Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град

Скоро след мъченическата гибел на св. Теодор Тирон в град Амасия (в малоазийската област Понт) починал шефът, който го осъдил, а на негово място бил назначен различен шеф, който със същата суровост почнал да преследва християните. След като приел длъжността, той един път заповядал да му прочетат доклада със правосъдните каузи в ръководството на неговия предходник. Между другото му прочели делото на св. Теодор Тирон. Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и по-късно запитал къде са другите християни, които били хванати дружно с Теодора. Казали му, че всички са в пандиза. Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били изключително близки с Теодор Тирон, и Василиск, племенника на светия страдалец.

Тези християни през време на затворничеството си в тъмницата обърнали към Христа доста езичници, затворени дружно с тях заради разнообразни закононарушения. Светите мъченици им проповядвали словото Божие и им показвали образец на християнско служение и лоялност към Иисуса Христа; тъй като християнските мъченици били кротки и търпеливи, към всички проявявали обич и съчувствие твърдо се уповавали на Бога и понасяли покорно пандиза и всички ограничения. Между другите повярвал и тъмничният жандарм. Когато му съобщили заповедта на шефа, той влезнал в тъмницата и споделил на тримата християни: "Ставайте! Дойде от дълго време предстоящото от вас време. Управителят ви вика. Не забравяйте и мене в положителното ваше вероизповедание! " Християните бързо се приготвили да вървят, а другите пандизчии почнали да плачат и скърбят, като знаели, че мъчения, а може би и гибел заплашват приятелите им. "Не плачете, братя! – споделил им св. Евтропий. – Ще се забележим отново. Молете се за нас и изпросете от Бога да се приключи идолопоклонството и целия свят да се извърши с Христовата берекет! "

Те били доведени при шефа. Управителят, който чул, че Евтропий е изключително почитан от другарите си, обърнал се на първо време към него и ласкаво го попитал за неговото име и звание. Евтропий на всички въпроси на шефа отговарял с радостно успокоение.

- Аз виждам – споделил му шефът, - че ти си толкоз интелигентен, колкото и хубав. Вероятно си се учил на мъдрост?

- Аз съм придобил оная мъдрост, която учи да се уповаваме на Христа – дал отговор Евтропий.

- Послушай ме – споделил шефът, - принеси жертва на боговете и убеди другарите си да сторят същото! Аз ще пиша на императора, той ще те възвеличи с почести и ще те награди с богати блага. Ако пък не се покориш на волята му, всички вас ще предам на жестоки страдания.

- Не се надявай да ни прелъстиш с обещания или да ни уплашиш със закани – възразил Евтропий. – Каква изгода за нас от краткотрайните богатства, от почестите и благосъстоянията, които така постоянно биват гибелни за човешката душа? Ние всички сме подготвени да страдаме и да умрем за името Христово. Христос е благосъстояние и чест, и наша популярност. Той е извор на живот. Той ни пази и може да ни избави от ръцете ти, в случай че такава е волята Му.

Тогава шефът заповядал да мъчат Евтропия, а на Клеоник и Василиск споделил: "А вие какво ще кажете? Съгласни ли сте да принесете жертви на боговете или желаете да страдате дружно с Евтропий? "

- Ние изповядваме същия Бог – дали отговор те – и желаеме да страдаме с Евтропий.

Управителят заповядал да ги предадат на мъчения. Били ги с ремъци така грубо, че шурнала кръв. Но те мъжествено понасяли страданията, като се издигали с душата си към Бога.

"Боже благи и милостиви! – гръмко се молел св. Евтропий, - Боже, Който спасяваш праведниците и обръщаш грешниците! Дай ни самообладание и помогни ни, както си оказал помощ на Твоя раб Теодор! Амин! " – извикали Клеоник и Василиск и ненадейно мъчителите спрели, сякаш удържани от невидима мощ. Мъчениците видели Иисус Христос в популярност и Теодор Тирон да стои покрай Него. Те чули думите: "Аз виждам старанията ви, ще ви бъда асистент до дъно и имената ви ще се впишат в книгата на живота! "

Подкрепени от чудното привидение, християните гръмогласно славели и благодарели на Бога, а мъчителите пристъпили до шефа и го молели да ги освободи, тъй като не са в положение повече да мъчат християните.

- Това е магьосничество! – извикал изученият шеф. – Чрез какви магии тия измамници прелъстиха моите чиновници? Но мнозина от присъстващите се удостоили да видят чудесното събитие. Те споделили на шефа: "Това не е чудо, а Богът на християните оказва помощ на Своите чиновници. Ние видяхме техния Цар Христос и чухме глас от небето, видяхме също по този начин и умрелия Теодор, какъвто го знаехме жив. "

- А за какво аз нищо не видях и никакъв глас не чух? – запитал шефът.

- Ти не виждаш с душевните си очи – споделил му Евтропий, - по тази причина и не си видял небесното събитие. Князът на тоя век е ожесточил сърцето ти и над тебе се сбъдват думите на пророка: "С ушите си тежко слушат, а очите си са затворили " (Ис. 6:10).

Като видял, че народът се вълнува, шефът заповядал да прекратят изтезанията на християните. Отвели ги в тъмницата. Затворниците радостно ги приветствали, гръмко викайки: "Нашата помощ е в името на Господа, който сътвори небето и земята " (Пс. 123:8).

Управителят бил прекомерно угрижен и не знаел какви ограничения да предприеме в тази ситуация. Във време на обед той казвал на приятелите си: "Какво да върша с тия люде? Целият народ се вълнува. Какво е вашето мнение? "

- Заповядай по-скоро да ги санкционират смъртно – дал отговор един от присъстващите. – Ако продължаваш да се бавиш, целият народ ще остави боговете и ще се обърне към Оня Бог, Когото те проповядват.

Но шефът повече желаел да ги склони да се отрекат, в сравнение с да ги съобщи на гибел. Затова той решил да изпита още силата на думите и лъжливите обещания и незабавно пратил за Евтропий.

- Съгласен ли си в този момент да се поклониш на боговете? – запитал го той.

- Понеже Господ Бог мой е жив – дал отговор св. Евтропий, - аз и да помисля за това не мога.

- Седни и обядвай с нас – споделил му ласкаво шефът.

- Не – дал отговор мъченикът, - няма да седна с вас, тъй като в Писанието е казано: "Който върви със светии, ще се освети, а който с нечестиви върви, техен съизвършител ще стане ".

- Виждам, че си язвителен – споделил му шефът.

- Не съм язвителен, само че извършвам заповедта на моя Господ – умерено дал отговор Евтропий.

Тук шефът отново почнал да го убеждава да принесе жертва на боговете. "Ти най-малко сам принеси жертва – споделил му той, - единствено с цел да види това народът и да не се отвращава от боговете! "

- Искаш да бъда ментор на другите в злото ли? – дал отговор Евтропий. – Моят Господ е споделил: "Който съблазни едного от тия дребните, които имат вяра в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина " (Мат. 18:6).

Тогава шефът заповядал да донесат доста злато, сребро и драгоценни облекла. "Всичко туй ще ти дам – споделил му той – и още повече от това, в случай че единствено кажеш на народа, че ти се покоряваш и се подготвен да принесеш жертва на боговете. А след това се моли на своя Бог колкото искаш. "

- Престани да изкушаваш Христовия раб – споделил му Евтропий. – Каква изгода за индивида да придобие целия свят, в случай че той погуби душата си? Какво ще размени душата му? (Мат. 16:26) Защо се бавиш? Осъди ни на гибел, тъй като можеш да бъдеш убеден, че нищо няма да ни разлъчи от любовта Христова (Рим. 8:39).

Управителят още дълго го увещавал, само че най-сетне като се убедил, че това е неефикасно, пратил го в тъмницата, гдето през всичкото време другарите му не преставали да се молят за него.

Управителят осъдил Евтропий и Клеоник на кръстна гибел, а заповядал да оставят Василиск в пандиза, без да обръща внимание на молбата му да не го разлъчват от другарите му.

Когато светите мъченици били отведени вън от града и видели приготвените за тях кръстове, гръмогласно почнали да благодарят на Господа, че ги е удостоил с кръстна гибел. Те Го молели да помогне на християните и да им даде мощ да изтърпят гонението. Множество народ вървяло след светите мъченици. Приковали ги на кръстовете и те с молитва предали душите си Богу, като чули глас от небето, който ги призовавал към по-добрия живот. Това станало в края на ІІІ век.

Василиск, откакто прекарал няколко години в тюрма, бил посечен с меч покрай град Коман. Паметта му се празнува в деня на неговата гибел – 22 май.