Какво е конгресът на Китайската комунистическа партия и защо има значение
Си Дзинпин е подготвен да затвърди ролята си на най-влиятелния водач на Китай от десетилетия този месец, когато членовете на ръководещата комунистическа партия в страната се съберат за промяна на управлението за повторно през това десетилетие.
През последните години на тези срещи се следи рационализирано предаване на властта: откакто изкара два петгодишни мандата, висшият партиен водач предава щафетата на деликатно определен собствен правоприемник.
Тази година обаче се чака Си да разбие този принцип, поемайки трети мандат като общоприет секретар на партията и вкарвайки Китай в нова епоха на неустановеност по кое време, по какъв начин и дали страната ще види различен водач.
В резултат на това 20-ият партиен конгрес е измежду най-значимите и деликатно следени партийни срещи от десетилетия и ще разкрие доста за посоката на втората по величина стопанска система в света за идващите пет години.
Ето какво би трябвало да знаете за събитията – и по какъв начин Китай избира своите водачи.
Какво е партиен конгрес?
Националният конгрес на Китайската комунистическа партия, прочут просто като Партиен конгрес, е почти едноседмичен конклав, който се събира един път на всеки пет години, с цел да назначи нови водачи, да разиска промени в конституцията на партията и да изложи политически дневен ред за страната.
Самият конгрес, който нормално се организира през октомври или ноември, привиква близо 2 300 деликатно подбрани членове на комунистическата партия, наречени делегати, от цялата страна. Тези делегати варират от висши провинциални чиновници и военни офицери до експерти от разнообразни браншове и по този начин наречените представители на елементарните хора като фермери и индустриални служащи.
Малко над една четвърт са дами, към 11% идват от етнически малцинства, сочат данни, оповестени преди тазгодишния Конгрес.
Тази кохорта включва също йерархията на Китайската комунистическа партия, която е измежду най-големите политически партии в света с повече от 96 милиона членове.
В тази подчиненост има три разнообразни кръга на властта. Около 400 от делегатите на Националния конгрес са членове на елитния централен комитет на партията, който от своя страна включва членовете на висшия ешелон: 25-членното Политбюро и неговият непрекъснат комитет – най-мощният орган за взимане на решения в Китай, нормално формиран от пет до девет души и водени от генералния секретар.
Членовете на Политбюро нормално са мъже от преобладаващото етническо болшинство Хан в Китай – единствено с една жена в актуалната група – които заемат значими функции в държавното управление.
Срещата е напълно отдадена на Комунистическата партия – всеобхватният източник на власт в Китай – и в последна сметка ще насочи кой да заема държавни позиции. Това обаче е друго от съвещание на държавно държавно управление.
Например, макар че се чака Си да бъде назначен за общоприет секретар на партията след конгреса, той няма да бъде одобрен за трети мандат като държавен глава или президент на Китай до годишната среща на законодателния орган през март.
Как се избира висшето управление?
Въпреки че се организират гласувания на партийния конгрес, това се възприема необятно като условност, а не като същински избирателен развой. Вместо това се смята, че същинските решения се вземат по време на непрогледен развой, включващ висши водачи, който стартира доста преди Конгреса.
По време на конгреса делегатите ще гласоподават за нов Централен комитет - главният партиен управителен орган от към 200 пълноправни членове и още към 200 различни, който заседава постоянно и дава отговор за формалния избор на членовете на Политбюро.
Веднага след приключването на конгреса, новосформираният 20-ти централен комитет се събира за първата си пленарна сесия, където избира Политбюро и неговия непрекъснат комитет.
Наблюдателите на елитната китайска политика считат, че решенията за това кой ще заеме тези челни места нормално се вземат по време на месеци на подмолни договаряния сред висши партийни водачи, където разнообразни мощни играчи или фракции ще се опитат да повдигнат своите претенденти, като изборът е организиран много преди Конгреса да стартира.
Говори се, че този път Си значително е отстранил противниците си и е понижил властта на партийните старейшини, за които се смяташе, че в предишното са играли мощна роля при вземането на такива решения.
Кога ще разберем кой е определен?
След като бъдат определени от Централния комитет, новите висши водачи на партията ще влязат в Голямата зала на народа в Пекин, вървейки по реда на значимост.
Както през 2017 година, се чака Си да поведе групата в залата като новопотвърден общоприет секретар и да показа останалите членове на новия непрекъснат комитет на национално телевизионно събитие.
Съставът ще обезпечи необичаен взор към черната кутия на политиката на китайския хайлайф. Китайските наблюдаващи ще чакат да видят какъв брой членове на Постоянния комитет са определени и кои са те, като признаци дали Си има безспорна власт или е направил отстъпки. Те също ще търсят евентуален правоприемник по средата, което би могло да даде визия какъв брой дълго има намерение да ръководи Си.
Защо този конгрес е друг от тези в предишното?
Повече от две десетилетия нов общоприет секретар се назначава на всеки различен конгрес.
Но след последния конгрес през 2017 година Си алармира за проекти да резервира крепко всички аспекти на това, което се счита за трифекта на властта в Китай: надзор над партията, страната и армията. На последния конгрес той наруши традицията и не издигна евентуален правоприемник в Постоянния комитет.
След това, месеци по-късно, китайският законодателен орган отстрани рестриктивните мерки за мандата на президента на Китай. Това беше възприето като позволяващо на Си да продължи до трети мандат като държавен глава, като в същото време резервира контрола си върху партията – там, където е съсредоточена същинската власт.
Въпреки че няма публични ограничавания за мандата на генералния секретар, през последните десетилетия водачите минават властта след два мандата. Междувременно оставането на най-високата роля в партията също би изисквало Си да наруши друго неписано предписание: неофициалната възрастова граница на партията.
Правилото е, че висши чиновници, които са навършили 68 години по време на Конгреса, ще се пенсионират. Си е на 69 години и явно ще е изключение. Това, което е по-малко ясно, е дали той ще се опита да направи изключения за други съдружници от Политбюро, нарушавайки един от дребното неутрални способи, които партията има за обезпечаване на текучество, или дали, за разлика от това, той може да понижи възрастта за пенсиониране на други, с цел да изгони някои съществуващи членове.
Какви други промени можем да чакаме от този конгрес?
Конгресът стартира с четене от генералния секретар на отчет за работата, обобщаващ достиженията на партията през последните пет години и посочващ политическата посока, която ще предприеме през идващите пет.
Тази година наблюдаващите ще наблюдават за признаци на целите на партията, когато става въпрос за нейната рестриктивна политика за така наречен " нулев Covid ", справяне с стопански провокации и декларирана цел за „ обединяване “ с Тайван.
Освен това се чака Си да укрепи своето завещание, евентуално посредством промени в конституцията на партията – постоянна характерност на всеки конгрес.
През 2017 година Си стана първият водач след Мао Цзедун – създателят на комунистически Китай – чиято философия беше добавена към конституцията, до момента в който към момента е на власт.
През последните години на тези срещи се следи рационализирано предаване на властта: откакто изкара два петгодишни мандата, висшият партиен водач предава щафетата на деликатно определен собствен правоприемник.
Тази година обаче се чака Си да разбие този принцип, поемайки трети мандат като общоприет секретар на партията и вкарвайки Китай в нова епоха на неустановеност по кое време, по какъв начин и дали страната ще види различен водач.
В резултат на това 20-ият партиен конгрес е измежду най-значимите и деликатно следени партийни срещи от десетилетия и ще разкрие доста за посоката на втората по величина стопанска система в света за идващите пет години.
Ето какво би трябвало да знаете за събитията – и по какъв начин Китай избира своите водачи.
Какво е партиен конгрес?
Националният конгрес на Китайската комунистическа партия, прочут просто като Партиен конгрес, е почти едноседмичен конклав, който се събира един път на всеки пет години, с цел да назначи нови водачи, да разиска промени в конституцията на партията и да изложи политически дневен ред за страната.
Самият конгрес, който нормално се организира през октомври или ноември, привиква близо 2 300 деликатно подбрани членове на комунистическата партия, наречени делегати, от цялата страна. Тези делегати варират от висши провинциални чиновници и военни офицери до експерти от разнообразни браншове и по този начин наречените представители на елементарните хора като фермери и индустриални служащи.
Малко над една четвърт са дами, към 11% идват от етнически малцинства, сочат данни, оповестени преди тазгодишния Конгрес.
Тази кохорта включва също йерархията на Китайската комунистическа партия, която е измежду най-големите политически партии в света с повече от 96 милиона членове.
В тази подчиненост има три разнообразни кръга на властта. Около 400 от делегатите на Националния конгрес са членове на елитния централен комитет на партията, който от своя страна включва членовете на висшия ешелон: 25-членното Политбюро и неговият непрекъснат комитет – най-мощният орган за взимане на решения в Китай, нормално формиран от пет до девет души и водени от генералния секретар.
Членовете на Политбюро нормално са мъже от преобладаващото етническо болшинство Хан в Китай – единствено с една жена в актуалната група – които заемат значими функции в държавното управление.
Срещата е напълно отдадена на Комунистическата партия – всеобхватният източник на власт в Китай – и в последна сметка ще насочи кой да заема държавни позиции. Това обаче е друго от съвещание на държавно държавно управление.
Например, макар че се чака Си да бъде назначен за общоприет секретар на партията след конгреса, той няма да бъде одобрен за трети мандат като държавен глава или президент на Китай до годишната среща на законодателния орган през март.
Как се избира висшето управление?
Въпреки че се организират гласувания на партийния конгрес, това се възприема необятно като условност, а не като същински избирателен развой. Вместо това се смята, че същинските решения се вземат по време на непрогледен развой, включващ висши водачи, който стартира доста преди Конгреса.
По време на конгреса делегатите ще гласоподават за нов Централен комитет - главният партиен управителен орган от към 200 пълноправни членове и още към 200 различни, който заседава постоянно и дава отговор за формалния избор на членовете на Политбюро.
Веднага след приключването на конгреса, новосформираният 20-ти централен комитет се събира за първата си пленарна сесия, където избира Политбюро и неговия непрекъснат комитет.
Наблюдателите на елитната китайска политика считат, че решенията за това кой ще заеме тези челни места нормално се вземат по време на месеци на подмолни договаряния сред висши партийни водачи, където разнообразни мощни играчи или фракции ще се опитат да повдигнат своите претенденти, като изборът е организиран много преди Конгреса да стартира.
Говори се, че този път Си значително е отстранил противниците си и е понижил властта на партийните старейшини, за които се смяташе, че в предишното са играли мощна роля при вземането на такива решения.
Кога ще разберем кой е определен?
След като бъдат определени от Централния комитет, новите висши водачи на партията ще влязат в Голямата зала на народа в Пекин, вървейки по реда на значимост.
Както през 2017 година, се чака Си да поведе групата в залата като новопотвърден общоприет секретар и да показа останалите членове на новия непрекъснат комитет на национално телевизионно събитие.
Съставът ще обезпечи необичаен взор към черната кутия на политиката на китайския хайлайф. Китайските наблюдаващи ще чакат да видят какъв брой членове на Постоянния комитет са определени и кои са те, като признаци дали Си има безспорна власт или е направил отстъпки. Те също ще търсят евентуален правоприемник по средата, което би могло да даде визия какъв брой дълго има намерение да ръководи Си.
Защо този конгрес е друг от тези в предишното?
Повече от две десетилетия нов общоприет секретар се назначава на всеки различен конгрес.
Но след последния конгрес през 2017 година Си алармира за проекти да резервира крепко всички аспекти на това, което се счита за трифекта на властта в Китай: надзор над партията, страната и армията. На последния конгрес той наруши традицията и не издигна евентуален правоприемник в Постоянния комитет.
След това, месеци по-късно, китайският законодателен орган отстрани рестриктивните мерки за мандата на президента на Китай. Това беше възприето като позволяващо на Си да продължи до трети мандат като държавен глава, като в същото време резервира контрола си върху партията – там, където е съсредоточена същинската власт.
Въпреки че няма публични ограничавания за мандата на генералния секретар, през последните десетилетия водачите минават властта след два мандата. Междувременно оставането на най-високата роля в партията също би изисквало Си да наруши друго неписано предписание: неофициалната възрастова граница на партията.
Правилото е, че висши чиновници, които са навършили 68 години по време на Конгреса, ще се пенсионират. Си е на 69 години и явно ще е изключение. Това, което е по-малко ясно, е дали той ще се опита да направи изключения за други съдружници от Политбюро, нарушавайки един от дребното неутрални способи, които партията има за обезпечаване на текучество, или дали, за разлика от това, той може да понижи възрастта за пенсиониране на други, с цел да изгони някои съществуващи членове.
Какви други промени можем да чакаме от този конгрес?
Конгресът стартира с четене от генералния секретар на отчет за работата, обобщаващ достиженията на партията през последните пет години и посочващ политическата посока, която ще предприеме през идващите пет.
Тази година наблюдаващите ще наблюдават за признаци на целите на партията, когато става въпрос за нейната рестриктивна политика за така наречен " нулев Covid ", справяне с стопански провокации и декларирана цел за „ обединяване “ с Тайван.
Освен това се чака Си да укрепи своето завещание, евентуално посредством промени в конституцията на партията – постоянна характерност на всеки конгрес.
През 2017 година Си стана първият водач след Мао Цзедун – създателят на комунистически Китай – чиято философия беше добавена към конституцията, до момента в който към момента е на власт.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ