Слънцето ни изпраща не само топлина и светлина, но е

...
Слънцето ни изпраща не само топлина и светлина, но е
Коментари Харесай

Сондата Солар орбитър поема на мисия за пряко наблюдение на Слънцето

Слънцето ни изпраща освен топлота и светлина, само че е и източник на сложните за прогнозиране и евентуално рискови за телекомуникациите на Земята слънчеви стихии. С цел по-доброто схващане на тези разстройства и по-успешна отбрана, на задача за директно наблюдаване на централната ни звезда потегля сондата " Солар орбитър ", съобщи Франс прес.

Космическият уред на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще бъде изстрелян в неделя вечерта от Кейп Канаверал, Флорида, в съдействие с НАСА. На борда му има 10 научни инструмента (209 кг потребен товар). " Солар орбитър " ще бъде изстрелян с ракета-носител " Атлас V 411 ". Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната й задача - сред пет и девет години.

Стойността на плана е 1,5 милиарда евро, съобщи Българска телеграфна агенция.

След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата " Солар орбитър ", чиято оптималната скорост ще доближи 245 000 километра в час, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 милиона километра.

Чрез тази траектория " Солар орбитър " ще " има способността да следи Слънцето непосредствено ", изяснява Матийо Бертомие от Националния център за научни проучвания.

Данните, събрани от сондата, ще добавят тези от " посестримата " й " Паркър " на НАСА, изстреляна през 2018 година Американският уред се приближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 милиона километра), само че без технология за директно наблюдаване, поради интензивната топлота.

Оборудвана с шест инструмента за отдалечено проучване, европейската сонда " Солар орбитър " ще може да улавя изображения от " невиждано разстояние ", както и да снима за първи път в историята слънчевите полюси. Учените към момента нямат визия по какъв начин наподобяват слънчевите полярни райони.

Останалите четири инструмента ще изследват " на място " средата към Слънцето.

Главната цел на задачата е да откри по какъв начин централната ни звезда основава и управлява хелиосферата - " балон " от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който действа като " магнитен пашкул " и ни защищава от галактически лъчи, идващи оттатък Слънчевата система.

Въпросният " балон " се къпе в непрекъснат поток от заредени частици - т.нар безоблачен вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която експертите се надяват да разрешат благодарение на сондата " Солар орбитър ".

Въпреки наблюденията от времето на Галилей, на Слънцето протичат редица физически явления, като да вземем за пример слънчевите стихии, чиито взаимоотношения със Земята и до ден сегашен интригуват научната общественост.

Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите стихии - къси, само че интензивни феномени, които провокират разстройства в слънчевия вятър. Често неочакваната им поява ги прави мъчно предсказуеми.

Специалистите се надяват благодарение на сондата " Паркър " да подобрят разбирането си за слънчевите стихии - евентуално рискови за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.

Най-мощната слънчева стихия, позната на човечеството и наречена " събитие на Карингтън ", е записана през 1859 година Супербурята заглушава телеграфните връзки в Европа и Северна Америка и провокира северни сияния на необикновени места като Карибския басейн. /БТА
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР