Ще трябва да се примирим с факта, че не само

Ще би трябвало да се примирим с обстоятелството, че освен сърби и босненци, а и (северно)македонци вършат по-добри - или най-малко по-конвертируеми - филми от нас. Години след големия триумф на " Преди дъжда " ( " Златен лъв " през 1994-та и номинация " Оскар " за Милчо Манчевски през 1995-а) за комшийското кино не се чуваше нищо или съвсем нищо. През последната година то избухна с цели два международно приети кино лентата - превъзходния документален еко епос " Медена земя " се добра до две номинации " Оскар " и още трийсетина интернационалните награди, а лентата с витиевато име " Господ съществува, името й е Петруния " - до два приза от " Берлинале " и наградата на Европейския парламент LUX за 2019 г. Благодарение на " София филм фест " до 15.10. можем да гледаме и двата изцяло гратис, само че "... Петруния " може да се види и на кино през идната седмица - наслаждение, което става все по-рядко поради тоталния блокаж на огромната холивудска киномашина и всеобщо неразбираемото бъдеще пред кинопоказа на огромен екран.

Много ме забавлява фактът, че западните критици тълкуват като ирония - и като чиста метафора - детайли от  " Господ съществува, името й е Петруния ", които на Балканите са си живият живот. А филмът на режисьорката Теона Стругар Митевска изобилства от такива. Действието се развива в неприветливия хронотоп на зимен Щип. Петруния е пълничка, очевидно интелигентна, само че пасивна млада жена (на 32, разбираме от разговора, въпреки майка й настоятелно да я поучава да крие 7-8 години при интервютата за работа), приключила история в университета, само че по този начин и не съумяла да се докопа до професионална реализация в дребния град - приемали са я на работа само като сервитьорка. Неудачите й в тази посока водят до непрекъснат спор със сприхавата, консервативна майка, водена от мотивацията " какво ще кажат хората ". 

Връщайки се от следващото несполучливо изявление - където шефът се оказва с изключение на нахален и полов принудител, - тя попада на навалица полуголи, разгорещени от тестостерона и ракията младежи, които отиват към Вардар за обичайното мятане на кръста на Йордановден. Съвсем непринудено Петруния се мята във водата с облеклата - и излиза като победителка. Но триумфът й трае малко. Тълпата мачовци се пробва да изтръгне дървеното разпятие от ръцете й, полицията я търси за кражба, църквата е недоволна от нарушаването на канона, а напориста скопска кореспондентка (сестрата на режисьорката Лабина Митевска, позната както от " Преди дъжда ", по този начин и от редица български филми като " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник ", " Стъпки в пясъка " и " Разследване " ) се пробва да създаде ефектен репортаж от случката. 

Сюжетът лесно би могъл да бъде пренебрежително отхвърлен като гонене на конюнктурни и политически правилни към днешния ден тематики и претекстове. Така щеше да е, в случай че идваше от запад. Но на фона на патриархална Македония, потънала в прашасалата прегръдка по едно и също време на корупция, православна традиция и клюкарската ригидност на дребния град, проблемите на неомъжената свободолюбива млада жена наподобяват изцяло действителни. Основен принос за достоверността на описа има титулярната актриса Зорица Нушич, дебютантка на огромния екран. 

Всичко това важи за първите две третини на повествованието. Развръзката и финалът са претупани и неубедителни, осъзнаването идва без катарзис, феминизмът изтлява след първите сантиментални нотки сред куражлийката Петруния и мекушавия младши полицай. Все таки " Господ съществува, името й е Петруния " е любопитен и увлекателен филм, заслужаващ не единствено вниманието на българската аудитория, но и деликатно гледане (с водене на записки) от страна на мнозина родни режисьори и сценаристи.