Онколекарства за 30 млн. лв. отиват на боклука
Силно токсични са
Годишно онколекарства за към 30 млн. лева отиват на боклука. Става въпрос за скъпоструващи лекарства, съхранявани във флакони, остатъчните количества от които се хвърлят след отваряне. Причината е, че в България, за разлика от множеството европейски страни и Съединени американски щати, не е въведен механизъм за неведнъж потребление на онкопрепарати – така наречен затворени системи за инжекционно приложение на медикаменти.
В резултат на това се пилеят към 20% от парите на данъкоплатците, заделяни всяка година за скъпоструващи лекарства. Освен финансови загуби, се регистрират провали за околната среда и хората.
Флаконите, с които сега се работи у нас, основават и токсична среда за медицинския личен състав. Българските клинични наблюдения, както и проби, изследвани в Германия демонстрират, че на някои лекарства лекарите и сестрите ни са изложени 1500 пъти над нормата. В резултат е издадена специфична рекомендация на Съвета на Европа за предотвратяване на здравните служащи.
Доказано нараснала е заболеваемостта на личния състав в онкологичните диспансери от рак, имунодефицитни положения, аборти.
С всичко това са осведомени висшата държавна администрация, здравните управляващи, съсловни организации и водещи експерти, и макар че бяха направени стъпки за превъзмогване на казуса, той остана неуреден в последна фаза – установяване на реимбурсна цена на затворените системи за онколекарства. Към момента разговор по тематиката няма, нито дейности от страна на виновните институции.
Заден ход след ноември 2016 година
Чиновници нехаят, не чуват специалистите
20% от всички препарати – непотребни.
През ноември 2016 година Надзорният съвет на НЗОК взима решение системите от затворен вид за онкомедикаменти да бъдат въведени у нас и заплащани от касата. От тогава до в този момент обаче дейности в тази тенденция няма и милиони левове не престават да се изхвърлят годишно. За казуса неведнъж са сезирани институциите у нас.
Има документално предложение за въвеждането на затворени системи за онкомедикаменти, съпроводено с професионални причини от проф. Асен Дудов, народен съветник по здравна онкология и от неговия предходник проф. Галина Куртева. Приложено документално мнение е обещано и от националния съветник по хематология проф. Жанет Грудева. Препоръките им се базират на наблюдения в 10 български центъра, както и на данни и документи от чужбина за успеваемостта на затворените системи.
Всички тези изследвания демонстрират какви количества скъпоструващи онкологични медикаменти са задължени центровете в България да изхвърлят съгласно условията и нормите, съобразени със сегашните флакони – 20% от всички лекарства.
На фона на всичко това Националната здравноосигурителна каса непрестанно регистрира нарастване в разноските на онкомедикаменти. Преди дни стана ясно, че през 2016 година НЗОК е платила близо 40% над заложеното за онколекарства общо – 290 млн. лева
Преминаването към консумативите на така наречен затворени системи за онколекарства освен няма да изисква спомагателен бюджет, а в противен случай – ще спести пари. Разходите на месечна база биха били незначителна част от спестените с помощта на новата система разходи.
Засега няма ангажимент за решение на казуса от страна на институциите.
Проф. Асен Дудов:
Трябва да се промени законът
За да не се изхвърлят количества, би трябвало смяна в Закона за медикаментите в хуманната медицина, който да разрешава остатъците да се употребяват при други заболели. Дори няма значение какъв ще е методът на предпазване, тъй като сега, както и да се съхраняват или да се отделят, те не могат да се употребяват. В закона е записано, че в случай че има остатъчно лекарство, даже да не е с нарушена целокупност на опаковката, тя не предстои на приложение при различен пациент и би трябвало да се унищожи.
Годишно онколекарства за към 30 млн. лева отиват на боклука. Става въпрос за скъпоструващи лекарства, съхранявани във флакони, остатъчните количества от които се хвърлят след отваряне. Причината е, че в България, за разлика от множеството европейски страни и Съединени американски щати, не е въведен механизъм за неведнъж потребление на онкопрепарати – така наречен затворени системи за инжекционно приложение на медикаменти.
В резултат на това се пилеят към 20% от парите на данъкоплатците, заделяни всяка година за скъпоструващи лекарства. Освен финансови загуби, се регистрират провали за околната среда и хората.
Флаконите, с които сега се работи у нас, основават и токсична среда за медицинския личен състав. Българските клинични наблюдения, както и проби, изследвани в Германия демонстрират, че на някои лекарства лекарите и сестрите ни са изложени 1500 пъти над нормата. В резултат е издадена специфична рекомендация на Съвета на Европа за предотвратяване на здравните служащи.
Доказано нараснала е заболеваемостта на личния състав в онкологичните диспансери от рак, имунодефицитни положения, аборти.
С всичко това са осведомени висшата държавна администрация, здравните управляващи, съсловни организации и водещи експерти, и макар че бяха направени стъпки за превъзмогване на казуса, той остана неуреден в последна фаза – установяване на реимбурсна цена на затворените системи за онколекарства. Към момента разговор по тематиката няма, нито дейности от страна на виновните институции.
Заден ход след ноември 2016 година
Чиновници нехаят, не чуват специалистите
20% от всички препарати – непотребни.
През ноември 2016 година Надзорният съвет на НЗОК взима решение системите от затворен вид за онкомедикаменти да бъдат въведени у нас и заплащани от касата. От тогава до в този момент обаче дейности в тази тенденция няма и милиони левове не престават да се изхвърлят годишно. За казуса неведнъж са сезирани институциите у нас.
Има документално предложение за въвеждането на затворени системи за онкомедикаменти, съпроводено с професионални причини от проф. Асен Дудов, народен съветник по здравна онкология и от неговия предходник проф. Галина Куртева. Приложено документално мнение е обещано и от националния съветник по хематология проф. Жанет Грудева. Препоръките им се базират на наблюдения в 10 български центъра, както и на данни и документи от чужбина за успеваемостта на затворените системи.
Всички тези изследвания демонстрират какви количества скъпоструващи онкологични медикаменти са задължени центровете в България да изхвърлят съгласно условията и нормите, съобразени със сегашните флакони – 20% от всички лекарства.
На фона на всичко това Националната здравноосигурителна каса непрестанно регистрира нарастване в разноските на онкомедикаменти. Преди дни стана ясно, че през 2016 година НЗОК е платила близо 40% над заложеното за онколекарства общо – 290 млн. лева
Преминаването към консумативите на така наречен затворени системи за онколекарства освен няма да изисква спомагателен бюджет, а в противен случай – ще спести пари. Разходите на месечна база биха били незначителна част от спестените с помощта на новата система разходи.
Засега няма ангажимент за решение на казуса от страна на институциите.
Проф. Асен Дудов:
Трябва да се промени законът
За да не се изхвърлят количества, би трябвало смяна в Закона за медикаментите в хуманната медицина, който да разрешава остатъците да се употребяват при други заболели. Дори няма значение какъв ще е методът на предпазване, тъй като сега, както и да се съхраняват или да се отделят, те не могат да се употребяват. В закона е записано, че в случай че има остатъчно лекарство, даже да не е с нарушена целокупност на опаковката, тя не предстои на приложение при различен пациент и би трябвало да се унищожи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ