Колкото по-дълго мисли Израел, толкова повече време има Вашингтон да успокои гнева му
„ Щом го разбиете, ще стане ваше владеене “, предизвести военачалник Колин Пауъл някогашният президентът на Съединените щати Джордж У. Буш, до момента в който той обмисляше нахлуването в Ирак след 11 септември. И до момента в който проектът за инвазия се изготвяше, министърът на защитата на Съединени американски щати Доналд Ръмсфелд блокира всяко съществено следвоенно обмисляне за това по какъв начин ще се ръководи Ирак, откакто владетелят на страната Саддам Хюсеин си отиде. Според него, откакто „ потрес и смут “ разбие Ирак, други ще могат да съберат частите, написа в собствен разбор Politico.
Британските генерали се възмутиха от това. А военачалник Майк Джаксън, началник на английската войска по време на нашествието, по-късно дефинира метода на Ръмсфелд като „ интелектуално неплатежоспособен “. Тази история си заслужава да бъде припомнена - и евентуално е била в мозъка на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, когато предходната седмица той прикани израелския боен кабинет да не „ повтаря грешките “, позволени от Съединени американски щати след 11 септември.
Въпреки подканата на Байдън обаче наподобява, че Израел към момента няма финален проект какво да прави с линията Газа, откакто разгроми анклава и нанесе трайни вреди на „ Хамас “ за чудовищните офанзиви от 7 октомври. Като оставим настрани какъв брой сложна е военната задача, която Израел ще би трябвало да извърши, с цел да постави завършек на „ Хамас “ като организация - някогашният американски военачалник Дейвид Петреъс съобщи предходната седмица, че сухопътната война в Газа може да бъде „ Могадишу на стероиди “ - неналичието на краен проект тук приказва за липса на интелектуална суровост, която обезпокоително повтаря тази на Ръмсфелд.
Израелският министър на защитата Галант съобщи пред депутатите, че страната няма проекти да резервира контрола си над Газа след края на войната против „ Хамас “, като разгласи, че Израел ще приключи „ отговорността си за живота в линията Газа “. Наред с други незначителни въпроси, това повдига въпроса от кое място крайбрежният анклав с население от 2.3 млн. души ще се доставя с сила и вода, откакто Израел обезпечава множеството комунални потребности.
Според израелски и западни представители най-вероятният вид е отговорността да бъде трансферирана на основаната на Западния бряг Палестинска национална власт, която контролираше анклава до насилственото завладяване на контрола от „ Хамас “ през 2007 година
Мисля, че в последна сметка най-хубавото нещо е Палестинската власт да се върне в Газа “, съобщи предходната седмица израелският опозиционен водач Яир Лапид.
Но не е ясно дали Махмуд Абас - президентът на Палестинската автономност и началник на Организацията за избавление на Палестина, доминирана от неговата партия „ Фатах “ - би желал да получи Газа при тези условия и дали въобще има пълномощия да направи нещо с анклава. Абас към този момент се бори да резервира властта си над Западния бряг. Той е неизвестен водач, а държавното управление му е считано освен за ужасяващо продажно, само че и за такова, което съгласно мнозина прекомерно елементарно отстъпва пред настояванията на израелските управляващи.
Понастоящем Израел управлява 60 % от Западния бряг, а навлизащите му в региона селища - които са противозаконни съгласно интернационалното право - не оказват помощ на Абас. Не помогнаха и напъните на Израел да попречва развиването на Западния бряг - развой, наименуван от критиците „ дезактивиране “ и целящ, съгласно тях, ограничение на растежа и задушаване на палестинското самоопределяне.
В бежанските лагери на Западния бряг силите за сигурност на Абас към този момент са изгубили властта си в интерес на въоръжени групи, в това число недоволни бойци на „ Фатах “.
Не е ясно дали Абас би бил подготвен да играе толкоз явна роля на подизпълнител на Израел в Газа. Това би подкопало още повече какъвто и да е останал вътрешнополитически престиж на Палестинската автономност “, прави оценка Хю Ловат, близкоизточен анализатор в Европейския съвет за външна политика.
Но освен Газа - или Западният бряг - рискува да се разпадне през идващите седмици. Съседните страни следят развоя на събитията с възходяща паника и се притесняват, че в случай че не се обмисли по-задълбочено отговорът на Израел на жестоките офанзиви на „ Хамас “ и той не бъде създаден след съвещания с тях, те ще бъдат смазани в този развой.
Ако Израел желае поддръжката на тези страни - или даже помощта им - за усмиряване на неизбежния яд на популацията им след започването на военна акция, той се нуждае от тяхната поддръжка и единодушие за бъдещето на Газа и палестинците и да спре да употребява езика на груповото наказване.
В момента най-уязвим е Ливан, където подкрепяната от Иран „ Хизбула “ - съдружник на „ Хамас “ - ускорява офанзивите си по границата с Израел. А ливанските политици се оплакват, че са подценявани от всички съществени настоящи лица - Израел, Съединени американски щати и Иран - в нещастието, в която те не желаят да вземат участие.
Вече подложен на колене от икономическата рецесия, която потопи в беднотия към 85% от популацията, и с едвам функциониращо служебно държавно управление, ливанците обезверено се пробват да не се трансфорат във втори фронт във войната на Иран с Израел.
Ливан може да се разпадне изцяло “, съобщи министърът на стопанската система и търговията Амин Салам. Лидерите на Египет и Йордания споделят разочарованието на Ливан, като настояват, че евентуалните последствия за тях се подценяват. Ето за какво египетският водач Абдел Фатах ел Сиси свика в събота в Кайро среща на върха на районните и интернационалните водачи. Ел-Сиси концентрира вниманието на конференцията върху по-дългосрочно политическо решение, като се надява на съществени старания за осъществяване на резолюцията от конференцията в Анаполис от 2007 година за основаване на палестинска страна паралелно с Израел.
Египет има какво да губи, в случай че войната се разрасне, и формалните представители на страната са ядосани от това, което считат за повърхностно отношение от страна на Израел към това какво ще се случи с Газа, откакто „ Хамас “ бъде надвит. Нещо повече, Египет и Йордания, както и доста други арабски водачи и политици, имат дълбоки съмнения, че с развиването на спора задачите на Израел ще се трансформират. Те се тормозят, че под натиска на месианските десни партии в страната Израел ще анексира северната част на Газа, а може би и цялата Газа, като по този метод ще изсели вечно огромна част от популацията, повтаряйки предишните разселвания на палестинци - в това число „ накба “ (катастрофата) - прогонването на към 700 хиляди палестинци през 1948 година
Ето за какво и Ел-Сиси, и йорданският крал Абдула II се опълчват на „ филантропичните “ апели разселените поданици на Газа да намерят леговище в техните страни. Те подозират, че то няма да е краткотрайно и ще усили личните им опасности за сигурността, защото евентуално ще се наложи газианците да бъдат настанени в Синай - където египетските сили за сигурност към този момент са ангажирани в дългогодишна контраатака против ислямистки войнствени групи.
И двете страни имат учредения да са загрижени за желанията на Израел. Някои колумнисти на „ Израел Хайом “ - вестник, благосъстоятелност на близкия другар на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, американския казино магнат Шелдън Аделсън - към този момент приканват за анексиране.
Надеждата ми е, че вражеското население, което живее там в този момент, ще бъде изгонено, а Ивицата ще бъде анексирана и още веднъж заселена от Израел “, написа Джонатан Полард, някогашен анализатор от американското разузнаване, който беше наказан за шпионаж в интерес на Израел, преди да емигрира.
А предходната седмица Гидеон Саар - новоназначеният министър във военното държавно управление на Нетаняху - съобщи, че
Газа би трябвало да бъде по-малка в края на войната...Който стартира война против Израел, би трябвало да загуби територия “.
Като се има поради всичко това, в този момент има признаци, че администрацията на Байдън стартира да приема изцяло рисковете от рецесията в Газа, която може да скапе нещата в дълготраен проект. Първоначално помощниците на Байдън не бяха задоволително бързи, с цел да изразят съпричастност към страданията на елементарните поданици на Газа, до момента в който Израел опустошава анклава. И въпреки за това елементарно може да се упрекна „ Хамас “, то би трябвало да бъде изразявано от американските публични лица на всеослушание и по-често.
Междувременно необяснимото закъснение на израелската сухопътна офанзива се преглежда от някои анализатори като знак, че Вашингтон играе за време, надявайки се да убеди страната да премисли метода, по който ще нападна „ Хамас “, подтиквайки Израел да дефинира реален краен излаз, който може да обезпечи поддръжка от страна на арабските водачи и да помогне в битката с пропагандата на антисемитизъм по света.
Освен това наподобява, че договарянията за освобождение на заложници в Катар напредват, откакто в петък бяха освободени двама американски пленници. Появиха се и известия за това, че високопоставени помощници на Байдън реализират контакти с Иран посредством Оман.
Така че, макар арабското наказание, методът на администрацията на Байдън може да е по-изтънчен, в сравнение с мнозина си мислят - най-малко съгласно Майкъл Йънг, анализатор в Близкоизточния център „ Карнеги “. Според него постоянно е било неизбежно Вашингтон обществено и гръмко да поддържа Израел, само че главната цел е била да се „ овладее реакцията на Израел “ след нападенията на „ Хамас “.
И времето ще помогне. Колкото по-дълго мисли Израел, толкоз повече благоприятни условия има Вашингтон да се аргументира, с цел да се успокои обстановката и да изясни следите от каскадни опустошения, които Израел рискува да остави след себе си, в случай че е необуздан и не успее да отговори на - както се изрази Байдън - „ доста сложни въпроси “.
Но това може да се окаже незадоволително, с цел да се предотврати излизането на всичко отвън надзор. Израел има моралното и юридическото право да се пази от варварските набези, които са по-скоро разгром, и би трябвало да подсигурява сигурността на своите жители. Има и други - изключително Иран - които желаят унищожаването на еврейската страна, и даже един по-огреничен отговор от страна на Израел може да провокира ескалация, от която множеството хора в района се опасяват.
Британските генерали се възмутиха от това. А военачалник Майк Джаксън, началник на английската войска по време на нашествието, по-късно дефинира метода на Ръмсфелд като „ интелектуално неплатежоспособен “. Тази история си заслужава да бъде припомнена - и евентуално е била в мозъка на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, когато предходната седмица той прикани израелския боен кабинет да не „ повтаря грешките “, позволени от Съединени американски щати след 11 септември.
Въпреки подканата на Байдън обаче наподобява, че Израел към момента няма финален проект какво да прави с линията Газа, откакто разгроми анклава и нанесе трайни вреди на „ Хамас “ за чудовищните офанзиви от 7 октомври. Като оставим настрани какъв брой сложна е военната задача, която Израел ще би трябвало да извърши, с цел да постави завършек на „ Хамас “ като организация - някогашният американски военачалник Дейвид Петреъс съобщи предходната седмица, че сухопътната война в Газа може да бъде „ Могадишу на стероиди “ - неналичието на краен проект тук приказва за липса на интелектуална суровост, която обезпокоително повтаря тази на Ръмсфелд.
Израелският министър на защитата Галант съобщи пред депутатите, че страната няма проекти да резервира контрола си над Газа след края на войната против „ Хамас “, като разгласи, че Израел ще приключи „ отговорността си за живота в линията Газа “. Наред с други незначителни въпроси, това повдига въпроса от кое място крайбрежният анклав с население от 2.3 млн. души ще се доставя с сила и вода, откакто Израел обезпечава множеството комунални потребности.
Според израелски и западни представители най-вероятният вид е отговорността да бъде трансферирана на основаната на Западния бряг Палестинска национална власт, която контролираше анклава до насилственото завладяване на контрола от „ Хамас “ през 2007 година
Мисля, че в последна сметка най-хубавото нещо е Палестинската власт да се върне в Газа “, съобщи предходната седмица израелският опозиционен водач Яир Лапид.
Но не е ясно дали Махмуд Абас - президентът на Палестинската автономност и началник на Организацията за избавление на Палестина, доминирана от неговата партия „ Фатах “ - би желал да получи Газа при тези условия и дали въобще има пълномощия да направи нещо с анклава. Абас към този момент се бори да резервира властта си над Западния бряг. Той е неизвестен водач, а държавното управление му е считано освен за ужасяващо продажно, само че и за такова, което съгласно мнозина прекомерно елементарно отстъпва пред настояванията на израелските управляващи.
Понастоящем Израел управлява 60 % от Западния бряг, а навлизащите му в региона селища - които са противозаконни съгласно интернационалното право - не оказват помощ на Абас. Не помогнаха и напъните на Израел да попречва развиването на Западния бряг - развой, наименуван от критиците „ дезактивиране “ и целящ, съгласно тях, ограничение на растежа и задушаване на палестинското самоопределяне.
В бежанските лагери на Западния бряг силите за сигурност на Абас към този момент са изгубили властта си в интерес на въоръжени групи, в това число недоволни бойци на „ Фатах “.
Не е ясно дали Абас би бил подготвен да играе толкоз явна роля на подизпълнител на Израел в Газа. Това би подкопало още повече какъвто и да е останал вътрешнополитически престиж на Палестинската автономност “, прави оценка Хю Ловат, близкоизточен анализатор в Европейския съвет за външна политика.
Но освен Газа - или Западният бряг - рискува да се разпадне през идващите седмици. Съседните страни следят развоя на събитията с възходяща паника и се притесняват, че в случай че не се обмисли по-задълбочено отговорът на Израел на жестоките офанзиви на „ Хамас “ и той не бъде създаден след съвещания с тях, те ще бъдат смазани в този развой.
Ако Израел желае поддръжката на тези страни - или даже помощта им - за усмиряване на неизбежния яд на популацията им след започването на военна акция, той се нуждае от тяхната поддръжка и единодушие за бъдещето на Газа и палестинците и да спре да употребява езика на груповото наказване.
В момента най-уязвим е Ливан, където подкрепяната от Иран „ Хизбула “ - съдружник на „ Хамас “ - ускорява офанзивите си по границата с Израел. А ливанските политици се оплакват, че са подценявани от всички съществени настоящи лица - Израел, Съединени американски щати и Иран - в нещастието, в която те не желаят да вземат участие.
Вече подложен на колене от икономическата рецесия, която потопи в беднотия към 85% от популацията, и с едвам функциониращо служебно държавно управление, ливанците обезверено се пробват да не се трансфорат във втори фронт във войната на Иран с Израел.
Ливан може да се разпадне изцяло “, съобщи министърът на стопанската система и търговията Амин Салам. Лидерите на Египет и Йордания споделят разочарованието на Ливан, като настояват, че евентуалните последствия за тях се подценяват. Ето за какво египетският водач Абдел Фатах ел Сиси свика в събота в Кайро среща на върха на районните и интернационалните водачи. Ел-Сиси концентрира вниманието на конференцията върху по-дългосрочно политическо решение, като се надява на съществени старания за осъществяване на резолюцията от конференцията в Анаполис от 2007 година за основаване на палестинска страна паралелно с Израел.
Египет има какво да губи, в случай че войната се разрасне, и формалните представители на страната са ядосани от това, което считат за повърхностно отношение от страна на Израел към това какво ще се случи с Газа, откакто „ Хамас “ бъде надвит. Нещо повече, Египет и Йордания, както и доста други арабски водачи и политици, имат дълбоки съмнения, че с развиването на спора задачите на Израел ще се трансформират. Те се тормозят, че под натиска на месианските десни партии в страната Израел ще анексира северната част на Газа, а може би и цялата Газа, като по този метод ще изсели вечно огромна част от популацията, повтаряйки предишните разселвания на палестинци - в това число „ накба “ (катастрофата) - прогонването на към 700 хиляди палестинци през 1948 година
Ето за какво и Ел-Сиси, и йорданският крал Абдула II се опълчват на „ филантропичните “ апели разселените поданици на Газа да намерят леговище в техните страни. Те подозират, че то няма да е краткотрайно и ще усили личните им опасности за сигурността, защото евентуално ще се наложи газианците да бъдат настанени в Синай - където египетските сили за сигурност към този момент са ангажирани в дългогодишна контраатака против ислямистки войнствени групи.
И двете страни имат учредения да са загрижени за желанията на Израел. Някои колумнисти на „ Израел Хайом “ - вестник, благосъстоятелност на близкия другар на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, американския казино магнат Шелдън Аделсън - към този момент приканват за анексиране.
Надеждата ми е, че вражеското население, което живее там в този момент, ще бъде изгонено, а Ивицата ще бъде анексирана и още веднъж заселена от Израел “, написа Джонатан Полард, някогашен анализатор от американското разузнаване, който беше наказан за шпионаж в интерес на Израел, преди да емигрира.
А предходната седмица Гидеон Саар - новоназначеният министър във военното държавно управление на Нетаняху - съобщи, че
Газа би трябвало да бъде по-малка в края на войната...Който стартира война против Израел, би трябвало да загуби територия “.
Като се има поради всичко това, в този момент има признаци, че администрацията на Байдън стартира да приема изцяло рисковете от рецесията в Газа, която може да скапе нещата в дълготраен проект. Първоначално помощниците на Байдън не бяха задоволително бързи, с цел да изразят съпричастност към страданията на елементарните поданици на Газа, до момента в който Израел опустошава анклава. И въпреки за това елементарно може да се упрекна „ Хамас “, то би трябвало да бъде изразявано от американските публични лица на всеослушание и по-често.
Междувременно необяснимото закъснение на израелската сухопътна офанзива се преглежда от някои анализатори като знак, че Вашингтон играе за време, надявайки се да убеди страната да премисли метода, по който ще нападна „ Хамас “, подтиквайки Израел да дефинира реален краен излаз, който може да обезпечи поддръжка от страна на арабските водачи и да помогне в битката с пропагандата на антисемитизъм по света.
Освен това наподобява, че договарянията за освобождение на заложници в Катар напредват, откакто в петък бяха освободени двама американски пленници. Появиха се и известия за това, че високопоставени помощници на Байдън реализират контакти с Иран посредством Оман.
Така че, макар арабското наказание, методът на администрацията на Байдън може да е по-изтънчен, в сравнение с мнозина си мислят - най-малко съгласно Майкъл Йънг, анализатор в Близкоизточния център „ Карнеги “. Според него постоянно е било неизбежно Вашингтон обществено и гръмко да поддържа Израел, само че главната цел е била да се „ овладее реакцията на Израел “ след нападенията на „ Хамас “.
И времето ще помогне. Колкото по-дълго мисли Израел, толкоз повече благоприятни условия има Вашингтон да се аргументира, с цел да се успокои обстановката и да изясни следите от каскадни опустошения, които Израел рискува да остави след себе си, в случай че е необуздан и не успее да отговори на - както се изрази Байдън - „ доста сложни въпроси “.
Но това може да се окаже незадоволително, с цел да се предотврати излизането на всичко отвън надзор. Израел има моралното и юридическото право да се пази от варварските набези, които са по-скоро разгром, и би трябвало да подсигурява сигурността на своите жители. Има и други - изключително Иран - които желаят унищожаването на еврейската страна, и даже един по-огреничен отговор от страна на Израел може да провокира ескалация, от която множеството хора в района се опасяват.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ