Маркус Цинер: Не вярвам, че Путин предприе войната само за Донбас, плячката е прекалено малка
Скорошна среща сред президентите на Русия и Украйна е изцяло допустима, най-малко съгласно турския президент. Реджеп Ердоган, след няколко диалога с Владимир Путин и Володимир Зеленски, разгласи подготвеност да бъде хазаин.
Истанбул притегли вниманието при започване на седмицата с следващ кръг договаряния сред Киев и Москва. Украинският екип към президентския делегат Давид Арахамия постави на масата детайлно предложение за гарантиране сигурността на Украйна след края на войната. То включва неутралитет, обезпечен от непрекъснатите страни-членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - без Русия, несъмнено - и още няколко страни - Германия, Турция, Канада, Полша и Израел. Украинското предложение стъпва на член 5 от Договора на НАТО за групова сигурност, изразител на мускетарския принцип „ един за всички, всички за един “. Арахамия назова схемата „ украинско НАТО “.
Обединеното кралство реагира резервирано, както стана ясно от думите на вицепремиера Доминик Рааб:
„ Ще проучваме доста деликатно това, което споделя президент Зеленски, само че не мисля, че ще поемем същите отговорности, които са в действие за членовете на Алианса. Ние сме безапелационни - няма да влизаме в директна военна борба с Русия . Украйна не е член на НАТО. “
Реакцията на Франция, изразена от почитан представител на Елисейския замък, поискал анонимност пред Франс прес, звучи по този начин: Отворени сме да подкрепим някаква форма на неутралитет на Украйна, чиято сигурност да бъде обезпечена от трети страни. Но Франция не е подготвена да поеме ангажимент, съпоставим с уговорката към груповата сигурност на страните-членки на Алианса, разказан в член 5 от контракта на НАТО. Крайното решение ще зависи от детайлите на вероятно бъдещо съглашение, да вземем за пример статута на украинската войска. “
Германия се въздържа от коментар на поисканите гаранции за сигурността на Украйна, само че представителят на държавното управление Щефен Хебещрайт въпреки всичко съобщи:
„ В редица диалози украинският президент Зеленски неведнъж е поставял този въпрос и канцлерът Шолц е алармирал готовността на Германия да поеме дружно с други страни ангажимент за сигурността на Украйна. Но на първо място би трябвало да проучим детайлите. Няма смяна в позицията ни, че Германия не желае да се трансформира в страна в тази война . Въпросът е какъв ангажимент можем да поемем след подписване на спокойно съглашение. Този въпрос е насочен към редица страни, освен към Германия. Но по този начин или другояче към момента е прекомерно рано да обсъждаме детайлности. “
Високопоставен държавен представител изясни в Берлин, че разискванията по този въпрос са в доста ранен стадий, само че по този начин или другояче схемата за гарантиране на сигурността на Украйна може да сработи единствено с присъединяване на Русия.
Анализът на договарянията е на Маркус Цинер от американския мозъчен концерн German Marshall Fund .
„ Обсъжданията текат в две направления - военна и политическа. Във боен аспект Русия предложи отчасти евакуиране от региона на Киев и Чернигов и изясни, че ще се концентрира върху „ освобождението “ на Донбас. А в политически аспект усещане направи изявлението на съветския основен договарящ Владимир Медински, че може да има среща сред двамата президенти.
Украинските договарящи предложиха неутралитет, т.е. отвод от участие в НАТО, и отвод от притежанието на нуклеарно оръжие. Срещу това Киев изиска гаранции за сигурност. “
Гаранциите за сигурност могат да бъдат осъществени единствено с Русия, не против Русия - в това Западът е уверен. В подобен случай, господин Цинер, каква е разликата сред украинското предложение и съществуващия Будапещенски меморандум от 1994 година, подписан от Съединените щати, Англия, Русия и с който Украйна се отхвърля от нуклеарното оръжие против гаранции за сигурност?
„ Будапещенският меморандум не коства хартията, на която е написан . Затова Украйна не желае и да чуе за съглашение, което прилича този меморандум. По тази причина Украйна упорства за различен тип гаранции, които наподобяват на член 5 от контракта на НАТО . Но страните, към които Украйна се обърна, към този момент не са изключително очаровани от тази концепция. “
Тогава какъв брой реалистично е предлагането на Киев, което също така сложи Запада пред алтернативата по какъв начин да реагира?
„ Интересно е да се проучва държанието на Украйна в тези договаряния. Украйна е релативно дръзка и оставя усещането, че не всичко, което предлага, е авансово разисквано с партньорските страни . Не е доста умно държание да се приказва за гаранти за сигурност и да се посочват съответни страни, без да е говорено с тях. Затова резервираната реакция на Англия не трябва да ни учудва. Питам се дали Украйна по този метод сама не отслабва своята позиция? Или въпреки всичко се пробва да упражни напън? “
„ Ако погледнем съотношението на военните сили, Украйна се оправя учудващо добре и съумя да спре съветската атака. Но в това време съм внимателен, тъй като информацията от бойното поле мъчно може да се ревизира.
Имаме учредения да се съмняваме и в украинското показване на нещата, тъй като Украйна въпреки всичко е страна в тази война . Не можем да сме сигурни в данните за загубите - както военни, по този начин и човешки. Украинската агитация също работи.
Преди войната Украйна имаше постоянна военна промишленост и нямаше потребност да внася огромни количества оръжия. Но в този момент това надалеч не е по този начин - Русия целеустремено обстрелва и унищожава военни обекти. Ако се има вяра на информацията, която идва оттова, Украйна към този момент няма лично оръжейно произвеждане. Затова и упорства толкоз настойчиво за военна помощ от чужбина. “
И Украйна, и Русия признават, че най-трудно ще се договорят за ориста на Крим и Донбас. Това сякаш е единственото нещо, по което двете страни са на едно мнение.
„ По отношение на Донбас има нещо, което към момента не мога да схвана. Бях там през есента. Районът е под контрола на съветските сепаратисти. Украинските сили са ситуирани по по този начин наречената контактна линия. Не виждам опция - нито тогава, нито в този момент - тази територия да бъде завладяна от украинската войска. Затова нямам доверие, че Путин е повел война единствено за този район .
Друг значим миг е ориста на Крим. Украйна предлага, за в този момент да одобри статута на анексирания полуостров, само че през идващите 15 години да договаря с Москва. Всичко това обаче не наподобява задоволително за Русия. Русия в никакъв случай няма да се съгласи на договаряния за Крим . За Москва Крим е съветски. Точка. “
Има анализатори, които настояват, че главната цел на Путин е сухопътната връзка сред Донбас и Крим. И че обявявайки Донбас за съветски, може да излезе с достолепие от обстановката. Именно това пролича от брифинга на представителя на съветското министерство на защитата Игор Конашенков след договарянията в Истанбул.
„ Ако задачата на Путин е Донбас, тогава за какво атакува Украйна от всички страни? Мисля, че Русия в действителност искаше да подчини цяла Украйна. Речите на Путин подсказват тъкмо това - промяна на властта и разтрошаване на украинската войска. Според мен това е военната цел на Русия.
Ако погледнете съветската агитация, а аз се занимавам интензивно с нея, ще видите една доста изкривена визия за събитията. Журналистическата цензура е чудовищна. На публиката се показва искрено погрешна информация за хода на войната, без да се изясняват връзките сред обособените събития. На този декор в действителност се запитвам по какъв начин би могъл Путин да излезе с достолепие от тази война.
Тази цяла плеяда погрешни изказвания за Украйна, които насочва Кремъл, вършат нещата за Путин доста комплицирани. Той не може да се помири със завладяването на Донбас и да разгласи това за победа . Путин назова Украйна превзета от нацисти страна и не може да се задоволи единствено с Донбас. Това би била прекомерно дребна плячка. “
Явно и неутралитет на Украйна е дребна плячка за Путин. Киев е подготвен да се откаже от участие в НАТО, само че не оставаме с усещането, че това е задоволително за Русия. В подобен случай какво изпълнимо предложение може да удовлетвори и двете страни?
„ Членството в НАТО по този начин или другояче не беше реалистично, най-малкото поради териториалните разногласия сред Украйна и Русия. Затова по този начин и не разбрах този мотив на Кремъл.
Един съветски посланик беше споделил, че Москва няма нищо срещу участие на Украйна в Европейски Съюз. Естествено, това провокира удивление, тъй като на процедура значи, че Русия се отхвърля от желанието да трансформира Украйна в собствен васал и й разрешава да бъде суверенна страна. Членството на Украйна в Европейски Съюз би означавало известна гаранция за сигурност, въпреки и несравнима с НАТО . Но пък би помогнало за икономическото възобновяване на Украйна, а това не е малко. “
Истанбул притегли вниманието при започване на седмицата с следващ кръг договаряния сред Киев и Москва. Украинският екип към президентския делегат Давид Арахамия постави на масата детайлно предложение за гарантиране сигурността на Украйна след края на войната. То включва неутралитет, обезпечен от непрекъснатите страни-членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - без Русия, несъмнено - и още няколко страни - Германия, Турция, Канада, Полша и Израел. Украинското предложение стъпва на член 5 от Договора на НАТО за групова сигурност, изразител на мускетарския принцип „ един за всички, всички за един “. Арахамия назова схемата „ украинско НАТО “.
Обединеното кралство реагира резервирано, както стана ясно от думите на вицепремиера Доминик Рааб:
„ Ще проучваме доста деликатно това, което споделя президент Зеленски, само че не мисля, че ще поемем същите отговорности, които са в действие за членовете на Алианса. Ние сме безапелационни - няма да влизаме в директна военна борба с Русия . Украйна не е член на НАТО. “
Реакцията на Франция, изразена от почитан представител на Елисейския замък, поискал анонимност пред Франс прес, звучи по този начин: Отворени сме да подкрепим някаква форма на неутралитет на Украйна, чиято сигурност да бъде обезпечена от трети страни. Но Франция не е подготвена да поеме ангажимент, съпоставим с уговорката към груповата сигурност на страните-членки на Алианса, разказан в член 5 от контракта на НАТО. Крайното решение ще зависи от детайлите на вероятно бъдещо съглашение, да вземем за пример статута на украинската войска. “
Германия се въздържа от коментар на поисканите гаранции за сигурността на Украйна, само че представителят на държавното управление Щефен Хебещрайт въпреки всичко съобщи:
„ В редица диалози украинският президент Зеленски неведнъж е поставял този въпрос и канцлерът Шолц е алармирал готовността на Германия да поеме дружно с други страни ангажимент за сигурността на Украйна. Но на първо място би трябвало да проучим детайлите. Няма смяна в позицията ни, че Германия не желае да се трансформира в страна в тази война . Въпросът е какъв ангажимент можем да поемем след подписване на спокойно съглашение. Този въпрос е насочен към редица страни, освен към Германия. Но по този начин или другояче към момента е прекомерно рано да обсъждаме детайлности. “
Високопоставен държавен представител изясни в Берлин, че разискванията по този въпрос са в доста ранен стадий, само че по този начин или другояче схемата за гарантиране на сигурността на Украйна може да сработи единствено с присъединяване на Русия.
Анализът на договарянията е на Маркус Цинер от американския мозъчен концерн German Marshall Fund .
„ Обсъжданията текат в две направления - военна и политическа. Във боен аспект Русия предложи отчасти евакуиране от региона на Киев и Чернигов и изясни, че ще се концентрира върху „ освобождението “ на Донбас. А в политически аспект усещане направи изявлението на съветския основен договарящ Владимир Медински, че може да има среща сред двамата президенти.
Украинските договарящи предложиха неутралитет, т.е. отвод от участие в НАТО, и отвод от притежанието на нуклеарно оръжие. Срещу това Киев изиска гаранции за сигурност. “
Гаранциите за сигурност могат да бъдат осъществени единствено с Русия, не против Русия - в това Западът е уверен. В подобен случай, господин Цинер, каква е разликата сред украинското предложение и съществуващия Будапещенски меморандум от 1994 година, подписан от Съединените щати, Англия, Русия и с който Украйна се отхвърля от нуклеарното оръжие против гаранции за сигурност?
„ Будапещенският меморандум не коства хартията, на която е написан . Затова Украйна не желае и да чуе за съглашение, което прилича този меморандум. По тази причина Украйна упорства за различен тип гаранции, които наподобяват на член 5 от контракта на НАТО . Но страните, към които Украйна се обърна, към този момент не са изключително очаровани от тази концепция. “
Тогава какъв брой реалистично е предлагането на Киев, което също така сложи Запада пред алтернативата по какъв начин да реагира?
„ Интересно е да се проучва държанието на Украйна в тези договаряния. Украйна е релативно дръзка и оставя усещането, че не всичко, което предлага, е авансово разисквано с партньорските страни . Не е доста умно държание да се приказва за гаранти за сигурност и да се посочват съответни страни, без да е говорено с тях. Затова резервираната реакция на Англия не трябва да ни учудва. Питам се дали Украйна по този метод сама не отслабва своята позиция? Или въпреки всичко се пробва да упражни напън? “
„ Ако погледнем съотношението на военните сили, Украйна се оправя учудващо добре и съумя да спре съветската атака. Но в това време съм внимателен, тъй като информацията от бойното поле мъчно може да се ревизира.
Имаме учредения да се съмняваме и в украинското показване на нещата, тъй като Украйна въпреки всичко е страна в тази война . Не можем да сме сигурни в данните за загубите - както военни, по този начин и човешки. Украинската агитация също работи.
Преди войната Украйна имаше постоянна военна промишленост и нямаше потребност да внася огромни количества оръжия. Но в този момент това надалеч не е по този начин - Русия целеустремено обстрелва и унищожава военни обекти. Ако се има вяра на информацията, която идва оттова, Украйна към този момент няма лично оръжейно произвеждане. Затова и упорства толкоз настойчиво за военна помощ от чужбина. “
И Украйна, и Русия признават, че най-трудно ще се договорят за ориста на Крим и Донбас. Това сякаш е единственото нещо, по което двете страни са на едно мнение.
„ По отношение на Донбас има нещо, което към момента не мога да схвана. Бях там през есента. Районът е под контрола на съветските сепаратисти. Украинските сили са ситуирани по по този начин наречената контактна линия. Не виждам опция - нито тогава, нито в този момент - тази територия да бъде завладяна от украинската войска. Затова нямам доверие, че Путин е повел война единствено за този район .
Друг значим миг е ориста на Крим. Украйна предлага, за в този момент да одобри статута на анексирания полуостров, само че през идващите 15 години да договаря с Москва. Всичко това обаче не наподобява задоволително за Русия. Русия в никакъв случай няма да се съгласи на договаряния за Крим . За Москва Крим е съветски. Точка. “
Има анализатори, които настояват, че главната цел на Путин е сухопътната връзка сред Донбас и Крим. И че обявявайки Донбас за съветски, може да излезе с достолепие от обстановката. Именно това пролича от брифинга на представителя на съветското министерство на защитата Игор Конашенков след договарянията в Истанбул.
„ Ако задачата на Путин е Донбас, тогава за какво атакува Украйна от всички страни? Мисля, че Русия в действителност искаше да подчини цяла Украйна. Речите на Путин подсказват тъкмо това - промяна на властта и разтрошаване на украинската войска. Според мен това е военната цел на Русия.
Ако погледнете съветската агитация, а аз се занимавам интензивно с нея, ще видите една доста изкривена визия за събитията. Журналистическата цензура е чудовищна. На публиката се показва искрено погрешна информация за хода на войната, без да се изясняват връзките сред обособените събития. На този декор в действителност се запитвам по какъв начин би могъл Путин да излезе с достолепие от тази война.
Тази цяла плеяда погрешни изказвания за Украйна, които насочва Кремъл, вършат нещата за Путин доста комплицирани. Той не може да се помири със завладяването на Донбас и да разгласи това за победа . Путин назова Украйна превзета от нацисти страна и не може да се задоволи единствено с Донбас. Това би била прекомерно дребна плячка. “
Явно и неутралитет на Украйна е дребна плячка за Путин. Киев е подготвен да се откаже от участие в НАТО, само че не оставаме с усещането, че това е задоволително за Русия. В подобен случай какво изпълнимо предложение може да удовлетвори и двете страни?
„ Членството в НАТО по този начин или другояче не беше реалистично, най-малкото поради териториалните разногласия сред Украйна и Русия. Затова по този начин и не разбрах този мотив на Кремъл.
Един съветски посланик беше споделил, че Москва няма нищо срещу участие на Украйна в Европейски Съюз. Естествено, това провокира удивление, тъй като на процедура значи, че Русия се отхвърля от желанието да трансформира Украйна в собствен васал и й разрешава да бъде суверенна страна. Членството на Украйна в Европейски Съюз би означавало известна гаранция за сигурност, въпреки и несравнима с НАТО . Но пък би помогнало за икономическото възобновяване на Украйна, а това не е малко. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ