Колко е животът на покривните слънчеви панели?
Слънчевото греене, студовете, ветровете и снеговете последователно повреждат слънчевите съоръжения
Топлинната деградация на фотоволтаичните панели варира от 0,7% до 1,47% според от района, като по-щадящи са изискванията в по-студени, планински региони, откри скорошно изследване (снимка: CC0 Public Domain)
Покривните слънчеви панели постоянно се продават посредством дълготрайни заеми или схеми за погашение , като притежателите на жилища подписват контракти за много години . Но какъв брой дълго ще работят панелите, какъв брой са издръжливи, дали ще съумеят да се изплатят и да донесат и някаква облага на притежателите си ?
Животът на фотоволтаичния панел зависи от няколко фактора, в това число климат, вид модул и употребяваната монтажна система, наред с други. Въпреки че няма съответна „ последна дата “ за живота на слънчевия панел, загубата на индустриален потенциал с течение на времето постоянно принуждава притежателите да „ пенсионират “ оборудването.
Мониторингът на изходния потенциал е най-хубавият метод за взимане на осведомено решение дали панелите да се демонтират или подменят.
Деградация
Загубата на индустриалните качества на слънчевите панели с течение на времето е известна като деградация. Обикновено доближава към 0,5% за година, съгласно Националната лаборатория за възобновима сила на Съединени американски щати.
Производителите нормално дават 25 до 30 години живот на панелите – това е времето, за което ще настъпи деградация, която оправдава прекратяването на потреблението на панелите и подмяната им с нови. Индустриалният стандарт за индустриални гаранции е 25 години за слънчев модул.
Ако се одобри за референтна годишна степен на деградация равнището от 0,5% на година, то 20-годишен панел би трябвало да е в положение да поддържа към 90% от първичния си потенциал.
Качеството на панела може да окаже известно въздействие върху степента на деградацията. Някои модели на някои марки се отличават с към 0,3% деградация годишно, до момента в който някои се утежняват с темпове до 0,80%. Видно е, че тези, коитo деградират с по-високо движение, след 20 години работа ще са с много стеснен потенциал.
Значителна част от деградацията се дължи на събитие, наречено „ евентуално провокирана деградация “ (PID). Това е проблем, с който се сблъскват някои, само че надалеч всички панели. PID поражда, когато капацитетът на напрежението на панела и токът на утечка подтикват придвижването на йоните в модула сред полупроводниковия материал и други детайли на модула, да вземем за пример стъкло, стойка или рамка. Това води до понижаване на изходната мощ на модула, в някои случаи доста.
Някои производители построяват своите панели с материали, които дефинират като „ устойчиви на PID “ надлежно със стъклени, капсулиращи и дифузионни бариери.
Всички панели също страдат и от различен проблем – светлинно индуцирано разграждане (LID), при което панелите губят успеваемост в границите на първите часове откакто са били изложени на слънце. LID варира за другите панели според основа на качеството на кристалните силициеви пластини, само че нормално води до еднократна загуба на успеваемост от 1-3%, сподели тестовата лаборатория PVEL, PV Evolution Labs.
Влияние на времето
Влиянието на метеорологичните условия е главният фактор за разграждането на фотоволтаичния панел. Топлината е основен фактор както за работата на панела в действително време, по този начин и за утежняването му. Околната топлота въздейства негативно на продуктивността и успеваемостта на електрическите съставни елементи.
Чрез инспекция на осведомителния лист на производителя всекидневно може да се откри температурният коефициент на панела, който показва способността на панела да работи при по-високи температури. Коефициентът дава визия какъв брой успеваемост в действително време се губи от всеки градус по Целзий, който е над общоприетата температура от 25 градуса по Целзий. Например, температурен коефициент от -0,353% значи, че за всеки градус по Целзий над 25 градуса се губят 0,353% от общия индустриален потенциал.
още по темата
Освен това топлообменът провокира разграждането на панела посредством развой, наименуван циклично топлинно уголемение. Когато е топло, материалите се уголемяват, а когато температурата се намали, се свиват. Това непрекъснато повтарящо се придвижване постепенно води до формиране на микропукнатини в панела с течение на времето, намалявайки продуктивността.
В годишното си изследване на Module Score Card лабораторията PVEL проучва 36 настоящи слънчеви плана в Индия и открива обилни въздействия на топлинната деградация. Средното годишно увреждане доближи 1,47%, само че масивите, ситуирани в по-студени, планински региони, се утежняват с на половина по-малка, т.е. с 0,7%.
Правилната апаратура може да помогне за справяне с проблемите, свързани с топлината. Панелите би трябвало да се инсталират на към педя над покрива, тъй че въздухът да може да минава изпод и да охлажда оборудването. В панелната структура могат да се употребяват светли материали, с цел да се ограничи поглъщането на топлота. Компоненти като инверторите, чиято работа е изключително сензитивна към топлота, би трябвало да бъдат ситуирани в сенчести кътчета.
Вятърът е друго метеорологично събитие, което може да аргументи известна щета на слънчевите панели. Силният вятър може да аргументи прегъване на панелите, наречено „ динамично механично натоварване “. То също предизвиква микропукнатини в панелите. Те на собствен ред понижават мощността. Някои монтажни системи са усъвършенствани за зони със мощен вятър, като защищават панелите от мощните повдигащи сили и лимитират микропукнатините. Обикновено листовката с данни на производителя дава информация за оптималните ветрове, на които панелът може да издържи.
Същото важи и за снега, който може да покрие панелите по време през зимата. Снегът може също да аргументи динамично механично натоварване, увреждащо панелите. Обикновено снегът се плъзга надолу по панелите, защото те са хлъзгави и топли, само че в някои случаи притежателят на постройката може да реши да почисти снега от панелите. Това би трябвало да се направи деликатно, защото надраскването на стъклената повърхнина на панела би имало негативно влияние върху изходния потенциал.
Деградацията е естествена, неизбежна част от живота на панела. Правилната апаратура, деликатното разчистване на сняг и деликатното разчистване от прахуляк могат да оказват помощ за понижаване на вредите.
Стандарти
За да се подсигурява, че даден панел ще живее задоволително дълго и ще работи съгласно предстоящото, той би трябвало да бъде подложен на общоприетоо тестване за узаконяване. Панелите подлежат на проби на Международната електротехническа комисия (IEC), които се ползват както за моно-, по този начин и за поликристални панели.
EnergySage споделя, че панелите, които дават отговор на стандарта IEC 61215, са тествани за всички значими електрически характерности. Те биват подложени на тествания за механично натоварване – както за вятър, по този начин и за сняг, а също и климатични проби, които ревизират за недостатъци в „ горещите “ точки, излагане на ултравиолетови лъчи, мокрота и заледяване, мокрота и топлота, удари от градушка и друго излагане навън.
IEC 61215 също по този начин дефинира индикаторите за успеваемост на панела при общоприети условия на изпитване, в това число температурен коефициент, напрежение на отворена верига и оптималната изходна мощ.
Също по този начин постоянно срещан по листовете със със спецификации е и печатът на Underwriters Laboratories (UL). Тези лаборатории също организират проби по отношение на стандартите. UL организира климатични тествания и такива за стареене, както и цялостната гама от проби за сигурност.
Дефекти
Повреди на слънчевите панели се случват релативно рядко. Според някои изследвания, обикновено е да има междинен % на дефектиране на 5 панела от 10 000 годишно.
Сривовете в работата на фотоволтаичните покриви рядко се дължат на щета на слънчев панел. Всъщност, изследване на kWh Analytics неотдавна откри, че 80% от всички спирания на работата на слънчеви съоръжения са резултат от неизправни инвертори – устройствата, които преобразуват непрекъснатия ток от фотоволтаиците в приложим изменчив ток.
Топлинната деградация на фотоволтаичните панели варира от 0,7% до 1,47% според от района, като по-щадящи са изискванията в по-студени, планински региони, откри скорошно изследване (снимка: CC0 Public Domain)
Покривните слънчеви панели постоянно се продават посредством дълготрайни заеми или схеми за погашение , като притежателите на жилища подписват контракти за много години . Но какъв брой дълго ще работят панелите, какъв брой са издръжливи, дали ще съумеят да се изплатят и да донесат и някаква облага на притежателите си ?
Животът на фотоволтаичния панел зависи от няколко фактора, в това число климат, вид модул и употребяваната монтажна система, наред с други. Въпреки че няма съответна „ последна дата “ за живота на слънчевия панел, загубата на индустриален потенциал с течение на времето постоянно принуждава притежателите да „ пенсионират “ оборудването.
Мониторингът на изходния потенциал е най-хубавият метод за взимане на осведомено решение дали панелите да се демонтират или подменят.
Деградация
Загубата на индустриалните качества на слънчевите панели с течение на времето е известна като деградация. Обикновено доближава към 0,5% за година, съгласно Националната лаборатория за възобновима сила на Съединени американски щати.
Производителите нормално дават 25 до 30 години живот на панелите – това е времето, за което ще настъпи деградация, която оправдава прекратяването на потреблението на панелите и подмяната им с нови. Индустриалният стандарт за индустриални гаранции е 25 години за слънчев модул.
Ако се одобри за референтна годишна степен на деградация равнището от 0,5% на година, то 20-годишен панел би трябвало да е в положение да поддържа към 90% от първичния си потенциал.
Качеството на панела може да окаже известно въздействие върху степента на деградацията. Някои модели на някои марки се отличават с към 0,3% деградация годишно, до момента в който някои се утежняват с темпове до 0,80%. Видно е, че тези, коитo деградират с по-високо движение, след 20 години работа ще са с много стеснен потенциал.
Значителна част от деградацията се дължи на събитие, наречено „ евентуално провокирана деградация “ (PID). Това е проблем, с който се сблъскват някои, само че надалеч всички панели. PID поражда, когато капацитетът на напрежението на панела и токът на утечка подтикват придвижването на йоните в модула сред полупроводниковия материал и други детайли на модула, да вземем за пример стъкло, стойка или рамка. Това води до понижаване на изходната мощ на модула, в някои случаи доста.
Някои производители построяват своите панели с материали, които дефинират като „ устойчиви на PID “ надлежно със стъклени, капсулиращи и дифузионни бариери.
Всички панели също страдат и от различен проблем – светлинно индуцирано разграждане (LID), при което панелите губят успеваемост в границите на първите часове откакто са били изложени на слънце. LID варира за другите панели според основа на качеството на кристалните силициеви пластини, само че нормално води до еднократна загуба на успеваемост от 1-3%, сподели тестовата лаборатория PVEL, PV Evolution Labs.
Влияние на времето
Влиянието на метеорологичните условия е главният фактор за разграждането на фотоволтаичния панел. Топлината е основен фактор както за работата на панела в действително време, по този начин и за утежняването му. Околната топлота въздейства негативно на продуктивността и успеваемостта на електрическите съставни елементи.
Чрез инспекция на осведомителния лист на производителя всекидневно може да се откри температурният коефициент на панела, който показва способността на панела да работи при по-високи температури. Коефициентът дава визия какъв брой успеваемост в действително време се губи от всеки градус по Целзий, който е над общоприетата температура от 25 градуса по Целзий. Например, температурен коефициент от -0,353% значи, че за всеки градус по Целзий над 25 градуса се губят 0,353% от общия индустриален потенциал.
още по темата
Освен това топлообменът провокира разграждането на панела посредством развой, наименуван циклично топлинно уголемение. Когато е топло, материалите се уголемяват, а когато температурата се намали, се свиват. Това непрекъснато повтарящо се придвижване постепенно води до формиране на микропукнатини в панела с течение на времето, намалявайки продуктивността.
В годишното си изследване на Module Score Card лабораторията PVEL проучва 36 настоящи слънчеви плана в Индия и открива обилни въздействия на топлинната деградация. Средното годишно увреждане доближи 1,47%, само че масивите, ситуирани в по-студени, планински региони, се утежняват с на половина по-малка, т.е. с 0,7%.
Правилната апаратура може да помогне за справяне с проблемите, свързани с топлината. Панелите би трябвало да се инсталират на към педя над покрива, тъй че въздухът да може да минава изпод и да охлажда оборудването. В панелната структура могат да се употребяват светли материали, с цел да се ограничи поглъщането на топлота. Компоненти като инверторите, чиято работа е изключително сензитивна към топлота, би трябвало да бъдат ситуирани в сенчести кътчета.
Вятърът е друго метеорологично събитие, което може да аргументи известна щета на слънчевите панели. Силният вятър може да аргументи прегъване на панелите, наречено „ динамично механично натоварване “. То също предизвиква микропукнатини в панелите. Те на собствен ред понижават мощността. Някои монтажни системи са усъвършенствани за зони със мощен вятър, като защищават панелите от мощните повдигащи сили и лимитират микропукнатините. Обикновено листовката с данни на производителя дава информация за оптималните ветрове, на които панелът може да издържи.
Същото важи и за снега, който може да покрие панелите по време през зимата. Снегът може също да аргументи динамично механично натоварване, увреждащо панелите. Обикновено снегът се плъзга надолу по панелите, защото те са хлъзгави и топли, само че в някои случаи притежателят на постройката може да реши да почисти снега от панелите. Това би трябвало да се направи деликатно, защото надраскването на стъклената повърхнина на панела би имало негативно влияние върху изходния потенциал.
Деградацията е естествена, неизбежна част от живота на панела. Правилната апаратура, деликатното разчистване на сняг и деликатното разчистване от прахуляк могат да оказват помощ за понижаване на вредите.
Стандарти
За да се подсигурява, че даден панел ще живее задоволително дълго и ще работи съгласно предстоящото, той би трябвало да бъде подложен на общоприетоо тестване за узаконяване. Панелите подлежат на проби на Международната електротехническа комисия (IEC), които се ползват както за моно-, по този начин и за поликристални панели.
EnergySage споделя, че панелите, които дават отговор на стандарта IEC 61215, са тествани за всички значими електрически характерности. Те биват подложени на тествания за механично натоварване – както за вятър, по този начин и за сняг, а също и климатични проби, които ревизират за недостатъци в „ горещите “ точки, излагане на ултравиолетови лъчи, мокрота и заледяване, мокрота и топлота, удари от градушка и друго излагане навън.
IEC 61215 също по този начин дефинира индикаторите за успеваемост на панела при общоприети условия на изпитване, в това число температурен коефициент, напрежение на отворена верига и оптималната изходна мощ.
Също по този начин постоянно срещан по листовете със със спецификации е и печатът на Underwriters Laboratories (UL). Тези лаборатории също организират проби по отношение на стандартите. UL организира климатични тествания и такива за стареене, както и цялостната гама от проби за сигурност.
Дефекти
Повреди на слънчевите панели се случват релативно рядко. Според някои изследвания, обикновено е да има междинен % на дефектиране на 5 панела от 10 000 годишно.
Сривовете в работата на фотоволтаичните покриви рядко се дължат на щета на слънчев панел. Всъщност, изследване на kWh Analytics неотдавна откри, че 80% от всички спирания на работата на слънчеви съоръжения са резултат от неизправни инвертори – устройствата, които преобразуват непрекъснатия ток от фотоволтаиците в приложим изменчив ток.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ