Арх. Слави Дончев: Българската азбука е комбинация между гръцката азбука и китайска пиктография
„ Слави Дончев е роден 1922 година Започва да се занимава с българска история още в края на 30-те години, повлиян от книгата на Димитър Съсълов „ Пътя на България “. Успява да отиде в Монголия при започване на 60-те години, където прекарва няколко години. Той има изключителни ползи във връзката сред българската история и историята на Изтока. Наричаха го бай Слави Хуна, тъй като той открива и потвърждава връзката на булгарите, както той ги назовава и както написа в книгата „ Булгарите “, с хунобулгарите и връзката на булгарите по време на великото преселение на народите, в което ние булгарите сме едни от главните, в случай че не и главната част от това велико преселение. “, споделя Николай Акимов за проектант Слави Дончев – един ренесансов българин, чието културно въздействие излиза отвън границите на България. Днес режисьорът Николай Акимов гостува на Кънчо Кожухаров в предаването " Видимо и невидимо: Изопачената история ".
Гостът споделя, че през 70-те години на предишния век планът за реституция и предпазване на Мадарския конник е предоставен на арх. Слави Дончев. Друг извънреден принос на арх. Дончев е, че с помощта на отчета, направен от него и показан пред ЮНЕСКО Мадарският конник е приет за монумент на международното културно завещание и за народен знак на България.
„ Той изследва монголските струнни лъкови принадлежности,които са на основата на коня - лъкът е от конски косми, струните са от конски косми, а самият гриф е конска глава. “, споделя гостът за интердисциплинарните проучвания на арх. Дончев в региона на струнните лъкови музикални принадлежности, на архитектурата и културата. В тях арх. Дончев наблюдава връзката сред Изтока и Европа, с което потвърждава да вземем за пример, произхода на цигулката.
Гостът споделя, че в ръкописите на архитекта, които престои да бъдат издадени има и архитектурни аналогии сред Изтока и Европа. „ Храмът на небето (храмови здания, ситуиран в Южната част на централен Пекин, б.р.) е издигнат на правилото на юртата. Най-интересното обаче е, че Храмът на небето, юртата и кръглата църква в Преслав имат едни и същи архитектурни особености. Те са построени въз основата - 12 колони, 8 притвора, т.е. те са построени тъкмо въз основата на така наречен централноазиатски или прабългарски календар. “
„ Неговата теза за българската писменост беше извънредно забавна и за нас и за китайците. Има документи, съгласно това което написа един арабски създател, „ булгарите и тибетците използваха писмената на китайците и маните (манихейците) “. Идвайки насам нашите хора носят китайските знаци, само че установявайки се тука те стартират да боравят и с гръцките знаци. Но гръцките знаци не дават отговор на техния език, тъй като гръцката писменост е фонетична, а китайските знаци са пиктография, това са рисунъчни знаци. И с цел да могат да поддържат връзка с локалното тракийското население, което е главното, автохтонното население тука, българите вършат композиция сред пиктографична книжовност и фонетична книжовност “, споделя арх. Слави Дончев във кино лентата на Николай Акимов „ За св. Методий, глаголицата, кирилицата и българската писменост “.
Целият диалог на Кънчо Кожухаров с Николай Акимов гледайте във видеото:
Гостът споделя, че през 70-те години на предишния век планът за реституция и предпазване на Мадарския конник е предоставен на арх. Слави Дончев. Друг извънреден принос на арх. Дончев е, че с помощта на отчета, направен от него и показан пред ЮНЕСКО Мадарският конник е приет за монумент на международното културно завещание и за народен знак на България.
„ Той изследва монголските струнни лъкови принадлежности,които са на основата на коня - лъкът е от конски косми, струните са от конски косми, а самият гриф е конска глава. “, споделя гостът за интердисциплинарните проучвания на арх. Дончев в региона на струнните лъкови музикални принадлежности, на архитектурата и културата. В тях арх. Дончев наблюдава връзката сред Изтока и Европа, с което потвърждава да вземем за пример, произхода на цигулката.
Гостът споделя, че в ръкописите на архитекта, които престои да бъдат издадени има и архитектурни аналогии сред Изтока и Европа. „ Храмът на небето (храмови здания, ситуиран в Южната част на централен Пекин, б.р.) е издигнат на правилото на юртата. Най-интересното обаче е, че Храмът на небето, юртата и кръглата църква в Преслав имат едни и същи архитектурни особености. Те са построени въз основата - 12 колони, 8 притвора, т.е. те са построени тъкмо въз основата на така наречен централноазиатски или прабългарски календар. “
„ Неговата теза за българската писменост беше извънредно забавна и за нас и за китайците. Има документи, съгласно това което написа един арабски създател, „ булгарите и тибетците използваха писмената на китайците и маните (манихейците) “. Идвайки насам нашите хора носят китайските знаци, само че установявайки се тука те стартират да боравят и с гръцките знаци. Но гръцките знаци не дават отговор на техния език, тъй като гръцката писменост е фонетична, а китайските знаци са пиктография, това са рисунъчни знаци. И с цел да могат да поддържат връзка с локалното тракийското население, което е главното, автохтонното население тука, българите вършат композиция сред пиктографична книжовност и фонетична книжовност “, споделя арх. Слави Дончев във кино лентата на Николай Акимов „ За св. Методий, глаголицата, кирилицата и българската писменост “.
Целият диалог на Кънчо Кожухаров с Николай Акимов гледайте във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ