Небесната крепост на Куелап и мумиите в скалите на Чачапоя
Скрита в планините на Северно Перу, надалеч от известните туристически забележителности Мачу Пикчу и Куско на юг, се крие доста по-странен паметник, издигнат от една просвета, надалеч по-стара от инките. Чачапойците, облачните воини на Андите, построяват огромно оградено населено място на име Куелап – цитадела, скрита надълбоко в планината.
Мъртвите тела са на елита на цивилизацията Чачапоя, непокътнати благодарение на обичайните техники на инките. Техните гробове са високо в скалите, с аспект към селищата в долините. И до ден сегашен се откриват още и още – голям тайник с тела е открит през 1997 година на юг от Куелап, в региона на Лагуна де Лос Кондорес.
Човешкото заселване в региона на Куелап стартира преди към 2400 години, през 400 година прочие н. е. Тук чачапойците построяват своята велика цитадела през 6 век, добавяйки множеството структури в интервала от към 900 година до 1100 година сл. Хр. като не престават да строят, чак до момента в който не ги превземат инките през 1400-те години.
Това, което този народ оставя след себе си, е монументално и солидно – палат в облаците с дължина съвсем 600 м., кацнал високо в долината на река Уткубамба, заобиколен от каменни стени с височина 19 м.
Но макар че даже тази солидна цитадела не съумява да избави народа Чачапоя от инките към 1470 година сл. Хр., той въпреки всичко устоява на опитите на похитителите си да ги прогонят от земите им. Така през 2017 година генетично изследване демонстрира, че локалното население в региона в наши дни, остава генетично чачапоя.
Управлението на инките продължава единствено един век, преди те дружно с региона на собствен ред да бъдат завладени от испанците към 1570 година След това тези земи са изоставени за няколкостотин години, до момента в който не са открити отначало от арбитър от близкия град Чачапоя през 1843 година Районът и културата остават в неопределеност до 80-те години на предишния век и едвам в този момент стартират да се разгадават.
Куелап в този момент се смята за претендент за статут на международно завещание към ЮНЕСКО. Ако стане обект на международното културно завещание, ще получи по-голямо интернационално самопризнание и отбраната, от която се нуждае, с цел да се изследва тази неповторима просвета в дълбочина.
Обектът Куелап е изцяло оградено населено място като стените му обгръщат повърхност необятна 110 м. и дълга 584 м., което прави общо към 60 декара.
Стените са построени от варовикови блокове, някои с тегло до 3 тона (2700 кг), като всеки блок е тънко обработен. На някои има издълбани скотски форми или странни лица.
Вътре зад стените има повече от 550 структури като съвсем всички са кръгли, макар че шепа имат и прави стени. До дългите прави линии на отбранителните стени на града, кръглите здания зад тях наподобяват доста разнообразни.
Заоблените стени, които се издигат до височината на човек, постоянно са украсени с ромбовидни фризове и зигзагообразни форми, вградени в камъка. Някои структури са реставрирани, други лежат в руини, скрити под гъстата растителност и необезпокоявани от никого, като се изключи инцидентно преминаващите лами.
Някои структури са ясно изразени основни точки на комплекса. От южната страна на селището има доста по-голяма постройка – кула с форма на извърнат конус, висока 5,5 м, наречена „ Ел Тинтеро “, което на испански значи „ мастилище “. Структурата се назовава още Темпло Майор („ основен храм “), а някои археологически остатъци, открити там, допускат, че постройката може да е била употребена като слънчева обсерватория.
От северозападната страна е Пуебло Алто („ висок град “) – вътрешна зона със стени с височина 11,5 м., в която се влиза през два входа. В непосредственост до този вътрешен комплекс се намира Тореон („ кулата “), най-високата постройка в Куелап и явно употребена за отбрана на обекта.
През цялото време камъните не престават своята зооморфна и геометрична декорация. И точно тук намираме доказателства за това по какъв начин чачапоите се отнасят към мъртвите преди завоеванието на инките: в стените и в кръглите структури са открити голям брой погребения; към днешна дата – над 100 скелета са заровени по този метод, преди погребалната традиция да бъде сменена с мумификация на мъртвите след нашествието на инките.
Драматичните скали и стръмните планини в района са цялостни с руини, гробища, саркофази, мумии и други артефакти, оставени от хората Чачапоя и техните завоеватели. Историкът Петер Лерче споделя, че близо 90% от археологията в региона остава неоткрита.
Но най-поразителното и очевидно влияние, което народът оставя върху пейзажа, идва от погребенията в скалите. Гробниците, изсечени в отвесната скална повърхнина, и мумифицираните остатъци, придават злокобно омагьосване на пейзажа. Сякаш мъртвите ни следят от недостъпните си палати високо горе.
Дори не е ясно по какъв начин мъртвите са превозени до местата им – пейзажът в региона е извънредно див и сложен за прекосяване, а слагането на мъртвите в отвесните скали несъмнено е било мъчно и рисково. Но резултатът е величествен.
Според антрополога и специалист по мумиите Соня Гилен, смисъла на региона в никакъв случай не би трябвало да се подценява. Mумиите, открити в Лагуна де Лос Кондорес, дават визия за тогавашното население поради органичния си характер; те оферират доста повече благоприятни условия за проучване, в сравнение с биха предложили едни скелети. Учените са в положение да тестват вътрешните органи, които могат да оказват помощ за следене на болести. Така сложени обаче, мумиите са уязвими за разграбване и би трябвало да бъдат отстранени, откакто няколко от тях са развалени или откраднати. Сега в музея Леймебамба, южно от Куелап, има 219 мумии, които чакат изследване.
