За силата на тихите хора
Силно сензитивните са по-философски и духовно настроени в своята ориентировка. Те не си падат по материализма и хедонизма. Те не харесват повърхностните всекидневни разговори. Често се разказват като съзидателни или интуитивни. Те сънуват ярки сънища и постоянно могат да си ги спомнят в детайлности на идващия ден. Те обичат музиката, природата, изкуството, физическата хубост. Те изпитват извънредно мощни страсти – от време на време остри пристъпи на наслада, само че също и тъга, потиснатост и боязън. Високо сензитивните хора обработват дълбинно постъпващата от външния свят информация. Забелязват тънкости, детайлности и нюанси, които другите пропущат - условия и смяна в настроението на събеседника. Те са като електрическа крушка, която свети блестящо и докосващо, само че и елементарно изгаря. Така разказва Сюзън Кейн интровертите в своята книга „ Тихите: Силата на интровертите в свят, който не млъква “.
Кейн твърди, че светът надали би оживял, в случай че в него живееха единствено хора като Винсент ван Гог или като военачалник Патън. Мнението й е, че човечеството има потребност в идентична степен от спортисти, философи, секс знаци, актьори, учени... От симпатичните и от безчувствени, от рационалните и елементарно уязвимите хора. Всеки от тях има своя лична роля в подредбата на мирозданието.
* * *
Животът ни се дефинира както от темперамент, по този начин и от раса или пол. А главната линия на личността – „ южният и северният полюс на темперамента “, както се показва един академик – е дали човек принадлежи към екстровертен или интровертен вид. Степента, в която тези качества са изразени, се отразява на нашето държание, избора на кръг от другари и познати, метода на диалог, метода, по който решаваме проблемите и демонстрираме обич. Склонността към екстраверсия или интроверсия въздейства върху избора на специалност и триумфа в нея. Това дефинира и желанието ни да се занимаваме с физически извършения. Определя склонността ни към невярност. Засяга способността ни за обикновено действие в условия на непълен сън. Принуждава ни да се учим от грешките си или да се стремим към рискована игра на борсата. Влияе върху способността за възпиране от наслаждение. Всички тези качества се дефинират от механизма на действие на нервната система и нейните самостоятелни особености, изяснява Кейн.
* * * Казват ни, че да си сполучлив значи да си самоуверен, а да си благополучен значи елементарно да се разбираш с хората. Виждаме себе си като нация от екстроверти и затова губим визия кои сме в действителност. Резултатите от разнообразни проучвания сочат, че сред една трета и половината американци са интроверти, с други думи, един на всеки двама или трима души, които познавате. Ако тази статистика ви изненадва, най-вероятно е тъй като доста хора просто се преструват на екстроверти. Интровертът по природа може доста сполучливо да прикрива същинския си цвят на детската площадка, в учебната съблекалня или в коридора на офиса. Някои хора даже съумяват да се самозаблуждават, най-малко до избран миг от живота.
* * *Интровертността, сходно на своите „ братовчеди “ - сензитивност, съвестност и свенливост, се смята за второкласно качество, съвсем отвън нормата, и провокира отчаяние или състрадание. Животът на интровертите в света на идеалния екстроверт наподобява на живота на дамата в света на мъжа. Те не са признати заради това, което съставлява самата вътрешност на тяхната персона и дефинира същинската им същина. Екстровертността е извънредно привлекателна, само че ние сме трансформирали това качество в единствения стандарт, който по някакъв метод всеки би трябвало да съблюдава.
* * *
Редица проучвания изрично отсъждат, че хората, които приказват бързо, наподобяват по-компетентни и привлекателни спрямо тези, които приказват постепенно. Приказливите постоянно основават усещането, че са по-умни и по-приятни за диалог от техните безмълвни побратими и посестрими, макар цялостната липса на връзка сред способността да се генерират положителни хрумвания и какъв брой добре приказва човек. Дори смисъла на думата „ интроверт “ закупи отрицателна конотация. Според Сюзан Кейн човечеството прави непростима неточност, като сляпо възхвалява идеала за екстровертност и дискриминира интровертите. В книгата си „ Тихите “ тя изброява някои от най-великите мозъци на всички времена, които са били от високо сензитивните:
• сър Исак Нютон;• Алберт Айнщайн;
• Уилям Бътлър Йейтс (ирландски поет);
• Фредерик Шопен;
• Марсел Пруст;
• Джеймс Бари (авторът на „ Питър Пан “);
• Джордж Оруел;
• Стивън Спилбърг;
• Сергей Брин и Лари Пейдж (създателите на Google);
• Джоан Роулинг (автор на поредицата „ Хари Потър “).
Според Уинифред Галахър способността да възприемаме и отразяваме действителността към нас, вместо незабавното взаимоотношение с нея, е по-вероятно да докара до основаването на изключителни творби на изкуството и науката, написа Кейн. Тя напомня, че на надарените интроверти въобще не им е елементарно. Писателката дава образец с създател на книга, станала бестселър. Единственото предпочитание на създателя е да я види отпечатана и да почувства читателската обич. Но публичната машина е задействана по този начин, че с цел да стане неговото произведение известно, създателят би трябвало да дава непрекъснато изявленията в разнообразни медии, да взе участие в акции, политически и културни събития, с една дума да е постоянно под прожекторите – което е в цялостно несъгласие с това, което му се желае и което той е като същина.
Другият удар, уви, идва от родителите, фамилията. Често сте чували родители да се извиняват в компания, че детето им е прекомерно срамежливо, в случай че то не желае да се впусне в моментални отговори, които възрастните нормално изискват от дребните хора при запознанство. Ето какво споделя пред Кейн един от интервюираните от нея мълчаливци за книгата й:
Кейн твърди, че светът надали би оживял, в случай че в него живееха единствено хора като Винсент ван Гог или като военачалник Патън. Мнението й е, че човечеството има потребност в идентична степен от спортисти, философи, секс знаци, актьори, учени... От симпатичните и от безчувствени, от рационалните и елементарно уязвимите хора. Всеки от тях има своя лична роля в подредбата на мирозданието.
* * *
Животът ни се дефинира както от темперамент, по този начин и от раса или пол. А главната линия на личността – „ южният и северният полюс на темперамента “, както се показва един академик – е дали човек принадлежи към екстровертен или интровертен вид. Степента, в която тези качества са изразени, се отразява на нашето държание, избора на кръг от другари и познати, метода на диалог, метода, по който решаваме проблемите и демонстрираме обич. Склонността към екстраверсия или интроверсия въздейства върху избора на специалност и триумфа в нея. Това дефинира и желанието ни да се занимаваме с физически извършения. Определя склонността ни към невярност. Засяга способността ни за обикновено действие в условия на непълен сън. Принуждава ни да се учим от грешките си или да се стремим към рискована игра на борсата. Влияе върху способността за възпиране от наслаждение. Всички тези качества се дефинират от механизма на действие на нервната система и нейните самостоятелни особености, изяснява Кейн.
* * * Казват ни, че да си сполучлив значи да си самоуверен, а да си благополучен значи елементарно да се разбираш с хората. Виждаме себе си като нация от екстроверти и затова губим визия кои сме в действителност. Резултатите от разнообразни проучвания сочат, че сред една трета и половината американци са интроверти, с други думи, един на всеки двама или трима души, които познавате. Ако тази статистика ви изненадва, най-вероятно е тъй като доста хора просто се преструват на екстроверти. Интровертът по природа може доста сполучливо да прикрива същинския си цвят на детската площадка, в учебната съблекалня или в коридора на офиса. Някои хора даже съумяват да се самозаблуждават, най-малко до избран миг от живота.
* * *Интровертността, сходно на своите „ братовчеди “ - сензитивност, съвестност и свенливост, се смята за второкласно качество, съвсем отвън нормата, и провокира отчаяние или състрадание. Животът на интровертите в света на идеалния екстроверт наподобява на живота на дамата в света на мъжа. Те не са признати заради това, което съставлява самата вътрешност на тяхната персона и дефинира същинската им същина. Екстровертността е извънредно привлекателна, само че ние сме трансформирали това качество в единствения стандарт, който по някакъв метод всеки би трябвало да съблюдава.
* * *
Редица проучвания изрично отсъждат, че хората, които приказват бързо, наподобяват по-компетентни и привлекателни спрямо тези, които приказват постепенно. Приказливите постоянно основават усещането, че са по-умни и по-приятни за диалог от техните безмълвни побратими и посестрими, макар цялостната липса на връзка сред способността да се генерират положителни хрумвания и какъв брой добре приказва човек. Дори смисъла на думата „ интроверт “ закупи отрицателна конотация. Според Сюзан Кейн човечеството прави непростима неточност, като сляпо възхвалява идеала за екстровертност и дискриминира интровертите. В книгата си „ Тихите “ тя изброява някои от най-великите мозъци на всички времена, които са били от високо сензитивните:
• сър Исак Нютон;• Алберт Айнщайн;
• Уилям Бътлър Йейтс (ирландски поет);
• Фредерик Шопен;
• Марсел Пруст;
• Джеймс Бари (авторът на „ Питър Пан “);
• Джордж Оруел;
• Стивън Спилбърг;
• Сергей Брин и Лари Пейдж (създателите на Google);
• Джоан Роулинг (автор на поредицата „ Хари Потър “).
Според Уинифред Галахър способността да възприемаме и отразяваме действителността към нас, вместо незабавното взаимоотношение с нея, е по-вероятно да докара до основаването на изключителни творби на изкуството и науката, написа Кейн. Тя напомня, че на надарените интроверти въобще не им е елементарно. Писателката дава образец с създател на книга, станала бестселър. Единственото предпочитание на създателя е да я види отпечатана и да почувства читателската обич. Но публичната машина е задействана по този начин, че с цел да стане неговото произведение известно, създателят би трябвало да дава непрекъснато изявленията в разнообразни медии, да взе участие в акции, политически и културни събития, с една дума да е постоянно под прожекторите – което е в цялостно несъгласие с това, което му се желае и което той е като същина.
Другият удар, уви, идва от родителите, фамилията. Често сте чували родители да се извиняват в компания, че детето им е прекомерно срамежливо, в случай че то не желае да се впусне в моментални отговори, които възрастните нормално изискват от дребните хора при запознанство. Ето какво споделя пред Кейн един от интервюираните от нея мълчаливци за книгата й:
„ Всички тези мнения, които чух като дете, към момента звучат в ушите ми – че съм ленив, малоумен, муден, отегчителен. Докато съумях да схвана интровертната си природа, част от мен към този момент беше повлияна от убеждението, че нещо не е наред с мен. Би било хубаво да мога да намеря това семе на подозрението, което ме изтезава, и да се отърва от него вечно. “Предлагаме ви забавната лекция на Сюзън Кейн от платформата TED със надписи на български:
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ