Скрихме им топката! Ей тоя лаф ни е много любим

...
Скрихме им топката! Ей тоя лаф ни е много любим
Коментари Харесай

Седмицата: Румен Радев скри топките в БСП

Скрихме им топката! Ей тоя лаф ни е доста обичан в непрекъснатата ни потребност да си почешем всичките сърбежи – тия дето са ни от личната непрекъсната краста, само че ги лекуваме „ исторически “. Словосъчетанието, фразата от жаргона, от така наречен разговорна тирада, иде да рече „ демонстрирам предимство над някого в дадена област “. А проявлението по нашенски обичайно е посредством гордо размахване някому на междинен пръст, с който пръст да се начешем на всички места, до момента в който си набутваме скритата топка в гащите, та да е ясно, че „ имаме топки “.

Това се случва и със заветния трети мандат за сформиране на постоянно държавно управление след четвъртите нередовни избори в предверието на петите (засега). Президентът и „ почетен длъжностен министър председател “ Румен Радев им скри топката на всичките парламентарни шутове, дето си бият шута от парламент на парламент през няколко месеца към този момент трета година. Мота ги, мота ги по тъча на конституцията повече от три месеца след последните (засега) изключителни избори на 2 октомври. Давайки им сякаш късмет да си намерят топката – тая облата, не четвъртитата дето си я навират един на различен непрекъснато.

Накрая отново им би дузпата и си прибра топката за идващия мач със служебна победа. Целият избирателен мач в сякаш настоящ парламент, в който всичко е авансово свирено в изгода „ отново от същото “, завърши. Спукаха (си) топките на първите два мандата взаимно първите две политически сили. И всички взеха да подмятат като шикалка третия мандат с кое от кое по топчести – бомбастични оферти на кого да го даде „ изборът на Радев “ и по какъв начин да се надуе тая шикалка до размерите на „ някаква “ топка, та да има „ някакво “ държавно управление.

И хоп, Румен Радев им приключи шикалкавенето. Навря си личните шикалки при Корнелия Нинова. Що не, за пред света – в тази ситуация за пред електората на лидерката на Българска социалистическа партия, може пък и този път да наподобява, че президентът (им) им раздава шоколадови бонбони, а не спаружени шикалки, дето като ги разклатиш, дрънчат. Уж има нещо вътре, но дрънчи – на кухо дрънка.

И всичко си се подреди – скрихме си отново топката по нормалния механизъм. Радев си извади от юмрука нужния междинен пръст – даде мандата отново на Българска социалистическа партия, макар че всичките парламентарни топковци твърдяха, че тъкмо това е предврително бита топка. Показа им го пръста президентът и им скри топката – скри си топките в Българска социалистическа партия.

Да, всичко се подреди в президентската тупкаща тъпкаща наред игра. Ето, сбъдна се да вземем за пример политическата формула от преди няколко дни на вицепрезидентката им (на Радев и на БСП) Илияна Йотова, че измежду главните причини у кого ще отиде третият мандат, „ би трябвало да бъде и приемствеността с сполучливите политики на служебния кабинет “. То даже и в Българска социалистическа партия след тази поръчка взеха решение, че по никой метод няма те да са определените, откакто каква ти последователност, като са най-върлите критици на сегашната служебна власт. И хоп, отново на тях им връчиха мандата, анти оскара, от филмотеката на президента Радев. Всъщност напълно по „ схемата Йотова “. Няма по-сигурен метод да се продължи политиката на служебния кабинет, от към този момент обстоятелството, че мандатът е у Българска социалистическа партия. Щото няма да има мандат – отново ще си има служебна власт. Първо до идващите избори, след това след идващите избори, до момента в който се раздават идващите мандати. Каква по-голяма последователност от тази, дето към този момент се подсигурява най-малко до есента, в случай, че то още зимата не е пристигнала т.г., а след това има и пролет, и лято.

И по този начин, добре са му всичките топки на Румен Радев, дето служебно си ги крие където си изиска, и отново служебно си ги вади, с цел да бие на някого дузпата. То в този момент може таман на Корнелия Нинова напълно да й се бие дузпата и като водач на Българска социалистическа партия, след електоратът й види като отново не може да усвои мандата, дето положителният президент Румен Радев й го подарява в жанр „ Добрият Дядо Коледа “. То Коледа мина, само че пък подаръкът идва таман на рождения ден на Корнелия.

Е, може пък да има и противоположен вид освен това непрекъснато криене на топката в другояче сякаш толкоз значимия мач за постоянна власт в страната на шикалките. Не, не – не че политпартийците ще имат топки за тая власт и против президентското службогонство. „ Моженето “ е в самия Румен Радев – той да си прецака топките от това непрекъснато криене по всички страни.

Понеже все някак си почва да проличава, че в Радевия мач резултат няма. И в този момент в случай че отново няма постоянна власт, някак си напълно проличава, че пък може би в действителност раздавачът на мандат е отговорен. Поне съгласно оная сентенция за стомничката – веднъж, два пъти, при третото вървене с нея за вода – се счупва. А Румен Радев дава третия мандат все на Българска социалистическа партия към този момент за четвърти път – предходните три несполучливи.

И други всякакви стомни му се чупят на президента – политпремиер. Като тия, с които закърми всякакви политпроекти, а след това все взеха да се чупят. Като изцяло изтрещялата стомна на Има Такъв Народ, като без смяна все кухата манерка Политическа партия, като дребното изначално празно шишенце на БВ. А в този момент взе да се носи вода от всякакви пресъхнали кладенци за някакъв нов план, в който е заплетен „ служебният “ Атанас Пеканов. В същото време и другият инструментариум на Румен Радев му се напука. Като да вземем за пример чегъртането на ГЕРБ, подкопаването с думи без каузи на Движение за права и свободи, довършването и на левицата като десницата.

Но в последна сметка таман тия „ служебни “ шутове във всички страни, с които президентът Румен Радев вини политпартийността, че не желае да поеме отговорността и по тази причина той е „ заставен “ да я поема, са опасност за неговите огромни топки. Големи, огромни – какъв брой пък и да са огромни, като ги помпаш като балони, най-после все като балон се пукат.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР