в четвъртък, Европейската комисия ще изпрати предложение за утвърждение на българския проект на страните членки. Те имат четири седмици да го гласоподават. След това Европейската комисия и българското държавно управление ще би трябвало да подпишат финансово и операционно съглашения за осъществяването на проекта и осъществяването на заплащанията, което се чака това да отнеме към два месеца. Междувременно българското държавно управление ще би трябвало да приготви системата за одитиране и надзор на разходваните средства, да задейства системата за наблюдаване на осъществяване на проекта, да разпредели отговорностите сред органите, които го ще го осъществят и да попълни административния им потенциал. Еврокомисията заяви, че ръководството на проекта ще бъде поверено главно на Министерството на финансите. След приключването на административните дейности българското държавно управление ще би трябвало да кандидатства за заплащане, доказвайки постигането на първите индикатори. Така за реализирането на всички промени и планове – общо 103, управляващите ще имат разполагаем към 50 месеца, като последното евро би трябвало да е разплатено до 31 декември 2026 година Парите за незавършените действия ще бъдат изгубени и ще би трябвало да бъдат покрити за сметка на българския бюджет. Очаквания за възобновяване на икономиката Европейската комисия пресмята, че даже без заемната част, българската стопанска система ще нарасте с 1.9-2.9 % единствено от европейските вложения, направени посредством проекта за възобновяване. В прогнозата не е включен резултатът от осъществените законодателни, административни, здравни, обществени и просветителни промени, уточни източник от Комисията. От общия европейски напредък българския Брутният вътрешен продукт ще нарасне с още 0.6% до 2026 година Най-видим резултатът от европейската финансова инжекция ще е в края на финансирането, когато се чака резултатът от него да надвиши 3%.