Новоизбраният председател на ВАС Георги Чолаков пред „Труд“: Таксите за обжалване по административни дела трябва да се вдигнат, но не драстично
Ще се опитам да основа спокоен и отборен дух на работа в съда
Съдия Георги Чолаков бе определен по невиждан метод за ръководител на Върховния административен съд (ВАС) – от два разнообразни състава на Висшия правосъден съвет (ВСС). И при двете гласувания той събра по 20 гласа „ за “ при нужен най-малко 17. След първия избор от „ остарелия “ Висш съдебен съвет президентът Румен Радев отхвърли да го назначи с декрет и това наложи наново гласоподаване от новите кадровици. Георги Чолаков ще поеме на 22 ноември 2017 година управлението на Върховен административен съд със седемгодишен мандат.
– Съдия Чолаков, бяхте определен за ръководител на Върховен административен съд по невиждан метод – от два състава на Висш съдебен съвет, като и двата пъти получихте по 20 гласа. Нужно ли бе съгласно Вас това наново гласоподаване?
– За мен е чест, че два разнообразни състава на Висш съдебен съвет с един и същи брой гласове ме избраха за ръководител на Върховен административен съд. Доверието, което ми гласоподаваха членовете на Висш съдебен съвет значи също, че те се съобразиха с гласа на съдиите и правилото на съдийското самоуправление. Защото, с цел да стигне моята кандидатура до гласоподаване от Висш съдебен съвет, първо беше извършена една продължителна процедура на номинации и чувания, в която най-съществен беше гласът на сътрудниците съдии. Аз им благодаря за огромното доверие, което ми дадоха. Ще се опитам да го пазя всекидневно в своята работа като началник на Върховния административен съд.
Повторното гласоподаване на кандидатуата ми се наложи, тъй като след първото гласоподаване от остарелия състав на Върховен административен съд, президентът върна с декрет процедурата за наново предложение от Висш съдебен съвет. Това е негово конституционно пълномощие и в съответния случай той го упражни. Последва решение на новия състав на Висш съдебен съвет, с което бях наново препоръчан за административен началник на Върховен административен съд. Така се стигна до назначението ми за ръководител на съда.
– Още при първото Ви чуване във Висш съдебен съвет чухме някои рецензии към досегашното ръководство на ръководителя Георги Колев. Бихте ли синтезирали в резюме кои са пропуските и минусите и по какъв начин бихте ги поправили?
– Председателят Георги Колев направи не малко за развиването на Върховен административен съд. Бяха подхванати съответни ограничения за понижаване натовареността на съдиите, които работят в този съд, в това число и със законодателни промени. Така да вземем за пример, една огромна част от делата, които се разглеждаха като първа инстанция във Върховен административен съд, минаха за разглеждане всъщност пред административните съдилища.
Като арбитър в този съд съм виждал пропуски и дефекти в ръководството на ръководителя Георги Колев, само че считам, че за пръв път сме в обстановка, в която има последователност. Защото активността на Върховен административен съд и неговото летоброене не стартира на 22 ноември 2017 година, когато аз ще встъпя в служба като административен началник. Този съд съществува към този момент 21 години след неговото възобновяване и всичко, което е позитивно досега като практики, ще бъде надградено. Имам и други новаторски хрумвания, които считам да осъществявам, с цел да бъде работата на съда по-прозрачна и по-ясна.
– Кое ще бъде първото нещо, което ще извършите като ръководител на Върховен административен съд?
– Ще разгадавам на всички сътрудници от Върховен административен съд и ще се опитам да основа спокоен и отборен дух на работа в съда. Предстои да образувам екип, тъй като самичък не мога да осъществявам концепцията и концепциите, с които участвах в процедурата за избора. Част от тези хрумвания са на сътрудниците ми от съда, тъй като преди да изготвя концепцията си организирах свое анкетно изследване, в което имаха опция да вземат участие всички съдии и да дават съответни рекомендации и бележки за работата и визията на Върховен административен съд.
– Обмисляте ли към този момент съответни имена на магистрати, които смятате да предложите за свои заместници?
– Единият от заместник-председателите на Върховен административен съд – Боян Магдалинчев, беше определен за член на Висш съдебен съвет и от 03 октомври 2017 год. напусна тази служба. Другият – Румяна Монова, на 31 октомври 2017 год. подаде оставка като заместник-председател. Мотивът й е обвързван с това, че би желала да даде опция на новия ръководител да образува екип. До встъпването ми в служба на 22 ноември 2017 година има към месец, след което ще предложа за заместник-председатели магистрати, които се употребяват с престиж, доверие и имат потвърдени качества за работа в екип. Техните кандидатури ще бъдат подложени на разискване от Пленума на съдиите във Върховен административен съд и, в случай че бъдат съгласувани за мои заместници, ще бъдат импортирани в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет за назначение.
– В Народното събрание на първо четене мина законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. В него е планувано фрапантно нарастване на таксите при обжалване на административни актове. Как ще коментирате измененията и смятате ли, че се вършат опити да бъдат лимитирани правата за обжалване?
– По отношение на таксите би трябвало да се действа доста деликатно, защото следва да се регистрира събитието, че се касае за административно правосъдие, което има обществен резултат. Административните съдилища са призвани да пазят жителите и юридическите лица против актовете, дейностите и бездействията на администрацията – било то на локално, било то на централно равнище. Едно фрапантно увеличение на таксите ще докара до ограничение на достъпа до правораздаване. А достъпът до правораздаване на жителите по този тип каузи е един от показателите за равнището на демокрацията в една страна. В момента обаче таксите, които се събират от съдилищата по административни каузи, са извънредно ниски, което от своя страна води от време на време до корист с права. Затова следва да се откри рационален баланс сред двете – да се усилят таксите, само че в същото време това да не докара до ограничение на достъпа до правораздаване на жителите.
– Дадохте поръчка за „ отваряне “ на Върховен административен съд към жителите и медиите. Как смятате да извършите активността на съда по-прозрачна, налична и разбираема за хората?
– За мен е доста значимо хората да имат ясна визия какво се случва в тази постройка, да има бистрота и неприкритост. Само по този метод може да бъде върнато доверието на жителите към правосъдната система. Това става единствено в случай че има ясно написани правила за другарство сред съда, от една страна, и публицистите и медии въпреки това. Също по този начин съдът би трябвало да се отвори и към неправителствените организации, и към академичната общественост. Това са значими съставни елементи, които въздействат върху доверието на жителите към правораздаването. Това, което съм планувал в своята идея, е да имаме арбитър, който от време на време да осведоми обществеността за значими и общественозначими каузи.
Важно е да се знае, че съдиите най-добре могат да обяснят претекстовете за вземането на едно решение. Аз не споделям правилото, че съдията приказва единствено посредством своите актове. Съдебните решения са написани на един жанр, който от време на време е мъчно понятен и дава опция за двояко пояснение, което всяка от страните по делото може да прави в своя изгода в общественото пространство.
– Вие ще бъдете измежду „ тримата огромни “ във Висш съдебен съвет. Смятате ли, че в новия състав на Висш съдебен съвет може да има разединение, каквото наблюдавахме в предходния? Как ще работите с сътрудниците си?
– Мисля, че е прекомерно рано да се вършат оценки. Все още не е минал и месец, откогато новия състав на този орган проработи на 03 октомври 2017 година Всеки има право на своите 100 дни, считано от започване на активността си. Това, което следя от работата на новия Висш съдебен съвет е, че там се водят задълбочени диспути и се вземат решения след кардинално разискване на проблемите. Дали това ще продължи отсега нататък? Надявам се да е по този начин. Това, което остана като чувство от предходния Висш съдебен съвет, са доста тежките междуличностни връзки, които влияеха и на престижа на Висш съдебен съвет, и на правосъдната система като цяло. Висш съдебен съвет е предназначен като орган да работи, да взема своите решения ясно и обосновано след задълбочено разискване. Дори и някой да е на друго мнение, това е демокрацията. Всеки има опция да излага своите съображения, само че груповият орган взема крайното решение.
– Хората сякаш все по-малко имат вяра в правосъдната система. Заслужават ли магистратите доверие и обиждате ли се от квалификациите „ гнила ябълка “, каквито се употребяват за някои магистрати. Има ли съгласно вас „ гнили ябълки “ в правосъдната система и по какъв начин би трябвало да бъдат изчистени?
– Смятам, че магистратите заслужават доверие. „ Гнили ябълки “ несъмнено има във всяка една система – освен в правосъдната, само че и в изпълнителната и в законодателната власт. Но с цел да се приказва за „ гнили ябълки “, би трябвало да имаме безспорни доказателства за това. Аз съм срещу това поради един съответен случай да се хвърля леке върху цялата правосъдна система. Много хора не знаят в действителност каква е магистратската активност – какъв брой доста труд и сила са нужни за реализирането й. Затова считам, че колкото по-прозрачно е всичко, толкоз по-добре хората ще схванат какво в действителност вършим ние, магистратите.
– Защо решихте да станете правист и да се занимавате с право? Съжалявате ли за този житейски избор?
– Никога не съм съжалявал за този избор. Винаги съм желал да практикувам юридическа специалност и съм безпределно задоволен от опцията, че мога да го върша.
Нашият посетител
Георги Чолаков има над 25 години общ юридически стаж, от които над 10 години като арбитър. Постъпва в правосъдната система през 1992 година като стажант-съдия в Окръжен съд – Сливен, а от 20 юли 1992 година е арбитър в Районен съд – Котел, където от 14 декември 1992 година до 11 март 1993 година е ръководител. В интервала 1993 година – 1995 година оглавява Районен съд – Сливен, след което работи като юрист. След извоюван конкурс на 14 февруари 2007 година заема служба „ арбитър “, а след това става заместник-председател на Административен съд – Сливен. В интервала 1 март 2009 – 1 март 2012 година е нотариус, след което вследствие на извоюван конкурс е назначен за арбитър във Върховния административен съд. От 1 юли 2013 година и все още е ръководител на второ поделение на съда. Георги Чолаков има преподавателска процедура в Националния институт на правораздаването по проблеми, свързани с използването на Закона за устройство на територията и на Закона за кадастъра и имотния указател.
Съдия Георги Чолаков бе определен по невиждан метод за ръководител на Върховния административен съд (ВАС) – от два разнообразни състава на Висшия правосъден съвет (ВСС). И при двете гласувания той събра по 20 гласа „ за “ при нужен най-малко 17. След първия избор от „ остарелия “ Висш съдебен съвет президентът Румен Радев отхвърли да го назначи с декрет и това наложи наново гласоподаване от новите кадровици. Георги Чолаков ще поеме на 22 ноември 2017 година управлението на Върховен административен съд със седемгодишен мандат.
– Съдия Чолаков, бяхте определен за ръководител на Върховен административен съд по невиждан метод – от два състава на Висш съдебен съвет, като и двата пъти получихте по 20 гласа. Нужно ли бе съгласно Вас това наново гласоподаване?
– За мен е чест, че два разнообразни състава на Висш съдебен съвет с един и същи брой гласове ме избраха за ръководител на Върховен административен съд. Доверието, което ми гласоподаваха членовете на Висш съдебен съвет значи също, че те се съобразиха с гласа на съдиите и правилото на съдийското самоуправление. Защото, с цел да стигне моята кандидатура до гласоподаване от Висш съдебен съвет, първо беше извършена една продължителна процедура на номинации и чувания, в която най-съществен беше гласът на сътрудниците съдии. Аз им благодаря за огромното доверие, което ми дадоха. Ще се опитам да го пазя всекидневно в своята работа като началник на Върховния административен съд.
Повторното гласоподаване на кандидатуата ми се наложи, тъй като след първото гласоподаване от остарелия състав на Върховен административен съд, президентът върна с декрет процедурата за наново предложение от Висш съдебен съвет. Това е негово конституционно пълномощие и в съответния случай той го упражни. Последва решение на новия състав на Висш съдебен съвет, с което бях наново препоръчан за административен началник на Върховен административен съд. Така се стигна до назначението ми за ръководител на съда.
– Още при първото Ви чуване във Висш съдебен съвет чухме някои рецензии към досегашното ръководство на ръководителя Георги Колев. Бихте ли синтезирали в резюме кои са пропуските и минусите и по какъв начин бихте ги поправили?
– Председателят Георги Колев направи не малко за развиването на Върховен административен съд. Бяха подхванати съответни ограничения за понижаване натовареността на съдиите, които работят в този съд, в това число и със законодателни промени. Така да вземем за пример, една огромна част от делата, които се разглеждаха като първа инстанция във Върховен административен съд, минаха за разглеждане всъщност пред административните съдилища.
Като арбитър в този съд съм виждал пропуски и дефекти в ръководството на ръководителя Георги Колев, само че считам, че за пръв път сме в обстановка, в която има последователност. Защото активността на Върховен административен съд и неговото летоброене не стартира на 22 ноември 2017 година, когато аз ще встъпя в служба като административен началник. Този съд съществува към този момент 21 години след неговото възобновяване и всичко, което е позитивно досега като практики, ще бъде надградено. Имам и други новаторски хрумвания, които считам да осъществявам, с цел да бъде работата на съда по-прозрачна и по-ясна.
– Кое ще бъде първото нещо, което ще извършите като ръководител на Върховен административен съд?
– Ще разгадавам на всички сътрудници от Върховен административен съд и ще се опитам да основа спокоен и отборен дух на работа в съда. Предстои да образувам екип, тъй като самичък не мога да осъществявам концепцията и концепциите, с които участвах в процедурата за избора. Част от тези хрумвания са на сътрудниците ми от съда, тъй като преди да изготвя концепцията си организирах свое анкетно изследване, в което имаха опция да вземат участие всички съдии и да дават съответни рекомендации и бележки за работата и визията на Върховен административен съд.
– Обмисляте ли към този момент съответни имена на магистрати, които смятате да предложите за свои заместници?
– Единият от заместник-председателите на Върховен административен съд – Боян Магдалинчев, беше определен за член на Висш съдебен съвет и от 03 октомври 2017 год. напусна тази служба. Другият – Румяна Монова, на 31 октомври 2017 год. подаде оставка като заместник-председател. Мотивът й е обвързван с това, че би желала да даде опция на новия ръководител да образува екип. До встъпването ми в служба на 22 ноември 2017 година има към месец, след което ще предложа за заместник-председатели магистрати, които се употребяват с престиж, доверие и имат потвърдени качества за работа в екип. Техните кандидатури ще бъдат подложени на разискване от Пленума на съдиите във Върховен административен съд и, в случай че бъдат съгласувани за мои заместници, ще бъдат импортирани в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет за назначение.
– В Народното събрание на първо четене мина законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. В него е планувано фрапантно нарастване на таксите при обжалване на административни актове. Как ще коментирате измененията и смятате ли, че се вършат опити да бъдат лимитирани правата за обжалване?
– По отношение на таксите би трябвало да се действа доста деликатно, защото следва да се регистрира събитието, че се касае за административно правосъдие, което има обществен резултат. Административните съдилища са призвани да пазят жителите и юридическите лица против актовете, дейностите и бездействията на администрацията – било то на локално, било то на централно равнище. Едно фрапантно увеличение на таксите ще докара до ограничение на достъпа до правораздаване. А достъпът до правораздаване на жителите по този тип каузи е един от показателите за равнището на демокрацията в една страна. В момента обаче таксите, които се събират от съдилищата по административни каузи, са извънредно ниски, което от своя страна води от време на време до корист с права. Затова следва да се откри рационален баланс сред двете – да се усилят таксите, само че в същото време това да не докара до ограничение на достъпа до правораздаване на жителите.
– Дадохте поръчка за „ отваряне “ на Върховен административен съд към жителите и медиите. Как смятате да извършите активността на съда по-прозрачна, налична и разбираема за хората?
– За мен е доста значимо хората да имат ясна визия какво се случва в тази постройка, да има бистрота и неприкритост. Само по този метод може да бъде върнато доверието на жителите към правосъдната система. Това става единствено в случай че има ясно написани правила за другарство сред съда, от една страна, и публицистите и медии въпреки това. Също по този начин съдът би трябвало да се отвори и към неправителствените организации, и към академичната общественост. Това са значими съставни елементи, които въздействат върху доверието на жителите към правораздаването. Това, което съм планувал в своята идея, е да имаме арбитър, който от време на време да осведоми обществеността за значими и общественозначими каузи.
Важно е да се знае, че съдиите най-добре могат да обяснят претекстовете за вземането на едно решение. Аз не споделям правилото, че съдията приказва единствено посредством своите актове. Съдебните решения са написани на един жанр, който от време на време е мъчно понятен и дава опция за двояко пояснение, което всяка от страните по делото може да прави в своя изгода в общественото пространство.
– Вие ще бъдете измежду „ тримата огромни “ във Висш съдебен съвет. Смятате ли, че в новия състав на Висш съдебен съвет може да има разединение, каквото наблюдавахме в предходния? Как ще работите с сътрудниците си?
– Мисля, че е прекомерно рано да се вършат оценки. Все още не е минал и месец, откогато новия състав на този орган проработи на 03 октомври 2017 година Всеки има право на своите 100 дни, считано от започване на активността си. Това, което следя от работата на новия Висш съдебен съвет е, че там се водят задълбочени диспути и се вземат решения след кардинално разискване на проблемите. Дали това ще продължи отсега нататък? Надявам се да е по този начин. Това, което остана като чувство от предходния Висш съдебен съвет, са доста тежките междуличностни връзки, които влияеха и на престижа на Висш съдебен съвет, и на правосъдната система като цяло. Висш съдебен съвет е предназначен като орган да работи, да взема своите решения ясно и обосновано след задълбочено разискване. Дори и някой да е на друго мнение, това е демокрацията. Всеки има опция да излага своите съображения, само че груповият орган взема крайното решение.
– Хората сякаш все по-малко имат вяра в правосъдната система. Заслужават ли магистратите доверие и обиждате ли се от квалификациите „ гнила ябълка “, каквито се употребяват за някои магистрати. Има ли съгласно вас „ гнили ябълки “ в правосъдната система и по какъв начин би трябвало да бъдат изчистени?
– Смятам, че магистратите заслужават доверие. „ Гнили ябълки “ несъмнено има във всяка една система – освен в правосъдната, само че и в изпълнителната и в законодателната власт. Но с цел да се приказва за „ гнили ябълки “, би трябвало да имаме безспорни доказателства за това. Аз съм срещу това поради един съответен случай да се хвърля леке върху цялата правосъдна система. Много хора не знаят в действителност каква е магистратската активност – какъв брой доста труд и сила са нужни за реализирането й. Затова считам, че колкото по-прозрачно е всичко, толкоз по-добре хората ще схванат какво в действителност вършим ние, магистратите.
– Защо решихте да станете правист и да се занимавате с право? Съжалявате ли за този житейски избор?
– Никога не съм съжалявал за този избор. Винаги съм желал да практикувам юридическа специалност и съм безпределно задоволен от опцията, че мога да го върша.
Нашият посетител
Георги Чолаков има над 25 години общ юридически стаж, от които над 10 години като арбитър. Постъпва в правосъдната система през 1992 година като стажант-съдия в Окръжен съд – Сливен, а от 20 юли 1992 година е арбитър в Районен съд – Котел, където от 14 декември 1992 година до 11 март 1993 година е ръководител. В интервала 1993 година – 1995 година оглавява Районен съд – Сливен, след което работи като юрист. След извоюван конкурс на 14 февруари 2007 година заема служба „ арбитър “, а след това става заместник-председател на Административен съд – Сливен. В интервала 1 март 2009 – 1 март 2012 година е нотариус, след което вследствие на извоюван конкурс е назначен за арбитър във Върховния административен съд. От 1 юли 2013 година и все още е ръководител на второ поделение на съда. Георги Чолаков има преподавателска процедура в Националния институт на правораздаването по проблеми, свързани с използването на Закона за устройство на територията и на Закона за кадастъра и имотния указател.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ