Директно от зала „България“ – Рапсодии в изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР
След живописните музикални разходки с испански и италиански привкус, радиосимфониците и техният основен диригент Марк Кадин са щастливи още веднъж да се срещнат със своята предана аудитория и да ѝ предложат следващото вълнуващо прекарване. Концертът, който те ще изнесат на сцената на зала „ България “ този петък, 18 юни, е със заглавие „ Рапсодии “ и включва известни мостри, основани в този род от Веселин Стоянов, Клод Дебюси, Ференц Лист, Джордже Енеску и Панчо Владигеров. Благодарение на Еврорадио, той ще се излъчва непосредствено освен по стратегия „ Христо Ботев “ на Националното ни радио, само че и – от радиостанциите на редица страни в Европа и Азия. По този метод милиони слушатели по света ще имат опцията да се насладят на изпълнителското изкуство на нашите музиканти, а с изключение на творбите на към този момент познати композитори, ще могат да чуят и две български произведения и да усетят хубостта на българската музика.
Програмата ще стартира с Рапсодия от Веселин Стоянов . Написана по специфична поръчка на БНР през 1956 година и звучала изключително постоянно в десетилетията след нейното основаване, тази забележителна творба и до през днешния ден остава емблематична за българското музикално творчество и е чест за всеки оркестър, който я извършва. Тя носи присъщите черти на яркия композиционен жанр на Веселин Стоянов – откровена и завладяваща емоционалност, обилна оркестровка и безподобен звуков нюанс.
Веднага след нея ще прозвучи Рапсодията за кларинет и оркестър на Клод Дебюси – произведение, появило се в късния интервал от живота на композитора. Тази рапсодия също е основана по поръчка – на Парижката консерватория – и е била включена в изпитната стратегия от 14 юли 1910 на студентите по кларинет. Оригиналната комбинация е за кларинет и пиано и защото концепцията на творбата е да ревизира изпълнителските качества на студентите, първичното ѝ заглавие е „ Соло за съревнование “. Рапсодията е отдадена на Проспер Мимар – професор по кларинет в Парижката консерватория в интервала 1904-1918 година. Именно той е и нейният пръв реализатор. Премиерата на творбата е на 16 януари 1911 година, а малко по-късно Дебюси разгласява и своята лична оркестровка на съпровода.
Солист в Рапсодията на Дебюси ще бъде надареният млад кларинетист Кристиян Калоянов . Кристиян е роден през 1988 година в Шумен, България. На четиригодишна възраст стартира да свири на пиано, а няколко години по-късно и на кларинет. През 2007 приключва Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ в класа по кларинет на Данчо Радевски. Между 2007 и 2012 е студент по кларинет в Националната музикална академия ”Проф. Панчо Владигеров “, София. Там работи с професорите Димитър Димитров, Петко Радев и Венцеслав Николов. През 2012 получава магистърска степен по музика, профилирана в осъществяване на кларинет. Кристиян е свирил като солист на Софийската, Шуменската и Видинската филхармонии, на оркестър Classic FM, Нов симфоничен оркестър и оркестър „ София Синфониета “. Лауреат е на интернационалния конкурс „ Млади виртуози “, София (2010), и Националния конкурс за млади инструменталисти и артисти „ Светослав Обретенов “, Провадия (2007). През 2019 приключва докторантура по кларинет - камерна музика в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “.
Дълбоко национални по своя жанр, 19-е маджарски рапсодии на Ференц Лист са основани в интервала 1846-1853 година. Те дават отговор на повишаването на националното съзнание на унгарския народ в интервала на неговата битка за национална самостоятелност. В това се състои и техният либерализъм и точно на това се дължи и тяхната изключителна известност. Написани в началото за пиано, по-късно някои от тях са оркестрирани от композитора, а има и разновидности за клавирно дуо или клавирно трио. Като градеж унгарските рапсодии на Лист се характеризират с контрастното сравнение на два раздела – муден и бърз (лашан и фришка). А в развиването на тематичния материал доминира орнаменталното вариране, което е особено и за националната инструментална национална процедура. Това може да се забележи и в 14-ата рапсодия на Лист, фа-минор , която ще прозвучи в петък. Известна също като „ Унгарска фикция “ (в аранжимента си за пиано и оркестър), тя е един от най-хубавите мостри измежду Унгарските рапсодии на композитора, дружно с Втората, Шестата и 12-ата.
Традициите, заложени от Ференц Лист, продължава и композиторът Джордже Енеску, новече на „ румънска почва “. Той е създател на две румънски рапсодии, в които обаче се обръща не към пианото, а към оркестъра, който му дава опция освен мелодически, само че и темброво да пресъздаде характера на румънската национална музика.
Първата румънска рапсодия на Енеску се появява на бял свят през 1901 и е изпълнена за първи път две години по-късно. Както и втората, тя е писана в Париж, само че премиерата и на двете е била в Букурещ, в една и съща вечер. На концерт, състоял се в Румънския „ Атенеум “, рапсодиите са били изпълнени дружно с друго произведение на Джордже Енеску – Сюитата за оркестър №9. Композиторът самичък е дирижирал трите си произведения.
Рапсодия „ Вардар “ ( или както още е известна – „ Българска рапсодия Вардар “) на Панчо Владигеров е написана през 1922 година под опус 16. В оригинал тя е основана за цигулка и пиано. Панчо Владигеров е бил въодушевен от песента на Добри Христов „ Едничък чуй се зов “, добила известност във Вардарска Македония като „ българска национална ария “. По молба на другари композиторът посвещава творбата „ на борещата се българска юноша в Македония “, а първичното заглавие „ Българска рапсодия “ след това е допълнено на „ Българска рапсодия Вардар “. През годините това заглавие е неколкократно променяно по аргументи от политическо естество, само че в последна сметка просъществува като „ Рапсодия Вардар “. Съществуват няколко разнообразни авторски транскрипции на творбата: за оркестър, за цигулка и оркестър, за пиано, за пиано на четири ръце, даже и за две цигулки. Най-популярен обаче си остава оркестровият вид, който ще прозвучи в петък.
Целия концерт на радиосимфониците можете да наблюдавате непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “ на 18 юни от 19 часа.
Програмата ще стартира с Рапсодия от Веселин Стоянов . Написана по специфична поръчка на БНР през 1956 година и звучала изключително постоянно в десетилетията след нейното основаване, тази забележителна творба и до през днешния ден остава емблематична за българското музикално творчество и е чест за всеки оркестър, който я извършва. Тя носи присъщите черти на яркия композиционен жанр на Веселин Стоянов – откровена и завладяваща емоционалност, обилна оркестровка и безподобен звуков нюанс.
Веднага след нея ще прозвучи Рапсодията за кларинет и оркестър на Клод Дебюси – произведение, появило се в късния интервал от живота на композитора. Тази рапсодия също е основана по поръчка – на Парижката консерватория – и е била включена в изпитната стратегия от 14 юли 1910 на студентите по кларинет. Оригиналната комбинация е за кларинет и пиано и защото концепцията на творбата е да ревизира изпълнителските качества на студентите, първичното ѝ заглавие е „ Соло за съревнование “. Рапсодията е отдадена на Проспер Мимар – професор по кларинет в Парижката консерватория в интервала 1904-1918 година. Именно той е и нейният пръв реализатор. Премиерата на творбата е на 16 януари 1911 година, а малко по-късно Дебюси разгласява и своята лична оркестровка на съпровода.
Солист в Рапсодията на Дебюси ще бъде надареният млад кларинетист Кристиян Калоянов . Кристиян е роден през 1988 година в Шумен, България. На четиригодишна възраст стартира да свири на пиано, а няколко години по-късно и на кларинет. През 2007 приключва Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ в класа по кларинет на Данчо Радевски. Между 2007 и 2012 е студент по кларинет в Националната музикална академия ”Проф. Панчо Владигеров “, София. Там работи с професорите Димитър Димитров, Петко Радев и Венцеслав Николов. През 2012 получава магистърска степен по музика, профилирана в осъществяване на кларинет. Кристиян е свирил като солист на Софийската, Шуменската и Видинската филхармонии, на оркестър Classic FM, Нов симфоничен оркестър и оркестър „ София Синфониета “. Лауреат е на интернационалния конкурс „ Млади виртуози “, София (2010), и Националния конкурс за млади инструменталисти и артисти „ Светослав Обретенов “, Провадия (2007). През 2019 приключва докторантура по кларинет - камерна музика в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “.
Дълбоко национални по своя жанр, 19-е маджарски рапсодии на Ференц Лист са основани в интервала 1846-1853 година. Те дават отговор на повишаването на националното съзнание на унгарския народ в интервала на неговата битка за национална самостоятелност. В това се състои и техният либерализъм и точно на това се дължи и тяхната изключителна известност. Написани в началото за пиано, по-късно някои от тях са оркестрирани от композитора, а има и разновидности за клавирно дуо или клавирно трио. Като градеж унгарските рапсодии на Лист се характеризират с контрастното сравнение на два раздела – муден и бърз (лашан и фришка). А в развиването на тематичния материал доминира орнаменталното вариране, което е особено и за националната инструментална национална процедура. Това може да се забележи и в 14-ата рапсодия на Лист, фа-минор , която ще прозвучи в петък. Известна също като „ Унгарска фикция “ (в аранжимента си за пиано и оркестър), тя е един от най-хубавите мостри измежду Унгарските рапсодии на композитора, дружно с Втората, Шестата и 12-ата.
Традициите, заложени от Ференц Лист, продължава и композиторът Джордже Енеску, новече на „ румънска почва “. Той е създател на две румънски рапсодии, в които обаче се обръща не към пианото, а към оркестъра, който му дава опция освен мелодически, само че и темброво да пресъздаде характера на румънската национална музика.
Първата румънска рапсодия на Енеску се появява на бял свят през 1901 и е изпълнена за първи път две години по-късно. Както и втората, тя е писана в Париж, само че премиерата и на двете е била в Букурещ, в една и съща вечер. На концерт, състоял се в Румънския „ Атенеум “, рапсодиите са били изпълнени дружно с друго произведение на Джордже Енеску – Сюитата за оркестър №9. Композиторът самичък е дирижирал трите си произведения.
Рапсодия „ Вардар “ ( или както още е известна – „ Българска рапсодия Вардар “) на Панчо Владигеров е написана през 1922 година под опус 16. В оригинал тя е основана за цигулка и пиано. Панчо Владигеров е бил въодушевен от песента на Добри Христов „ Едничък чуй се зов “, добила известност във Вардарска Македония като „ българска национална ария “. По молба на другари композиторът посвещава творбата „ на борещата се българска юноша в Македония “, а първичното заглавие „ Българска рапсодия “ след това е допълнено на „ Българска рапсодия Вардар “. През годините това заглавие е неколкократно променяно по аргументи от политическо естество, само че в последна сметка просъществува като „ Рапсодия Вардар “. Съществуват няколко разнообразни авторски транскрипции на творбата: за оркестър, за цигулка и оркестър, за пиано, за пиано на четири ръце, даже и за две цигулки. Най-популярен обаче си остава оркестровият вид, който ще прозвучи в петък.
Целия концерт на радиосимфониците можете да наблюдавате непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “ на 18 юни от 19 часа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ