Родител: Дават отнети деца в семейства, където им късат ушите и пребиват
Сигурни сме, че Стратегията за детето ще бъде върната обратно. Подобна система беше въведена в Норвегия. Имаме данни, от които се вижда, че за 2016 година са отнето 28 000 деца. През 2017 година са намалели отнетите деца, само че с малко. Тази система разрешава всеобщ произвол на обществените служби. Това съобщи Христо Лафчиев, който е един от уредниците на митинга против Стратегията за детето, в предаването „ Лице в лице “.
По думите му с препоръчаните законови промени, случаите на лишаване на деца от родители, ще се усили от 6 до 10 пъти. Според него ще се вкара като закононарушение на родителите даже дърпането на ухо. „ При тези темпове на лишаване на деца в Норвегия към 30-40% от децата ще сменят родителите си, до момента в който навършат пълноправие. Царува една система, която пълзи и към нас. Това е една система на всяване на боязън в фамилиите и родители, които не смеят да възпитават децата си, както намерят за добре. Имам възприятието, че го вършат, с цел да си намират мотиви за лишаване на деца “, предизвести Лафчиев.
Той позволи, че ползата от тези дейности може да е чисто финансов. „ В България това работи също, само че по различен метод. Нивото на корупция тук е друго “, разкри представителят на опозицията на тактиката.
„ Тези изказвания не са основани на доказателства. СЗО и УНИЦЕФ основават дейностите си на доказателства. В България сред 3000 и 5000 деца са докладвани, че с тях е злоупотребено. Процентът на децата, живеещи в риск от корист, е доста по-голям. Тези данни изнесе доцент Михаил Околийски, който ръководи офиса на Световната здравна организация в България.
„ Форумът на СЗО в София има за цел да показа положителни практики в интерес на децата. Най-лошото, което можем да създадем, е да бездействаме. Ако едно дете е претърпяло повече от три случая на принуждение, това оказва отрицателно въздействие във живота му. Не става дума за лишаване на деца и даването им на други родители. Държавата има воля да се оправи с този проблем “, добави специалистът.
„ Най-много ме смущава фактът, че детето е обсъждано отвън подтекста на фамилията. Родителят на никое място не участва като страна. Детето би трябвало да взима всички решение, съгласно текстовете в тактиката “. Това разяснява Михаела Божанкова, част от организация против Стратегията за детето.
„ Аз съм за приемните фамилии, само че какво се случва на процедура – скъсани уши на деца, побой, експанзия, принуждение, сръбска музика. Става дума за стотици случаи. Практиката е, че взимат децата от небогати фамилии и хи хвърлят в други, които са по-бедни. Законът за отбрана на детето е цялостен с случайни бъдещи претекстове за деца в риск “, предизвести Христо Лафчиев.
Той цитира и част от точките, с които се стимулира отнемането на дете от фамилията. „ Риск от занемаряване в бъдеще, риск от бъдещо нараняваме и така нататък. В Стратегията обществените могат да ти влязат в дома по-лесно в сравнение с служителите на реда “.
„ Може да се приказва доста за частни случаи “, не се съгласи Околийски. „ Чрез тази консултация и обезпечаване на техническа помощ се опитваме да подкрепим родителите и полагащите грижа деца. Целим да ограничим суровите наставнически практики. Няма майка, която да вреди на детето си ежедневно и да е добра майка “, посочи той.
„ Дете би трябвало да се лишава единствено в краен случай “, безапелационен бе Лафчиев.
По думите му с препоръчаните законови промени, случаите на лишаване на деца от родители, ще се усили от 6 до 10 пъти. Според него ще се вкара като закононарушение на родителите даже дърпането на ухо. „ При тези темпове на лишаване на деца в Норвегия към 30-40% от децата ще сменят родителите си, до момента в който навършат пълноправие. Царува една система, която пълзи и към нас. Това е една система на всяване на боязън в фамилиите и родители, които не смеят да възпитават децата си, както намерят за добре. Имам възприятието, че го вършат, с цел да си намират мотиви за лишаване на деца “, предизвести Лафчиев.
Той позволи, че ползата от тези дейности може да е чисто финансов. „ В България това работи също, само че по различен метод. Нивото на корупция тук е друго “, разкри представителят на опозицията на тактиката.
„ Тези изказвания не са основани на доказателства. СЗО и УНИЦЕФ основават дейностите си на доказателства. В България сред 3000 и 5000 деца са докладвани, че с тях е злоупотребено. Процентът на децата, живеещи в риск от корист, е доста по-голям. Тези данни изнесе доцент Михаил Околийски, който ръководи офиса на Световната здравна организация в България.
„ Форумът на СЗО в София има за цел да показа положителни практики в интерес на децата. Най-лошото, което можем да създадем, е да бездействаме. Ако едно дете е претърпяло повече от три случая на принуждение, това оказва отрицателно въздействие във живота му. Не става дума за лишаване на деца и даването им на други родители. Държавата има воля да се оправи с този проблем “, добави специалистът.
„ Най-много ме смущава фактът, че детето е обсъждано отвън подтекста на фамилията. Родителят на никое място не участва като страна. Детето би трябвало да взима всички решение, съгласно текстовете в тактиката “. Това разяснява Михаела Божанкова, част от организация против Стратегията за детето.
„ Аз съм за приемните фамилии, само че какво се случва на процедура – скъсани уши на деца, побой, експанзия, принуждение, сръбска музика. Става дума за стотици случаи. Практиката е, че взимат децата от небогати фамилии и хи хвърлят в други, които са по-бедни. Законът за отбрана на детето е цялостен с случайни бъдещи претекстове за деца в риск “, предизвести Христо Лафчиев.
Той цитира и част от точките, с които се стимулира отнемането на дете от фамилията. „ Риск от занемаряване в бъдеще, риск от бъдещо нараняваме и така нататък. В Стратегията обществените могат да ти влязат в дома по-лесно в сравнение с служителите на реда “.
„ Може да се приказва доста за частни случаи “, не се съгласи Околийски. „ Чрез тази консултация и обезпечаване на техническа помощ се опитваме да подкрепим родителите и полагащите грижа деца. Целим да ограничим суровите наставнически практики. Няма майка, която да вреди на детето си ежедневно и да е добра майка “, посочи той.
„ Дете би трябвало да се лишава единствено в краен случай “, безапелационен бе Лафчиев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ