Чико и Кольо Витковски почиват в бронз в Малкия Париж
Скулпторът Цвятко Сиромашки пази в ателието си „ Горещият стол”, предизвикан от Кеворк Кеворкян, фамозните „ Светещи трупчета” и 30 награди
Трима огромни пловдивски създатели – Димитър Киров, Цвятко Сиромашки и Мичо Димитров, се появяват на бял свят на 20 май. Единият от тях - роденият на 50 метра от учебно заведение „ Душо Хаджидеков”, живее и в предишното, и е непрекъснато в бъдещето на този град. Домът на Сиромашки в Стария град е като възрожденска цитадела - стъпваш по остарял камък, здравец и остарели асми радват окото. Две други места обаче са негова съкровищница - мястото на родната къща на ул. „ Крали Марко”, където в този момент се издига нова кооперация, и ателието му отвън града, което всички назовават „ Малкия Париж”. Там е събрал десетки свои работи, които един ден счита да покаже.
Царството на улица „ Крали Марко” е необятен апартамент с гараж. Само дето не наподобява на никой различен апартамент. Гаражът е като изложба за огромни статуи от камък и метал. Едната е от остарял нагревател за парно и се споделя „ Слънчев копнеж”. „ Някои хора си мислят, че са измислили модерното изкуство, а аз направих това през 1989 година. Целта на това място е след време да се оформи като изложба и който желае да я прегледа, ми звъни, а аз пристигам и му отварям”, изяснява желанието си създателят.
През 2024-а желае да направи огромна юбилейна галерия в изложба „ 2019” на ул. „ Гладстон”. Творбите за нея са събрани в съкровищницата на „ Крали Марко” и в ателието „ Малкия Париж” в края на града.
В жилището има десетки огромни и дребни пластики. Край стените са подредени графиките му. И зад всяка творба има някаква история. „ Спомени!”, споделя малко той. Една от тях е бронзов тиган, върху който като лъчи са подредени 7 лъжици с друга величина. „ Това е училищен спомен от врачанското село Кунино. Гостувахме през 1973 година на едно семейство и домакинята направи прелестен фасул. Всички седнаха към огромна чиния и започнаха да се хранят. Най-голямата лъжица на дядото-патриарх, по-малките - на родителите. Най-малките бяха на децата”, спомня си Цвятко Сиромашки.
В огромната стая на жилището, който ще стане в миналото изложба, има доста бюстове на известни пловдивчани. Сред тях е единственият портрет от бронз на Динко Дерменджиев-Чико, за която той е театралничил. „ Дойде в ателието за 60-годишнината си и ми позираше”, спомня си Сиромашки. До него са облиците на Кольо Витковски и Георги Михайлов. Витковски е върху две дървени греди, които не си знаят годините. „ Вероятно са на над 200 години. Хареса ми структурата на дървото и по тази причина го използвах”, декларира скулпторът. Казва, че непрекъснато обикаля места, където бутат остарели къщи, с цел да търси облагородено с годините дърво. В жилището има и 12 стола, напомнящи на тронове, които са от рециклирано остаряло дърво.
В царството му на ул. „ Крали Марко” е и любопитната творба „ Горещият стол”. Направил я от остарели елементи на радиатори и железни вериги през 1993 година Провокирало го предаването на Кеворк Кеворкян. До „ Горещият стол” е творбата „ Две очи”, която е основана от четири слепени една с друга тоалетни чинии.
Ателието „ Малкия Париж” до Скобелева майка е мястото, където Сиромашки основава творбите си. „ Приятелите го назовават по този начин, тъй като има дух и атмосфера”, споделя той. В един двор пази гранитен блок, висок 3 метра и тежащ над 7 тона. Не споделя какво ще се роди от него.
По рафтовете в ателието са копията на всичките близо 30 награди за най-различни гилдии, които е основал до момента. В една от стаите са и фамозните му „ Светещи " трупчета”. Това са дънери от бряст и орех, превърнати в статуя от метал и светлина.
Трима огромни пловдивски създатели – Димитър Киров, Цвятко Сиромашки и Мичо Димитров, се появяват на бял свят на 20 май. Единият от тях - роденият на 50 метра от учебно заведение „ Душо Хаджидеков”, живее и в предишното, и е непрекъснато в бъдещето на този град. Домът на Сиромашки в Стария град е като възрожденска цитадела - стъпваш по остарял камък, здравец и остарели асми радват окото. Две други места обаче са негова съкровищница - мястото на родната къща на ул. „ Крали Марко”, където в този момент се издига нова кооперация, и ателието му отвън града, което всички назовават „ Малкия Париж”. Там е събрал десетки свои работи, които един ден счита да покаже.
Царството на улица „ Крали Марко” е необятен апартамент с гараж. Само дето не наподобява на никой различен апартамент. Гаражът е като изложба за огромни статуи от камък и метал. Едната е от остарял нагревател за парно и се споделя „ Слънчев копнеж”. „ Някои хора си мислят, че са измислили модерното изкуство, а аз направих това през 1989 година. Целта на това място е след време да се оформи като изложба и който желае да я прегледа, ми звъни, а аз пристигам и му отварям”, изяснява желанието си създателят.
През 2024-а желае да направи огромна юбилейна галерия в изложба „ 2019” на ул. „ Гладстон”. Творбите за нея са събрани в съкровищницата на „ Крали Марко” и в ателието „ Малкия Париж” в края на града.
В жилището има десетки огромни и дребни пластики. Край стените са подредени графиките му. И зад всяка творба има някаква история. „ Спомени!”, споделя малко той. Една от тях е бронзов тиган, върху който като лъчи са подредени 7 лъжици с друга величина. „ Това е училищен спомен от врачанското село Кунино. Гостувахме през 1973 година на едно семейство и домакинята направи прелестен фасул. Всички седнаха към огромна чиния и започнаха да се хранят. Най-голямата лъжица на дядото-патриарх, по-малките - на родителите. Най-малките бяха на децата”, спомня си Цвятко Сиромашки.
В огромната стая на жилището, който ще стане в миналото изложба, има доста бюстове на известни пловдивчани. Сред тях е единственият портрет от бронз на Динко Дерменджиев-Чико, за която той е театралничил. „ Дойде в ателието за 60-годишнината си и ми позираше”, спомня си Сиромашки. До него са облиците на Кольо Витковски и Георги Михайлов. Витковски е върху две дървени греди, които не си знаят годините. „ Вероятно са на над 200 години. Хареса ми структурата на дървото и по тази причина го използвах”, декларира скулпторът. Казва, че непрекъснато обикаля места, където бутат остарели къщи, с цел да търси облагородено с годините дърво. В жилището има и 12 стола, напомнящи на тронове, които са от рециклирано остаряло дърво.
В царството му на ул. „ Крали Марко” е и любопитната творба „ Горещият стол”. Направил я от остарели елементи на радиатори и железни вериги през 1993 година Провокирало го предаването на Кеворк Кеворкян. До „ Горещият стол” е творбата „ Две очи”, която е основана от четири слепени една с друга тоалетни чинии.
Ателието „ Малкия Париж” до Скобелева майка е мястото, където Сиромашки основава творбите си. „ Приятелите го назовават по този начин, тъй като има дух и атмосфера”, споделя той. В един двор пази гранитен блок, висок 3 метра и тежащ над 7 тона. Не споделя какво ще се роди от него.
По рафтовете в ателието са копията на всичките близо 30 награди за най-различни гилдии, които е основал до момента. В една от стаите са и фамозните му „ Светещи " трупчета”. Това са дънери от бряст и орех, превърнати в статуя от метал и светлина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ