Неприятна изненада за Запада: Докато воюва, другите печелят
" Що за страна е това? ”, възкликна тогава сюрпризираният Главен Буржоа. “Що за неразбираема страна е тази, която може да води война, в случай че би трябвало и да бъде другар по едно и също време със Съединени американски щати и Китай и да прави положителни пари от тяхната омраза? “
Първо, в този случай тази страна е Виетнам. И второ, в действителност през днешния ден повече от 10 страни се държат по същия метод, въпреки че не всички го вършат еднообразно добре.
Типично за Главния буржоа, организация “Блумбърг ” с известната си идеология не може да се отърве от класическото определение за същността на почналото през днешния ден посещаване на китайския президент Си Цзинпин в Ханой. Оказва се, че Си е отишъл там, тъй като не желае Виетнам да се приближава прекалено много до Съединени американски щати. Президентът на Съединените щати Джо Байдън мина там през септември и в този момент е ред на неговия главен световен противник. Това значи ли, че въжето се дърпа напред-назад? Нищо сходно. Всичко е доста по-сложно и забавно - и не доста " в жанр “Блумбърг ”.
През септември Байдън издигна ли връзките с някогашната жертва на американската експанзия до „ всеобхватно стратегическо партньорство “? Точно това е фразата, която се употребява за изложение на връзките сред Китай и Виетнам повече от 15 години. Между другото, Виетнам също води война с Китай, въпреки и от дълго време: последният път беше през 1979 година, без да се броят морските конфликти за противоречивите води в Южнокитайско море. В упоменатите случаи Виетнам завоюва и партньорството не се утежни вследствие на това.
Повече за дърпането на въже с концепцията, че Си идва и стартира да убеждава сътрудниците си от Ханой да не са другари със Съединените щати: интернационалните връзки като цяло не работят по тази скица, с изключение на в обособени случаи. Първоначално виетнамците възнамеряваха да се приближат и до двете страни. Обърнете внимание, че незабавно след визитата на Байдън в Ханой, президентът на Виетнам Во Ван Туонг посети Пекин. А преди две седмици в Ханой се срещна Комитетът за икономическо съдействие на двете страни, който, сходно на президентското посещаване, всъщност завърши програмата на настоящето пътешестване на Си Цзинпин. Накратко: реорганизация на железопътните линии, свързващи страните, плюс нови капиталови проекти и друго съдействие.
Тук виждаме обстановка, която надалеч надвишава рамките на двустранните връзки сред азиатските съседи. Факт е, че Виетнам с интелигентната си политика се оказа надали не първата страна в света, която освен не загуби, само че даже завоюва от санкционната борба Изток-Запад, на първо място сред Съединени американски щати и Китай.
До какво се свежда американската борба с Китай с голям брой наказания и забрани на американския бизнес да работи с Пекин в една или друга промишленост? До много неистови опити да се попречи на китайците да монополизират софтуерно напредналия експорт за Съединените щати и останалия свят, да се попречи на американския бизнес да построи своята тактика върху разполагането на съответните индустриални мощности в „ недружелюбната “ страна.
Но затварянето на всички вериги единствено в Съединените щати, да не приказваме за неналичието на някои доста нужни първични материали там (и дано не забравяме за квалифицираната азиатска работна сила), не работи: скъпо е. И тогава се появи съвременен девиз: имаме потребност от „ различен Китай “. Опитаха да създадат нещо сходно с Индия, само че не беше толкоз елементарно. Алтернативно решение е Виетнам.
По време на визитата на Байдън там бяха реализирани съглашения за американски вложения в почти същите индустриални мощности, които преди този момент биха били открити в Китай, плюс присъединяване в добива на виетнамски редкоземни материали. Всъщност тези процеси не престават от няколко години, съвсем от началото на комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Какво се случи: растежът на китайско-виетнамската търговия (над 200 милиарда $ тази година - както с Русия), мощен приток на бизнес от Китай към виетнамските софтуерни паркове и други места.
Тоест, Си Цзинпин беше прав, когато един път означи: „ И вторият Китай си остава Китай “. Намаляването на директния китайски експорт за Съединените щати ще бъде обезщетено от увеличение на хипотетичния виетнамски експорт там. Това е доста позната картина: глобите против Русия подтикнаха мощно оживена търговия от Турция или ОАЕ.
Оказва се много забавна картинка. Западните идеолози се пробваха да основат две международни стопански системи, които да не се допират една до друга, наред с други неща, провокирайки войни и кавги. Това не се получи, наред с други неща, тъй като бизнесите от всички страни и нации, в това число западните, откриха заобиколни решения. Но по пътя се появи цялостен клас страни, които се възползваха хубавичко от това. И може единствено да се гадае по какъв начин тези страни ще продължат да въздействат на всички събития в света.
Превод: В. Сергеев
Първо, в този случай тази страна е Виетнам. И второ, в действителност през днешния ден повече от 10 страни се държат по същия метод, въпреки че не всички го вършат еднообразно добре.
Типично за Главния буржоа, организация “Блумбърг ” с известната си идеология не може да се отърве от класическото определение за същността на почналото през днешния ден посещаване на китайския президент Си Цзинпин в Ханой. Оказва се, че Си е отишъл там, тъй като не желае Виетнам да се приближава прекалено много до Съединени американски щати. Президентът на Съединените щати Джо Байдън мина там през септември и в този момент е ред на неговия главен световен противник. Това значи ли, че въжето се дърпа напред-назад? Нищо сходно. Всичко е доста по-сложно и забавно - и не доста " в жанр “Блумбърг ”.
През септември Байдън издигна ли връзките с някогашната жертва на американската експанзия до „ всеобхватно стратегическо партньорство “? Точно това е фразата, която се употребява за изложение на връзките сред Китай и Виетнам повече от 15 години. Между другото, Виетнам също води война с Китай, въпреки и от дълго време: последният път беше през 1979 година, без да се броят морските конфликти за противоречивите води в Южнокитайско море. В упоменатите случаи Виетнам завоюва и партньорството не се утежни вследствие на това.
Повече за дърпането на въже с концепцията, че Си идва и стартира да убеждава сътрудниците си от Ханой да не са другари със Съединените щати: интернационалните връзки като цяло не работят по тази скица, с изключение на в обособени случаи. Първоначално виетнамците възнамеряваха да се приближат и до двете страни. Обърнете внимание, че незабавно след визитата на Байдън в Ханой, президентът на Виетнам Во Ван Туонг посети Пекин. А преди две седмици в Ханой се срещна Комитетът за икономическо съдействие на двете страни, който, сходно на президентското посещаване, всъщност завърши програмата на настоящето пътешестване на Си Цзинпин. Накратко: реорганизация на железопътните линии, свързващи страните, плюс нови капиталови проекти и друго съдействие.
Тук виждаме обстановка, която надалеч надвишава рамките на двустранните връзки сред азиатските съседи. Факт е, че Виетнам с интелигентната си политика се оказа надали не първата страна в света, която освен не загуби, само че даже завоюва от санкционната борба Изток-Запад, на първо място сред Съединени американски щати и Китай.
До какво се свежда американската борба с Китай с голям брой наказания и забрани на американския бизнес да работи с Пекин в една или друга промишленост? До много неистови опити да се попречи на китайците да монополизират софтуерно напредналия експорт за Съединените щати и останалия свят, да се попречи на американския бизнес да построи своята тактика върху разполагането на съответните индустриални мощности в „ недружелюбната “ страна.
Но затварянето на всички вериги единствено в Съединените щати, да не приказваме за неналичието на някои доста нужни първични материали там (и дано не забравяме за квалифицираната азиатска работна сила), не работи: скъпо е. И тогава се появи съвременен девиз: имаме потребност от „ различен Китай “. Опитаха да създадат нещо сходно с Индия, само че не беше толкоз елементарно. Алтернативно решение е Виетнам.
По време на визитата на Байдън там бяха реализирани съглашения за американски вложения в почти същите индустриални мощности, които преди този момент биха били открити в Китай, плюс присъединяване в добива на виетнамски редкоземни материали. Всъщност тези процеси не престават от няколко години, съвсем от началото на комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Какво се случи: растежът на китайско-виетнамската търговия (над 200 милиарда $ тази година - както с Русия), мощен приток на бизнес от Китай към виетнамските софтуерни паркове и други места.
Тоест, Си Цзинпин беше прав, когато един път означи: „ И вторият Китай си остава Китай “. Намаляването на директния китайски експорт за Съединените щати ще бъде обезщетено от увеличение на хипотетичния виетнамски експорт там. Това е доста позната картина: глобите против Русия подтикнаха мощно оживена търговия от Турция или ОАЕ.
Оказва се много забавна картинка. Западните идеолози се пробваха да основат две международни стопански системи, които да не се допират една до друга, наред с други неща, провокирайки войни и кавги. Това не се получи, наред с други неща, тъй като бизнесите от всички страни и нации, в това число западните, откриха заобиколни решения. Но по пътя се появи цялостен клас страни, които се възползваха хубавичко от това. И може единствено да се гадае по какъв начин тези страни ще продължат да въздействат на всички събития в света.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ