Заетостта в Европейския съюз никога не е била толкова висока
След края на пандемията равнището на заетостта в Европейския съюз е достигнало своя исторически връх. 74,6% от популацията сред 20 и 64-годишна възраст работи, сочат данните за предходната година. Ако наклонността на повишение не се прекъсне от нещо изключително, напълно скоро Евросъюзът ще реализира предварително задачата си заетостта да стане 78% до 2030 година Това демонстрира проучване на Евростат, оповестено неотдавна.
През 2017 година Европейска комисия, европейският парламент и Съветът на Европа одобриха дирек на обществените права с проект за деяние, ориентирани към поощряване на обективни и ефикасни пазари на труда и обществени системи в цяла Европа.
За постигането на тази цел Европейски Съюз си сложи три задания за трудовия пазар до 2030 година – най-малко 78% от популацията в трудоспособна възраст да е заето, най-малко 60% от възрастните да се образоват всяка година и броят на хората, изложени на риск от беднотия, да бъде понижен с най-малко 15 милиона души.
Пандемията и рецесията, която последва, съвсем бяха блокирали напредъка, само че от данните в този момент излиза, че най-малко във връзка с заетостта обстановката не е зле. През 2022 година броят на работещите хора сред 20-64 години в Европейски Съюз е общо 193 милиона души, което съставлява 74,6% от всички в тази възрастова група. За съпоставяне тъкмо преди 10 години междинната претовареност в съюза е била 66,8%, а в България – 62,9%, само че от този момент непрестанно се покачва като се изключи 2020 година.
Има и страни, които още в този момент са постигнали и даже надхвърлили задачата за 2030 година Това са Нидерландия с 82,9%, следвана от Швеция с 82,2%, Естония с 81,9%, Чехия с 81,3% и Малта с 81,1%. Тези индикатори приказват, че там на процедура няма хора без работа, като се изключи пенсионерите, децата и тези, които учат. За разлика от тях Хърватия (69,7%), Испания (69,5%), Румъния (68,5%), Гърция (66,3%) и Италия (64,8%) имат равнища на претовареност под 70% (виж таблицата).
За разлика от останалите си стопански индикатори страната ни не се показва по никакъв начин зле във връзка с заетостта. След спад с към два процентни пункта по време на пандемичната 2020 година, през 2022 година у нас се е нараснала до 75,7% и тя е по-висока от междинната за Евросъюза. Във всеки случай в България работи по-голям % от трудоспособното население, в сравнение с в Италия и Испания, а и от нашите съседи.
Освен това страната ни демонстрира и относително дребна разлика в заетостта сред половете, което също се следи като индикатор от Европейска комисия. Работещите дами във възрастовата група 20-64 година са 71%, а при мъжете – 80 на 100, до момента в който има страни като Италия и Гърция, в които към половината от женското население работи, а при мъжете заетостта доближава две трети. В трите балтийски страни и Финландия разликата сред половете е едвам към три процентни пункта. Данните демонстрират една специфичност – във всяка страна по-високите равнища са главно в регионите към столиците.
Например в българския Югозападен район, в който е и София, заетостта още през 2022 година е достигнала 81,7% от трудоспособното население.
В Европейски Съюз има общо 242 района. Като изключим финландския архипелаг Аланд, където заетостта е рекордните 89,7%, останалите, които са в челото на тази ранглиста, са все към столиците на съответните страни.
Такива са да вземем за пример полският Варшавски столичен район с 85,4% претовареност, шведският Стокхолмски район с 85,1% и доста други райони в Нидерландия, Белгия и Франция. В Чехия да вземем за пример във всичките 8 района заетостта е предходна задачата от 78%, само че в района към Прага е най-висока.
Според икономистите заетостта е доста по-голям индикатор за пазара на труда от безработицата. Исторически най-ниското нейно равнище у нас сега към момента не значи положително положение на пазара на труда, тъй като тя може да се дължи и на миграцията. Когато доста хора в дейна възраст напущат страната, а статистиката продължава да ги води за непрекъснато живеещи в България, това по натурален метод понижава и % на безработните.
Само че обстановката в България сега не е такава – намаляващата безработица е съчетана с нарастване на заетите. От последното тримесечие на 2021 година насам данните на Национален статистически институт за заетостта сочат непрестанен тренд нагоре. Увеличението с 3,8% в края на 2022-а спрямо година по-рано даже е едно от най-големите на годишна база за последното десетилетие.
“Рекордно високата претовареност е впечатляващо единствено по себе си достижение, изключително поради тежката и несигурна икономическа среда в последните 2 години и многочислените пророкувания за стопански провал. По-впечатляващо обаче е, че заетостта в Европейския съюз надмина тази в Съединени американски щати. След десетилетна доминация заетостта в Северна Америка към този момент е по-ниска от Европа, и то не поради спад в Съединени американски щати, а поради рекордно висока претовареност в Европа ”, разяснява Георги Ангелов, старши икономист на Институт “Отворено общество ”.
Тези данни съгласно него илюстрират огромните промени, които направи Европейският съюз след световната финансова рецесия и които доста трансформираха конкурентността на Стария континент. Това е дало плодове тъкмо по време и след пандемията. Европейските антикризисни стратегии да вземем за пример съгласно Ангелов са по-ефективни и целенасочени, за разлика от раздаването на чекове и трилионните дефицити в Съединени американски щати.
“Дори в България мярката 60/40 проработи добре, без да коства доста, за разлика от обезщетенията за тока за бизнеса на калпак по-късно, които са скъпи, неефективни и единствено напомпаха инфлацията, вместо да я понижат ”, добави Ангелов.
През 2017 година Европейска комисия, европейският парламент и Съветът на Европа одобриха дирек на обществените права с проект за деяние, ориентирани към поощряване на обективни и ефикасни пазари на труда и обществени системи в цяла Европа.
За постигането на тази цел Европейски Съюз си сложи три задания за трудовия пазар до 2030 година – най-малко 78% от популацията в трудоспособна възраст да е заето, най-малко 60% от възрастните да се образоват всяка година и броят на хората, изложени на риск от беднотия, да бъде понижен с най-малко 15 милиона души.
Пандемията и рецесията, която последва, съвсем бяха блокирали напредъка, само че от данните в този момент излиза, че най-малко във връзка с заетостта обстановката не е зле. През 2022 година броят на работещите хора сред 20-64 години в Европейски Съюз е общо 193 милиона души, което съставлява 74,6% от всички в тази възрастова група. За съпоставяне тъкмо преди 10 години междинната претовареност в съюза е била 66,8%, а в България – 62,9%, само че от този момент непрестанно се покачва като се изключи 2020 година.
Има и страни, които още в този момент са постигнали и даже надхвърлили задачата за 2030 година Това са Нидерландия с 82,9%, следвана от Швеция с 82,2%, Естония с 81,9%, Чехия с 81,3% и Малта с 81,1%. Тези индикатори приказват, че там на процедура няма хора без работа, като се изключи пенсионерите, децата и тези, които учат. За разлика от тях Хърватия (69,7%), Испания (69,5%), Румъния (68,5%), Гърция (66,3%) и Италия (64,8%) имат равнища на претовареност под 70% (виж таблицата).
За разлика от останалите си стопански индикатори страната ни не се показва по никакъв начин зле във връзка с заетостта. След спад с към два процентни пункта по време на пандемичната 2020 година, през 2022 година у нас се е нараснала до 75,7% и тя е по-висока от междинната за Евросъюза. Във всеки случай в България работи по-голям % от трудоспособното население, в сравнение с в Италия и Испания, а и от нашите съседи.
Освен това страната ни демонстрира и относително дребна разлика в заетостта сред половете, което също се следи като индикатор от Европейска комисия. Работещите дами във възрастовата група 20-64 година са 71%, а при мъжете – 80 на 100, до момента в който има страни като Италия и Гърция, в които към половината от женското население работи, а при мъжете заетостта доближава две трети. В трите балтийски страни и Финландия разликата сред половете е едвам към три процентни пункта. Данните демонстрират една специфичност – във всяка страна по-високите равнища са главно в регионите към столиците.
Например в българския Югозападен район, в който е и София, заетостта още през 2022 година е достигнала 81,7% от трудоспособното население.
В Европейски Съюз има общо 242 района. Като изключим финландския архипелаг Аланд, където заетостта е рекордните 89,7%, останалите, които са в челото на тази ранглиста, са все към столиците на съответните страни.
Такива са да вземем за пример полският Варшавски столичен район с 85,4% претовареност, шведският Стокхолмски район с 85,1% и доста други райони в Нидерландия, Белгия и Франция. В Чехия да вземем за пример във всичките 8 района заетостта е предходна задачата от 78%, само че в района към Прага е най-висока.
Според икономистите заетостта е доста по-голям индикатор за пазара на труда от безработицата. Исторически най-ниското нейно равнище у нас сега към момента не значи положително положение на пазара на труда, тъй като тя може да се дължи и на миграцията. Когато доста хора в дейна възраст напущат страната, а статистиката продължава да ги води за непрекъснато живеещи в България, това по натурален метод понижава и % на безработните.
Само че обстановката в България сега не е такава – намаляващата безработица е съчетана с нарастване на заетите. От последното тримесечие на 2021 година насам данните на Национален статистически институт за заетостта сочат непрестанен тренд нагоре. Увеличението с 3,8% в края на 2022-а спрямо година по-рано даже е едно от най-големите на годишна база за последното десетилетие.
“Рекордно високата претовареност е впечатляващо единствено по себе си достижение, изключително поради тежката и несигурна икономическа среда в последните 2 години и многочислените пророкувания за стопански провал. По-впечатляващо обаче е, че заетостта в Европейския съюз надмина тази в Съединени американски щати. След десетилетна доминация заетостта в Северна Америка към този момент е по-ниска от Европа, и то не поради спад в Съединени американски щати, а поради рекордно висока претовареност в Европа ”, разяснява Георги Ангелов, старши икономист на Институт “Отворено общество ”.
Тези данни съгласно него илюстрират огромните промени, които направи Европейският съюз след световната финансова рецесия и които доста трансформираха конкурентността на Стария континент. Това е дало плодове тъкмо по време и след пандемията. Европейските антикризисни стратегии да вземем за пример съгласно Ангелов са по-ефективни и целенасочени, за разлика от раздаването на чекове и трилионните дефицити в Съединени американски щати.
“Дори в България мярката 60/40 проработи добре, без да коства доста, за разлика от обезщетенията за тока за бизнеса на калпак по-късно, които са скъпи, неефективни и единствено напомпаха инфлацията, вместо да я понижат ”, добави Ангелов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ