Божил Добрев: Всяко пътуване се равнява на един университет
Щом човек открие насладата на пътуването, желае още и още
Аз съм измежду щастливците, които пътуват с обичаната жена и с доста положителни другари
Кое подтиква един технократ да обикаля света? Как взема решение накъде да поеме? Наследствена ли е тази пристрастеност? Божил Добрев, прочут като буен странник, наскоро издаде книгата си „ Светът, какъвто го видях ”. Всъщност усмихнатият мъж от фотосите е програмист, управлявал е софтуерни звена, изобщо десетки години е бил на управителни позиции в региона на осведомителните технологии и създаването на програмен продукт. Повече от 10 години той е научен шеф на първия частен университет в България International University. А последните 10 години работи в Софийския университет, шеф е на Научноизследователски бранш. Той и Елеонора Гецова са създатели на първия в България „ Пътеводител за електронно държавно управление ”, който предлага 100 отговора на 10 въпроса по тематиката, на практика стъпки за създаване и над 100 образеца за положителни практики от 30 страни. Пътешествията не са директно свързани с неговата работа, като не броим участията в конференции и симпозиуми. И въпреки всичко тръпката към непознатото несъмнено е водеща.
Откъде пристигна тръпката към непознатото?
Както в някои хора е заложено да могат да свирят на музикален инструмент, да танцуват или да спортуват, очевидно при мен е заложен стремежът към пътешествия. Още от нежна възраст. Има доста книги, които са ме вдъхновявали – като стартираме с романите на Жул Верн и великите пътешественици и стигнем до Симеон Идакиев, или до един малко прочут, само че доста сериозен правист и странник – проф. Константин Кацаров. Така взех решение, че каквито средства мога да отделя, ще ги употребявам за пътувания.
Не омръзват ли пътешествията?
Никога не омръзват. Защото постоянно има нещо ново, някакво предизвикателство. И това компенсира умората, която се натрупва по време на пътешествията. В момента, в който потегли да пътувам, към този момент мисля за идващото странствуване.
Може би работата в региона на осведомителните технологии е тласъкът, който ви насочва към разнообразни типове откривателства?
Без подозрение, опознаването на нови страни, култури, части от международната история, кулинарни и музикални обичаи, обогатява и трансформира вечно. Някои споделят, че щом човек открие насладата на пътуването, желае още и още. Едно е несъмнено – пътувайки, всеки натрупа скъпи мемоари, които са безконечни, до момента в който е жив, и са благосъстояние, което никой в никакъв случай не може да му отнеме.
Както във всяко прекарване, и в пътешествията има неща, които ти подвигат адреналина на макс. Какви рискове срещнахте по местата, на които сте били?
Слава богу, някаква огромна заплаха не съм преживявал, само че имаше една преживелица, която много ни разтресе. Бяхме на кану в река Замбези в Зимбабве, Южна Африка, където се намира водопадът Виктория, и от лявата страна се появиха хипопотами, а от другата крокодили. И трябваше доста бързо и деликатно да се измъкнем от това обграждане. Хипопотамите са големи животни. Ако извърнат лодката, свършено е с нас. И сме право в устите на крокодилите (смее се).
Предава ли се пристрастеността към пътешестване по завещание?
Децата ми също обичат да пътуват. Винаги приканвам: пътувайте, през днешния ден има доста повече благоприятни условия и във всяко пътешестване можете да видите и хубави, и неприятни неща. А хубавите си заслужават. Гьоте споделя, че всяко пътешестване се равнява на един университет. Благодарение на това съм приключил доста университети.
Как планирате пътуванията си? Кой ви съпровожда?
Винаги си маркирам цел, стартирам да изследвам опциите, предпочитам с какво да пътувам – било с транспортен съд, било със самолет… Аз съм измежду щастливците, които пътуват с обичаната жена – Елеонора, и с доста положителни другари. Вече 50 години дружно с едно приятелско семейство сме на всички места по света – Европа, Азия, Австралия.
Водите ли си статистика за посетените страни?
Пътувал съм в 80 страни, бил съм в 350 града на пет континента през миналия половин век. Описал съм естествени и културни забележителности, само че и занимателни и поучителни случки, които могат да са от изгода за бъдещите пътешественици. Една от обичаните ми тематики са срещите с разнообразни хора, които остават незабравими. Има цяла глава, отдадена на кулинарните обичаи в страните, които съм посетил. В Азия да вземем за пример най-вече ми харесаха морските блага, приготвени на барбекю и с разнообразни лютиви сосове. В Африка пробвах месо от зебра и от крокодил. Във Франция ядох капама с риба – както ния я вършим с кисело зеле, ориз и три типа месо, по този начин те поставят три типа риба.
Европа влиза ли в полезрението ви или е прекомерно близо?
Разбира се, като всеки европеец най-вече пътувам из Старата госпожа. Познавам страните към Алпите и напряко съм влюбен в Южна Европа с многото слънце, исторически монументи, хубава храна и вино. Северна Европа е студена, само че забавна и величествена, страните от Бенелюкс, дребните страни, са безспорен оазис на мира и благополучие.
Но приятелите несъмнено желаят да им разказвате за далечни земи?
Обикновено гостите ме карат да демонстрирам Азия. И по-точно трите ми пътувания в Япония, Сингапур, Малайзия и Тайланд с усещания от измененията в тях. Мога да им приказвам за Пекин през 1988 година и Хонконг през 2009 година В книгата „ Светът, какъвто го видях “ представям разнообразието на Китай. Предизвикателствата на Индия и Непал с контрастите в тях и величието на Еверест, погледнат от горната страна, са разказани наред с посетените храмове в Камбоджа и Индонезия и екзотиката на Малдивите.
Стигнали сте и до далечна Австралия и Южна Америка…
Природните явления в Австралия като Улуру и Големият океански път и гейзерите в Нова Зеландия притеглят с неповторимата си хубост. Северна Америка от Аляска през Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего до Хаваите е показана с неколкократни пътувания с транспортен съд и кола. Преживяванията от два круиза дават визия за страните от Централна и Южна Америка с посещаване на най-южния град на планетата Ушуая и заобикалянето на нос Хорн. Описаните пътувания в Перу до Мачу Пикчу и езерото Титикака и в Бразилия с най-красивия град на света Рио де Жанейро и с най-живописния водопад Игуасу, както и прекосяването с кола през Скалистите планини до Ниагарския водопад в Канада, допълват усещанията от Америка – разнообразна и завладяваща.
Да не пропущаме и Африка…
Едно странствуване с камион от Кейптаун до водопада Виктория среща читателя с природата, хората и животинския свят в Африка, с магията на делтата на Окаванго и пясъчните дюни в пустинята Намиб. Тюркоазените води и бели коралови рифове, обграждащи островите с обрасли със зеленина вулканични хълмове във Френска Полинезия и обитаеми с усмихнати щастливи хора, изясняват за какво остров Фанинг от република Кирибати, Бора Бора, Моореа, Таити, Нуку Хива са разказани като места, най-близо до парадайса. Посещенията в Израел, Петра в Йордания и в Дубай впечатляват с античната си история и със забележителните достижения на хората в тях – трансформирали пустинята в съвременна страна с футуристична архитектура.
За кого е предопределена вашата книга?
Със сигурност ще заинтересува най-вече млади читатели с интерес към пътешествия. А тези, които към този момент са пътували по описаните места, ще могат да си ги напомнят.
Аз съм измежду щастливците, които пътуват с обичаната жена и с доста положителни другари
Кое подтиква един технократ да обикаля света? Как взема решение накъде да поеме? Наследствена ли е тази пристрастеност? Божил Добрев, прочут като буен странник, наскоро издаде книгата си „ Светът, какъвто го видях ”. Всъщност усмихнатият мъж от фотосите е програмист, управлявал е софтуерни звена, изобщо десетки години е бил на управителни позиции в региона на осведомителните технологии и създаването на програмен продукт. Повече от 10 години той е научен шеф на първия частен университет в България International University. А последните 10 години работи в Софийския университет, шеф е на Научноизследователски бранш. Той и Елеонора Гецова са създатели на първия в България „ Пътеводител за електронно държавно управление ”, който предлага 100 отговора на 10 въпроса по тематиката, на практика стъпки за създаване и над 100 образеца за положителни практики от 30 страни. Пътешествията не са директно свързани с неговата работа, като не броим участията в конференции и симпозиуми. И въпреки всичко тръпката към непознатото несъмнено е водеща.
Откъде пристигна тръпката към непознатото?
Както в някои хора е заложено да могат да свирят на музикален инструмент, да танцуват или да спортуват, очевидно при мен е заложен стремежът към пътешествия. Още от нежна възраст. Има доста книги, които са ме вдъхновявали – като стартираме с романите на Жул Верн и великите пътешественици и стигнем до Симеон Идакиев, или до един малко прочут, само че доста сериозен правист и странник – проф. Константин Кацаров. Така взех решение, че каквито средства мога да отделя, ще ги употребявам за пътувания.
Не омръзват ли пътешествията?
Никога не омръзват. Защото постоянно има нещо ново, някакво предизвикателство. И това компенсира умората, която се натрупва по време на пътешествията. В момента, в който потегли да пътувам, към този момент мисля за идващото странствуване.
Може би работата в региона на осведомителните технологии е тласъкът, който ви насочва към разнообразни типове откривателства?
Без подозрение, опознаването на нови страни, култури, части от международната история, кулинарни и музикални обичаи, обогатява и трансформира вечно. Някои споделят, че щом човек открие насладата на пътуването, желае още и още. Едно е несъмнено – пътувайки, всеки натрупа скъпи мемоари, които са безконечни, до момента в който е жив, и са благосъстояние, което никой в никакъв случай не може да му отнеме.
Както във всяко прекарване, и в пътешествията има неща, които ти подвигат адреналина на макс. Какви рискове срещнахте по местата, на които сте били?
Слава богу, някаква огромна заплаха не съм преживявал, само че имаше една преживелица, която много ни разтресе. Бяхме на кану в река Замбези в Зимбабве, Южна Африка, където се намира водопадът Виктория, и от лявата страна се появиха хипопотами, а от другата крокодили. И трябваше доста бързо и деликатно да се измъкнем от това обграждане. Хипопотамите са големи животни. Ако извърнат лодката, свършено е с нас. И сме право в устите на крокодилите (смее се).
Предава ли се пристрастеността към пътешестване по завещание?
Децата ми също обичат да пътуват. Винаги приканвам: пътувайте, през днешния ден има доста повече благоприятни условия и във всяко пътешестване можете да видите и хубави, и неприятни неща. А хубавите си заслужават. Гьоте споделя, че всяко пътешестване се равнява на един университет. Благодарение на това съм приключил доста университети.
Как планирате пътуванията си? Кой ви съпровожда?
Винаги си маркирам цел, стартирам да изследвам опциите, предпочитам с какво да пътувам – било с транспортен съд, било със самолет… Аз съм измежду щастливците, които пътуват с обичаната жена – Елеонора, и с доста положителни другари. Вече 50 години дружно с едно приятелско семейство сме на всички места по света – Европа, Азия, Австралия.
Водите ли си статистика за посетените страни?
Пътувал съм в 80 страни, бил съм в 350 града на пет континента през миналия половин век. Описал съм естествени и културни забележителности, само че и занимателни и поучителни случки, които могат да са от изгода за бъдещите пътешественици. Една от обичаните ми тематики са срещите с разнообразни хора, които остават незабравими. Има цяла глава, отдадена на кулинарните обичаи в страните, които съм посетил. В Азия да вземем за пример най-вече ми харесаха морските блага, приготвени на барбекю и с разнообразни лютиви сосове. В Африка пробвах месо от зебра и от крокодил. Във Франция ядох капама с риба – както ния я вършим с кисело зеле, ориз и три типа месо, по този начин те поставят три типа риба.
Европа влиза ли в полезрението ви или е прекомерно близо?
Разбира се, като всеки европеец най-вече пътувам из Старата госпожа. Познавам страните към Алпите и напряко съм влюбен в Южна Европа с многото слънце, исторически монументи, хубава храна и вино. Северна Европа е студена, само че забавна и величествена, страните от Бенелюкс, дребните страни, са безспорен оазис на мира и благополучие.
Но приятелите несъмнено желаят да им разказвате за далечни земи?
Обикновено гостите ме карат да демонстрирам Азия. И по-точно трите ми пътувания в Япония, Сингапур, Малайзия и Тайланд с усещания от измененията в тях. Мога да им приказвам за Пекин през 1988 година и Хонконг през 2009 година В книгата „ Светът, какъвто го видях “ представям разнообразието на Китай. Предизвикателствата на Индия и Непал с контрастите в тях и величието на Еверест, погледнат от горната страна, са разказани наред с посетените храмове в Камбоджа и Индонезия и екзотиката на Малдивите.
Стигнали сте и до далечна Австралия и Южна Америка…
Природните явления в Австралия като Улуру и Големият океански път и гейзерите в Нова Зеландия притеглят с неповторимата си хубост. Северна Америка от Аляска през Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего до Хаваите е показана с неколкократни пътувания с транспортен съд и кола. Преживяванията от два круиза дават визия за страните от Централна и Южна Америка с посещаване на най-южния град на планетата Ушуая и заобикалянето на нос Хорн. Описаните пътувания в Перу до Мачу Пикчу и езерото Титикака и в Бразилия с най-красивия град на света Рио де Жанейро и с най-живописния водопад Игуасу, както и прекосяването с кола през Скалистите планини до Ниагарския водопад в Канада, допълват усещанията от Америка – разнообразна и завладяваща.
Да не пропущаме и Африка…
Едно странствуване с камион от Кейптаун до водопада Виктория среща читателя с природата, хората и животинския свят в Африка, с магията на делтата на Окаванго и пясъчните дюни в пустинята Намиб. Тюркоазените води и бели коралови рифове, обграждащи островите с обрасли със зеленина вулканични хълмове във Френска Полинезия и обитаеми с усмихнати щастливи хора, изясняват за какво остров Фанинг от република Кирибати, Бора Бора, Моореа, Таити, Нуку Хива са разказани като места, най-близо до парадайса. Посещенията в Израел, Петра в Йордания и в Дубай впечатляват с античната си история и със забележителните достижения на хората в тях – трансформирали пустинята в съвременна страна с футуристична архитектура.
За кого е предопределена вашата книга?
Със сигурност ще заинтересува най-вече млади читатели с интерес към пътешествия. А тези, които към този момент са пътували по описаните места, ще могат да си ги напомнят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ