Всяка затворена БГ електроцентрала означава внос и зависимост от руски и китайски АЕЦ в Турция |
След последната ми публикация за Зелената договорка и българската енергетика излязоха много мнения, че затварянето на тези или тези български електроцентрали не е толкоз рисково.
Имало по какъв начин да го компенсираме с някакви умни и новаторски технологии, европейски механизми за потенциали, революционни енергийни решения, и какво ли не. Само че в страна, която 15 години не може да построи нито един въжен превоз, 30 години не може да притегли производител на коли и 65 години не може да довърши една нуклеарна централа, в действителност ли някой счита, че е допустимо да създадем високотехнологична енергийна гражданска война за 4 години и половина (ако такава съществува)?
Има ли въобще площад за затваряне?
През януари 2021 година България е произвела 4.14 TW/h електрическа енергия и е потребила 3.87 TW/h като сме изнесли разликата от 0.275 TW/h. През януари 2020 година обстановката е била съвсем същата с малко понижено произвеждане и малко увеличено ползване като тогава сме внесли 88 000 MW/h.
Тоест, България създава почти толкоз електрическа енергия, колкото и използва даже в най-критичните месеци като зимния януари. Имайки поради и че нямаме изключително значими нови мощности в развой на създаване, то е обикновено да предположим, че към годината на влизане в действие на „ Зелената договорка “, нашият баланс ще продължи да бъде този.
Тук желая дебело да подчертая, че нашите отколешни мераци за нови нуклеарни мощности в Белене или Козлодуй по никакъв метод не могат да се осъществят в околните 10 години. Най-бързо въведените в употреба нуклеарни реактори са били проектирани и изграждани сред 10 и 15 години в арабските страни, а в развитите страни като Европейски Съюз, Съединени американски щати, Англия и Япония процесът лишава нормално към 20 години (повече регулации, администрация, публични диспути, и т.н.). Следователно и очакванията ни да „ оправим “ Зелената договорка с нуклеарна сила могат да бъдат единствено и само предизборни лозунги.
Какво може да бъде затворено?
Основната заплаха за затваряне стои пред въглищните централи, защото от 2025 година натам Брюксел ще забрани на българската страна да покрива техните разноски за въглеродни излъчвания. Към момента към 40% от себестойността на електрическата енергия от въглищните ни централи са въглеродни излъчвания и в случай че те самите би трябвало да заплащат за тях, то на свободния пазар няма да се откри кой да купи тази електрическа енергия.
Тъй като Европейска комисия към момента не е приключила работата по таксономията за горивата, съществува заплаха и газовите електроцентрали и топлофикации да се окажат в риск. Ако Брюксел забрани всякаква държавна поддръжка за газови централи, емитиращи над 100 грама въглерод на KW/h, то всички български и европейски енергийни мощности на газ без построени системи за хващане на въглерод ще имат сериозен проблем.
Затваряме остаряло, само че без да отваряме ново – ще има ли режим?
Преди към две седмици човешка неточност докара до краткотрайно прекратяване на работата на един от реакторите на АЕЦ Козлодуй. За към 24-48 часа делът на създадената от АЕЦ-а електрическа енергия падна до към 25%, а ТЕЦ-овете бяха натоварени и техният дял мина 50%. Въпреки че това беше рисков случай, всевъзможни решения за българската енергетика би трябвало да вземат поради, че реакторите в АЕЦ Козлодуй не всеки път ще работят на 100% мощ, а когато работят на най-много, сред 25% и 40% от електрическата енергия ни идва от ТЕЦ-овете.
Следователно, в случай че заради Зелената договорка затворим ТЕЦ-овете си, би трябвало да търсим сурогат на сред четвърт и половината създадена електрическа енергия. Модерното в последно време „ мъдро ръководство на потреблението “ значи в голямата си част непълен режим на тока – когато няма задоволително налична електрическа енергия, ЕСО ще изключва фабрики, зарядни станции за електрически автомобили и в краен случай битови консуматори от мрежата. „ Умното “ на цялото нещо е, че това ще бъде планувано и изключените консуматори ще бъдат овъзмездени за неудобството – с пари на данъкоплатеца. За да не се стига до такава степен, Европа вкарва тъй наречените „ механизъм за потенциал “, който е европейското наименование за „ леден запас “. Само че за разлика от националния леден запас, по механизма за потенциал ще могат да аплайват всички централи от Европейския Съюз да произведат в време на потребност електрическа енергия, както и огромни индустриални консуматори, които още веднъж във време на потребност да спрат консумация на ток и против това да получат пари от данъкоплатците.
Имайки поради големия дял на ТЕЦ-овете у нас и евентуални гигантските амплитуди в производството и потреблението на електрическа енергия, тези механизми за потенциал могат да излязат или безумно скъпи, или да се случи нещо надалеч по-логично...
Да виснем на врата на Ердоган
На фона на нашите енергийни несгоди, турският президент Ердоган е пред въвеждане в употреба на руско-турската нуклеарна електроцентрала Аккую по проект към 2025 година Втората турска нуклеарна централа Синоп трябваше да бъде построена в партньорство с японски снабдители, само че те се отдръпнаха тъкмо преди година. И до момента в който все още бъдещето на Синоп може би е ясно единствено и само за турското държавно управление, третият турски АЕЦ съвсем сигурно ще бъде сбъднат в консорциум с китайските държавни нуклеарни компании.
И по този начин, до момента в който България се готви да затвори към 1/3 от енергетиката си, Турция ще усили доста производството си на електрическа енергия в околните 10-на години. На всичкото от горната страна, трите АЕЦ-а ще създават електрическа енергия с ниски излъчвания и междинната въглеродна активност на турската енергетика ще падне от днешните 400 грама на KW/h може би на под 300 грама на KW/h (за съпоставяне, БГ през днешния ден е на 400 грама, както също и Италия и Германия). Това значи, че на българо-турската граница ще има обилие от евтина и зелена електрическа енергия, която ще е налична когато и да е на деня и надалеч по-лесна за внасяне откъм инфраструктура спрямо електрическа енергия от Чехия, Франция или Скандинавия.
Убеждаването на българския гласоподавател, че ще му е по-хубаво да заплаща скъпо за чешка или френска сила в зверска конкуренция с други вносители като Германия, в сравнение с за евтина и дори по-зелена сила от Турция, е извънредно мъчно.
Зеленикава геополитическа каша
Да виснем на врата на Ердоган за импорт на електрическа енергия може и да бъде на ниска цена и релативно зелено решение, само че ще ни докара съществени главоболия. Дори в лицето на приоритизиращия двустранните връзки Доналд Тръмп, Ердоган не отстъпи пред Съединени американски щати за съветските военни доставки и нарастването на американското въздействие в южната ни съседка. Турският президент евентуално вижда в Байдън следващото прокси на Обама и висшите кръгове на Демократическата партия, с чиято директна или индиректна поддръжка елементи от турската войска се пробваха да го смъкват от власт. Имайки поради тази история и фактът, че до 8 години Китай ще е най-голямата международна стопанска система, Ердоган съвсем несъмнено ще залага от ден на ден съветски и китайски „ капии “ в стопанската система и енергетиката си, а отсреща ще има едни все по-изнервени Съединени американски щати, които сякаш по-ялово ще заплашват Турция със наказания, а току-виж наложат такива върху някоя друга прилежаща страна, която дръзне да си партнира с съветски или китайски ползи там.
В този ред на мисли, затварянето на която и да било българска електроцентрала в границите на Зелената договорка съвсем сигурно ще отвори линия на взаимозависимост към съветски и китайски енергийни технологии в Турция. Тази взаимозависимост от своя страна ще ни докара спорове с американските държавни ползи и неразбиране от Брюксел. Извън геополитическите дрязги, взаимозависимост от полу-авторитарна Турция може да сътвори и на пръв взор незабележими, само че съществени стопански опасности. Вносът на електрическа енергия от Турция може да бъде релативно на ниска цена и зелен в бъдеще, само че в сериозни моменти ще остане изцяло подвластен от своеволията на президента Ердоган. Ако още веднъж се сборим с Турция за някоя стратегическа инвестиция като завода на Volkswagen, Ердоган ще може непосредствено да заплаши вложителя, че ще спре доставките на ток за България, в случай че бъдем определени за победител.
Накратко казано - България нито работи за сурогат, нито има от кое място да внесе подобен за затварянето на въглищните и, не дай боже, газови ТЕЦ-ове след 2025 година. Все по-реалната опция за превръщането ни в енергийна мющерия на Турция би трябвало откровено да уплаши, в случай че не българските политици, които обичайно са с небосвод най-много 4 години, то българските гласоподаватели.
Имало по какъв начин да го компенсираме с някакви умни и новаторски технологии, европейски механизми за потенциали, революционни енергийни решения, и какво ли не. Само че в страна, която 15 години не може да построи нито един въжен превоз, 30 години не може да притегли производител на коли и 65 години не може да довърши една нуклеарна централа, в действителност ли някой счита, че е допустимо да създадем високотехнологична енергийна гражданска война за 4 години и половина (ако такава съществува)?
Има ли въобще площад за затваряне?
През януари 2021 година България е произвела 4.14 TW/h електрическа енергия и е потребила 3.87 TW/h като сме изнесли разликата от 0.275 TW/h. През януари 2020 година обстановката е била съвсем същата с малко понижено произвеждане и малко увеличено ползване като тогава сме внесли 88 000 MW/h.
Тоест, България създава почти толкоз електрическа енергия, колкото и използва даже в най-критичните месеци като зимния януари. Имайки поради и че нямаме изключително значими нови мощности в развой на създаване, то е обикновено да предположим, че към годината на влизане в действие на „ Зелената договорка “, нашият баланс ще продължи да бъде този.
Тук желая дебело да подчертая, че нашите отколешни мераци за нови нуклеарни мощности в Белене или Козлодуй по никакъв метод не могат да се осъществят в околните 10 години. Най-бързо въведените в употреба нуклеарни реактори са били проектирани и изграждани сред 10 и 15 години в арабските страни, а в развитите страни като Европейски Съюз, Съединени американски щати, Англия и Япония процесът лишава нормално към 20 години (повече регулации, администрация, публични диспути, и т.н.). Следователно и очакванията ни да „ оправим “ Зелената договорка с нуклеарна сила могат да бъдат единствено и само предизборни лозунги.
Какво може да бъде затворено?
Основната заплаха за затваряне стои пред въглищните централи, защото от 2025 година натам Брюксел ще забрани на българската страна да покрива техните разноски за въглеродни излъчвания. Към момента към 40% от себестойността на електрическата енергия от въглищните ни централи са въглеродни излъчвания и в случай че те самите би трябвало да заплащат за тях, то на свободния пазар няма да се откри кой да купи тази електрическа енергия.
Тъй като Европейска комисия към момента не е приключила работата по таксономията за горивата, съществува заплаха и газовите електроцентрали и топлофикации да се окажат в риск. Ако Брюксел забрани всякаква държавна поддръжка за газови централи, емитиращи над 100 грама въглерод на KW/h, то всички български и европейски енергийни мощности на газ без построени системи за хващане на въглерод ще имат сериозен проблем.
Затваряме остаряло, само че без да отваряме ново – ще има ли режим?
Преди към две седмици човешка неточност докара до краткотрайно прекратяване на работата на един от реакторите на АЕЦ Козлодуй. За към 24-48 часа делът на създадената от АЕЦ-а електрическа енергия падна до към 25%, а ТЕЦ-овете бяха натоварени и техният дял мина 50%. Въпреки че това беше рисков случай, всевъзможни решения за българската енергетика би трябвало да вземат поради, че реакторите в АЕЦ Козлодуй не всеки път ще работят на 100% мощ, а когато работят на най-много, сред 25% и 40% от електрическата енергия ни идва от ТЕЦ-овете.
Следователно, в случай че заради Зелената договорка затворим ТЕЦ-овете си, би трябвало да търсим сурогат на сред четвърт и половината създадена електрическа енергия. Модерното в последно време „ мъдро ръководство на потреблението “ значи в голямата си част непълен режим на тока – когато няма задоволително налична електрическа енергия, ЕСО ще изключва фабрики, зарядни станции за електрически автомобили и в краен случай битови консуматори от мрежата. „ Умното “ на цялото нещо е, че това ще бъде планувано и изключените консуматори ще бъдат овъзмездени за неудобството – с пари на данъкоплатеца. За да не се стига до такава степен, Европа вкарва тъй наречените „ механизъм за потенциал “, който е европейското наименование за „ леден запас “. Само че за разлика от националния леден запас, по механизма за потенциал ще могат да аплайват всички централи от Европейския Съюз да произведат в време на потребност електрическа енергия, както и огромни индустриални консуматори, които още веднъж във време на потребност да спрат консумация на ток и против това да получат пари от данъкоплатците.
Имайки поради големия дял на ТЕЦ-овете у нас и евентуални гигантските амплитуди в производството и потреблението на електрическа енергия, тези механизми за потенциал могат да излязат или безумно скъпи, или да се случи нещо надалеч по-логично...
Да виснем на врата на Ердоган
На фона на нашите енергийни несгоди, турският президент Ердоган е пред въвеждане в употреба на руско-турската нуклеарна електроцентрала Аккую по проект към 2025 година Втората турска нуклеарна централа Синоп трябваше да бъде построена в партньорство с японски снабдители, само че те се отдръпнаха тъкмо преди година. И до момента в който все още бъдещето на Синоп може би е ясно единствено и само за турското държавно управление, третият турски АЕЦ съвсем сигурно ще бъде сбъднат в консорциум с китайските държавни нуклеарни компании.
И по този начин, до момента в който България се готви да затвори към 1/3 от енергетиката си, Турция ще усили доста производството си на електрическа енергия в околните 10-на години. На всичкото от горната страна, трите АЕЦ-а ще създават електрическа енергия с ниски излъчвания и междинната въглеродна активност на турската енергетика ще падне от днешните 400 грама на KW/h може би на под 300 грама на KW/h (за съпоставяне, БГ през днешния ден е на 400 грама, както също и Италия и Германия). Това значи, че на българо-турската граница ще има обилие от евтина и зелена електрическа енергия, която ще е налична когато и да е на деня и надалеч по-лесна за внасяне откъм инфраструктура спрямо електрическа енергия от Чехия, Франция или Скандинавия.
Убеждаването на българския гласоподавател, че ще му е по-хубаво да заплаща скъпо за чешка или френска сила в зверска конкуренция с други вносители като Германия, в сравнение с за евтина и дори по-зелена сила от Турция, е извънредно мъчно.
Зеленикава геополитическа каша
Да виснем на врата на Ердоган за импорт на електрическа енергия може и да бъде на ниска цена и релативно зелено решение, само че ще ни докара съществени главоболия. Дори в лицето на приоритизиращия двустранните връзки Доналд Тръмп, Ердоган не отстъпи пред Съединени американски щати за съветските военни доставки и нарастването на американското въздействие в южната ни съседка. Турският президент евентуално вижда в Байдън следващото прокси на Обама и висшите кръгове на Демократическата партия, с чиято директна или индиректна поддръжка елементи от турската войска се пробваха да го смъкват от власт. Имайки поради тази история и фактът, че до 8 години Китай ще е най-голямата международна стопанска система, Ердоган съвсем несъмнено ще залага от ден на ден съветски и китайски „ капии “ в стопанската система и енергетиката си, а отсреща ще има едни все по-изнервени Съединени американски щати, които сякаш по-ялово ще заплашват Турция със наказания, а току-виж наложат такива върху някоя друга прилежаща страна, която дръзне да си партнира с съветски или китайски ползи там.
В този ред на мисли, затварянето на която и да било българска електроцентрала в границите на Зелената договорка съвсем сигурно ще отвори линия на взаимозависимост към съветски и китайски енергийни технологии в Турция. Тази взаимозависимост от своя страна ще ни докара спорове с американските държавни ползи и неразбиране от Брюксел. Извън геополитическите дрязги, взаимозависимост от полу-авторитарна Турция може да сътвори и на пръв взор незабележими, само че съществени стопански опасности. Вносът на електрическа енергия от Турция може да бъде релативно на ниска цена и зелен в бъдеще, само че в сериозни моменти ще остане изцяло подвластен от своеволията на президента Ердоган. Ако още веднъж се сборим с Турция за някоя стратегическа инвестиция като завода на Volkswagen, Ердоган ще може непосредствено да заплаши вложителя, че ще спре доставките на ток за България, в случай че бъдем определени за победител.
Накратко казано - България нито работи за сурогат, нито има от кое място да внесе подобен за затварянето на въглищните и, не дай боже, газови ТЕЦ-ове след 2025 година. Все по-реалната опция за превръщането ни в енергийна мющерия на Турция би трябвало откровено да уплаши, в случай че не българските политици, които обичайно са с небосвод най-много 4 години, то българските гласоподаватели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ