До Пирот за 50-сантиметрови мекици
След дългата Ковид изолираност, даже минаването на границата към този момент е премеждие. Особено в случай че си тръгнал с настройката да хапнеш мекици като тези в детството си. Мнозина към този момент са се досетили, че приказвам за Пирот и Цариброд, до където мнозина прескачат на пазар.
Когато автомагистралата е напълно подготвена, пътят с кола или рейс ще е ария, само че в този момент си е доста премеждие през пресечена околност, дупки и при рискова непосредственост с ТИР-ове.
Пирот наподобява като дребен град, само че съгласно статистиката в него живеят близо 40 000 души. Той е прелестно недодялан, спокоен и някак задрямал, само че българите си имат добре познати „ адреси “. За мен един от тях е мекичарницата покрай пазара. В неугледната будка чевръсти дами разтеглят втасалото тесто до половинметрова линия, която във врящото олио се трансформира в хрупкава наслада с размерите на самолетоносач и усет на детство. За 50 стотинки получавате 50-сантиметрова мекица. Можете да си я поръчате с конфитюр или с течен шоколад, само че класиката е с пудра захар, която безжалостно полепва по бузите и облеклата.
Извън мекиците Пирот е мъчно място за вегетарианците, тъй като всяко ядене без мръвка се счита за гарнитура. Но пък прелестно можете да разноските плескавиците, натежали в стомаха ви, по исторически и духовни забележителности като Момчиловото кале или околните Погановски и Суковски манастир.
В средновековната цитадела, кръстена на българския воин Момчил левент, не може да се влиза, само че фотосите пред нея стават убийствени. Пирот е бил прочут килимарски център, а през днешния ден обичайни ръчно тъкани шедьоври могат да бъдат видени в Музея на Понишавието. Той е ситуиран в старинна балканска къща на близо 200 години, принадлежала на пиротския търговец Христо Йованович, прочут като Мали Риста, поради дребния си растеж.
Домът му е приключен през април 1848 година, гласи текст гравиран на пода. Къщата е най-старите оживели здания от балкано-ориенталски жанр в Пирот. Заради огромните размери на къщата Мали Риста се е нуждаел от позволение от турските управляващи и се наложило да обещае, че в дома му ще отсядат османските пасажери, минаващи през града. Домакинът подчинявал турците с ловкост. Той бил дребен на растеж и построил ниска стая за себе си. В нея Христо е спял и приемал посетители. Ако някой турчин е желал да влезе, трябвало да се наведе и по този метод да му се поклони.
Мали Риста търгувал в цялата Отоманска империя, събирал налози и забогатял. Често мамел турците, като им препродавал едни и същи артикули без да се усетят. Музеят на Понишавието е ситуиран в центъра на града, близо до фамозната механа „ Ладна вода “ и пиротския пазар. Ако е събота, отскочете и до него.
Там месарниците се редуват с „ менячници “, хлебарниците с магазини за домашни използва. На сергиите можете да напазарувате и с български левове всичко, което са отгледали локалните производители. Незабравими са „ пиротските солети “ – малко по-плътни от нашите и подправени с кимион.
В Цариброд, където петък е пазарният ден, посрещат българите с „ Откога ви чакаме “. Очевидно нашите вложения в локалната стопанска система доста са им липсвали. А и на нас ни става топло от учебното заведение и улицата, носещи името на Христо Ботев, паметника на Левски, както и от културно-информационния център на българското болшинство на една от централните улици.
Приказките за по-ниски цени на храните на пазара се оказаха мощно пресилени, само че не и разказите за „ оня “ усет на сиренето, кашкавала и месото. Шокиращото е, че лютите чушки се продават на численост, а аления пипер на чашка. Но пък зарзаватът е от същинска леха, а не от щайга в супермаркета и на усет и мирис е надалеч от пластмасовите зеленчуци на европейската ширпотреба.
Дюлевата и лозовата ракия приближават цената на обичайно уиски, само че ценителите се кълнат в тяхното качество. В нещо като корита е спретнат пропуснат продукт – кори за домашни вафли.
Иначе в млекарниците продуктите от краве, козе, овче и биволско мляко се състезават по рафтовете за вниманието на купувачите, които, уви, са малко. В месарниците вършат усещане бялото месо в покривало, пушените мръвки и големите пилешки кълки, нежните флейки…
Извън благините за стомаха, край Пирот са Погановския и Суковския манастир – прелестни мостри на православието, както и десетки по-малки обители. Историята на светите места е, както всичко в този район, чисто българска. От 1871 година Погановския манастир е част от Българската екзархия, а до 1920 година и омразния Ньоски кротичък контракт е и в нашите териториални лимити. В Суковския манастир под арката на входната врата на църквата е изписано името на изографисалия я художник – Васил Попхристов от Самоков.
А в Цариброд можете да поставите цвете пред паметника на Апостола в центъра на града.
И… да не не помни, с изключение на с динари, можете да пазарувате с левове и с евро.
Снимки: Магдалена Гигова
Когато автомагистралата е напълно подготвена, пътят с кола или рейс ще е ария, само че в този момент си е доста премеждие през пресечена околност, дупки и при рискова непосредственост с ТИР-ове.
Пирот наподобява като дребен град, само че съгласно статистиката в него живеят близо 40 000 души. Той е прелестно недодялан, спокоен и някак задрямал, само че българите си имат добре познати „ адреси “. За мен един от тях е мекичарницата покрай пазара. В неугледната будка чевръсти дами разтеглят втасалото тесто до половинметрова линия, която във врящото олио се трансформира в хрупкава наслада с размерите на самолетоносач и усет на детство. За 50 стотинки получавате 50-сантиметрова мекица. Можете да си я поръчате с конфитюр или с течен шоколад, само че класиката е с пудра захар, която безжалостно полепва по бузите и облеклата. Извън мекиците Пирот е мъчно място за вегетарианците, тъй като всяко ядене без мръвка се счита за гарнитура. Но пък прелестно можете да разноските плескавиците, натежали в стомаха ви, по исторически и духовни забележителности като Момчиловото кале или околните Погановски и Суковски манастир.
В средновековната цитадела, кръстена на българския воин Момчил левент, не може да се влиза, само че фотосите пред нея стават убийствени. Пирот е бил прочут килимарски център, а през днешния ден обичайни ръчно тъкани шедьоври могат да бъдат видени в Музея на Понишавието. Той е ситуиран в старинна балканска къща на близо 200 години, принадлежала на пиротския търговец Христо Йованович, прочут като Мали Риста, поради дребния си растеж. Домът му е приключен през април 1848 година, гласи текст гравиран на пода. Къщата е най-старите оживели здания от балкано-ориенталски жанр в Пирот. Заради огромните размери на къщата Мали Риста се е нуждаел от позволение от турските управляващи и се наложило да обещае, че в дома му ще отсядат османските пасажери, минаващи през града. Домакинът подчинявал турците с ловкост. Той бил дребен на растеж и построил ниска стая за себе си. В нея Христо е спял и приемал посетители. Ако някой турчин е желал да влезе, трябвало да се наведе и по този метод да му се поклони.
Мали Риста търгувал в цялата Отоманска империя, събирал налози и забогатял. Често мамел турците, като им препродавал едни и същи артикули без да се усетят. Музеят на Понишавието е ситуиран в центъра на града, близо до фамозната механа „ Ладна вода “ и пиротския пазар. Ако е събота, отскочете и до него.
Там месарниците се редуват с „ менячници “, хлебарниците с магазини за домашни използва. На сергиите можете да напазарувате и с български левове всичко, което са отгледали локалните производители. Незабравими са „ пиротските солети “ – малко по-плътни от нашите и подправени с кимион.
В Цариброд, където петък е пазарният ден, посрещат българите с „ Откога ви чакаме “. Очевидно нашите вложения в локалната стопанска система доста са им липсвали. А и на нас ни става топло от учебното заведение и улицата, носещи името на Христо Ботев, паметника на Левски, както и от културно-информационния център на българското болшинство на една от централните улици.
Приказките за по-ниски цени на храните на пазара се оказаха мощно пресилени, само че не и разказите за „ оня “ усет на сиренето, кашкавала и месото. Шокиращото е, че лютите чушки се продават на численост, а аления пипер на чашка. Но пък зарзаватът е от същинска леха, а не от щайга в супермаркета и на усет и мирис е надалеч от пластмасовите зеленчуци на европейската ширпотреба.
Дюлевата и лозовата ракия приближават цената на обичайно уиски, само че ценителите се кълнат в тяхното качество. В нещо като корита е спретнат пропуснат продукт – кори за домашни вафли.
Иначе в млекарниците продуктите от краве, козе, овче и биволско мляко се състезават по рафтовете за вниманието на купувачите, които, уви, са малко. В месарниците вършат усещане бялото месо в покривало, пушените мръвки и големите пилешки кълки, нежните флейки… Извън благините за стомаха, край Пирот са Погановския и Суковския манастир – прелестни мостри на православието, както и десетки по-малки обители. Историята на светите места е, както всичко в този район, чисто българска. От 1871 година Погановския манастир е част от Българската екзархия, а до 1920 година и омразния Ньоски кротичък контракт е и в нашите териториални лимити. В Суковския манастир под арката на входната врата на църквата е изписано името на изографисалия я художник – Васил Попхристов от Самоков.
А в Цариброд можете да поставите цвете пред паметника на Апостола в центъра на града.
И… да не не помни, с изключение на с динари, можете да пазарувате с левове и с евро.
Снимки: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ