Името Чарлз не носи късмет на британските крале. Вижте трагичната история на Чарлз I и Чарлз II
След кончината на кралица Елизабет II на трона сяда нейният първороден син Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор. Още нощес публично бе обявено, че той приема името Чарлз III. Това е първото му решение като крал.
Например, първото име на дядо му Джордж VI е било Алберт, само че той е управлявал с едно от вторите си имена. Чарлз можеше да избере едно от четирите си имена - Чарлз Филип Артър Джордж. Но избра да употребява първото си име. Така, актуалният крал на Англия е третия подред с името Чарлз в историята на английската монархия.
Интересна е историята на неговите двама прародители - татко и наследник, чиито житейски път е кондензиран с обрати и трагични условия, което подухва на мисълта, че името Чарлз не е до такава степен късметлийско.
Чарлз I - Обезглавеният крал
Чарлз е вторият наследник на крал Джеймс I и Анна Датска. Става правоприемник едвам през 1616 година, след гибелта на по-големия си брат.
Чарлз I става крал след гибелта на татко си през 1625 година и ръководи до 1649 година, когато е екзекутиран.
Брак
След няколко провалени опити за брак, Чарлз се дами за 15-годишната щерка на френския крал Анри IV – Хенриета. След 3 години равнодушие и безчувственост, двойката стартира да се интересува един от различен и им се раждат 9 деца.
Крал на Англия (1625 – 1649)
Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се трансформира в отличен кавалерист и работи уверено като крал. Лошото водене на държавните каузи (традиция от татко му) е основа на спора с Парламента, бъдещата Гражданска война и изтезанието на Чарлз.
Вътрешна политика
Чарлз наследява непрекъснатите стопански проблеми на татко си. Парламентът отхвърля да отпусне дотации на краля, откакто той не обръща внимание на недоволствата на благородниците. Огромното и отрицателно въздействие на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам, което не се утвърждава от нацията, води до огромно неодобрение. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 година провокира удовлетворение измежду висшата аристокрация. Именно този херцог Бъкингам е обезсмъртен в " Тримата мускетари " на Александър Дюма-баща.
В интервала от 1625 до 1629 година Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, само че по-късно не е свикван 11 години и кралят ръководи независимо. Чарлз финансира ръководството си посредством продажба на търговски монополи и такса, която се желае от морските градове, за това че позволяват военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, защото кралицата постанова свои протежета в държавното управление. Хенриета се интересува повече от персоналните си ползи, в сравнение с от тези на страната.
Гражданската война
Проблемите в Шотландия поставят завършек на 11-годишното персонално ръководство на Чарлз и откриват пътя за Гражданска война. Чарлз се пробва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават.
Войските на Чарлз са едва готови и екипирани заради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента още веднъж през 1640 година. Още на първото съвещание обаче стават ясни непримиримите различия сред членовете на Народното събрание и краля и Чарлз още веднъж разпуска Народното събрание. Това съвещание остава в историята като „ Късия парламент “. Няколко месеца по-късно кралят е заставен още веднъж да свика Народното събрание, само че този път Народното събрание съумява да се наложи.
Още на първото съвещание се вземат значими решения: (1) не разрешава се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) само Народното събрание може да събира налози. Този парламент продължава да заседава до 1660 година, по тази причина е наименуван „ Дългия парламент “.
Чарлз не приема препоръчаните от Народното събрание решения и спорът се изостря. През януари 1642 година кралят се пробва да арестува някои членове на Народното събрание, само че не съумява. В резултат на борбата избухва Английската гражданска война (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз подвига армията си против парламентарните сили през 1642 година, откакто се отдръпва в Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя против селяните и дребната аристокрация, които поддържат бързо издигащата се междинна класа и търговците, най-вече пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, до момента в който по-гъсто обитаемоте и стопански развити южни и източни графства подкрепят Парламентарните сили.
Именно по-големият демографски и финансов запас предопределя успеха на войските на Парламента. Първата огромна борба е през 1642 година при Еджхил – и двете страни настояват че са победили. Две години по-късно се организира борба при Марстън мур, където кралските сили са разрушени от парламентарните.
След тази борба Оливър Кромуел основава така наречен New model army (организирана е първата тилова работа, посредством която се покачва боеспособността, по-бързо се доставят войските с муниции и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 година кралските сили са дефинитивно разрушени в борбата при Нейзби. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, само че те го предават на Парламента.
През 1649 година Чарлз е съден за държавна измяна и е приет за отговорен с подписите на 58 от съдиите (специалният арбитражен съд се е състоял от 135 съдии, от които единствено 68 са взели участие в заседанията). На 30 януари 1649 година с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран. Следването на политиката на неговия татко и въздействието на кралица Хенриета и католическите ѝ другари разделят Англия и провокират Гражданската война.
Интереси
Крал Чарлз I е имал една от най-необикновените сбирки на своето време. Част от творбите са на някои от най-хубавите художници от предишното - Тициан, Мантеня, Холбайн, Дюрер, само че в сбирката участват и модерни създатели като Ван Дайк и Рубенс. Кураторът на изложбата Пер Румбърг, споделя, че " качеството, а не количеството " е аршин за подбора на творбите. Акцентите включват портрет в цялостен растеж на Чарлз I, който е взет от Лувъра и е дело на Антонис Ван Дайк. Показан е и инвентарът на Болейската библиотека от 1639 година за сбирката на Чарлз I, формиран от първия куратор на кралските картини, Авраам ван дер Доорт.
Крал Чарлз II - няма законни наследници
Чарлз е втори наследник на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска, роден на 29 май 1630 година Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след изтезанието на татко си през 1649 година, бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651 година отпътува за Шотландия, където е прокламиран кралският му ранг.
Водената от Чарлз II армия от 10 000 души е разрушена на 3 септември 1651 година в борбата при Вустер от армията на Оливър Кромуел, която превзема Шотландия. Той се избавя и идващите седмици възнамерява бягството си във Франция. Осем години Чарлз обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върнe в Англия от нацията.
Бил е толкоз сантиментален и известен измежду народа, че е бил поканен от Народното събрание да се възкачи на престола при политическата рецесия след гибелта на Оливър Кромуел, траяла съвсем 2 години.
Коронация
Чарлз идва в Лондон, с цел да бъде коронясан на 29 май 1660 година, точно на 30-ия си рожден ден. Той е изключително търпелив към тези, които осъждат татко му на гибел – единствено 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и в същото време мощно търпелив във връзка с религията – освен поради политическа мъдрост, само че и заради морални съображения.
Кралската власт и привилегии са мощно лимитирани от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, посредством митнически налози и пенсията, която е получавал от Луи XIV (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия, съвсем изчезва.
В този интервал от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете огромни политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с желание да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война основават парията на Вигите, която да се бори за разширение на външната търговия и състезание на Парламента на политическата сцена.
Брак
Чарлз II се дами за португалската инфанта Катерина де Браганса на 21 май 1662 година Според предбрачния контракт Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за английската колонизация на Северна Африка и Индия.
Бракът на британския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от британската общност заради католическата религия на младоженката, която даже не е коронясана като кралица.
Въпреки това точно на Катерина де Браганса англичаните дължат чая.
Португалците донасят в Европа не просто листа чай, а традицията на китайците за пиене на чай. Съществува и доктрина, че британската дума tea - чай, идва от съкращението T.E.A. (Transporte de Ervas Aromaticas), което англичаните виждали на чувалите от Португалия, които дошли за новата кралица (Този надпис на португалски значи, че в чувалите има ароматни билки).
И по този начин, омаяните от новата кралица аристократи почнали като нея да пият чай всеки ден. Чаят бил доста скъпо наслаждение и по тази причина единствено те можели да си го разрешат в началото.
Голяма чума и Голям пожар
През 1665 година Чарлз е изправен пред огромна здравна рецесия: Голямата чума в Лондон. Броят на жертвите доближи пик от 7000 на седмица през седмицата от 17 септември. Чарлз, със фамилията си и съда, избяга от Лондон през юли, с цел да Солсбъри; Парламентът се събра през Оксфорд. Случаите на чума изтичат през зимата и Чарлз се завръща в Лондон през февруари 1666 година
След дълго проклинание на горещо и изсъхнало време доникъде на 1666 година, това, което по-късно стана известно като Големият пожар в Лондон стартира на 2 септември 1666 година в хлебопекарна на Пъдинг Лейн. Опален от мощен източен вятър и подхранван от ресурси от дърво и гориво, готови за идните по-студени месеци, огънят в последна сметка погълна към 13 200 къщи и 87 църкви, в това число катедралата Свети Пол. Чарлз и брат му Джеймс се причислиха и управляваха пожарогасителните старания. Обществеността упрекна католическите заговорници за пожара, и един французин, Робърт Хюбърт, е обесен на съображение на подправено самопризнание, макар че не е имал пръст в разпалването на огъня.
Управление
Първото десетилетие от царуването на Чарлз II е съпроводено от доста проблеми. Поражението от Холандия в третата морска война за надзор върху външната търговия коства на Чарлз поддръжката на популацията. Чумата и огромният пожар в Лондон през 1666 година трансформират британската столица в руини. През 1667 година холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораба и отвличат кралския транспортен съд. Кралят и съветът му са осмяни, тъй като нямат задоволителен интерес към държавното ръководство.
През 1668 година Чарлз влиза в съюз със своя досегашен зложелател – холандците и с шведите против съдружника си Луи ХІV, тъй като Франция атакува испанската монархия и заплашва да завземе нейни основни територии. Този Троен съюз принуждава Луи да приключи войната, само че основава предпоставки за нова, още по-голяма война, този път против холандците.
През 1670 година френската дипломация притегля на своя страна както Чарлз (договора от Дувър), по този начин и Швеция. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в комфортно време ще възвърне католицизма.
Това време в никакъв случай не идва за Чарлз и той в никакъв случай не връща Англия под контрола на Рим. Вигите употребяват католицизма с цел да подронят престижа на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя, с цел да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс. Тайтъс Оутс, англикански духовник, се афишира за антикатолически пожари и упреква кралицата и доближените ѝ, че желаят да убият Чарлз.
Десет души стават жертва на подправени доказателства, операцията на Оутс съумява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се пробват да изключат от заемането на всевъзможни обществени длъжности католиците.
Последните години от царуването на Чарлз са заети с обезпечаването на трона на брат му Джеймс и усилването на Консервативната партия.
По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнота на кралско безредие, съществуваща при ръководството на републиканците отпред с Оливър Кромуел сред царуването на татко му и неговото царуване.
Имайки огромен брой любовници и извънбрачни деца (той се признава за татко на четиринадесет), Чарлз им раздава херцогски и графски трофеи. Той обаче не оставя поколение от легален брак с дъщерята на Жоао IV от Португалия, Екатерина от Браганса, а след гибелта на краля на трона се възкачва брат му, херцогът на Йорк, под името Джеймс II.
Смята се, че Даяна, принцеса на Уелс, произлиза от двама от противозаконните синове на Чарлз: Херцозите на Графтън и Ричмънд. Така, синът на Даяна, Принц Уилям, първи по линия на английския престол, евентуално ще бъде първият английски монарх, произтекъл от Чарлз II.
Интереси
Чарлз е бил образован и е покровителствал развиването на науката. Еблематична е картината 1675 година, на която е изобразено по какъв начин неговият велможа градинар му подарява първия ананас, отгледан в Англия – знак на кралската власт.
Чарлз умира на 6 февруари 1685 година след затруднения от удар. Той няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след гибелта му да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Например, първото име на дядо му Джордж VI е било Алберт, само че той е управлявал с едно от вторите си имена. Чарлз можеше да избере едно от четирите си имена - Чарлз Филип Артър Джордж. Но избра да употребява първото си име. Така, актуалният крал на Англия е третия подред с името Чарлз в историята на английската монархия.
Интересна е историята на неговите двама прародители - татко и наследник, чиито житейски път е кондензиран с обрати и трагични условия, което подухва на мисълта, че името Чарлз не е до такава степен късметлийско.
Чарлз I - Обезглавеният крал
Чарлз е вторият наследник на крал Джеймс I и Анна Датска. Става правоприемник едвам през 1616 година, след гибелта на по-големия си брат.
Чарлз I става крал след гибелта на татко си през 1625 година и ръководи до 1649 година, когато е екзекутиран.
Брак
След няколко провалени опити за брак, Чарлз се дами за 15-годишната щерка на френския крал Анри IV – Хенриета. След 3 години равнодушие и безчувственост, двойката стартира да се интересува един от различен и им се раждат 9 деца.
Крал на Англия (1625 – 1649)
Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се трансформира в отличен кавалерист и работи уверено като крал. Лошото водене на държавните каузи (традиция от татко му) е основа на спора с Парламента, бъдещата Гражданска война и изтезанието на Чарлз.
Вътрешна политика
Чарлз наследява непрекъснатите стопански проблеми на татко си. Парламентът отхвърля да отпусне дотации на краля, откакто той не обръща внимание на недоволствата на благородниците. Огромното и отрицателно въздействие на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам, което не се утвърждава от нацията, води до огромно неодобрение. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 година провокира удовлетворение измежду висшата аристокрация. Именно този херцог Бъкингам е обезсмъртен в " Тримата мускетари " на Александър Дюма-баща.
В интервала от 1625 до 1629 година Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, само че по-късно не е свикван 11 години и кралят ръководи независимо. Чарлз финансира ръководството си посредством продажба на търговски монополи и такса, която се желае от морските градове, за това че позволяват военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, защото кралицата постанова свои протежета в държавното управление. Хенриета се интересува повече от персоналните си ползи, в сравнение с от тези на страната.
Гражданската война
Проблемите в Шотландия поставят завършек на 11-годишното персонално ръководство на Чарлз и откриват пътя за Гражданска война. Чарлз се пробва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават.
Войските на Чарлз са едва готови и екипирани заради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента още веднъж през 1640 година. Още на първото съвещание обаче стават ясни непримиримите различия сред членовете на Народното събрание и краля и Чарлз още веднъж разпуска Народното събрание. Това съвещание остава в историята като „ Късия парламент “. Няколко месеца по-късно кралят е заставен още веднъж да свика Народното събрание, само че този път Народното събрание съумява да се наложи.
Още на първото съвещание се вземат значими решения: (1) не разрешава се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) само Народното събрание може да събира налози. Този парламент продължава да заседава до 1660 година, по тази причина е наименуван „ Дългия парламент “.
Чарлз не приема препоръчаните от Народното събрание решения и спорът се изостря. През януари 1642 година кралят се пробва да арестува някои членове на Народното събрание, само че не съумява. В резултат на борбата избухва Английската гражданска война (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз подвига армията си против парламентарните сили през 1642 година, откакто се отдръпва в Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя против селяните и дребната аристокрация, които поддържат бързо издигащата се междинна класа и търговците, най-вече пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, до момента в който по-гъсто обитаемоте и стопански развити южни и източни графства подкрепят Парламентарните сили.
Именно по-големият демографски и финансов запас предопределя успеха на войските на Парламента. Първата огромна борба е през 1642 година при Еджхил – и двете страни настояват че са победили. Две години по-късно се организира борба при Марстън мур, където кралските сили са разрушени от парламентарните.
След тази борба Оливър Кромуел основава така наречен New model army (организирана е първата тилова работа, посредством която се покачва боеспособността, по-бързо се доставят войските с муниции и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 година кралските сили са дефинитивно разрушени в борбата при Нейзби. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, само че те го предават на Парламента.
През 1649 година Чарлз е съден за държавна измяна и е приет за отговорен с подписите на 58 от съдиите (специалният арбитражен съд се е състоял от 135 съдии, от които единствено 68 са взели участие в заседанията). На 30 януари 1649 година с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран. Следването на политиката на неговия татко и въздействието на кралица Хенриета и католическите ѝ другари разделят Англия и провокират Гражданската война.
Интереси
Крал Чарлз I е имал една от най-необикновените сбирки на своето време. Част от творбите са на някои от най-хубавите художници от предишното - Тициан, Мантеня, Холбайн, Дюрер, само че в сбирката участват и модерни създатели като Ван Дайк и Рубенс. Кураторът на изложбата Пер Румбърг, споделя, че " качеството, а не количеството " е аршин за подбора на творбите. Акцентите включват портрет в цялостен растеж на Чарлз I, който е взет от Лувъра и е дело на Антонис Ван Дайк. Показан е и инвентарът на Болейската библиотека от 1639 година за сбирката на Чарлз I, формиран от първия куратор на кралските картини, Авраам ван дер Доорт.
Крал Чарлз II - няма законни наследници
Чарлз е втори наследник на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска, роден на 29 май 1630 година Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след изтезанието на татко си през 1649 година, бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651 година отпътува за Шотландия, където е прокламиран кралският му ранг.
Водената от Чарлз II армия от 10 000 души е разрушена на 3 септември 1651 година в борбата при Вустер от армията на Оливър Кромуел, която превзема Шотландия. Той се избавя и идващите седмици възнамерява бягството си във Франция. Осем години Чарлз обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върнe в Англия от нацията.
Бил е толкоз сантиментален и известен измежду народа, че е бил поканен от Народното събрание да се възкачи на престола при политическата рецесия след гибелта на Оливър Кромуел, траяла съвсем 2 години.
Коронация
Чарлз идва в Лондон, с цел да бъде коронясан на 29 май 1660 година, точно на 30-ия си рожден ден. Той е изключително търпелив към тези, които осъждат татко му на гибел – единствено 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и в същото време мощно търпелив във връзка с религията – освен поради политическа мъдрост, само че и заради морални съображения.
Кралската власт и привилегии са мощно лимитирани от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, посредством митнически налози и пенсията, която е получавал от Луи XIV (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия, съвсем изчезва.
В този интервал от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете огромни политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с желание да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война основават парията на Вигите, която да се бори за разширение на външната търговия и състезание на Парламента на политическата сцена.
Брак
Чарлз II се дами за португалската инфанта Катерина де Браганса на 21 май 1662 година Според предбрачния контракт Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за английската колонизация на Северна Африка и Индия.
Бракът на британския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от британската общност заради католическата религия на младоженката, която даже не е коронясана като кралица.
Въпреки това точно на Катерина де Браганса англичаните дължат чая.
Португалците донасят в Европа не просто листа чай, а традицията на китайците за пиене на чай. Съществува и доктрина, че британската дума tea - чай, идва от съкращението T.E.A. (Transporte de Ervas Aromaticas), което англичаните виждали на чувалите от Португалия, които дошли за новата кралица (Този надпис на португалски значи, че в чувалите има ароматни билки).
И по този начин, омаяните от новата кралица аристократи почнали като нея да пият чай всеки ден. Чаят бил доста скъпо наслаждение и по тази причина единствено те можели да си го разрешат в началото.
Голяма чума и Голям пожар
През 1665 година Чарлз е изправен пред огромна здравна рецесия: Голямата чума в Лондон. Броят на жертвите доближи пик от 7000 на седмица през седмицата от 17 септември. Чарлз, със фамилията си и съда, избяга от Лондон през юли, с цел да Солсбъри; Парламентът се събра през Оксфорд. Случаите на чума изтичат през зимата и Чарлз се завръща в Лондон през февруари 1666 година
След дълго проклинание на горещо и изсъхнало време доникъде на 1666 година, това, което по-късно стана известно като Големият пожар в Лондон стартира на 2 септември 1666 година в хлебопекарна на Пъдинг Лейн. Опален от мощен източен вятър и подхранван от ресурси от дърво и гориво, готови за идните по-студени месеци, огънят в последна сметка погълна към 13 200 къщи и 87 църкви, в това число катедралата Свети Пол. Чарлз и брат му Джеймс се причислиха и управляваха пожарогасителните старания. Обществеността упрекна католическите заговорници за пожара, и един французин, Робърт Хюбърт, е обесен на съображение на подправено самопризнание, макар че не е имал пръст в разпалването на огъня.
Управление
Първото десетилетие от царуването на Чарлз II е съпроводено от доста проблеми. Поражението от Холандия в третата морска война за надзор върху външната търговия коства на Чарлз поддръжката на популацията. Чумата и огромният пожар в Лондон през 1666 година трансформират британската столица в руини. През 1667 година холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораба и отвличат кралския транспортен съд. Кралят и съветът му са осмяни, тъй като нямат задоволителен интерес към държавното ръководство.
През 1668 година Чарлз влиза в съюз със своя досегашен зложелател – холандците и с шведите против съдружника си Луи ХІV, тъй като Франция атакува испанската монархия и заплашва да завземе нейни основни територии. Този Троен съюз принуждава Луи да приключи войната, само че основава предпоставки за нова, още по-голяма война, този път против холандците.
През 1670 година френската дипломация притегля на своя страна както Чарлз (договора от Дувър), по този начин и Швеция. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в комфортно време ще възвърне католицизма.
Това време в никакъв случай не идва за Чарлз и той в никакъв случай не връща Англия под контрола на Рим. Вигите употребяват католицизма с цел да подронят престижа на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя, с цел да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс. Тайтъс Оутс, англикански духовник, се афишира за антикатолически пожари и упреква кралицата и доближените ѝ, че желаят да убият Чарлз.
Десет души стават жертва на подправени доказателства, операцията на Оутс съумява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се пробват да изключат от заемането на всевъзможни обществени длъжности католиците.
Последните години от царуването на Чарлз са заети с обезпечаването на трона на брат му Джеймс и усилването на Консервативната партия.
По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнота на кралско безредие, съществуваща при ръководството на републиканците отпред с Оливър Кромуел сред царуването на татко му и неговото царуване.
Имайки огромен брой любовници и извънбрачни деца (той се признава за татко на четиринадесет), Чарлз им раздава херцогски и графски трофеи. Той обаче не оставя поколение от легален брак с дъщерята на Жоао IV от Португалия, Екатерина от Браганса, а след гибелта на краля на трона се възкачва брат му, херцогът на Йорк, под името Джеймс II.
Смята се, че Даяна, принцеса на Уелс, произлиза от двама от противозаконните синове на Чарлз: Херцозите на Графтън и Ричмънд. Така, синът на Даяна, Принц Уилям, първи по линия на английския престол, евентуално ще бъде първият английски монарх, произтекъл от Чарлз II.
Интереси
Чарлз е бил образован и е покровителствал развиването на науката. Еблематична е картината 1675 година, на която е изобразено по какъв начин неговият велможа градинар му подарява първия ананас, отгледан в Англия – знак на кралската власт.
Чарлз умира на 6 февруари 1685 година след затруднения от удар. Той няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след гибелта му да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ