Помолих тъща ми да вземе внука си, докато с жена ми сме на море – винаги ще помня отговора й!
Сигурно и вашите връзки с родителите на съпруга/съпругата ви са объркани. Да не приказваме какъв брой доста вицове има отдадени на тематиката тъща-зет и снаха-свекърва, нали? Днес ще ви опиша какъв урок ми даде моята тъща преди време – в никакъв случай няма да го не помни!
Лятото наближаваше и аз предложих на жена ми да отидем на море. И за това време исках да оставим детето на майка ѝ – все пак тя е сама, та да може да му се порадва, а и ние малко да останем сами.
Казах на жена ми какво съм намислил, тя се усмихна и ме поддържа.Отидох при тъщата, занесох ѝ сладкиш – както си му е реда … Тя се зарадва, посрещна ме, направи кафе …
Казвам й, че би било хубаво за нейния внук да прекара лятото с баба си, а родителите й да си почиват и да набират мощ на морето. Тя деликатно ме изслуша и отговори:
– Разбира се, мога да взема внука си при мен за лятото, не е проблем. Но кажи ми, скъпи ми зетко, по кое време ще имаш опцията да отведеш тригодишен наследник на море? Само тази година. Защото след една година той ще бъде четиригодишно момче, което е малко по-различно.
И вечно ще загубиш цялото лято на другарство със сина си, оставяйки го с баба му. Би ли ми дал такова украшение толкоз елементарно?
А след петнадесет години синът ти самичък няма да желае да върви с теб на море, тъй като той ще бъде огромен и ще има свои другари. Той ще порасне бързо и няма даже да има мемоари за метода, по който за пръв път е отишъл на плаж, държейки те за ръката, радостно хлапе във вълните …
За пръв път си поставил черупка на дланта му и за пръв път сте построили с него песъчлив палат. Това е на първо място твое право! И правото на сина ти да си спомня, че баща му му е посочил морето за първи път, а не някой различен. Не го лишавай от това!
– Повярвай на моя опит – продължи тя, – че нашите деца са с нас за доста къс интервал от живота ни. И всеки миг, прекаран с тях, е неповторим!
И знаете ли, аз се замислих… Спомних си по какъв начин непрекъснато ме изпращаха при баба ми на село цялото лято. Спомних си по какъв начин татко ми в никакъв случай не е имал време за мен – постоянно е бил ангажиран. А след това той получи сърдечен удар и се оказа, че в действителност нямам какво да помня за него. Затова тази година отидохме дружно на море. И година по-късно също…
А аз обичам и почитам тъща си, тъй като тя е в действителност мъдра жена. Нали?
