След контузиите, които провалиха първия мач, много хора не вярваха

След травмите, които провалиха първия мач, доста хора не имаха вяра в мен, даже някои от околните ми.

Това подозрение идва от народопсихологията ни, има хора с невероятна завист в себе си.

Със сигурност най-голямата тръпка бе мачът с Владимир Кличко за международната купа.

Хората полудяха, а за мен персонално този мач не бе неуспех, а урок.

Препятствие, което можех да прескоча, само че пробвах по неверен метод. Това е опит в живота, човек би трябвало да се научи да внимава какво приказва.

Не мисля, че съм най-влиятелния състезател. Когато би трябвало нещо, аз ще кажа, само че виждам да не споделям, даже когато би трябвало. Вече узрях.

Баща ми споделяше, че с брат ми ще станем огромни първенци. Няма невъзможни неща, това не е просто факсимиле.

Най-яркият ми спомен от него е по какъв начин се разхождаме и той търсеше книги, повтаряше ни, че двамата му великани са до него.

Неговият дух и мощ са в мен, той е в душата ми.

Той не просто ни възпитаваше, а ни рисуваше картината. Казваше, че би трябвало да си прощаваме, че не би трябвало никой да застава сред мен и брат ми.

Любовта стои на първо място.

Баща ми през днешния ден щеше да ми каже да упражнявам още по-усърдно, а в персонален проект щеше да ми се обиди, тъй като нямам деца. Възпитаваше ни да имаме доста деца и огромно семейство ".