Къща-музей „Христо Смирненски“ отново отваря врати
След осемнайсетгодишно спиране музеят на огромния стихотворец Христо Смирненски ще посрещне първите си гости. Официалното разкриване ще се състои в двора на къщата (ул. „ Овче поле “ 116) на 15 юни (сряда) от 11.30 часа с присъединяване на шефа на Националния книжовен музей Атанас Капралов, квартет „ Светоглас “, поета Георги Константинов, артиста Янко Лозанов и възпитаници от 43 ОУ „ Христо Смирненски “ в столицата.
В актуализирания дом на поета посетителите ще се потопят в достоверната атмосфера, в която от 1916 до 1923 година е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, само че уютна домашна конюнктура Христо Смирненски написа най-силните си стихотворения и публицистични произведения. В основата на битовата експозиция са истински движимости и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.
В залата на втория етаж е подредена експозиция с персонални движимости, преписка, истински ръкописи, фотоси, първи и по-нататъшни издания на негови творби. Изложбата следва хронологично и тематично виталния и креативния път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови персонални движимости: грациозен сценичен бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „ Микроскопична енциклопедия “ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал, и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни произведения, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „ Да бъде ден “ (1922), предсмъртният бележник на поета, владеене на Националния книжовен музей и други В изложбата са включени още писма и дарове, разменени сред Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата избраница, фамилни и персонални фотоси на поета, портрети, живописни произведения и графики по негови творби на известни български художници.
Националният книжовен музей благодари за финансовата и моралната поддръжка на Министерството на културата през последните години, без която не би било допустимо възобновяване на къщата музей „ Христо Смирненски “.
„ Аз не зная за какво съм на тоз свят роден, / не попитах за какво ще умра, / тук пристигнах запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора... “ – написа през 1922 година възторженият Юноша. През целия си живот, несвоевременно пресечен, той бе търсил сложните отговори на въпроса за смисъла на човешкото битие. И си потегли от света, без да ги откри. Тръгна си прекомерно млад, с цел да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.
Посрещна гибелта си с усмивка: „ Тая година моята остаряла другарка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам единствено два дроба – следващата година към този момент няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „ На посетители у Дявола! “. Ето че опашката му остана в ръцете ми... “ („ Как ще си отида млад и зелен “). Той искаше да живее и с ария да дочака „ разноликата зора “. Но знаеше, че... „ Вместо туй ще си отдъхна / там, оттатък във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента “ („ Вяра “). Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които назова свои братя. Остана вярата му в положителното бъдеще на света, която е жива и до през днешния ден. /БГНЕС
В актуализирания дом на поета посетителите ще се потопят в достоверната атмосфера, в която от 1916 до 1923 година е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, само че уютна домашна конюнктура Христо Смирненски написа най-силните си стихотворения и публицистични произведения. В основата на битовата експозиция са истински движимости и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.
В залата на втория етаж е подредена експозиция с персонални движимости, преписка, истински ръкописи, фотоси, първи и по-нататъшни издания на негови творби. Изложбата следва хронологично и тематично виталния и креативния път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови персонални движимости: грациозен сценичен бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „ Микроскопична енциклопедия “ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал, и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни произведения, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „ Да бъде ден “ (1922), предсмъртният бележник на поета, владеене на Националния книжовен музей и други В изложбата са включени още писма и дарове, разменени сред Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата избраница, фамилни и персонални фотоси на поета, портрети, живописни произведения и графики по негови творби на известни български художници.
Националният книжовен музей благодари за финансовата и моралната поддръжка на Министерството на културата през последните години, без която не би било допустимо възобновяване на къщата музей „ Христо Смирненски “.
„ Аз не зная за какво съм на тоз свят роден, / не попитах за какво ще умра, / тук пристигнах запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора... “ – написа през 1922 година възторженият Юноша. През целия си живот, несвоевременно пресечен, той бе търсил сложните отговори на въпроса за смисъла на човешкото битие. И си потегли от света, без да ги откри. Тръгна си прекомерно млад, с цел да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.
Посрещна гибелта си с усмивка: „ Тая година моята остаряла другарка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам единствено два дроба – следващата година към този момент няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „ На посетители у Дявола! “. Ето че опашката му остана в ръцете ми... “ („ Как ще си отида млад и зелен “). Той искаше да живее и с ария да дочака „ разноликата зора “. Но знаеше, че... „ Вместо туй ще си отдъхна / там, оттатък във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента “ („ Вяра “). Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които назова свои братя. Остана вярата му в положителното бъдеще на света, която е жива и до през днешния ден. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ