Силвия ЧавдароваСтуденти си говорят край гроба на Шекспир.Английски студент:- В

Силвия Чавдарова

Студенти си приказват край гроба на Шекспир.
Английски студент:
- В творчеството на Шекспир са открити над 20 000 неповторими думи. Няма различен като него!
Български студент:
- Има. В творчеството на Вазов са преброени над 30 000 неповторими думи!
Английски студент, учуден:
- Сигурен ли си?
Български студент, индиферентен:
- Да, учили сме го в учебно заведение! (СМГ)
Английски студент, засрамен:
- Не мога да допускам!
Български студент, милосърден:
- Всъщност обяснението е просто. Българският език е доста остарял и богат. Граматиката ни е много комплицирана. Думите се трансформират по жанр и число. Около един корен можем да прибавим по няколко представки, наставки и окончания. Езикът ни е еластичен и има доста полутонове. Затова можем да учим и непознати езици. По-лесни са от нашия.
Толкова знам за този диалог сред джентълмени...
И ето, че се появява някаква Нели!
Която желае да промени съотношението!
Да секвестира най-скъпоценните - неповторимите думи на Вазов!
Не Ви знам коя сте, Нели, и се обръщам към Вас, като към представител на тайфа мижитурки, дето се покри в миши дупки, когато огромният срам стана очевиден!
Не ме интересува кой тъкмо заплати за тази въпиюща нелепост!
Дали някоя фондация от Америка се погрижи за България или Еврофонд Ви подмятна 30 сребърника?
Подъл византийски ход...
Как Ви хрумна, Нели, че задачата на образованието е не да развие капацитета на децата до оптимални висоти, а да принизи изкуство, просвета и просвета до равнището на необразован шестокласник?
Вие, Нели, бихте ли си завели детето на доктор, учил до шести клас?
А бихте ли желали то да черпи познания от учебници, писани от съучениците му?
Това ли е мерило и морал, даден от нас на нашите деца? Някакъв книжовен чипс?
Ако Леонардо беше останал на равнище шести клас?
И стига към този момент с този Моцарт! 250 години едно и също!
Ами театрото на Шекспир? Шестокласниците не му се кефят!
Три дни изчаках, преди да напиша това, с цел да се успокоя и да си събера акъла.
Аз не съм някоя известна писателка и мога да споделя единствено персоналното си мнение от персоналния си опит.
Имам невероятния шанс да се родя в жанр на дълголетници. Познавам съвсем всичките си прабаби и прадядовци. Живяла съм с тях. Те бяха хора, родени незабавно след Освобождението. Живяха до 1980 и някоя година. И говореха езика на Вазов. Само допреди 40 години.
Така че, Нели, с наслада ще Ви оповестя, че езикът на Вазов е жив. Аз съм жива. И го приказвам на децата си. И те нямат потребност от Вашия превод. Те знаят какво е чардак, чаршия, църква, чемшир, черпак, чучур, рид...
И не ми обяснявайте, че не знам какво е равнището на образованието ни сега - всичките ми родственици са учители!
И не мислете, че не познавам актуалните шестокласници - всичките ни деца са още възпитаници!
Само най-големият е студент и тъкмо той се хвали с Вазов в Англия.
Малкият пък попадна в друга обстановка. Той е ученик на 73-о СУ.
Всеки ден му се постанова да приказва на 4 езика. Английски, немски, латински и български. Всеки ден!
- О, полиглот! - би възкликнал някой академик човек.
- О, завалията! - би рекла баба му.
Та тъкмо той ми даде най-хубавото определение за българския език, което съм чувала в миналото. Без да го запитвам.
- Чак в този момент разбирам, мамо, какво значи майчин език! Не бях се замислял до този миг. На какъвто и език да ми приказват, незабавно си го превеждам на български. Разбирам го на български, чувствам го на български и на български преценям дали е добре или зле, това дето ме питат. Чак тогава им давам отговор!
Не знам на какъв език решихте кое е Добро и кое е Зло, Нели и компания.
Жал ми е за вас.
Ако макар всичките си филологически дипломи, не сте разбрали най-важното.
Българският език е просвета, критерии, крила!
Знам, че стана дългичко, само че най-сладкото си го оставих най-после.
Смисълът на това писание...
Мили деца, скъпи българчета!
Познавам възпитаници от 12 столични учебни заведения. От Божурище, Пазарджик, Септември, Белово, Велинград и помашките села нагоре.
Имам достойнството да познавам международни първенци по математика, създатели на песни, дето ги дават по малкия екран, и деца, които доят крави всеки ден. От сърце ви се удивлявам!
И навръх вас ви споделям:
Вие можете всичко! Всичко, което поискате!
Леля ви Нели се е объркала. Подценила ви е. Смята, че сте безмозъчни, безчувствени и безгръбначни.
Аз пък се гордея с вас!
Смятам, че и през днешния ден България ражда велики хора! Може би тъкмо в този момент са в шести клас! Ще си разреша да ви дам единствено един съвет.
Питайте!
Питайте родителите си, когато не разбирате някоя дума. Например: кварц, квант, кварк. Правете разлика сред Кант и кант.
Питайте за старите думи на Вазов и Ботев!
Поинтересувайте се по какво е бил преподавател Учителя Дънов и на кого е била майка Майка Тереза.
Под секрет ще ви кажа какво ще установите.
Че ние, вашите родители, не знаем всичко.
О, белким към този момент сте го разкрили?
Може би даже сте се сетили, че и учителите не знаят всичко!
Браво на вас!
Остава ви единствено една опция!
Книгите!
Всъщност - две! И компютрите.
И не забравяйте, че зад тях стоят въображение, математика и физика.
Безрезервно имам вяра във вас, скъпи възпитаници!
Накрая желая да ви уверя в следното!
Един ден, когато се изнесете от бащиното гнездо, да си търсите шанса по света или да свиете свое си гнездо на прилежащата улица, знайте, че ще излетите с една раница багаж.
Но там, сред няколко ката облекла, ще има и едно невидимо томче на Вазов, което да ви дава самочувствие!
Стих на Ботев - за мощ!
И лъвската храброст на Левски!
На добър път!
Обичаме ви...