Николай Василев: Г-н президент, този бюджет не е ли разхитителен? Това вече не е същата държава!
Сигурно някой ще ме попита за какво към този момент няколко месеца се концентрирам толкоз върху бюджетните разноски и дефицити. Първо, тъй като през днешния ден в обществото реформаторските гласове (като на положителните икономисти от Института за пазарна стопанска система, ИПИ) надалеч не са задоволителни. Второ, тази тематика ме вълнува от студентските години до момента и минава като алена линия през цялата ми политическа и бизнес биография. Трето, даже множеството елементарни хора да отбягват тематиката като комплицирана и неразбираема, би трябвало да схванат, че държавният бюджет касае всички ни – приходите ни, налозите ни, разноските ни.
Първата ми публикация в българска медия да не се харчи остатъкът е от 1998 година Имал съм сходни изявленията през множеството от последните години. Всички стратегии на Национална движение „Симеон Втори", чийто главен създател съм, предвиждаха уравновесени бюджети и бяха преизпълнени. Коалиционното съглашение на Тройната коалиция стартира с първо изречение (!) „ да няма бюджетни дефицити “ и се реализираха големи остатъци от над +3% от Брутният вътрешен продукт през всяка от годините. Но през днешния ден времената са други и „ кръвната група “ на ръководещите е друга.
Ще получим ли в миналото цялостна разбивка на милиардите, изхарчени стремително през декември 2021 година?
Смятах, че става дума за рекордните над 9 милиарда, а съгласно данни на други икономисти сумата може да е набъбнала до 10.6 милиарда. Не би трябвало ние да гадаем, а Министерството на финансите (МФ) би трябвало да разгласява информацията. Къде отидоха тези пари? Какво стана с публичната зоркост? Нито една от седемте парламентарни групи заговорнически не пита, нито една медия не задава въпроси. Управляващите мълчат – те биха предпочели тематиката да се замете под килима. Подхвърлиха няколко числа на парче в общественото пространство, които надалеч не покриват сметката, и се надяват никой да не се интересува повече.
Какво планува на пръв взор макрорамката за Бюджет 2022?
- Разходи от 63.2 милиарда лева при планиран Брутният вътрешен продукт от 143 милиарда лева Тоест 44.2% от Брутният вътрешен продукт. Това към този момент е мощен връх за целия преход, както демонстрират графиките по-долу.
- Първоначален недостиг от -4.1% от Брутният вътрешен продукт. Отново мощен връх след 1997 година
- Планирана актуализация в средата на годината – казус.
Реалните числа обаче може да доближат 69 милиарда или 48.3% от Брутният вътрешен продукт
Все още не сме видели разбивката на 9-те (или 10.6) милиарда рекордни разноски за декември 2021 година В тях може би има сред 3 и 4 милиарда скатани пари от предходната година, които действително ще се излеят през тази. С тях евентуално ще наближим същински разноски от 67 милиарда Друг е въпросът, че такова счетоводство в изключително огромни размери прегазва всички правила на обществените финанси. A може ли и компаниите предплатено да осчетоводят всичките си заплати през идната година в предходната? Не, не може, тъй като същото МФ ще ги удари през ръцете. Правилата и законите сякаш са за всички.
А актуализацията през юли? Едва ли има наивници, които да се надяват там да спестяваме нещо. За 100 милиона ли ще се хабим с двумесечен спор по актуализация? „ Залагам “ консервативно за 2-3 милиарда нови разходи. А може да се окаже, че съм подценил упоритостите на ръководещите. Ето по този начин стигам до прогноза за 69 милиарда или 48.3% от Брутният вътрешен продукт!
Дефицитът може да доближи -8% и да ни спре от Еврозоната
Управляващите плануват без ограниченията за пандемията (в тях може да се вкара съвсем всичко) дефицитът да е -3%, а дружно с тях: -4.1%. Такава половинчата сметка не ми подхожда. Все едно фамилията да каже, че без разноските за парно и за ипотеката са в положително финансово положение, само че дружно с тях картината е напълно друга.
Поради 6-те спомагателни милиарда, разказани в горния раздел, е допустимо крайният действителен недостиг да е към -8%. Това, дружно с рисково високата инфлация, може да се окаже задоволителна причина да не сме годни за Еврозоната през 2024 година Тези политики демонстрират, че за ръководещите участието в Еврозоната надали е приоритет.
Графика 1. Бюджетни разноски, 1997-2022, милиарда лева
Благодаря на Любомир Дацов за това, че ми даде подробни исторически данни за бюджета. Горната графика демонстрира, че номиналният размер на държавния бюджет пораства устойчиво. Но скокът става внезапен в последно време: +8.4 милиарда лева през 2021 година и +13.2 милиарда лева съгласно моята прогноза за 2022 година
Графика 2. Бюджетни разноски, 1997-2022, % от Брутният вътрешен продукт
Втората графика демонстрира, че през последния четвърт век бюджетните разноски са над 33%, само че в никакъв случай не надвишават 40%. През последните месеци на 2021 година и в проектите за 2022 година се изкачват с десетина % нагоре в напълно друга „ орбита “. Това към този момент не е същата страна.
Президентът назова Бюджет 2021 с неговите планувани 52 милиарда „ разточителен “
Това беше в годината, когато бяхме „ нагазили “ крепко в пандемията и към момента нямаше ваксини. Подкрепях това прозорливо изявление и неведнъж го цитирах. Завършихме 2021 година с 56 милиарда поради актуализацията. Само една година по-късно се пързаляме към 69 милиарда. Този бюджет не е ли разточителен, господин президент? И не е ли подобен, която и партия да го предлага?
Каква е риториката на ръководещите?
През лятото те нарекоха своята политика „ по-балансиран метод към бюджета “. И подлагаха на критика моя „ небалансиран “ блян за уравновесени бюджети. Това е най-измамната игра на думи. Все едно футболистите да се стремят към резултат от 0:4 или 0:8, само че да го нарекат „ еднакъв “.
Най-грозната фраза, която чух, е „ вода газим, жадни вървим “. С нея обществото два месеца се подстрекава към актуализация на бюджета, вместо служебният кабинет да си прави настоящата работа.
Междувременно непознатите вложения понижиха, градежите се замразиха, в интернационалните ранглисти за корупция резултатът ни дори се утежни. Всъщност тази „ вода “ под формата на впечатляващо невисок дълг като % от Брутният вътрешен продукт е събирана капка по капка от 1997 година до момента, а някой пристигна безконтролно да я разплиска.
За Бюджет 2022 споделят, че „ към този момент няма да раздаваме пари на калпак и с чували “. Според мен ги изсипваме със самосвали. И това е най-голямото разпределяне на калпак, което страната е виждала:
- Над половината пенсионери получават идентичната минимална пенсия без значение от своя стаж и застрахователен принос. Как това подтиква работещите да заплащат налози и осигуровки върху действителния си приход?
- Мораториумът за цената на тока субсидира бедните с малко и богатите с доста. Крайно антисоциална мярка, облечена в популистки обществени лозунги.
Има ли въпреки всичко положителни неща в бюджета?
Да, има.
- Не се подвигат директни налози. Засега. Да забележим дали по този начин ще приключим 4-годишния мандат.
- Детските градини стават безвъзмездни. Т.е. дотацията за тях се подвига от да вземем за пример 90% до 100%. Не правя възражение. Но щеше да е доста по-важно да се построят всички нужни детски градини – и в столицата, и другаде. В бюджета има планувани средства за детски градини, нека има резултати.
- Предвиждат се огромни суми за пътна и друга инфраструктура. Отлично. Но щеше да бъде още по-добре, в случай че доста от обектите – автомагистрали, мостове, тунели – бяха издигнати посредством концесии. Така щяхме да строим повече и по-бързо, без да усилваме бюджетните разноски. Но такава визия липсва.
- Отпада данъкът върху приходите от лихви и се облекчава „ налог уикенд “.
Алтернативният бюджет на ИПИ би бил доста по-добър вид
Икономистите от ИПИ оферират нулев недостиг – като мен. Подкрепям и всичките им хрумвания за структурни промени, стимулиране на вложенията и растежа. Предлагат общи разноски от 55 милиарда лева – тъкмо колкото и аз малко по-долу.
Какви различни политики бих предложил?
1. Данъци
- Бих предложил да се понижат налозите върху облагата и приходите от 10% на 9%. Това би било добър знак за вложителите и за работещите.
- Бих предпочел да се възвърне единната ставка по Данък добавена стойност и да се търсят благоприятни условия за намаляването й до 19 или 18% за всички браншове. За туризма да има само изключение от 5%.
2. Бюджетни разноски
- Предостатъчно би било да харчим 54-56 милиарда лева или 38-39% от Брутният вътрешен продукт. Основните цели на нацията могат да се преследват с такава рекордна сума – спомнете си „ скромните “ 45 милиарда през недалечната 2019 година Постигнатите резултати за обществото не са пропорционални на прахосаните спомагателни средства.
3. Нулев бюджетен недостиг. А без КОВИД-19 можехме да имаме остатък
- 2022 година се обрисува нелоша година с 5% напредък и ниска безработица.
- Дефицит ще е нужен, в случай че избухне война в района (възможно е), в случай че ни залеят милиони мигранти (възможно е), в случай че има естествено злополучие (възможно е), или в случай че изненадващо отново изпаднем в криза. Ние планираме голям недостиг без никакви рискове. Ако те се случат, ще изпитаме огромни компликации. Ами в случай че се случат по едно и също време?
4. Конкретни политики за скромни суми за идващите 1-2 година
- Мощни стратегии за стимулиране на раждаемостта и за поддръжка на фамилията, каквито в никакъв случай не сме имали. Тук и милиард да дадем, малко ще е. Ето това би било „ инвестиция в хората “. Има ли нещо по-важно?
- Да построим всички нужни детски градини. Да кажем с 200 млн. лева
- Да предоставим безвъзмездни лаптопи/таблети на стотици хиляди деца в усложнение. Например 200 млн.
- Да построим детската болница. Десетки милиони.
- Да осигурим средства за животоспасяващо лекуване в чужбина на всички нуждаещи се български жители. Милиони.
- Да закупим избавителни и медицински хеликоптери, транспортен съд за търсене и избавяне. Десетки милиони.
- Да закупим най-сетне бронираните машини за армията, по опция отчасти създадени в България. Всички наши съседи се въоръжават до зъби. До 2 милиарда
- Да заплатим членския си импорт и да станем последният член на Европейската галактическа организация, че се излагаме пред сътрудниците от Европейски Съюз. Май става дума за 2 милиона лева
Можете да добавите своя дълъг лист от фантазии за модернизацията на България. С всеки милиард могат да се изпълнят доста фантазии. А с 22 милиарда растеж от 2020 до 2022 година? Ще бъдем ли с 22 милиарда по-щастливи тази година? Не, съгласно мен щастието не работи по този начин.
Откъде ще финансираме тези препоръчани разноски? Ако единствено концесионираме автомагистралите, хем можем да ги построим всичките за един мандат, хем ще спестим милиарди от държавни градежи, хем ще избегнем евентуални злоупотреби. Освен това сигурно могат да се спестят доста милиарди по всички пера. Ще разясняваме това, като забележим целия бюджет.
Защо не е добре разноските да порастват безпределно?
Много хора интуитивно биха си споделили: какво неприятно има бюджетът да е огромен, да ми дават високи приходи и да построят цялата нужна инфраструктура? Ще опитам да дам отговор в няколко фрази:
- Ресурсите на всяко семейство, компания и страна постоянно са незадоволителни да удовлетворят всички техни потребности и стремежи. Всеки би трябвало да приоритизира. За мен демографската политика би била пръв приоритет.
- Ако парите идваха като подарък от извънземните, щеше да бъде добре да харчим оптимално. Но те идват от самите нас като налози и осигуровки. Съгласни ли сме да плащаме високи налози и да финансираме неефективните разноски на политиците?
- Ако страната позволява дефицити и внезапно усилва дълга, след това ние ще го плащаме. Или нашите деца – в случай че се родят и в случай че останат в България. Да купуваме лекомислени и полуненужни дарове с потребителски заем не е най-хубавата концепция.
Ключовият въпрос – огромните разноски водят ли до по-висок напредък? Според мен въобще не
Този спор е остарял. Редовно приканвам леви икономисти да дадат образец коя страна през коя година е забогатяла с задължения и дефицити и не получавам никакъв логичен отговор. Моите контра-примери са:
- Гърция и Италия харчиха без задръжки, задлъжняха и доста изостанаха в развиването си
- Германия приключи без недостиг 7 години от последното десетилетие и през днешния ден е по-мощна от другите европейски страни
- Япония имаше четири десетилетия висок напредък с дребни дефицити и три десетилетия с големи дефицити и нулев напредък
- България растеше най-бързо през годините, когато имаше огромни остатъци
Като ще харчим ненормално доста през бюджета, за какво не реализираме анормален напредък, да вземем за пример +15%? Защото стопанската система не работи по този начин. Ако се спуснем по пързалката като едната ни южна съседка, че и като другата, някой ден ще си спомним кой ни ускори надолу. Само че ще бъде късно. Пак сами ще би трябвало да се вадим от дълбокото.
Източник: 24 часа
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10726602
Първата ми публикация в българска медия да не се харчи остатъкът е от 1998 година Имал съм сходни изявленията през множеството от последните години. Всички стратегии на Национална движение „Симеон Втори", чийто главен създател съм, предвиждаха уравновесени бюджети и бяха преизпълнени. Коалиционното съглашение на Тройната коалиция стартира с първо изречение (!) „ да няма бюджетни дефицити “ и се реализираха големи остатъци от над +3% от Брутният вътрешен продукт през всяка от годините. Но през днешния ден времената са други и „ кръвната група “ на ръководещите е друга.
Ще получим ли в миналото цялостна разбивка на милиардите, изхарчени стремително през декември 2021 година?
Смятах, че става дума за рекордните над 9 милиарда, а съгласно данни на други икономисти сумата може да е набъбнала до 10.6 милиарда. Не би трябвало ние да гадаем, а Министерството на финансите (МФ) би трябвало да разгласява информацията. Къде отидоха тези пари? Какво стана с публичната зоркост? Нито една от седемте парламентарни групи заговорнически не пита, нито една медия не задава въпроси. Управляващите мълчат – те биха предпочели тематиката да се замете под килима. Подхвърлиха няколко числа на парче в общественото пространство, които надалеч не покриват сметката, и се надяват никой да не се интересува повече.
Какво планува на пръв взор макрорамката за Бюджет 2022?
- Разходи от 63.2 милиарда лева при планиран Брутният вътрешен продукт от 143 милиарда лева Тоест 44.2% от Брутният вътрешен продукт. Това към този момент е мощен връх за целия преход, както демонстрират графиките по-долу.
- Първоначален недостиг от -4.1% от Брутният вътрешен продукт. Отново мощен връх след 1997 година
- Планирана актуализация в средата на годината – казус.
Реалните числа обаче може да доближат 69 милиарда или 48.3% от Брутният вътрешен продукт
Все още не сме видели разбивката на 9-те (или 10.6) милиарда рекордни разноски за декември 2021 година В тях може би има сред 3 и 4 милиарда скатани пари от предходната година, които действително ще се излеят през тази. С тях евентуално ще наближим същински разноски от 67 милиарда Друг е въпросът, че такова счетоводство в изключително огромни размери прегазва всички правила на обществените финанси. A може ли и компаниите предплатено да осчетоводят всичките си заплати през идната година в предходната? Не, не може, тъй като същото МФ ще ги удари през ръцете. Правилата и законите сякаш са за всички.
А актуализацията през юли? Едва ли има наивници, които да се надяват там да спестяваме нещо. За 100 милиона ли ще се хабим с двумесечен спор по актуализация? „ Залагам “ консервативно за 2-3 милиарда нови разходи. А може да се окаже, че съм подценил упоритостите на ръководещите. Ето по този начин стигам до прогноза за 69 милиарда или 48.3% от Брутният вътрешен продукт!
Дефицитът може да доближи -8% и да ни спре от Еврозоната
Управляващите плануват без ограниченията за пандемията (в тях може да се вкара съвсем всичко) дефицитът да е -3%, а дружно с тях: -4.1%. Такава половинчата сметка не ми подхожда. Все едно фамилията да каже, че без разноските за парно и за ипотеката са в положително финансово положение, само че дружно с тях картината е напълно друга.
Поради 6-те спомагателни милиарда, разказани в горния раздел, е допустимо крайният действителен недостиг да е към -8%. Това, дружно с рисково високата инфлация, може да се окаже задоволителна причина да не сме годни за Еврозоната през 2024 година Тези политики демонстрират, че за ръководещите участието в Еврозоната надали е приоритет.
Графика 1. Бюджетни разноски, 1997-2022, милиарда лева
Благодаря на Любомир Дацов за това, че ми даде подробни исторически данни за бюджета. Горната графика демонстрира, че номиналният размер на държавния бюджет пораства устойчиво. Но скокът става внезапен в последно време: +8.4 милиарда лева през 2021 година и +13.2 милиарда лева съгласно моята прогноза за 2022 година
Графика 2. Бюджетни разноски, 1997-2022, % от Брутният вътрешен продукт
Втората графика демонстрира, че през последния четвърт век бюджетните разноски са над 33%, само че в никакъв случай не надвишават 40%. През последните месеци на 2021 година и в проектите за 2022 година се изкачват с десетина % нагоре в напълно друга „ орбита “. Това към този момент не е същата страна.
Президентът назова Бюджет 2021 с неговите планувани 52 милиарда „ разточителен “
Това беше в годината, когато бяхме „ нагазили “ крепко в пандемията и към момента нямаше ваксини. Подкрепях това прозорливо изявление и неведнъж го цитирах. Завършихме 2021 година с 56 милиарда поради актуализацията. Само една година по-късно се пързаляме към 69 милиарда. Този бюджет не е ли разточителен, господин президент? И не е ли подобен, която и партия да го предлага?
Каква е риториката на ръководещите?
През лятото те нарекоха своята политика „ по-балансиран метод към бюджета “. И подлагаха на критика моя „ небалансиран “ блян за уравновесени бюджети. Това е най-измамната игра на думи. Все едно футболистите да се стремят към резултат от 0:4 или 0:8, само че да го нарекат „ еднакъв “.
Най-грозната фраза, която чух, е „ вода газим, жадни вървим “. С нея обществото два месеца се подстрекава към актуализация на бюджета, вместо служебният кабинет да си прави настоящата работа.
Междувременно непознатите вложения понижиха, градежите се замразиха, в интернационалните ранглисти за корупция резултатът ни дори се утежни. Всъщност тази „ вода “ под формата на впечатляващо невисок дълг като % от Брутният вътрешен продукт е събирана капка по капка от 1997 година до момента, а някой пристигна безконтролно да я разплиска.
За Бюджет 2022 споделят, че „ към този момент няма да раздаваме пари на калпак и с чували “. Според мен ги изсипваме със самосвали. И това е най-голямото разпределяне на калпак, което страната е виждала:
- Над половината пенсионери получават идентичната минимална пенсия без значение от своя стаж и застрахователен принос. Как това подтиква работещите да заплащат налози и осигуровки върху действителния си приход?
- Мораториумът за цената на тока субсидира бедните с малко и богатите с доста. Крайно антисоциална мярка, облечена в популистки обществени лозунги.
Има ли въпреки всичко положителни неща в бюджета?
Да, има.
- Не се подвигат директни налози. Засега. Да забележим дали по този начин ще приключим 4-годишния мандат.
- Детските градини стават безвъзмездни. Т.е. дотацията за тях се подвига от да вземем за пример 90% до 100%. Не правя възражение. Но щеше да е доста по-важно да се построят всички нужни детски градини – и в столицата, и другаде. В бюджета има планувани средства за детски градини, нека има резултати.
- Предвиждат се огромни суми за пътна и друга инфраструктура. Отлично. Но щеше да бъде още по-добре, в случай че доста от обектите – автомагистрали, мостове, тунели – бяха издигнати посредством концесии. Така щяхме да строим повече и по-бързо, без да усилваме бюджетните разноски. Но такава визия липсва.
- Отпада данъкът върху приходите от лихви и се облекчава „ налог уикенд “.
Алтернативният бюджет на ИПИ би бил доста по-добър вид
Икономистите от ИПИ оферират нулев недостиг – като мен. Подкрепям и всичките им хрумвания за структурни промени, стимулиране на вложенията и растежа. Предлагат общи разноски от 55 милиарда лева – тъкмо колкото и аз малко по-долу.
Какви различни политики бих предложил?
1. Данъци
- Бих предложил да се понижат налозите върху облагата и приходите от 10% на 9%. Това би било добър знак за вложителите и за работещите.
- Бих предпочел да се възвърне единната ставка по Данък добавена стойност и да се търсят благоприятни условия за намаляването й до 19 или 18% за всички браншове. За туризма да има само изключение от 5%.
2. Бюджетни разноски
- Предостатъчно би било да харчим 54-56 милиарда лева или 38-39% от Брутният вътрешен продукт. Основните цели на нацията могат да се преследват с такава рекордна сума – спомнете си „ скромните “ 45 милиарда през недалечната 2019 година Постигнатите резултати за обществото не са пропорционални на прахосаните спомагателни средства.
3. Нулев бюджетен недостиг. А без КОВИД-19 можехме да имаме остатък
- 2022 година се обрисува нелоша година с 5% напредък и ниска безработица.
- Дефицит ще е нужен, в случай че избухне война в района (възможно е), в случай че ни залеят милиони мигранти (възможно е), в случай че има естествено злополучие (възможно е), или в случай че изненадващо отново изпаднем в криза. Ние планираме голям недостиг без никакви рискове. Ако те се случат, ще изпитаме огромни компликации. Ами в случай че се случат по едно и също време?
4. Конкретни политики за скромни суми за идващите 1-2 година
- Мощни стратегии за стимулиране на раждаемостта и за поддръжка на фамилията, каквито в никакъв случай не сме имали. Тук и милиард да дадем, малко ще е. Ето това би било „ инвестиция в хората “. Има ли нещо по-важно?
- Да построим всички нужни детски градини. Да кажем с 200 млн. лева
- Да предоставим безвъзмездни лаптопи/таблети на стотици хиляди деца в усложнение. Например 200 млн.
- Да построим детската болница. Десетки милиони.
- Да осигурим средства за животоспасяващо лекуване в чужбина на всички нуждаещи се български жители. Милиони.
- Да закупим избавителни и медицински хеликоптери, транспортен съд за търсене и избавяне. Десетки милиони.
- Да закупим най-сетне бронираните машини за армията, по опция отчасти създадени в България. Всички наши съседи се въоръжават до зъби. До 2 милиарда
- Да заплатим членския си импорт и да станем последният член на Европейската галактическа организация, че се излагаме пред сътрудниците от Европейски Съюз. Май става дума за 2 милиона лева
Можете да добавите своя дълъг лист от фантазии за модернизацията на България. С всеки милиард могат да се изпълнят доста фантазии. А с 22 милиарда растеж от 2020 до 2022 година? Ще бъдем ли с 22 милиарда по-щастливи тази година? Не, съгласно мен щастието не работи по този начин.
Откъде ще финансираме тези препоръчани разноски? Ако единствено концесионираме автомагистралите, хем можем да ги построим всичките за един мандат, хем ще спестим милиарди от държавни градежи, хем ще избегнем евентуални злоупотреби. Освен това сигурно могат да се спестят доста милиарди по всички пера. Ще разясняваме това, като забележим целия бюджет.
Защо не е добре разноските да порастват безпределно?
Много хора интуитивно биха си споделили: какво неприятно има бюджетът да е огромен, да ми дават високи приходи и да построят цялата нужна инфраструктура? Ще опитам да дам отговор в няколко фрази:
- Ресурсите на всяко семейство, компания и страна постоянно са незадоволителни да удовлетворят всички техни потребности и стремежи. Всеки би трябвало да приоритизира. За мен демографската политика би била пръв приоритет.
- Ако парите идваха като подарък от извънземните, щеше да бъде добре да харчим оптимално. Но те идват от самите нас като налози и осигуровки. Съгласни ли сме да плащаме високи налози и да финансираме неефективните разноски на политиците?
- Ако страната позволява дефицити и внезапно усилва дълга, след това ние ще го плащаме. Или нашите деца – в случай че се родят и в случай че останат в България. Да купуваме лекомислени и полуненужни дарове с потребителски заем не е най-хубавата концепция.
Ключовият въпрос – огромните разноски водят ли до по-висок напредък? Според мен въобще не
Този спор е остарял. Редовно приканвам леви икономисти да дадат образец коя страна през коя година е забогатяла с задължения и дефицити и не получавам никакъв логичен отговор. Моите контра-примери са:
- Гърция и Италия харчиха без задръжки, задлъжняха и доста изостанаха в развиването си
- Германия приключи без недостиг 7 години от последното десетилетие и през днешния ден е по-мощна от другите европейски страни
- Япония имаше четири десетилетия висок напредък с дребни дефицити и три десетилетия с големи дефицити и нулев напредък
- България растеше най-бързо през годините, когато имаше огромни остатъци
Като ще харчим ненормално доста през бюджета, за какво не реализираме анормален напредък, да вземем за пример +15%? Защото стопанската система не работи по този начин. Ако се спуснем по пързалката като едната ни южна съседка, че и като другата, някой ден ще си спомним кой ни ускори надолу. Само че ще бъде късно. Пак сами ще би трябвало да се вадим от дълбокото.
Източник: 24 часа
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10726602
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ