Вярата на силистренци
Силистра – един от най-старите българскки градове има своите будители.
Благодарение на тях, макар превратностите на историята, градът остава български. Те построяват у силистренци неотстъпчив народен дух, водят го посредством словото, обучение и просвета против тестванията, против териториалните и асимилаторски ламтежи на съседите. Църквата става фактор за раздпостранението на българския език, на българщината, за по-дълбоко схващане на историята като непрестанен културен развой. И историята на силистренската православна Църква е толкоз богата, колкото и на града.
Гордост за Силистра е фактът, че средновековния Дръстър става седалище на една от 7-те митрополии в българската страна след покръстването на българите. За страдание към момента не са открити ръкописи от първите епохи на утвръждаване и разцвета на славянската книжовност, основани в Дръстър. Но при съществуването на кадедрална базилика не може да няма такива.От дописка във в. „България“ от 1860 година Силистренският преподавател Панайот Х. Добрев написа за открити славянски ръкописи при разрушаването на църквата „Св. Георги“, само че не се знае дали са писани тук. Днсес те се намират в библиотеката на Светия Синод в София. Навярно множеството от документите са унищожени или изнесени при пожарите и разрухата още в първите годити на турското иго дружно с всички културни и обществени опори на българското национално схващане, на православната вяра и просвета. Случайно до края на 18 в. се съхранява сградана черква наречена „Каменната“, превърната по-късно в склад. Предполага се, че тук са се пазели част от мощите на св. Йоан Златоуст, св. Пантелеймон и св Параскева, които дръстърските митрополити придвижват В русия, търсейки избавление.
Турските завоеватели унищажавата българската страна и черква, само че не и волята на българина. В културния и и нравствен живот през предишните епохи на робството продължавали съществованието си локалните чцъркви и манастири. Божиите чиновници продължавали да свещенодействат и да учат децата на роден език. Вниманието им като духовни пастири е извънредно. Те стоят отпред на българските махали, които носели техните имена. През втората половина на 17 в. В Силистра имало към 20 свещеника, само че няма данни за православни храмове. Сведение има за един манастир отвън града, който е споменат в списък за налозите от 1569 година По-къснао в различен списък, измежду другите доходи е записан и годишен налог, плащан от българския манастир „Св. Георги“, намиращ се в лозята.От него излизат йеромонасите Исае и Василий, които ходели на поклонение в Зографския манастир.
Строителството на нови православни храмове е съвсем невероятно. Но силистренския митрополит Макариос съумява да обезпечи поддръжката на влашкия шеф Григорий Гика и построява митрополската черква „Отсичането главата на Йоан Кръстител“ през 17 в.
От 1691 година До 1771 година Силистра е седалище на Дръстърската епархия. Римо-католическият архиепископ Филип дава данни за Силистра от 1659 година – живеят 5000 българи и има 12 църкви, от които една катедрална, ремонтирана със султански ферман през 1750 година
Оскъдни са сведенията за положението на образованието измежду Българите в Силистра от тази ера. Но съществуването на толкоз свещеници се допуска, че те са давали просветеност и е имало килийни учебни заведения в някои църкви и манастири. За такова приказва роденият в Силистра Партений Павлович, издигнал се до сръбски епископ и първи всемирски публицист. В своята „Автобиография“ той написа, че в такова учебно заведение получава първата си просветеност.
Известно е името на видния литератор Йоан Комнин. Като глава на Доростолската епархия и с трудовете си оказва не малко влияние върху културно-просветния живот на българското градско общество.През интервала 1860-1864 година се строи нова черква на мястото на остарялата „Св. Георги“. Средствата са от краткотрайното съветско ръководство на града /1830-1837/ и дарения на силистренци. Строи се от известната Дренска школа под управлението на майстой Стойко. Изографисва я по-късно проф. Кожухаров. Днес това е храма „Св. св. Петър и Павел“.
Във втората половина на 19 в. българите водат съвсем 20—годишна война за отстояване на своя език и националност против фанариотския митрополит Дионисий, заел престола на Доростолската епархия през 1851 година С откриването на новия български храм стартира последният стадий в битката с фанариотския митрополит. На решението му богослужението да бъде на гръцки език, българите остават безкомпромисни. Успяват да го изгонят от града едвам през 1866 година През 1861 година Българската община за издигане на националното съзнание приготвя за пръв път чустването Деня на скветите братя Кирил и Методий.
Силистренци вземат присъединяване в Църковния събор в Цариград като изпращат Сава Доброплодни, прочут преподавател, културен деятел и държавник. Едно от решенията е сливането на Силистренската и Русенската епархи. Седалище на Доростоло-Червенската епархия става Русе.
Новите условия след Освобождениетно дефинират и мястото на църковната иституция. Силистренските енории не престават да са част от Доростоло-Червенската епархия. Запазените архивни документи демонстрират, че духовенството има свое място в града, извоювано с помощта на самите неговите чиновници. Своя диря оставят иконом Руси Стоянов, Енчо Добрев – архиерейски наместник от 1896 до 1940 година, завършилКиевската духовна семинария, духовник Димитър Рогов, ученик на Лясковското духовно учебно заведение, духовник Велико Тончев.
Отново, след окупирането на Южна Добруджа от румънците разследване Ньойския контракт от 1918 година, църквата стартира битка за налагане на българския език при богослужението. Силистренската черква работи с възрожденски жар. Светла е дирята, която оставя духовник Козма Георгиев, станал същински нравствен татко на силистренци в тези тежки години. Развива апостолска активност с проповеди, публикации, поддръжка на благотворителността в града. За интервала 1927-1940 година той остава единстнвеният български духовник в силистренската черква „Св св. Петър и Павел“ /другите са румънци/. С неспокойствие чака българските войски и приготвя енергично слово. Умира на 7 септември 1940 година, спорлед някои след побой от румънските му сътрудници в олтара.
В края на 70-те години на предишния век храмът „Св. св. Петър и Павел“ е разгласен за архитектурен монумент и му е изработен главен ремонт.
Демократичните промени в българското общество последователно възстановяват полагащото се място на църквата и ускоряват ролята й след принизяването й в годините на социализма. От изключително значение е решението за възобновяване на самостоятелността на Силистренската епархия през 1992 година
През 2001 година храмът и силистренци изживяват трогателен миг. Изградена е мраморна мощехранителница, в която се слага раменна кост на св. Дазий Доростолски. Той е един от първите светци с мъченическа гибел в Дуросторум през 303 година Урната му пази в някой от храмовете на града. Пренесена е в Константинопол, а след завладяването му от кръстоностиците – в гр. Анкона, Италия. Подарена от от папа Павел ІІ. Мощите са взети от истинската урна-саркофаг на светеца от VІ в., която и до през днешния ден се съхранява в Анкона.
Православната черква в Силистра, без значение от историческите условия, постоянно е била фактор в публичното развиване, страж и разпостранител освен на християнската религия и полезности, само че и на българския дух, съхранен през вековете. Този дух, който ни прави горди, че сме българи и жители на „яката крепост“ Силистра, с цел да е жива родовата памет.
Димитрина Христова
Благодарение на тях, макар превратностите на историята, градът остава български. Те построяват у силистренци неотстъпчив народен дух, водят го посредством словото, обучение и просвета против тестванията, против териториалните и асимилаторски ламтежи на съседите. Църквата става фактор за раздпостранението на българския език, на българщината, за по-дълбоко схващане на историята като непрестанен културен развой. И историята на силистренската православна Църква е толкоз богата, колкото и на града.
Гордост за Силистра е фактът, че средновековния Дръстър става седалище на една от 7-те митрополии в българската страна след покръстването на българите. За страдание към момента не са открити ръкописи от първите епохи на утвръждаване и разцвета на славянската книжовност, основани в Дръстър. Но при съществуването на кадедрална базилика не може да няма такива.От дописка във в. „България“ от 1860 година Силистренският преподавател Панайот Х. Добрев написа за открити славянски ръкописи при разрушаването на църквата „Св. Георги“, само че не се знае дали са писани тук. Днсес те се намират в библиотеката на Светия Синод в София. Навярно множеството от документите са унищожени или изнесени при пожарите и разрухата още в първите годити на турското иго дружно с всички културни и обществени опори на българското национално схващане, на православната вяра и просвета. Случайно до края на 18 в. се съхранява сградана черква наречена „Каменната“, превърната по-късно в склад. Предполага се, че тук са се пазели част от мощите на св. Йоан Златоуст, св. Пантелеймон и св Параскева, които дръстърските митрополити придвижват В русия, търсейки избавление.
Турските завоеватели унищажавата българската страна и черква, само че не и волята на българина. В културния и и нравствен живот през предишните епохи на робството продължавали съществованието си локалните чцъркви и манастири. Божиите чиновници продължавали да свещенодействат и да учат децата на роден език. Вниманието им като духовни пастири е извънредно. Те стоят отпред на българските махали, които носели техните имена. През втората половина на 17 в. В Силистра имало към 20 свещеника, само че няма данни за православни храмове. Сведение има за един манастир отвън града, който е споменат в списък за налозите от 1569 година По-къснао в различен списък, измежду другите доходи е записан и годишен налог, плащан от българския манастир „Св. Георги“, намиращ се в лозята.От него излизат йеромонасите Исае и Василий, които ходели на поклонение в Зографския манастир.
Строителството на нови православни храмове е съвсем невероятно. Но силистренския митрополит Макариос съумява да обезпечи поддръжката на влашкия шеф Григорий Гика и построява митрополската черква „Отсичането главата на Йоан Кръстител“ през 17 в.
От 1691 година До 1771 година Силистра е седалище на Дръстърската епархия. Римо-католическият архиепископ Филип дава данни за Силистра от 1659 година – живеят 5000 българи и има 12 църкви, от които една катедрална, ремонтирана със султански ферман през 1750 година
Оскъдни са сведенията за положението на образованието измежду Българите в Силистра от тази ера. Но съществуването на толкоз свещеници се допуска, че те са давали просветеност и е имало килийни учебни заведения в някои църкви и манастири. За такова приказва роденият в Силистра Партений Павлович, издигнал се до сръбски епископ и първи всемирски публицист. В своята „Автобиография“ той написа, че в такова учебно заведение получава първата си просветеност.
Известно е името на видния литератор Йоан Комнин. Като глава на Доростолската епархия и с трудовете си оказва не малко влияние върху културно-просветния живот на българското градско общество.През интервала 1860-1864 година се строи нова черква на мястото на остарялата „Св. Георги“. Средствата са от краткотрайното съветско ръководство на града /1830-1837/ и дарения на силистренци. Строи се от известната Дренска школа под управлението на майстой Стойко. Изографисва я по-късно проф. Кожухаров. Днес това е храма „Св. св. Петър и Павел“.
Във втората половина на 19 в. българите водат съвсем 20—годишна война за отстояване на своя език и националност против фанариотския митрополит Дионисий, заел престола на Доростолската епархия през 1851 година С откриването на новия български храм стартира последният стадий в битката с фанариотския митрополит. На решението му богослужението да бъде на гръцки език, българите остават безкомпромисни. Успяват да го изгонят от града едвам през 1866 година През 1861 година Българската община за издигане на националното съзнание приготвя за пръв път чустването Деня на скветите братя Кирил и Методий.
Силистренци вземат присъединяване в Църковния събор в Цариград като изпращат Сава Доброплодни, прочут преподавател, културен деятел и държавник. Едно от решенията е сливането на Силистренската и Русенската епархи. Седалище на Доростоло-Червенската епархия става Русе.
Новите условия след Освобождениетно дефинират и мястото на църковната иституция. Силистренските енории не престават да са част от Доростоло-Червенската епархия. Запазените архивни документи демонстрират, че духовенството има свое място в града, извоювано с помощта на самите неговите чиновници. Своя диря оставят иконом Руси Стоянов, Енчо Добрев – архиерейски наместник от 1896 до 1940 година, завършилКиевската духовна семинария, духовник Димитър Рогов, ученик на Лясковското духовно учебно заведение, духовник Велико Тончев.
Отново, след окупирането на Южна Добруджа от румънците разследване Ньойския контракт от 1918 година, църквата стартира битка за налагане на българския език при богослужението. Силистренската черква работи с възрожденски жар. Светла е дирята, която оставя духовник Козма Георгиев, станал същински нравствен татко на силистренци в тези тежки години. Развива апостолска активност с проповеди, публикации, поддръжка на благотворителността в града. За интервала 1927-1940 година той остава единстнвеният български духовник в силистренската черква „Св св. Петър и Павел“ /другите са румънци/. С неспокойствие чака българските войски и приготвя енергично слово. Умира на 7 септември 1940 година, спорлед някои след побой от румънските му сътрудници в олтара.
В края на 70-те години на предишния век храмът „Св. св. Петър и Павел“ е разгласен за архитектурен монумент и му е изработен главен ремонт.
Демократичните промени в българското общество последователно възстановяват полагащото се място на църквата и ускоряват ролята й след принизяването й в годините на социализма. От изключително значение е решението за възобновяване на самостоятелността на Силистренската епархия през 1992 година
През 2001 година храмът и силистренци изживяват трогателен миг. Изградена е мраморна мощехранителница, в която се слага раменна кост на св. Дазий Доростолски. Той е един от първите светци с мъченическа гибел в Дуросторум през 303 година Урната му пази в някой от храмовете на града. Пренесена е в Константинопол, а след завладяването му от кръстоностиците – в гр. Анкона, Италия. Подарена от от папа Павел ІІ. Мощите са взети от истинската урна-саркофаг на светеца от VІ в., която и до през днешния ден се съхранява в Анкона.
Православната черква в Силистра, без значение от историческите условия, постоянно е била фактор в публичното развиване, страж и разпостранител освен на християнската религия и полезности, само че и на българския дух, съхранен през вековете. Този дух, който ни прави горди, че сме българи и жители на „яката крепост“ Силистра, с цел да е жива родовата памет.
Димитрина Христова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ