“Германия не познава подобно нещо”: Какво събитие вкарва Третия Райх в траур
След като печели една от най-кръвопролитните борби в историята - Сталинградската борба, Съветският съюз взема самодейността във войната и не я изпуска до самата Победа. За трагичните събития от онази зима - в материала.
Картина на отчаянието
В средата на януари 1943 година позицията на 6-та войска на Вермахта в Сталинград става сериозна. Войските, които попадат в котела вследствие на руската интервенция " Уран ", бързо губят своята бойна успеваемост. Лишени от храна, муниции, гориво и медикаменти, бойците и офицерите на Фридрих Паулус замръзват на 30-градусовия мраз. Те изяждат съвсем всички бойни коне, както и локалните кучета, котки и даже птици. Където и да се пробват да се скрият нацистите, на всички места са вадени с тежък артилерийски и танков огън.
До 28 януари останките от в миналото най-силната сухопътна войска са разграничени на три елементи. Но в множеството случаи германците отхвърлят да се предадат без заповед. Затова руските военни преследват офицери, с цел да убедят подчинените си да сложат оръжие. Основната цел е командирът на групата.
Щабът на Паулус се намираше в мазе на опустошен повсеместен магазин в центъра на Сталинград. Генералът още веднъж и още веднъж изпраща на Хитлер радиограми с молба за позволение да се съобщи, с цел да избави живота на бойците. От време на време фюрерът го не разрешава. Трудно е да си представим какво е чувствал тези дни един от създателите на интервенция " Барбароса ". Редките отчети, достигнали до щаба, оповестяват за възходящите загуби на поверените му войски.
Последният щрих към картината на отчаянието е званието фелдмаршал, което Хитлер дава по радиото на своя пълководец на 30 януари. Повишението е съпроводено от къс постскриптум: „ Нито един немски фелдмаршал не е бил пленяван “. От Паулус категорично се изисква да се самоубие.
Това пречупва волята му. Сутринта на идващия ден той подрежда да го свържат с Червената войска за договаряния за предаване.
„ Фелдмаршалът лежеше на желязно легло без униформа, по риза “, спомня си старши лейтенант Фьодор Илченко, който пръв слиза в мазето на магазина дружно с преводач, радист и двама картечници. Свещ гори на масата, осветявайки акордеона, който лежеше на дивана. Паулус не поздравява, само че става и сяда. Изглеждаше като болен, отпаднал човек, лицето му трепна в нервозен тик. След като изслушва известието на началника-щаба за настояванията на руските офицери, той изтощено кимна с глава.
Смачкване на съпротивата
Формално старшият лейтенант не може да одобри предаването на фелдмаршала. Те се спогаждат за краткотрайно преустановяване на огъня и Илченко се връща при своите. Свързва се с командира на 38-ма мотострелкова бригада полковник Иван Бурмаков, който се свързва с командващия 64-а войска военачалник Михаил Шумилов. Решават с Паулус да беседва военачалник Иван Ласкин, началник-щаб на армията.
Той се среща с военачалник Росске, пълководец на Южната група сили и началник-щаб на 6-та войска. От името на фелдмаршала той издава заповед за предаване.
Скоро Паулус излиза при тях.
Откаран е с кола в село Бекетовка край Сталинград. Там го чака Шумилов. На същия ден, 31 януари, фелдмаршалът е разпитан и показан на командващия фронта генерал-полковник Константин Рокосовски, който предлага да се спре безсмисленото клане. Паулус отхвърля, защото към този момент е заложник, а неговите генерали, в сходство с получената инструкция, рапортуват непосредствено на Хитлер.
Заповедта за предаване по този начин и не е издадена. Последните огнища на опозиция са смазани на 2 февруари. Битката за Сталинград завършва.
Изземване на самодейността
Поражението на 6-та войска и изключително капитулацията на нейния командващ шокира Германия. Три дни немските радиостанции излъчват траурна музика. Дори пропагандата на Гьобелс не съумява да разкрие мащаба на провалянето. Може би за първи път врагът ясно осъзнава, че войната против Съветския съюз не може да бъде извоювана.
Битката за Сталинград продължава тъкмо 200 дни. Съветското контранастъпление е предшествано от месеци на яростни боеве, улица или къща от време на време сменят контрола по няколко пъти дневно. От двете страни в борбата вземат участие към два милиона души, десетки хиляди единици военна техника. За Хитлер е значимо да превземе града на Волга, през който минават стратегически значими направления. Фюрерът желае надеждно да покрие левия фланг на силите, настъпващи в Кавказ, и да отреже Червената войска от доставките на гориво.
Въпреки това до края на есента Вермахтът усеща дефицит на керосин, снаряди и храна. Тогава руското командване взема решение да нанесе удар.
В интервенция „ Уран “ вземат участие силите на Сталинградския, Донския и Югозападния фронт – 14 комбинирани, танкови и въздушни армии. Войските се придвижват напред на 19 ноември 1942 година Те затварят обръча към 6-та войска за по-малко от седмица. Групата е методично разчленявана на части, натискана с артилерийски огън. Към 2 февруари 1943 година бойците на Паулус просто нямат с какво да се бият.
Червената войска твърдо овладява стратегическата самодейност и в този момент диктува волята си на нацистите. Поражението трансформира характера на дейностите на Вермахта в Кавказ, в регионите на Ржев и Демянск. Съветските удари принуждават Берлин да приготви Източната стена, която трябваше да спре настъплението.
Всичко поради големите загуби на Волга. В Сталинградския казан са унищожени 6-та войска, по-голямата част от 4-та танкова войска, 3-та и 4-та румънска войска, 8-ма италианска войска и алпийски корпус, 2-ра унгарска войска, хърватският полк - повече от 800 хиляди души.
Сериозно пострадва и материалната част. Ръководителят на икономическия отдел на висшето командване Георг Томас пресмята, че за няколко месеца Вермахтът е изгубил толкоз съоръжение, колкото в цялата компания от 1941-1942 година
" Поне петдесет немски и съюзнически дивизии към този момент не съществуват. Останалите загуби възлизат на общо още двадесет и пет дивизии ", написа немският военачалник Курт декор Типелскирх в записките си след войната. " Престижът на Германия в очите на нейните съдружници беше мощно разтресен. Руският военен дух се ускори ”, добавя той.
Победата в Сталинградската борба коства скъпо на Съветския съюз. Повече от милион убити и ранени, градът е изцяло опустошен. Войските обаче получават скъп опит в уличните борби, който по-късно е потребен. И генералите потвърждават, че през годините на войната са съумели да научат доста от врага.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Картина на отчаянието
В средата на януари 1943 година позицията на 6-та войска на Вермахта в Сталинград става сериозна. Войските, които попадат в котела вследствие на руската интервенция " Уран ", бързо губят своята бойна успеваемост. Лишени от храна, муниции, гориво и медикаменти, бойците и офицерите на Фридрих Паулус замръзват на 30-градусовия мраз. Те изяждат съвсем всички бойни коне, както и локалните кучета, котки и даже птици. Където и да се пробват да се скрият нацистите, на всички места са вадени с тежък артилерийски и танков огън.
До 28 януари останките от в миналото най-силната сухопътна войска са разграничени на три елементи. Но в множеството случаи германците отхвърлят да се предадат без заповед. Затова руските военни преследват офицери, с цел да убедят подчинените си да сложат оръжие. Основната цел е командирът на групата.
Щабът на Паулус се намираше в мазе на опустошен повсеместен магазин в центъра на Сталинград. Генералът още веднъж и още веднъж изпраща на Хитлер радиограми с молба за позволение да се съобщи, с цел да избави живота на бойците. От време на време фюрерът го не разрешава. Трудно е да си представим какво е чувствал тези дни един от създателите на интервенция " Барбароса ". Редките отчети, достигнали до щаба, оповестяват за възходящите загуби на поверените му войски.
Последният щрих към картината на отчаянието е званието фелдмаршал, което Хитлер дава по радиото на своя пълководец на 30 януари. Повишението е съпроводено от къс постскриптум: „ Нито един немски фелдмаршал не е бил пленяван “. От Паулус категорично се изисква да се самоубие.
Това пречупва волята му. Сутринта на идващия ден той подрежда да го свържат с Червената войска за договаряния за предаване.
„ Фелдмаршалът лежеше на желязно легло без униформа, по риза “, спомня си старши лейтенант Фьодор Илченко, който пръв слиза в мазето на магазина дружно с преводач, радист и двама картечници. Свещ гори на масата, осветявайки акордеона, който лежеше на дивана. Паулус не поздравява, само че става и сяда. Изглеждаше като болен, отпаднал човек, лицето му трепна в нервозен тик. След като изслушва известието на началника-щаба за настояванията на руските офицери, той изтощено кимна с глава.
Смачкване на съпротивата
Формално старшият лейтенант не може да одобри предаването на фелдмаршала. Те се спогаждат за краткотрайно преустановяване на огъня и Илченко се връща при своите. Свързва се с командира на 38-ма мотострелкова бригада полковник Иван Бурмаков, който се свързва с командващия 64-а войска военачалник Михаил Шумилов. Решават с Паулус да беседва военачалник Иван Ласкин, началник-щаб на армията.
Той се среща с военачалник Росске, пълководец на Южната група сили и началник-щаб на 6-та войска. От името на фелдмаршала той издава заповед за предаване.
Скоро Паулус излиза при тях.
Откаран е с кола в село Бекетовка край Сталинград. Там го чака Шумилов. На същия ден, 31 януари, фелдмаршалът е разпитан и показан на командващия фронта генерал-полковник Константин Рокосовски, който предлага да се спре безсмисленото клане. Паулус отхвърля, защото към този момент е заложник, а неговите генерали, в сходство с получената инструкция, рапортуват непосредствено на Хитлер.
Заповедта за предаване по този начин и не е издадена. Последните огнища на опозиция са смазани на 2 февруари. Битката за Сталинград завършва.
Изземване на самодейността
Поражението на 6-та войска и изключително капитулацията на нейния командващ шокира Германия. Три дни немските радиостанции излъчват траурна музика. Дори пропагандата на Гьобелс не съумява да разкрие мащаба на провалянето. Може би за първи път врагът ясно осъзнава, че войната против Съветския съюз не може да бъде извоювана.
Битката за Сталинград продължава тъкмо 200 дни. Съветското контранастъпление е предшествано от месеци на яростни боеве, улица или къща от време на време сменят контрола по няколко пъти дневно. От двете страни в борбата вземат участие към два милиона души, десетки хиляди единици военна техника. За Хитлер е значимо да превземе града на Волга, през който минават стратегически значими направления. Фюрерът желае надеждно да покрие левия фланг на силите, настъпващи в Кавказ, и да отреже Червената войска от доставките на гориво.
Въпреки това до края на есента Вермахтът усеща дефицит на керосин, снаряди и храна. Тогава руското командване взема решение да нанесе удар.
В интервенция „ Уран “ вземат участие силите на Сталинградския, Донския и Югозападния фронт – 14 комбинирани, танкови и въздушни армии. Войските се придвижват напред на 19 ноември 1942 година Те затварят обръча към 6-та войска за по-малко от седмица. Групата е методично разчленявана на части, натискана с артилерийски огън. Към 2 февруари 1943 година бойците на Паулус просто нямат с какво да се бият.
Червената войска твърдо овладява стратегическата самодейност и в този момент диктува волята си на нацистите. Поражението трансформира характера на дейностите на Вермахта в Кавказ, в регионите на Ржев и Демянск. Съветските удари принуждават Берлин да приготви Източната стена, която трябваше да спре настъплението.
Всичко поради големите загуби на Волга. В Сталинградския казан са унищожени 6-та войска, по-голямата част от 4-та танкова войска, 3-та и 4-та румънска войска, 8-ма италианска войска и алпийски корпус, 2-ра унгарска войска, хърватският полк - повече от 800 хиляди души.
Сериозно пострадва и материалната част. Ръководителят на икономическия отдел на висшето командване Георг Томас пресмята, че за няколко месеца Вермахтът е изгубил толкоз съоръжение, колкото в цялата компания от 1941-1942 година
" Поне петдесет немски и съюзнически дивизии към този момент не съществуват. Останалите загуби възлизат на общо още двадесет и пет дивизии ", написа немският военачалник Курт декор Типелскирх в записките си след войната. " Престижът на Германия в очите на нейните съдружници беше мощно разтресен. Руският военен дух се ускори ”, добавя той.
Победата в Сталинградската борба коства скъпо на Съветския съюз. Повече от милион убити и ранени, градът е изцяло опустошен. Войските обаче получават скъп опит в уличните борби, който по-късно е потребен. И генералите потвърждават, че през годините на войната са съумели да научат доста от врага.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ