Антоний Тодоров: ПП няма да бъдат крайна опозиция, ако този парламент успее да излъчи правителство
След като станахме очевидци на това по какъв начин беше определен ръководител на Народно събрание, в този момент въпросът е резервира ли се онази настройка, която в продължение на месеци се представяше като конфигурацията за смяна на „ модела Борисов ”? Това мнение изрази в „ Денят онлайн ” по NOVA News политологът професор Антоний Тодоров.
" Основният въпрос е дали болшинството, което избра новият ръководител на Народно събрание ще бъде и държавно управление на болшинството? Аз обаче не чакам това болшинство да се трансформира в държавно управление на болшинството. Защото в случай че това се случи, доста от казаното преди от същите тези водачи, ще се окаже откровени неистини ", уточни той.
По думите му изборът на ръководител на Народно събрание е бил натоварено с прекалено много символика. „ Формално работата на Народно събрание стартира с най-възрастния депутат. Политическата страна на въпроса мисля, че беше задоволително ясно експлицирана от метода, по който от Политическа партия обясниха обстановката, а точно като тест на отношението към опозицията и че оттук насетне те ще бъдат мачкани като съпротива ”, акцентира той. И добави: „ Политическа партия няма да бъдат последна съпротива, в случай че този парламент има по-дълъг живот и успее да излъчи държавно управление. По-скоро е друго. Запазва ли се онази настройка, която в продължение на месеци се представяше като конфигурацията за смяна на „ модела Борисов ”? В момента този въпрос опира до Българска социалистическа партия. Лично аз нямам доверие, че Българска социалистическа партия е решила тъкмо такава смяна. Но в случай че е решила, и то без никакъв вътрешнопартиен спор – тогава ще кажа, че това е позор ”.
Според него въпросът оттук нататък е какво ще вършат тези три партии, които бяха в едно мъчно реализирано съдружно държавно управление, с една доста основна задача – да отстранен модела ГЕРБ. „ Дали Българска социалистическа партия няма да реши, че има по-важни задания. Какви са те – ще би трябвало да изясни на всички жители, освен на своите гласоподаватели, които биха я предиздвикали да промени тази си позиция и да се отдръпна от обединението, която искаше да промени модела Борисов. Виждаме компликацията за съставянето на каквото и да било болшинство в това Народно събрание ”.
„ От ГЕРБ непрестанно натискаха за едно евроатлантическо болшинство, т.е. с Политическа партия и Демократична България. От тях обаче не виждам каквото и да било предпочитание за такава коалиция. Защото разбирането им за евроатлантизъм е за една правова страна, която работи ефикасно ”, акцентира професор Тодоров.
Той разяснява и предлагането за референдум за президентска република. „ С подобен тъкмо въпрос не може да има подобен референдум заради рестриктивните мерки на самата Конституция. устройството на републиката не може да бъде подлагано на референдум. Може да има предложение за привикване на Велико национално заседание, като се уточни че единствената и съществена задача ще е смяна на формата на ръководство, т.е. вместо парламентарна република – президентски режим ”.
" Основният въпрос е дали болшинството, което избра новият ръководител на Народно събрание ще бъде и държавно управление на болшинството? Аз обаче не чакам това болшинство да се трансформира в държавно управление на болшинството. Защото в случай че това се случи, доста от казаното преди от същите тези водачи, ще се окаже откровени неистини ", уточни той.
По думите му изборът на ръководител на Народно събрание е бил натоварено с прекалено много символика. „ Формално работата на Народно събрание стартира с най-възрастния депутат. Политическата страна на въпроса мисля, че беше задоволително ясно експлицирана от метода, по който от Политическа партия обясниха обстановката, а точно като тест на отношението към опозицията и че оттук насетне те ще бъдат мачкани като съпротива ”, акцентира той. И добави: „ Политическа партия няма да бъдат последна съпротива, в случай че този парламент има по-дълъг живот и успее да излъчи държавно управление. По-скоро е друго. Запазва ли се онази настройка, която в продължение на месеци се представяше като конфигурацията за смяна на „ модела Борисов ”? В момента този въпрос опира до Българска социалистическа партия. Лично аз нямам доверие, че Българска социалистическа партия е решила тъкмо такава смяна. Но в случай че е решила, и то без никакъв вътрешнопартиен спор – тогава ще кажа, че това е позор ”.
Според него въпросът оттук нататък е какво ще вършат тези три партии, които бяха в едно мъчно реализирано съдружно държавно управление, с една доста основна задача – да отстранен модела ГЕРБ. „ Дали Българска социалистическа партия няма да реши, че има по-важни задания. Какви са те – ще би трябвало да изясни на всички жители, освен на своите гласоподаватели, които биха я предиздвикали да промени тази си позиция и да се отдръпна от обединението, която искаше да промени модела Борисов. Виждаме компликацията за съставянето на каквото и да било болшинство в това Народно събрание ”.
„ От ГЕРБ непрестанно натискаха за едно евроатлантическо болшинство, т.е. с Политическа партия и Демократична България. От тях обаче не виждам каквото и да било предпочитание за такава коалиция. Защото разбирането им за евроатлантизъм е за една правова страна, която работи ефикасно ”, акцентира професор Тодоров.
Той разяснява и предлагането за референдум за президентска република. „ С подобен тъкмо въпрос не може да има подобен референдум заради рестриктивните мерки на самата Конституция. устройството на републиката не може да бъде подлагано на референдум. Може да има предложение за привикване на Велико национално заседание, като се уточни че единствената и съществена задача ще е смяна на формата на ръководство, т.е. вместо парламентарна република – президентски режим ”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ