Мониторингът за Румъния да отпадне преди този за България, се препоръчва в евродоклад
След 10-годишно използване на Механизма за съдействие и инспекция Румъния е на път да доближи европейските стандарти във връзка с правораздаването и върховенството на закона, както и по отношение на битката с корупцията. На България обаче към момента ѝ следва дълъг път.
Това се споделя в изследване, озаглавено " Оценка на 10-годишния интервал по механизма за съдействие и инспекция за България и Румъния ". То е по поръчка на Комисията по бюджетен надзор в Европейския парламент. Целта на разбора е да се създадат изводи за положението на двете страни и за това какво са постигнали спрямо изходната си позиция и отговорностите си от 2007 година Изследванията за изследването са били извършени от Центъра за тактики и оценки (CSES) редом в България и Румъния.
Според него " до момента в който в България към момента съществува нужда от въвеждане на основни промени, в тази ситуация на Румъния процесът на реформиране би трябвало да продължи, само че в доста връзки основното предизвикателство в този момент е да се предотврати връщането обратно и да се подсигурява необратимостта на измененията ".
В изследването се показва, че мониторинговият механизъм е бил компромисно решение за обстановката, при която двете страни са кандидатствали за присъединение към Европейски Съюз, само че е било счетено, че те не са подготвени за тази стъпка.
" Ако Механизмът за съдействие и инспекция (МСП) не съществуваше, България и Румъния можеше да не съумеят да се причислят към Европейски Съюз през 2007 година, или в случай че бяха съумели, щеше да отнеме повече време процесът на промени да реализира резултати ", написа в текста.
" В по-ранния стадий на интервала вниманието в България и Румъния беше фокусирано върху въвеждането на нови закони за поощряване на задачите на МСП, само че в този момент акцентът е върху реализирането на промените по допустимо най-необратим метод ", продължава анализът.
Остава ли мониторингът
За България резултатите от изследването демонстрират, че напредъкът по някои индикатори не е толкоз бърз, колкото в началото се е очаквало, и че към момента съществуват обилни дефекти.
" Напредък се следи във всички области, изключително във връзка с проведената престъпност. В тази област историческите проблеми с огромните синдикати са преодолени и понастоящем се работи за оправянето с закононарушенията, осъществявани от чиновници. Реформи бяха осъществени и в региона на правосъдната промяна, макар че някои въпроси като разделянето на Висшия правосъден съвет и продължаващото въздействие на изпълнителната власт върху правосъдната система остават спорни. Най-слаб прогрес е реализиран в региона на корупцията , въпреки че законодателството понастоящем се разисква в българския парламент ", се показва в текста.
Отбелязва се, че мониторинговият механизъм е бил посрещнат по разнообразни способи и е срещнал рецензии във връзка с рекомендациите, избрани като " смяна на разпоредбите ", проявената липса на последователност сред отчетите и страховете по отношение на отворения темперамент на инструмента и възприемането на България като " второстепенна " страна членка на Европейски Съюз.
" Законодателството и институциите би трябвало да потвърдят своята успеваемост посредством (необратими) резултати от сполучливи наказателни преследвания, което ще отнеме време. След рекомендациите от януари 2017 година новото българско държавно управление показва предпочитание да върне промените на верния път ", написа още в отчета.
Според създателите " поради актуалната траектория на напредъка, всяка опция за осъществяване на индикаторите и за преустановяване на действието на МСП в кратковременен и средносрочен проект наподобява оптимистична ". Малко евентуално е обаче индикаторите по механизма да бъдат изпълнени до 2019 година и поради това в бъдеще би трябвало да се обмисли дали да се продължи с използването му или да се употребява сходен механизъм в границите на съответните политики на Европейски Съюз, продължава текстът.
Какво се случва в Румъния
Заключенията за Румъния са, че е бил реализиран забележителен прогрес в осъществяването на индикаторите и " в този момент се счита, че правосъдната система действа в сходство с европейските стандарти. Докладите на Комисията от 2014 година, 2015 година, 2016 година и 2017 година по отношение на МСП означават позитивна наклонност, акцентирайки възходящата необратимост на промените ".
Отбелязва се въпреки всичко, че темповете на прогрес за постигането на задачите са били мудни на някои стадии, а продължаването на промените в някои области е " било мъчно или е било обект на опълчване ". " Някои от тези въпроси включват слагането под въпрос на независимостта на правосъдната система и тежестта на правосъдните решения, както и опитите за анулация на промените, които бяха следени по-рано тази година в румънския парламент ", продължава текстът.
Според разбора " като цяло сега има стеснен брой основни оставащи стъпки , с цел да се подсигурява, че задачите на МСП са напълно изпълнени ". Изтъква се, че промените би трябвало да бъдат консолидирани, " с цел да се избегне предприемането на стъпки обратно и да се поддържа позитивният подтик ".
В отчета се показва, че въпреки промените да би трябвало да се стремят към " реализиране на своите цели в близко бъдеще, следва да се обмисли преустановяване на действието на МСП до края на мандата на актуалната Комисия " - есента на 2019 година
Според създателите на разбора би трябвало да " се подхващат стъпки за заместване на МСП с (по-стабилна) рамка за мониторинг, ръководена от самите румънски органи. В противоположен случай съществува риск процесът на промени да бъде занимателен или даже извърнат ".
Излишно политизиране
И в двете страни резултатите, реализирани посредством механизма, не престават да зависят от съществуването на политическа воля за реализиране на промени, продължава текстът. Според него дългите интервали без постоянни държавни управления в България са проблем (четири държавни управления през последните две години), а Румъния също претърпява много чести промени в ръководството.
Съществува " и ненужно политизиране, което затруднява правенето на справедлива и общоприета оценка на обстановката в България и Румъния ".
Припомня се, че съгласно Европейската комисия " политизирането може да подкопае успеваемостта на МСП. Това е изключително явно по време на изборния цикъл, когато промените се забавят, а правосъдната система може също да понижи активността си и да задържи правосъдните каузи, до момента в който чака изхода на изборите и решенията на новото държавно управление ".
Трябва ли да продължи механизмът
Има няколко положителни аргументи за какво от позиция на европейските институции би трябвало да бъде продължена някаква форма на мониторинг на напъните на България и Румъния в посока към промяна на правосъдната система, споделят създателите на отчета.
" От геополитическа позиция е значимо двете страни да се приближат до общоприетия европейски стандарт, без да бъдат противопоставяни или тласкани в ръцете на външни сили. От позиция на единния пазар е значимо да се подсигурява, че това не е наранено от проведената престъпност и корупцията на високо ниво, което също би подкопало ползите на вложителите от други страни членки на Европейски Съюз, в двете страни. Освен това Европейски Съюз има интерес да се увери, че корупцията не води до измами, свързани с фондовете на Европейски Съюз, изплащани посредством структурните фондове и други механизми ".
Ако механизмът продължи действието си, един от разновидностите е да се предоговорят задачите и индикаторите с националните държавни управления, а по-късно Европейската комисия да изготви съответни рекомендации с закрепени периоди, свързани с тях. Реалистичен период за осъществяването им би могъл да бъде две години. Като опция, с цел да се направи по-приемливо продължаването на промените по механизма и да се преодолеят слабостите в други страни членки, би могло да се обмисли въвеждането на " омекотен " вид на механизма в целия Европейски Съюз .
Освен това сегашният модел, прилаган по сходен метод за България и Румъния (въпреки че съществуват разнообразни показатели), може да бъде сменен от особено създаден метод, като се вземат поради разликите сред двете страни. На България може да бъде предоставена спомагателна поддръжка за осъществяване на нейната правосъдна промяна и тактики за битка с корупцията, се показва в отчета.
Според него " поуката, която може да бъде извлечена от опита на МСП в България и Румъния, е че би било подходящо система, сходна на МСП, да стане част от бъдещите договаряния за присъединение към Европейски Съюз ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродокладът (427)
Това се споделя в изследване, озаглавено " Оценка на 10-годишния интервал по механизма за съдействие и инспекция за България и Румъния ". То е по поръчка на Комисията по бюджетен надзор в Европейския парламент. Целта на разбора е да се създадат изводи за положението на двете страни и за това какво са постигнали спрямо изходната си позиция и отговорностите си от 2007 година Изследванията за изследването са били извършени от Центъра за тактики и оценки (CSES) редом в България и Румъния.
Според него " до момента в който в България към момента съществува нужда от въвеждане на основни промени, в тази ситуация на Румъния процесът на реформиране би трябвало да продължи, само че в доста връзки основното предизвикателство в този момент е да се предотврати връщането обратно и да се подсигурява необратимостта на измененията ".
В изследването се показва, че мониторинговият механизъм е бил компромисно решение за обстановката, при която двете страни са кандидатствали за присъединение към Европейски Съюз, само че е било счетено, че те не са подготвени за тази стъпка.
" Ако Механизмът за съдействие и инспекция (МСП) не съществуваше, България и Румъния можеше да не съумеят да се причислят към Европейски Съюз през 2007 година, или в случай че бяха съумели, щеше да отнеме повече време процесът на промени да реализира резултати ", написа в текста.
" В по-ранния стадий на интервала вниманието в България и Румъния беше фокусирано върху въвеждането на нови закони за поощряване на задачите на МСП, само че в този момент акцентът е върху реализирането на промените по допустимо най-необратим метод ", продължава анализът.
Остава ли мониторингът
За България резултатите от изследването демонстрират, че напредъкът по някои индикатори не е толкоз бърз, колкото в началото се е очаквало, и че към момента съществуват обилни дефекти.
" Напредък се следи във всички области, изключително във връзка с проведената престъпност. В тази област историческите проблеми с огромните синдикати са преодолени и понастоящем се работи за оправянето с закононарушенията, осъществявани от чиновници. Реформи бяха осъществени и в региона на правосъдната промяна, макар че някои въпроси като разделянето на Висшия правосъден съвет и продължаващото въздействие на изпълнителната власт върху правосъдната система остават спорни. Най-слаб прогрес е реализиран в региона на корупцията , въпреки че законодателството понастоящем се разисква в българския парламент ", се показва в текста.
Отбелязва се, че мониторинговият механизъм е бил посрещнат по разнообразни способи и е срещнал рецензии във връзка с рекомендациите, избрани като " смяна на разпоредбите ", проявената липса на последователност сред отчетите и страховете по отношение на отворения темперамент на инструмента и възприемането на България като " второстепенна " страна членка на Европейски Съюз.
" Законодателството и институциите би трябвало да потвърдят своята успеваемост посредством (необратими) резултати от сполучливи наказателни преследвания, което ще отнеме време. След рекомендациите от януари 2017 година новото българско държавно управление показва предпочитание да върне промените на верния път ", написа още в отчета.
Според създателите " поради актуалната траектория на напредъка, всяка опция за осъществяване на индикаторите и за преустановяване на действието на МСП в кратковременен и средносрочен проект наподобява оптимистична ". Малко евентуално е обаче индикаторите по механизма да бъдат изпълнени до 2019 година и поради това в бъдеще би трябвало да се обмисли дали да се продължи с използването му или да се употребява сходен механизъм в границите на съответните политики на Европейски Съюз, продължава текстът.
Какво се случва в Румъния
Заключенията за Румъния са, че е бил реализиран забележителен прогрес в осъществяването на индикаторите и " в този момент се счита, че правосъдната система действа в сходство с европейските стандарти. Докладите на Комисията от 2014 година, 2015 година, 2016 година и 2017 година по отношение на МСП означават позитивна наклонност, акцентирайки възходящата необратимост на промените ".
Отбелязва се въпреки всичко, че темповете на прогрес за постигането на задачите са били мудни на някои стадии, а продължаването на промените в някои области е " било мъчно или е било обект на опълчване ". " Някои от тези въпроси включват слагането под въпрос на независимостта на правосъдната система и тежестта на правосъдните решения, както и опитите за анулация на промените, които бяха следени по-рано тази година в румънския парламент ", продължава текстът.
Според разбора " като цяло сега има стеснен брой основни оставащи стъпки , с цел да се подсигурява, че задачите на МСП са напълно изпълнени ". Изтъква се, че промените би трябвало да бъдат консолидирани, " с цел да се избегне предприемането на стъпки обратно и да се поддържа позитивният подтик ".
В отчета се показва, че въпреки промените да би трябвало да се стремят към " реализиране на своите цели в близко бъдеще, следва да се обмисли преустановяване на действието на МСП до края на мандата на актуалната Комисия " - есента на 2019 година
Според създателите на разбора би трябвало да " се подхващат стъпки за заместване на МСП с (по-стабилна) рамка за мониторинг, ръководена от самите румънски органи. В противоположен случай съществува риск процесът на промени да бъде занимателен или даже извърнат ".
Излишно политизиране
И в двете страни резултатите, реализирани посредством механизма, не престават да зависят от съществуването на политическа воля за реализиране на промени, продължава текстът. Според него дългите интервали без постоянни държавни управления в България са проблем (четири държавни управления през последните две години), а Румъния също претърпява много чести промени в ръководството.
Съществува " и ненужно политизиране, което затруднява правенето на справедлива и общоприета оценка на обстановката в България и Румъния ".
Припомня се, че съгласно Европейската комисия " политизирането може да подкопае успеваемостта на МСП. Това е изключително явно по време на изборния цикъл, когато промените се забавят, а правосъдната система може също да понижи активността си и да задържи правосъдните каузи, до момента в който чака изхода на изборите и решенията на новото държавно управление ".
Трябва ли да продължи механизмът
Има няколко положителни аргументи за какво от позиция на европейските институции би трябвало да бъде продължена някаква форма на мониторинг на напъните на България и Румъния в посока към промяна на правосъдната система, споделят създателите на отчета.
" От геополитическа позиция е значимо двете страни да се приближат до общоприетия европейски стандарт, без да бъдат противопоставяни или тласкани в ръцете на външни сили. От позиция на единния пазар е значимо да се подсигурява, че това не е наранено от проведената престъпност и корупцията на високо ниво, което също би подкопало ползите на вложителите от други страни членки на Европейски Съюз, в двете страни. Освен това Европейски Съюз има интерес да се увери, че корупцията не води до измами, свързани с фондовете на Европейски Съюз, изплащани посредством структурните фондове и други механизми ".
Ако механизмът продължи действието си, един от разновидностите е да се предоговорят задачите и индикаторите с националните държавни управления, а по-късно Европейската комисия да изготви съответни рекомендации с закрепени периоди, свързани с тях. Реалистичен период за осъществяването им би могъл да бъде две години. Като опция, с цел да се направи по-приемливо продължаването на промените по механизма и да се преодолеят слабостите в други страни членки, би могло да се обмисли въвеждането на " омекотен " вид на механизма в целия Европейски Съюз .
Освен това сегашният модел, прилаган по сходен метод за България и Румъния (въпреки че съществуват разнообразни показатели), може да бъде сменен от особено създаден метод, като се вземат поради разликите сред двете страни. На България може да бъде предоставена спомагателна поддръжка за осъществяване на нейната правосъдна промяна и тактики за битка с корупцията, се показва в отчета.
Според него " поуката, която може да бъде извлечена от опита на МСП в България и Румъния, е че би било подходящо система, сходна на МСП, да стане част от бъдещите договаряния за присъединение към Европейски Съюз ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродокладът (427)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ