Историята на Toyota Supra и новото пето поколение
След повече от 10 години на звук и създаване на първообраз, легендата Toyota Supra се появи на бял свят на автосалона в американския град Детройт, който е и първи за годината. Това е мотив да създадем преход през историята на един от най-популярните спортни коли от Страната на изгряващото слънце.
Идеята за модела идва след огромната нервност, основала друга японска класика - Datsun 240Z през 70-те години, като за база се употребява по-малката Celica Liftback. Supra обаче е по-пораснала и заобикаля от четирицилиндровия мотор в интерес на шестцилиндров, който влиза във всички последващи генерации. Първото потомство носещо вътрешните означения А40 и А50 стартира произвеждане през 78-а година и се предлага с два мотора. Заради рестриктивните мерки, за вътрешния пазар, който носи съкращението JDM - japanese domestic market, моделът се продава с 2.0-литров мотор с мощ от 123 конски сили. За външния пазар, първата Supra получава 2.6-литров елемент със 110 коня. Естествено, за острова излиза и специфичната версия 2800 GT с име подсказващо кубатурата и мощ от 175 коня.
Съвсем скоро по-късно - през 81-а излиза и втората генерация на модела с код А60. Дизайнът на Супра към този момент носи стила на 80-те. Двигателите още веднъж са два - 2.0-литров с мощ от 125 до 160 в късните версии и към този момент 2.8-литров общоприет мотор с мощ от 145 до 178 коня за другите версии и пазари. Моделът се появява с два вида съоръжение - L, което елементарно се подразбира, че дава отговор за първокласната и за перформънс версията. Втората се разграничава външно с добавените по-широки арки на калниците, по необятните джанти и спортните седалки с 8 типа контролиране.
Идва ред и на третото потомство, което прави една от огромните и радикални крачки - представянето на именития мотор с турбокомпресор с името 1JZ GTE. То прекъсва и причинно-следствената връзка със Селика и стартира нова с първокласния модел Soarer. Моделът с кодово наименование А70 е със доста по-гладки форми и по-добър дизайн, което в композиция с положителните мотори води до огромни продажби. Агрегатите още веднъж включват двулитров за японския пазар, само че той към този момент има и битурбо версия, като мощността на двата е надлежно 160 и 205 конски сили. За останалите пазари, базовата Супра има мощ от 200 коня за атмосферния трилитров мотор.
Споменахме турбодвигателя 1JZ, само че преди него, на бял свят излиза турбо версия на 7М с 232 коня, само че се оказва цялостна с проблеми. Това кара инженерите от Острова да пристъпят към създаването на нов елемент и през 1990-а, на бял свят излиза 2.5-литровия 1JZ-GTE с базова мощ от 280 конски сили. Капацитетът, който има мотора за спомагателна мощ трансформира модела в още по-желан от почитателите.
Прогресът води до ново потомство, което стартира да се създава през 89-а година и излиза на бял свят напролет 93-а на пътя. Тук още повече се натъртва на дизайна и формите, като четвъртото потомство А80 отива към гран туризмо класа, като доста се акцентира представянето. Различните мотори към този момент са сведени до два - атмосферен и битурбо 2JZ с мощ от 220 до 326 конски сили. Второто число води до изстрелването на Супра от 0 до 100 за единствено 4.6 секунди, което в средата на 90-те изкарва модела пред доста по-скъпи и редки машини.
Повечето от вас знаят за би-турбо конфигурацията, само че забавното тук е, че турбокомпресорите работят на каскаден режим, а не за обособен брой цилиндри. Първото стартира дейна работа от единствено 1800 оборота и носи цели 407 нютонметра, а второто добавя след 4000 оборота. Максималната скорост също е респектираща и доближава 285 км/ч, като още веднъж споменем, че става въпрос за 90-те години. Моделът получава и нова шестстепенна ръчна скоростна кутия при турбо версията.
Четвъртата и именита Супра идва и с доста елементи, които да понижат тежестта на автомобила - капакът, тарга тавана при съответната версия и част от детайлите на окачването стават алуминиеви. Воланът пък, е с магнезиева основа, резервоарът и багажника стават пластмасови, а изпускателната система е единична. Освен с доста положително ускоряване, моделът има и спирачна система, която му завоюва връх през 90-те. Той съумява да спре от 113 км/ч или 70 благи за единствено 45 метра - връх, който бива надвит чак през 2004-а от Porsche Carrera GT - машината с свръхестествен тон.
Следва една памента дата, от която натам, света ще гледа с друго око на японските коли - 22 юни 2001-ва. Тогава излиза първия филм от поредицата "Бързи и гневни " на Роб Коен, където Супра изиграва една от най-главните функции подигравайки се с бутикови коли. Следва повсеместен взрив на търсене на модела за мил надпревари, а той става още по-популярен около зараждащата се фикс идея по дрифта и към момента можем да забележим Супра в шампионатите. Наскоро един червен образец в непосредствен до заводския тип се продаде за рекордната сума от 121 хиляди $ със единствено 7111 благи на километража.
Минават близо 10 години на мъртвило и размишления дали ще има последваща легенда и чак през 2010-а Тойота резервира името Супра за следващ път. Отново следва пауза до началото на 2013-а когато се появява първообраз наименуван FT-1, който сграбчва всички в автомобилния свят с отношение към дизайна. През 2016 се появява и поръчка за името за Европа, което поражда още въпроси и малко по-късно се появяват първите фотоси на първообраз, идващ бъдещото ново потомство на Баварското BMW Z4. От тогава изминаха няколко години на разработка, в които доста се гадаеше, какво ще се крие под капака като главния любимец бе хибрид с V6 мотор.
Първата поява на автомобила бе в спортната версия на автосалона в Женева напролет, където успяхме да я забележим онлайн, а втората под камуфлаж на Фестивалът на скоростта Гудууд предишното лято. Този януари обаче, на автоизложението в Детройт видяхме новата Супра в цялостен растеж. За всички, бе изненада, че новото пето потомство ще бъде с три мотора на BMW. Първите два ще са две версии на двулитровия четирицилиндров с мощ от 197 коня и 320 нютонметра и 258 коня и 400 нютонметра. Третият ще бъде новия трилитров шестцилиндров турбо с код B58 и мощ от 340 коня и 500 нютонметра, който обаче ще има 385 коня в по-новата си версия за Z4. Той ще предлага ускоряване от 0 до 100 за 4.3 секунди.
Ако за болшинството от феновете на легендата това е оскверняване, то в тези времена на доста строги екологични правила, това е може би най-хубавия правоприемник на 2JZ. Разработването на напълно нов елемент към този момент включва доста разнообразни критерии и доста ще увеличи цената на автомобила в случай че е вътрешно. Той има същия брой цилиндри в същата линейна настройка и наложително пълнене, а и има добра база за модификации и елементарно подминава границата от 500 конски сили. Това сигурно ще се хареса на почитателите по света. Засега скоростната кутия също ще бъде от Z4 - 8-степенния автоматик на ZF с код 8HP, който държи на доста натоварване и работи отлично, само че се чака и ръчна кутия.
Първият образец от петото потомство на Супра дооборудван с GR пакет бе продаден на търг, като цената му доближи впечатляващите 2.1 милиона $.
Идеята за модела идва след огромната нервност, основала друга японска класика - Datsun 240Z през 70-те години, като за база се употребява по-малката Celica Liftback. Supra обаче е по-пораснала и заобикаля от четирицилиндровия мотор в интерес на шестцилиндров, който влиза във всички последващи генерации. Първото потомство носещо вътрешните означения А40 и А50 стартира произвеждане през 78-а година и се предлага с два мотора. Заради рестриктивните мерки, за вътрешния пазар, който носи съкращението JDM - japanese domestic market, моделът се продава с 2.0-литров мотор с мощ от 123 конски сили. За външния пазар, първата Supra получава 2.6-литров елемент със 110 коня. Естествено, за острова излиза и специфичната версия 2800 GT с име подсказващо кубатурата и мощ от 175 коня.
Съвсем скоро по-късно - през 81-а излиза и втората генерация на модела с код А60. Дизайнът на Супра към този момент носи стила на 80-те. Двигателите още веднъж са два - 2.0-литров с мощ от 125 до 160 в късните версии и към този момент 2.8-литров общоприет мотор с мощ от 145 до 178 коня за другите версии и пазари. Моделът се появява с два вида съоръжение - L, което елементарно се подразбира, че дава отговор за първокласната и за перформънс версията. Втората се разграничава външно с добавените по-широки арки на калниците, по необятните джанти и спортните седалки с 8 типа контролиране.
Идва ред и на третото потомство, което прави една от огромните и радикални крачки - представянето на именития мотор с турбокомпресор с името 1JZ GTE. То прекъсва и причинно-следствената връзка със Селика и стартира нова с първокласния модел Soarer. Моделът с кодово наименование А70 е със доста по-гладки форми и по-добър дизайн, което в композиция с положителните мотори води до огромни продажби. Агрегатите още веднъж включват двулитров за японския пазар, само че той към този момент има и битурбо версия, като мощността на двата е надлежно 160 и 205 конски сили. За останалите пазари, базовата Супра има мощ от 200 коня за атмосферния трилитров мотор.
Споменахме турбодвигателя 1JZ, само че преди него, на бял свят излиза турбо версия на 7М с 232 коня, само че се оказва цялостна с проблеми. Това кара инженерите от Острова да пристъпят към създаването на нов елемент и през 1990-а, на бял свят излиза 2.5-литровия 1JZ-GTE с базова мощ от 280 конски сили. Капацитетът, който има мотора за спомагателна мощ трансформира модела в още по-желан от почитателите.
Прогресът води до ново потомство, което стартира да се създава през 89-а година и излиза на бял свят напролет 93-а на пътя. Тук още повече се натъртва на дизайна и формите, като четвъртото потомство А80 отива към гран туризмо класа, като доста се акцентира представянето. Различните мотори към този момент са сведени до два - атмосферен и битурбо 2JZ с мощ от 220 до 326 конски сили. Второто число води до изстрелването на Супра от 0 до 100 за единствено 4.6 секунди, което в средата на 90-те изкарва модела пред доста по-скъпи и редки машини.
Повечето от вас знаят за би-турбо конфигурацията, само че забавното тук е, че турбокомпресорите работят на каскаден режим, а не за обособен брой цилиндри. Първото стартира дейна работа от единствено 1800 оборота и носи цели 407 нютонметра, а второто добавя след 4000 оборота. Максималната скорост също е респектираща и доближава 285 км/ч, като още веднъж споменем, че става въпрос за 90-те години. Моделът получава и нова шестстепенна ръчна скоростна кутия при турбо версията.
Четвъртата и именита Супра идва и с доста елементи, които да понижат тежестта на автомобила - капакът, тарга тавана при съответната версия и част от детайлите на окачването стават алуминиеви. Воланът пък, е с магнезиева основа, резервоарът и багажника стават пластмасови, а изпускателната система е единична. Освен с доста положително ускоряване, моделът има и спирачна система, която му завоюва връх през 90-те. Той съумява да спре от 113 км/ч или 70 благи за единствено 45 метра - връх, който бива надвит чак през 2004-а от Porsche Carrera GT - машината с свръхестествен тон.
Следва една памента дата, от която натам, света ще гледа с друго око на японските коли - 22 юни 2001-ва. Тогава излиза първия филм от поредицата "Бързи и гневни " на Роб Коен, където Супра изиграва една от най-главните функции подигравайки се с бутикови коли. Следва повсеместен взрив на търсене на модела за мил надпревари, а той става още по-популярен около зараждащата се фикс идея по дрифта и към момента можем да забележим Супра в шампионатите. Наскоро един червен образец в непосредствен до заводския тип се продаде за рекордната сума от 121 хиляди $ със единствено 7111 благи на километража.
Минават близо 10 години на мъртвило и размишления дали ще има последваща легенда и чак през 2010-а Тойота резервира името Супра за следващ път. Отново следва пауза до началото на 2013-а когато се появява първообраз наименуван FT-1, който сграбчва всички в автомобилния свят с отношение към дизайна. През 2016 се появява и поръчка за името за Европа, което поражда още въпроси и малко по-късно се появяват първите фотоси на първообраз, идващ бъдещото ново потомство на Баварското BMW Z4. От тогава изминаха няколко години на разработка, в които доста се гадаеше, какво ще се крие под капака като главния любимец бе хибрид с V6 мотор.
Първата поява на автомобила бе в спортната версия на автосалона в Женева напролет, където успяхме да я забележим онлайн, а втората под камуфлаж на Фестивалът на скоростта Гудууд предишното лято. Този януари обаче, на автоизложението в Детройт видяхме новата Супра в цялостен растеж. За всички, бе изненада, че новото пето потомство ще бъде с три мотора на BMW. Първите два ще са две версии на двулитровия четирицилиндров с мощ от 197 коня и 320 нютонметра и 258 коня и 400 нютонметра. Третият ще бъде новия трилитров шестцилиндров турбо с код B58 и мощ от 340 коня и 500 нютонметра, който обаче ще има 385 коня в по-новата си версия за Z4. Той ще предлага ускоряване от 0 до 100 за 4.3 секунди.
Ако за болшинството от феновете на легендата това е оскверняване, то в тези времена на доста строги екологични правила, това е може би най-хубавия правоприемник на 2JZ. Разработването на напълно нов елемент към този момент включва доста разнообразни критерии и доста ще увеличи цената на автомобила в случай че е вътрешно. Той има същия брой цилиндри в същата линейна настройка и наложително пълнене, а и има добра база за модификации и елементарно подминава границата от 500 конски сили. Това сигурно ще се хареса на почитателите по света. Засега скоростната кутия също ще бъде от Z4 - 8-степенния автоматик на ZF с код 8HP, който държи на доста натоварване и работи отлично, само че се чака и ръчна кутия.
Първият образец от петото потомство на Супра дооборудван с GR пакет бе продаден на търг, като цената му доближи впечатляващите 2.1 милиона $.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ