Слагаш една шапка, завърташ се, поглеждаш се в огледалото е

" Слагаш една шапка, завърташ се, поглеждаш се в огледалото е към този момент си подготвена да изиграеш най-хубавата роля. " Така стартира приказката, споделя ни от положителната самодива на шапките Ирина Сардарева. Приказка, в която тя единствено за няколко минути с доста цветове, панделки и топъл смях може да преобрази всяка Пепеляшка.

Кога обаче самата шапка изиграва първата си роля. Оказва се, че никой не помни това с акуратност. Може би, както постоянно се случва, осъществяването не е било задоволително положително. Нещата обаче радикално се трансформират за шапката, когато при започване на 18 -и век тя се завръща на сцената.Век след триумфа си на открито, стилният аксесоар се показва и пред родната аудитория.

За разлика от преди, през днешния ден шапкарските ателиета у нас не са толкоз доста. Малкото останали обаче всяка шапка има своята история.

Всяка същинска магьосница обаче знае, че с цел да преобрази живота на останалите, би трябвало да носи, развива и съхранява магията в себе си.

Казват, че никой занаятчия не разкрива тайната си. Ирина обаче не има вяра в това и ни води на мястото, където се смесват съставките, нужни за изработката на най-хубавите шапки.

И до момента в който навлизаме в дебите на изкуството да правиш шапки и очите ни обхождат калъпите в работилницата, Ирина ни връща в далечната 1946 година, когато властта въстава против хубостта.
Завъртаме бързо колелото на времето и пространството.

Над 70 години по-късно още веднъж сме в пробната на втория етаж. Формална възбрана няма. Жената обаче към този момент е научена, че да се харесва, да бъде забелязвана, друга и специфична е някак неловко.