За първи път изпращат сонда на мисия за пряко наблюдение на Слънцето
Слънцето ни изпраща освен топлота и светлина, само че е и източник на сложните за прогнозиране и евентуално рискови за телекомуникациите на Земята слънчеви стихии. С цел по-доброто схващане на тези разстройства и по-успешна отбрана, на задача за директно наблюдаване на централната ни звезда потегля сондата „ Солар орбитър “, съобщи Агенция Франс Прес.
️The @ESASolarOrbiter #missioncontrol team is currently running through the launch dress rehearsal
In real-time, they are running through the vital hours before launch, in contact with #Estrack, @NASA and the spacecraft, currently nestled in the rocket launcher#SolarOrbiter pic.twitter.com/07dkBlJRVK
— ESA Operations (@esaoperations) February 6, 2020 Космическият уред на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще бъде изстрелян в неделя от Кейп Канаверал, Флорида, в съдействие с НАСА. На борда му има 10 научни инструмента (209 кг потребен товар). „ Солар орбитър “ ще бъде изстрелян с ракета-носител „ Атлас V 411 “. Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната ѝ задача - сред пет и девет години. Стойността на плана е 1,5 милиарда евро.
След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата „ Солар орбитър “, чиято оптималната скорост ще доближи 245 000 км/ч, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 млн. км.
#DYK the front face of @ESASolarOrbiter's multi-layer heat shield consists of an ultra-thin silver of titanium? It's about as wide as an average human hair, coated in a microscopic layer of black burnt bone by Irish company @enbio_eu #WeAreAllSolarOrbiters https://t.co/DbMrPt8yRv pic.twitter.com/egLFVXafYk
— ESA Technology (@ESA_Tech) February 7, 2020
Чрез тази траектория „ Солар орбитър “ ще „ има способността да следи Слънцето непосредствено “, изяснява Матийо Бертомие от Националния център за научни проучвания.
Данните, събрани от сондата, ще добавят тези от „ посестримата “ ѝ „ Паркър “ на НАСА, изстреляна през 2018 година Американският уред се приближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 млн.км), само че без технология за директно наблюдаване, поради интензивната топлота, написа "Дарик нюз ".
Оборудвана с шест инструмента за отдалечено проучване, европейската сонда „ Солар орбитър “ ще може да улавя изображения от „ невиждано разстояние “, както и да снима за първи път в историята слънчевите полюси. Учените към момента нямат визия по какъв начин наподобяват слънчевите полярни райони.
Останалите четири инструмента ще изследват „ на място “ средата към Слънцето. Главната цел на задачата е да откри по какъв начин централната ни звезда основава и управлява хелиосферата - „ балон “ от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който действа като „ магнитен пашкул “ и ни защищава от галактически лъчи, идващи оттатък Слънчевата система. Въпросният „ балон “ се къпе в непрекъснат поток от заредени частици - така наречен безоблачен вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която експертите се надяват да разрешат благодарение на сондата „ Солар орбитър “.
New to #SolarOrbiter? Here’s a quick look overview of the mission in our new factsheet https://t.co/1iBYUc48mA #WeAreAllSolarOrbiters pic.twitter.com/6UZEVtECSb
— ESA's Solar Orbiter (@ESASolarOrbiter) October 18, 2019
Въпреки наблюденията от времето на Галилей, на Слънцето протичат редица физически явления, като да вземем за пример слънчевите стихии, чиито взаимоотношения със Земята и до ден сегашен интригуват научната общественост. Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите стихии - къси, само че интензивни феномени, които провокират разстройства в слънчевия вятър. Често неочакваната им поява ги прави мъчно предсказуеми.
Специалистите се надяват благодарение на сондата „ Паркър “ да подобрят разбирането си за слънчевите стихии - евентуално рискови за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.
Watch today's @social4space talks LIVE on Фейсбук
https://t.co/SYkk4x0jfc
12:30-13:00 GMT (13:30-14:00 CET)
#SolarOrbiter science briefing
13:00-13:30 GMT (14:00-14:30 CET)
Stone Age technology flies to the Sun
13:30-14:00 GMT (14:30-15:00 CET)
#Spaceweather briefing pic.twitter.com/Z4BmuE4H4i
— ESA Operations (@esaoperations) February 7, 2020
Най-мощната слънчева стихия, позната на човечеството и наречена „ събитие на Карингтън “, е записана през 1859 година Супербурята заглушава телеграфните връзки в Европа и Северна Америка и провокира северни сияния на необикновени места като Карибския басейн.
️The @ESASolarOrbiter #missioncontrol team is currently running through the launch dress rehearsal
In real-time, they are running through the vital hours before launch, in contact with #Estrack, @NASA and the spacecraft, currently nestled in the rocket launcher#SolarOrbiter pic.twitter.com/07dkBlJRVK
— ESA Operations (@esaoperations) February 6, 2020 Космическият уред на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще бъде изстрелян в неделя от Кейп Канаверал, Флорида, в съдействие с НАСА. На борда му има 10 научни инструмента (209 кг потребен товар). „ Солар орбитър “ ще бъде изстрелян с ракета-носител „ Атлас V 411 “. Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната ѝ задача - сред пет и девет години. Стойността на плана е 1,5 милиарда евро.
След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата „ Солар орбитър “, чиято оптималната скорост ще доближи 245 000 км/ч, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 млн. км.
#DYK the front face of @ESASolarOrbiter's multi-layer heat shield consists of an ultra-thin silver of titanium? It's about as wide as an average human hair, coated in a microscopic layer of black burnt bone by Irish company @enbio_eu #WeAreAllSolarOrbiters https://t.co/DbMrPt8yRv pic.twitter.com/egLFVXafYk
— ESA Technology (@ESA_Tech) February 7, 2020
Чрез тази траектория „ Солар орбитър “ ще „ има способността да следи Слънцето непосредствено “, изяснява Матийо Бертомие от Националния център за научни проучвания.
Данните, събрани от сондата, ще добавят тези от „ посестримата “ ѝ „ Паркър “ на НАСА, изстреляна през 2018 година Американският уред се приближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 млн.км), само че без технология за директно наблюдаване, поради интензивната топлота, написа "Дарик нюз ".
Оборудвана с шест инструмента за отдалечено проучване, европейската сонда „ Солар орбитър “ ще може да улавя изображения от „ невиждано разстояние “, както и да снима за първи път в историята слънчевите полюси. Учените към момента нямат визия по какъв начин наподобяват слънчевите полярни райони.
Останалите четири инструмента ще изследват „ на място “ средата към Слънцето. Главната цел на задачата е да откри по какъв начин централната ни звезда основава и управлява хелиосферата - „ балон “ от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който действа като „ магнитен пашкул “ и ни защищава от галактически лъчи, идващи оттатък Слънчевата система. Въпросният „ балон “ се къпе в непрекъснат поток от заредени частици - така наречен безоблачен вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която експертите се надяват да разрешат благодарение на сондата „ Солар орбитър “.
New to #SolarOrbiter? Here’s a quick look overview of the mission in our new factsheet https://t.co/1iBYUc48mA #WeAreAllSolarOrbiters pic.twitter.com/6UZEVtECSb
— ESA's Solar Orbiter (@ESASolarOrbiter) October 18, 2019
Въпреки наблюденията от времето на Галилей, на Слънцето протичат редица физически явления, като да вземем за пример слънчевите стихии, чиито взаимоотношения със Земята и до ден сегашен интригуват научната общественост. Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите стихии - къси, само че интензивни феномени, които провокират разстройства в слънчевия вятър. Често неочакваната им поява ги прави мъчно предсказуеми.
Специалистите се надяват благодарение на сондата „ Паркър “ да подобрят разбирането си за слънчевите стихии - евентуално рискови за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.
Watch today's @social4space talks LIVE on Фейсбук
https://t.co/SYkk4x0jfc
12:30-13:00 GMT (13:30-14:00 CET)
#SolarOrbiter science briefing
13:00-13:30 GMT (14:00-14:30 CET)
Stone Age technology flies to the Sun
13:30-14:00 GMT (14:30-15:00 CET)
#Spaceweather briefing pic.twitter.com/Z4BmuE4H4i
— ESA Operations (@esaoperations) February 7, 2020
Най-мощната слънчева стихия, позната на човечеството и наречена „ събитие на Карингтън “, е записана през 1859 година Супербурята заглушава телеграфните връзки в Европа и Северна Америка и провокира северни сияния на необикновени места като Карибския басейн.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ