От „Аполо“ до „Артемис“ и обратно
Скоро НАСА ще чества годишнина – преди 50 години астронавтите, посетили луната, се завръщат на Земята и оставят своя отпечатък в историята. В продължение на три декемврийски дни през 1972 година членовете на екипажа на „ Аполо 17 “ изследват топлината на лунната почва в долината Таурус Литроу. Джийн Сърнан и Харисън „ Джак “ Шмит изминават над 30 километра и събират 100 кг камъни и скали за проучвания.
На 14 декември Сърнан изнася къса тирада, която се излъчва непосредствено на Земята. „ Ще се върнем с мир и вяра за цялото човечество “, дава обещание той.
След това Сърнан затваря люка на галактическия транспортен съд, наглася контролите, натиска жълтия бутон, с цел да възпламени мотора и изрича последните думи, които човек би изрекъл на луната през XX век: „ Добре, Джак, да се махаме отсам, по дяволите “.
Модулът Challenger се издига в лунната орбита и поема към Земята. Когато „ Аполо 17 “ потегля към дома, астронавтите организират конференция, оставайки с усещането, че това не е международен триумф. „ Очевидно нямаме място в днешните вести, тъй като нито една телевизия не откри ефирно време за нас “, напомня Сърнан. И по този начин човечеството обърна тил на последните луноходци преди още да се завърнали на родната си планета.
Светът е бил впечатлен от „ Аполо 11 “ три години по-рано. Но поредицата от по-нататъшни задачи до луната доскучава на хората и не разсънва никакъв интерес у тях. „ Аполо 18, 19 и 20 “ се анулират и излиза наяве, че „ Аполо 17 “ е последното странствуване до луната. Всъщност американците като че ли не виждат това до момента в който не идва моментът на изстрелване. На 7 декември 1972 година „ Си Би Ес “ прекъсва серийната драма „ Медицински център “, с цел да излъчи изстрелването на „ Аполо 17 “. Телевизията е залята от недоволства, че обичаният ефирен сериал на феновете е пресечен. А седем дни по-късно „ Ен Би Си “ не демонстрира последните лунни стъпки на Сърнан, а излъчва повтаряне на шоуто на Джони Карсън.
Цялата стратегия „ Аполо “ приключва унизително за всички участници в нея. Сърнан, който умря през 2017 година, е наскърбен от неналичието на интерес в лицето на обществеността и в действителност показва разочарованието си, че е той е последният човек стъпил на луната:
„ Това е доста съмнителна чест “, декларира той пред Observer през 2002 година „ Разбрахме какъв брой доста не сме създали “.
Цялата тази предистория е значима, с цел да отчетем какъв брой е иронично, че годишнината от кацането на „ Аполо 17 “ съответствува с пилотната задача, която има за цел да върне още веднъж хората на луната. Дори и това да се случва половин век по-късно. Най-мощната и комплицирана ракета на НАСА, „ Артемис 1 “, бе изстреляна дружно с модула „ Орион “. „ Артемис “ пое на 25-дневно странствуване до луната без екипаж, а единствено с три манекена и плюшена играчка. Планът е тя да се завърне на 11 декември – това е точната дата, на която 50 години по-рано каца екипажът от „ Аполо 17 “ на Таурус Литроу.
Ако всички проби преминат сполучливо, ще има втора задача, наречена „ Артемис 2 “. Тя към този момент ще има екипаж в модула „ Орион “ и ще поеме към луната през 2024 година Планирана е и „ Артемис 3 “, чийто екипаж ще кацне на през 2025 година Според този график, хората ше се върнат на луната след дълга пауза от 53 години.
След това ще бъдат стартирани и спомагателни задачи за основаване на така наречен Lunar Gateway – галактическа станция с екипаж, която ще обикаля към луната за непрекъснати научни проучвания в действително време. Все повече ще се работи и върху това да се изпращат хора до Марс от луната. Освен това, НАСА е в съдействие с галактически организации в Европа, Япония и Канада и дружно ще разработят голям брой роботизирани полети. Целта на тези задачи ще е да изследват луната за вода, минерали и други неща.
Lunar Polar Exploration Mission е задача на галактически кораб-робот, който е планиран съвместо от галактически организации в Япония и Индия. Той ще спусне лунен роувър, който ше изследва южната част на луната в границите на една година. Освен това, Русия възнамерява завръщане на луната след пауза от 46 години със своята задача Luna 25. Тя ще изследва състава на лунната почва.
Изведнъж всички потеглят към луната. Но всичко това поражда доста въпроси и още повече несъгласия.
Британският кралски астроном Мартин Рийс и американският астроном Доналд Голдсмит имат вяра, че би трябвало да разчитаме на роботизирани лунни модули и да избягаме оптимално от човешкото присъединяване. Един от причините им е, че цената на задачата към „ Аремис 1 “ е почти 2 милиарда $ и в случай че имаше човешко присъединяване, разноските щяха да бъдат повече.
„ Астронавтите се нуждаят от доста повече поддръжка от роботите – те имат потребност от въздух, вода, храна и отбрана от радиация “, показват те в книгата си „ Краят на астронавтите: за какво роботите са бъдещето за изследванията “.
Други считат, че средстава са оправдани и наследството от задачите на „ Аполо “ е голямо. „ Сърнан и Шмит изминаха 30 километра по лунната повърхнина, а роботите роувъри, изпратени на Марс, изминават същото разстояние в продължение на години “, споделя планетарният академик професор Иън Крофорд от колежа „ Бъркбек “ в Лондон. Тепърва следва да разберем дали въобще ще има още човешки стъпки по лунната повърхнина през този век. Ще оставим ли своя отпечатък по лунните долини и равнни или „ Аполо “ ще е последното доказателство, че човешки крайник е стъпвал на луната.
На 14 декември Сърнан изнася къса тирада, която се излъчва непосредствено на Земята. „ Ще се върнем с мир и вяра за цялото човечество “, дава обещание той.
След това Сърнан затваря люка на галактическия транспортен съд, наглася контролите, натиска жълтия бутон, с цел да възпламени мотора и изрича последните думи, които човек би изрекъл на луната през XX век: „ Добре, Джак, да се махаме отсам, по дяволите “.
Модулът Challenger се издига в лунната орбита и поема към Земята. Когато „ Аполо 17 “ потегля към дома, астронавтите организират конференция, оставайки с усещането, че това не е международен триумф. „ Очевидно нямаме място в днешните вести, тъй като нито една телевизия не откри ефирно време за нас “, напомня Сърнан. И по този начин човечеството обърна тил на последните луноходци преди още да се завърнали на родната си планета.
Светът е бил впечатлен от „ Аполо 11 “ три години по-рано. Но поредицата от по-нататъшни задачи до луната доскучава на хората и не разсънва никакъв интерес у тях. „ Аполо 18, 19 и 20 “ се анулират и излиза наяве, че „ Аполо 17 “ е последното странствуване до луната. Всъщност американците като че ли не виждат това до момента в който не идва моментът на изстрелване. На 7 декември 1972 година „ Си Би Ес “ прекъсва серийната драма „ Медицински център “, с цел да излъчи изстрелването на „ Аполо 17 “. Телевизията е залята от недоволства, че обичаният ефирен сериал на феновете е пресечен. А седем дни по-късно „ Ен Би Си “ не демонстрира последните лунни стъпки на Сърнан, а излъчва повтаряне на шоуто на Джони Карсън.
Цялата стратегия „ Аполо “ приключва унизително за всички участници в нея. Сърнан, който умря през 2017 година, е наскърбен от неналичието на интерес в лицето на обществеността и в действителност показва разочарованието си, че е той е последният човек стъпил на луната:
„ Това е доста съмнителна чест “, декларира той пред Observer през 2002 година „ Разбрахме какъв брой доста не сме създали “.
Цялата тази предистория е значима, с цел да отчетем какъв брой е иронично, че годишнината от кацането на „ Аполо 17 “ съответствува с пилотната задача, която има за цел да върне още веднъж хората на луната. Дори и това да се случва половин век по-късно. Най-мощната и комплицирана ракета на НАСА, „ Артемис 1 “, бе изстреляна дружно с модула „ Орион “. „ Артемис “ пое на 25-дневно странствуване до луната без екипаж, а единствено с три манекена и плюшена играчка. Планът е тя да се завърне на 11 декември – това е точната дата, на която 50 години по-рано каца екипажът от „ Аполо 17 “ на Таурус Литроу.
Ако всички проби преминат сполучливо, ще има втора задача, наречена „ Артемис 2 “. Тя към този момент ще има екипаж в модула „ Орион “ и ще поеме към луната през 2024 година Планирана е и „ Артемис 3 “, чийто екипаж ще кацне на през 2025 година Според този график, хората ше се върнат на луната след дълга пауза от 53 години.
След това ще бъдат стартирани и спомагателни задачи за основаване на така наречен Lunar Gateway – галактическа станция с екипаж, която ще обикаля към луната за непрекъснати научни проучвания в действително време. Все повече ще се работи и върху това да се изпращат хора до Марс от луната. Освен това, НАСА е в съдействие с галактически организации в Европа, Япония и Канада и дружно ще разработят голям брой роботизирани полети. Целта на тези задачи ще е да изследват луната за вода, минерали и други неща.
Lunar Polar Exploration Mission е задача на галактически кораб-робот, който е планиран съвместо от галактически организации в Япония и Индия. Той ще спусне лунен роувър, който ше изследва южната част на луната в границите на една година. Освен това, Русия възнамерява завръщане на луната след пауза от 46 години със своята задача Luna 25. Тя ще изследва състава на лунната почва.
Изведнъж всички потеглят към луната. Но всичко това поражда доста въпроси и още повече несъгласия.
Британският кралски астроном Мартин Рийс и американският астроном Доналд Голдсмит имат вяра, че би трябвало да разчитаме на роботизирани лунни модули и да избягаме оптимално от човешкото присъединяване. Един от причините им е, че цената на задачата към „ Аремис 1 “ е почти 2 милиарда $ и в случай че имаше човешко присъединяване, разноските щяха да бъдат повече.
„ Астронавтите се нуждаят от доста повече поддръжка от роботите – те имат потребност от въздух, вода, храна и отбрана от радиация “, показват те в книгата си „ Краят на астронавтите: за какво роботите са бъдещето за изследванията “.
Други считат, че средстава са оправдани и наследството от задачите на „ Аполо “ е голямо. „ Сърнан и Шмит изминаха 30 километра по лунната повърхнина, а роботите роувъри, изпратени на Марс, изминават същото разстояние в продължение на години “, споделя планетарният академик професор Иън Крофорд от колежа „ Бъркбек “ в Лондон. Тепърва следва да разберем дали въобще ще има още човешки стъпки по лунната повърхнина през този век. Ще оставим ли своя отпечатък по лунните долини и равнни или „ Аполо “ ще е последното доказателство, че човешки крайник е стъпвал на луната.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ