След 20 години в Германия да се завърнеш в родината,

След 20 години в Германия да се завърнеш в родината, с цел да създадеш плантация за алпаки. И то не каква да е плантация, а високо в Пирин или както биха споделили някои - „ на край света “. Тази крачка в живота си прави една българка, чиято история желаеме да ви разкажем в този момент.

Сред хълмовете на Пирин и на към 3 километра от село Стара Кресна. По черен път стигаме до необикновената плантация на Младенка Пенчева или както околните я назовават - Мими.

Мими основава това място преди година. След 20 години живот в най-богатата немска провинция Бавария, където работи като теляк и терапевт, тя се връща в родината.

Взима своите 7 алпаки от Германия, а преди седмица се ражда най-новото попълнение в стадото. То се споделя Щастие.

„ Така го кръстих. Като го видях сега. Това ми беше първата дума, която пристигна в главата ми “, сподели Младенка Пенчева.

„ Много им е топло тук. Те са от Перу, където е несъмнено студено и най-интересното е, че раждат дребните единствено на обяд, тъй като на обяд слънцето грее най-силно, а те нямат тази опция да облизват бебетата и когато грее най-силно слънцето, би трябвало това бебе да се изсуши “, уточни тя.

Младенка има и курник. От 160 кокошките в него към този момент са 80.

„ Имаме една лисица тук, която ни навестява и най-хубавият петел ни отпътува, за жал “, изясни тя.

„ Животът ми беше организиран. Животът ми беше прелестен, тъй като имах любовта на пациентите. Имах всичко. Определено, само че това, което нямах беше здравето, което за жал малко се наруши. - След като изживях един огромен стрес със брачна половинка ми. Трябваше да го прислугвам година и 8 месеца на легло. Бях на границите на нервозен срив. Човек в един миг сяда и се чуди заслужава ли си всичкото това и дали може по някакъв различен метод да изживее живота си, който му остава. Наложи се предходната година да направя интервенция от рак. Лекарите, които я направиха ми споделиха, че ми дават 50% живот. Другото е в Божиите ръце. Алпаките ми дават просто спокойствието и желанието заран да ставам. Аз имам прелестни деца. Големи към този момент, популярност Богу. Прекалено доста ги обичам, с цел да им легна на ръцете, както се споделя, тъй като знам какъв брой е тежко да обичаш някой и той да се стопява пред погледа ти, какъв брой тежко е за теб. И това е нещо, което не бих могла да причиня на децата ми “, споделя Мими.

Тя желае да трансформира мястото в особено освен за себе си.

„ Аз съм виждала фамилии. Това желая и тук да създадем, които примерно си взимат децата, които са психологично заболели или са с някаква болест и ги завеждат във фермата и си вършат един уикенд с животните. Хранят се с тях. Хранят животните. Поят ги. Галят ги “, изясни тя.

Може би тъкмо по този начин се търси щастието, а в " Раят на алпаките " сигурно има едно малко Щастие.