След Бъдни вечер и Коледа започват мръсните дни, чийто край

След Бъдни вечер и Коледа стартират " мръсните дни ", чийто край е на 6 януари (Йордановден).

Някога се вярвало, че тогава нощем обикалят всевъзможни таласъми, вампири, караконджоли, бродници, мамници и впрочем страховити същества от невидимия свят. Като защитно средство срещу тях в предишното се налагало спазването на някои забрани и ритуали.

Жените не бивало да правят нормалните си домашен дейности – месене на самун, предене на прежда. Специално за вълнената прежда възбраната била строга, тъй като тя се получава от овце и преденето й можело да провокира вълците.

Не се миело и перяло, само че въпреки всичко водата можело да се употребява за такива цели, в случай че в нея имало пуснати стръкове пелин.

Не бивало да се вършат панихиди, нито да се опяват починали хора.

Не трябвало да бъдат зачевани деца, тъй като ги чакала неприятна орис.

Прозорци, комини и порти се закичвали с клончета от хвойна и черен глог; рисували с катран защитни кръстове; прикрепвали пити от слънчоглед, които представлявали щитове против злите отвъдни създания.

Пепелта от огнищата не се изхвърля, тъй като по нея вървят злите духове, които я употребяват като самобитна мека килимена пътека. При това, в интервала на " мръсните дни “ тя има лековити качества и може да бъде употребена за лекуване на занемарени и хронични болести.

Не се поема на дълъг път, с цел да не бъдат срещнати таласъми. Също и на воденица не се върви, тъй като караконджулите единствено това и чакат: да дойдат непредпазливи мливари, с цел да им спрат водата.

Новородено бебе в тези дни изисква изключително внимание: момчето ще бъде залюбено от змеица, момичето ще го открадне дракон горянин. За да се опази, би трябвало за три дни три дами под комина да ушият ризка от чисто нова, преди малко изпредена и изтъкана вълна, с която да го облекат.

Водата в котли, менчета и бардучета (стомни) била захлупвана, с цел да не бъде нечиста от караконджули.

Въобще, в националната митология за " мръсните дни “ караконджулът (някъде го произнасят в междинен жанр – караконджоло) играе съществена роля. Той прави бели и пакости, само че от тях не настъпват трайни нездравословни последствия. Ако се вгледаме във външния му тип по този начин, както го рисува въображението на народа, с изненада ще открием добре познатия ни облик на кентавъра от древногръцката митология – получовек-полукон. Караконджулът е четирикрако създание: от главата до предните крайници има човешки тип, а останалата, задната част на тялото му е конска. На всичко от горната страна има и крила, с които лети. На разум незабавно ни идва крилатият кон Пегас, още веднъж от античната митологията на балканските ни съседи – единствено че Пегас не е кентавър, а, по този начин да се каже, " естествен “ кон с крила. Очевидно, в съзнанието на българите, евентуално още в епохата на античните траки, се е получило преплитане на двата митологични облика, странни сами по себе си, като в следствие се е породило друго необичайно творение – караконджул.

Също и друго митологично въздействие по време на " мръсните дни “ може да се забележи, този път откъм Западна Европа: потреблението на защитните сили на чесъна. Известно е, че против тамошните зли духове, демони, вещици, магьосници и впрочем злокобни същества хората окачвали по вратите цели венци от чесън и се надявали на него в битката против тях. По време на " мръсните дни “ в България в предишното на открито не се излизало без скилидка, а най-добре цяла глава чесън в пазвата – злите създания бягали от миризмата му. Желателно било чесънът да бъде прикаден от духовник, за задачата го вземали напряко от трапезата на Бъдни вечер. Със същата защитна цел и коледарите, преди да поемат през нощта на обиколката си, пиели вода, в която имало въглени от бъдника и също била прекадена, написа actualno.com.