Когато любовта променя живота ти…
Скептиците доста обичат да повтарят, че създателите на мотивационна литература проповядват неща, които не могат да ползват в личния си живот.
Затова взехме решение да надникнем в персоналния живот на един от най-популярните и обичани създатели на сходни книги. Българските читатели към този момент добре познават австралийския публицист Андрю Матюс и неговите оптимистични и поучителни книги „ Как работи животът “ , „ Как работи щастието “ и „ Следвай сърцето си “ .
Една от обичаните максими на Матюс е: „ Щастливите хора концентрират вниманието си върху това, което имат, а нещастните върху това, които им липсва. “
Как самият той ползва „ тайните на щастието “ и що за човек е, коя е дамата до него и по какъв начин двамата дружно посрещат житейските тествания в продължение на трийсет години, вижте в идващите редове.
СРЕЩА В ХИЛТЪН
Андрю Матюс се среща с бъдещата си брачна половинка Джули, съветник по бизнес етикет, през 1986 година. По това време и двамата са 28-годишни, а той води семинари и паралелно работи по първата си книга. Година по-късно, към този момент като двойка, те се изправят пред тежко житейско тестване – синът на Джули от първия ѝ брак претърпява тежка автомобилна злополука, след която е на косъм от гибелта.
„ Първата ни среща беше по време на семинар в хотел Хилтън в Аделаида – споделя Андрю Матюс. – Джули твърди, че не е сигурна за точната дата, само че аз я помня доста добре. Беше 6-ти ноември 1986 година. Точно започвах уводната си лекция, когато забелязах тази извънредно елегантна и сдържана жена в залата. По-късно, на заключителната вечеря в края на семинара, се видяхме и поговорихме. Тогава разбрах, че Джули живее в Уест Лейкс (предградие на Аделаида), където ходех на уиндсърфинг. „ Какво ще кажеш да се пуснеш със сърфа от моя двор? – предложи тя. – По-удобно е, в сравнение с от публичния плаж. “ Нямах потребност от повече окуражаване. “
„ След семинара на Андрю се прибрах вкъщи и спах непробудно за първи път от години, без никакви приспивателни – добавя историята Джули. – След няколко дни той цъфна вкъщи със сърфа си. Остана през целия ден и си потегли късно след вечеря. “
ЧАСТ ОТ СЕМЕЙСТВОТО
„ Започнахме да се срещаме – продължава описа си Андрю Матюс. – Тя беше разведена и имаше две деца, Никол и Майкъл, само че в полза на истината, въобще не ми бяха почитатели. Когато заран карах Никол до спирката на учебния рейс и я изпращах с думите „ Приятен ден, Ник “, в отговор тя единствено затръшваше врата на автомобила. Този обред продължи 18 месеца, до момента в който най-после се примирих; просто бях лоялен на майка ѝ.
Но по-късно, когато отпътувах за Америка, Никол попитала Джули: „ Анди по кое време се връща? “ Тогава Джули осъзнала, че Никол се е привързала към мен и към този момент съм станал част от фамилията. Това, с което се гордея най-вече, са връзките ми с тези деца. Сега Никол работи в фамилния бизнес и двамата беседваме всеки ден, като другари и сътрудници. “
КАТАСТРОФАТА
Андрю и Джули са дружно от година, когато ориста им сервира грубо тестване. Майкъл претърпява автомобилна злополука и получава извънредно тежки мозъчни увреждания. „ Беше на командно дишане и лекарите оповестиха случая за обезсърчителен – спомня си Андрю. – Джули потърси мнението на още трима експерти, само че всички бяха безапелационни: „ Няма вяра. Оставете го да си отиде. “ Джули обаче не се съобщи и настоя да изчакаме. Няколко дни по-късно Майкъл дишаше независимо. Тогава стартира дългата борба за възобновяване му. Трябваше за повторно в живота си да проходи и още веднъж да се учи да се храни. Джули нае цяла войска от терапевти, които помагаха на Майкъл да се върне към живота. Беше доста мъчно и от време на време ни се струваше, че губим борбата, само че Джули в никакъв случай не се отхвърляше. Сега Майкъл е женен, живее близо до нас, в Кеърнс, и работи по няколко часа дневно. “
А Джули добавя: „ Когато се случи злополуката с Майкъл, Андрю беше страхотна опора за мен. Той беше доста толерантен и ми оказа помощ да приема обстоятелството, че синът ми остана неработоспособен. Тежко е, само че изпитвам голяма признателност за това, че Майкъл е жив. “
ДЖУЛИ
„ Джули е била на 10 години, когато е изгубила майка си – споделя Матюс. – Мисля, че навръх това се дължи голямото ѝ почитание и съпричастност към хората. През 70-те години е съумяла без никакви средства да построи сиропиталище за 150 бебета в Индонезия, просто се свързала с няколко строителни компании в Джакарта и помолила за строителни материали. А преди няколко години, когато прочете за един мъж от Южна Австралия, потърпевш при запалване с бензин от петима младежи, беше толкоз ужасена, че настоя да напишем дружно книгата Stop the Bullying! (Спрете терора!) . “
МОМЧЕТО ОТ ПРОВИНЦИЯТА
„ Израснала съм в столицата Куала Лумпур – споделя Джули първите си усещания от Андрю – и бях привикнала да излизам с костюмари, да се движа в бизнес среди. А Андрю е провинциално момче от Виктор Харбър (градче, южно от Аделаида). Той е доста същински, откровен и самоотвержен е, и също така е крепко стъпил на земята. Беше доста освежаващо да срещна подобен човек.
Обичам добротата и честността му. Той да вземем за пример е некадърен е да излъже, както и да откаже на някого. Не би могъл да изрече даже и най-безобидната неистина. Има един доста индикативен случай, на който не съм участвала, само че за който след това научих. Приятел на щерка ми позвънил у дома, само че тя не желала да приказва с него и по тази причина помолила Андрю да му каже, че я няма. Той обаче не съумял да се оправи със задачата, поради което Никол по-късно му беше стъжнила живота. Но Андрю в никакъв случай не ми сподели за тази история, разбрах го доста по-късно от Никол.
Има превъзходни връзки с децата и в никакъв случай не ги е пресилвал. Държи се като техен другар и не си разрешава да ги съди. Днес и двамата са доста близки с него, което е огромно облекчение за мен. “
ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО
„ Непрекъснато сме дружно, пътуваме и работим дружно. И сме щастливи от това – споделя Джули. – Но другите дами поучавам: „ Правете това единствено в случай че в действителност имате здрава връзка. “ И двамата сме доста уравновесени. Никога не избухваме, а между тях изпитваме взаимно почитание.
Андрю обожава тениса. И единственото, което е в положение да го вбеси, е някой да анулира ангажимента си за тенис с него. Може да се задава вихър, само че той няма да се помръдне от корта. Пътува с ракетата си на всички места по света, даже да няма време за повече от една игра. Обикновено се вживява дотам, че един път един другар му сподели: „ Андрю, за бога, не сме на Уимбълдън! Това е просто една игра! “
Но най-хубавото е, че Андрю е съхранил детското в себе си. Когато един път бяхме в Сингапур, дни наред се възхищавах на чифт диамантени обици. Един ден обаче те изчезнаха от витрината, а аз се ядосах, че не ги купих в точния момент. Същата вечер келнерът в ресторанта ги сервира пред мен, сервирани в паница. А Андрю единствено се подсмихваше предостатъчно в профил. “
ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ
Професионалният път на Андрю Матюс стартира като портретист, само че още тогава той живо се интересува за какво някои хора са по-щастливи от други. „ Наблюдавах хората към мен – спомня си той – и открих, че най-щастливите от тях имаха доста по-сериозни проблеми от мен. Недоумявах по какъв начин е допустимо това. “
Така Матюс стартира да води семинари и не след дълго се появява и първата му книга „ Как работи щастието “ , която и до ден-днешен се продава по целия свят с голям триумф.
В началото той получава поредност от отводи от разнообразни издателства, само че тогава Джули му напомня тематиката на една от главите в книгата – постоянството.
Впоследствие брачната половинка му се трансформира в негов издател и сътрудник, за което Андрю ѝ е безпределно благодарен: „ Без поддръжката ѝ в никакъв случай нямаше да напиша 10 книги, издадени през днешния ден на 42 езика и продадени в тираж над седем милиона екземпляра по целия свят. С типичната за нея прозорливост и убеденост тя постави основите на общия ни издателски бизнес и даже без опит в тази област, съумя да го изведе отвън рамките на Австралия.
В името на взаимната ни работа тя се отхвърли от три сполучливи кариери – в рекламния бизнес, в интериорния дизайн и в академията ѝ за професионални модели. Не мога да опиша какъв брой съм ѝ признателен за това. “
Джули също не пести възхищението си от своя брачен партньор във връзка с работата му: „ Като публицист и преподавател на семинари през миналите години Андрю е приказвал пред хиляди хора по целия свят, само че не е изгубил вдъхновението си. Не бях го виждала толкоз благополучен, както след излизането на последната ни книга в Сингапур. Лицето му сияеше всякога, щом научеше какъв брой доста са помогнали книгите му на някого. Той е толкоз предан на работата си и толкоз обхванат от нея, че след близо 30 години се постанова да му подсещам, че би трябвало да понижи темпото. “
По материал на The Sydney Morning Herald
Снимка: © Brian Cassey
