Ексклузивно в БЛИЦ! Кеворк Кеворкян: За Георги Марков и радио "Свободна Европа"
Ще възобновяват на български език излъчванията на радио „ Свободна Европа “.
Въпросното радио беше един от инструментите, с които Западът воюваше с комунизма.
Колко бе ефикасно то, е обособен въпрос.
Но през днешния ден да разчиташ още веднъж на това радио?
Какъв знак е това?
Че в България няма независимост?
Че България не е в Европа?
Че българските медии са несвободни?
Че искаш да удариш пестник на българските управници?
Че искаш да дадеш бял самун на тукашни „ същински “ демократи – множеството от които са измисленяци, фалшификатори на личните си биографии?
Впрочем – Орбан би ли се съгласил да бъде намерено сходно радио в Унгария?
Ясно е занапред, че „ Радиото на Свободата “ няма да има съвсем никакво въздействие.
Но, въпреки всичко, натрапването му е неприятен знак.
***
Тия дни един някогашен чиновник на „ Свободна Европа “ /Димитър Бочев/ разказваше, каква независимост имало преди време, в „ ония години “, в това радио.
Веднъж му дали да преведе някакъв текст от Солженицин, само че той отказал, тъй като не му харесал.
И представете си единствено – не го санкционирали!
Понеже на някои хора Господ им е Георги Марков*, ето какво написа той за въпросната независимост /в писмо до Бочев/:
„ От доста от дълго време към този момент нямам доверие в „ свободата на словото “, която на процедура се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас вкъщи си или пред неколцина другари това, което те вълнува.
Но я се пробвай да изкажеш мнение в „ самостоятелния “ вестник „ Таймс “ или в самостоятелното Би Би Си?
Имаш доста здраве от пробитата шапка на демокрацията.
Там, както и в „ Работническо дело “, би трябвало да се съобразиш с линията на вестника или радиото.
Принципите са безусловно същите. Разликата е единствено във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки…
Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите.
Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с развъждането на таралежи да вземем за пример...
Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те показват, няма нищо общо с истината, правдата, битката за положителното и съвършенството на индивида, любовта, хубостта. Не!
Никаква друга идея с изключение на своята елементарна и ясна идея - да си циментираш ситуацията и да не си създаваш неприятности…
Все повече ме смайва усещането, че същинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а основно (може би даже единствено) това мръсничко, подличко, егоистично, добре маскирано, добре гарнирано възприятие да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има потребност от тебе да му чистиш пипалата…
Всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има големи преимущества пред такива като мене.
Защото те не се интересуват какво в действителност предават за България, не се интересуват да вникнат надълбоко в потребностите на ония, които слушат отвъд, да отговорят най-пълно на техните упования... а просто да си изслужат времето за пенсия и по-късно да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче…
Този морал по този начин ме порази, че тогава разбрах, че публичната съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лай.а, че тя не е откровен отклик на нищо, тъй като малцината почтени и откровени донкихотовци, които милеят за човешкото достолепие, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници.
Ако комерсиалните ползи на Запад повеляват, те са в положение да стартират да свирят руския химн паралелно със личните си национални диарии…
Това е действителността. Това е все същият спор сред партията и обособените създатели.
Ако комунизмът в миналото пристигна на Запад, убеждавам те, че техните диктатури ще бъдат надалеч по-отвратителни от нашите - източните.
Но в случай че не пристигна, повода за това ще бъде, че техните публични форми са по-съвършено аморални и съставляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са доста по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лай.ата) - доста по-силен… “
***
Четете Марков, четете го. И парфюмирайте Истината.
Ще отвори ли Марков нечии очи?
***
*Георги Марков е един от създателите на партизанската епопея - телевизионния сериал „ На всеки километър “.
Но откакто свободно напуща България, където е един от любимците на Живков, написва „ Задочни репортажи за България “, четени по „ Свободна Европа “.
Тази шизофрения мъчно може да бъде обяснена: Знаменосецът на късния български антикомунизъм Марков преди този момент вее и байрака на партизанското придвижване.
През ноември 2014 година в София бе открит негов монумент.
На него е изписано: „ Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите “.
Не е ясно обаче, за какво не са посмели да напишат, че е погубен от комунистическата Държавна сигурност по повеля на Живков – едно изказване, с което проглушиха ушите на света.
Защо икономисаха тази истина, в случай че в действителност имат вяра в нея?
На откриването участвала и вдовицата на Марков – Анабел Дилк.
Петър Увалиев, който сигурно повече от Марков заслужава монумент поради неизкоренимото си българолюбие, споделя, че тя е създател на една отвратителна антибългарска книга, озаглавена „ Разделната стена “.
Ето какво споделя Увалиев за „ Разделната стена “:
„ Не одобрявам 200 страници, изпълнени с дива ненавист против България! Защо тази вдовица крие книгата си, когато рони сълзи в София и го прави обществено, по малкия екран?
Защо не загатва, че Марков е изискал бракоразвод?
Тя сама написа, че й е декларирал желанието си да се върне в България, че желае развод…
У нас ще се заловен за главата, когато прочетат с каква неприязън плюе нас, българите. И най-много – България!
Илюзията й за обезщетение ще се изпари… “
Въпросното компенсацията трябвало да бъде 15 милиона лири.
***
*Статията е оповестена в персоналния фейсбук профил на журналиста
Въпросното радио беше един от инструментите, с които Западът воюваше с комунизма.
Колко бе ефикасно то, е обособен въпрос.
Но през днешния ден да разчиташ още веднъж на това радио?
Какъв знак е това?
Че в България няма независимост?
Че България не е в Европа?
Че българските медии са несвободни?
Че искаш да удариш пестник на българските управници?
Че искаш да дадеш бял самун на тукашни „ същински “ демократи – множеството от които са измисленяци, фалшификатори на личните си биографии?
Впрочем – Орбан би ли се съгласил да бъде намерено сходно радио в Унгария?
Ясно е занапред, че „ Радиото на Свободата “ няма да има съвсем никакво въздействие.
Но, въпреки всичко, натрапването му е неприятен знак.
***
Тия дни един някогашен чиновник на „ Свободна Европа “ /Димитър Бочев/ разказваше, каква независимост имало преди време, в „ ония години “, в това радио.
Веднъж му дали да преведе някакъв текст от Солженицин, само че той отказал, тъй като не му харесал.
И представете си единствено – не го санкционирали!
Понеже на някои хора Господ им е Георги Марков*, ето какво написа той за въпросната независимост /в писмо до Бочев/:
„ От доста от дълго време към този момент нямам доверие в „ свободата на словото “, която на процедура се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас вкъщи си или пред неколцина другари това, което те вълнува.
Но я се пробвай да изкажеш мнение в „ самостоятелния “ вестник „ Таймс “ или в самостоятелното Би Би Си?
Имаш доста здраве от пробитата шапка на демокрацията.
Там, както и в „ Работническо дело “, би трябвало да се съобразиш с линията на вестника или радиото.
Принципите са безусловно същите. Разликата е единствено във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки…
Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите.
Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с развъждането на таралежи да вземем за пример...
Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те показват, няма нищо общо с истината, правдата, битката за положителното и съвършенството на индивида, любовта, хубостта. Не!
Никаква друга идея с изключение на своята елементарна и ясна идея - да си циментираш ситуацията и да не си създаваш неприятности…
Все повече ме смайва усещането, че същинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а основно (може би даже единствено) това мръсничко, подличко, егоистично, добре маскирано, добре гарнирано възприятие да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има потребност от тебе да му чистиш пипалата…
Всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има големи преимущества пред такива като мене.
Защото те не се интересуват какво в действителност предават за България, не се интересуват да вникнат надълбоко в потребностите на ония, които слушат отвъд, да отговорят най-пълно на техните упования... а просто да си изслужат времето за пенсия и по-късно да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче…
Този морал по този начин ме порази, че тогава разбрах, че публичната съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лай.а, че тя не е откровен отклик на нищо, тъй като малцината почтени и откровени донкихотовци, които милеят за човешкото достолепие, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници.
Ако комерсиалните ползи на Запад повеляват, те са в положение да стартират да свирят руския химн паралелно със личните си национални диарии…
Това е действителността. Това е все същият спор сред партията и обособените създатели.
Ако комунизмът в миналото пристигна на Запад, убеждавам те, че техните диктатури ще бъдат надалеч по-отвратителни от нашите - източните.
Но в случай че не пристигна, повода за това ще бъде, че техните публични форми са по-съвършено аморални и съставляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са доста по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лай.ата) - доста по-силен… “
***
Четете Марков, четете го. И парфюмирайте Истината.
Ще отвори ли Марков нечии очи?
***
*Георги Марков е един от създателите на партизанската епопея - телевизионния сериал „ На всеки километър “.
Но откакто свободно напуща България, където е един от любимците на Живков, написва „ Задочни репортажи за България “, четени по „ Свободна Европа “.
Тази шизофрения мъчно може да бъде обяснена: Знаменосецът на късния български антикомунизъм Марков преди този момент вее и байрака на партизанското придвижване.
През ноември 2014 година в София бе открит негов монумент.
На него е изписано: „ Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите “.
Не е ясно обаче, за какво не са посмели да напишат, че е погубен от комунистическата Държавна сигурност по повеля на Живков – едно изказване, с което проглушиха ушите на света.
Защо икономисаха тази истина, в случай че в действителност имат вяра в нея?
На откриването участвала и вдовицата на Марков – Анабел Дилк.
Петър Увалиев, който сигурно повече от Марков заслужава монумент поради неизкоренимото си българолюбие, споделя, че тя е създател на една отвратителна антибългарска книга, озаглавена „ Разделната стена “.
Ето какво споделя Увалиев за „ Разделната стена “:
„ Не одобрявам 200 страници, изпълнени с дива ненавист против България! Защо тази вдовица крие книгата си, когато рони сълзи в София и го прави обществено, по малкия екран?
Защо не загатва, че Марков е изискал бракоразвод?
Тя сама написа, че й е декларирал желанието си да се върне в България, че желае развод…
У нас ще се заловен за главата, когато прочетат с каква неприязън плюе нас, българите. И най-много – България!
Илюзията й за обезщетение ще се изпари… “
Въпросното компенсацията трябвало да бъде 15 милиона лири.
***
*Статията е оповестена в персоналния фейсбук профил на журналиста
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ