Идва ли Видовден за любимите фирми на властта?
Ще излезе ли заек от шапката на служебния финансов министър Асен Василев и ще забележим ли ново отношение на данъчни, митници, контролни органи към обичаните компании на властта? Ще помогне ли с нещо осветяването на големите несъбираеми отговорности към хазната, ще секне ли поддържането на големи фиктивни касови наличия от част от българския бизнес?
Тези въпроси звучат съвсем риторично, тъй като засягат систематични проблеми в работата на Национална агенция за приходите и митниците. Много от оповестените от Асен Василев практики в действителност не са вест. Това обаче не е опрощение за бездействието до момента. Служебното държавно управление направи мощна поръчка, че системата ще бъде извадена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална смяна, само че пък може да наложи оптималната бистрота, от която идващите кабинети ще е мъчно да правят отстъпка. Какво разбрахме до момента?
Отписването на остарели отговорности се е трансформирало в спорт
Само за 3 години – от 2017 до 2020 година, Национална агенция за приходите е отписала по отминалост отговорности в размер на 10 милиарда лева Ежегодно данъчните отписват отговорности в размер на 2-3 милиарда лева, които не са съумели да съберат в оптимално оторизации от закона период от 10 година Извън отписаните суми към Национална агенция за приходите са насъбрани други 10 милиарда лева просрочени отговорности, които на собствен ред са трудосъбираеми, разгласи служебният министър Василев.
В розовия свят на ГЕРБ, в който има пари за разпределяне, тъй като митниците и данъчните работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо. Огромният размер на погасяваните по отминалост отговорности обаче не е вест. Още през 2019 година се разбра, че отписваните по отминалост отговорности са достигнали галактически равнища. Одит на Сметната палата за събираемостта на налозите и осигуровките в Национална агенция за приходите за интервала 2013-2016 година сподели, че само в границите на 1 година – 2016, са отписани общо 10,3 милиарда лева (тогава влезе в действие смяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която даде опция на данъчните да отписват отговорностите с изтекла безспорна отминалост по длъжностен път, без да се чака волеизявление на длъжника). Просрочените отговорности към края на 2016 година доближиха рекордните 30 милиарда лева, а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.
Това, което впечатлява в дейностите на служебния министър, е не толкоз самите данни, колкото готовността те да бъдат оповестени. Данъчните не обичат да признават неуспехите си и медиите трябваше да водят правосъдни каузи, с цел да се снабдят с тази публично значима информация. Публикуването на данните и стандартизирането им в обособена секция на уеб страницата на Национална агенция за приходите ще е важен прогрес по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.
Показателен е и
отводът на Василев да одобри тези високи равнища
на несъбираемост като нещо обикновено. Неговото държание изпъква на фона на много наглите оправдания на някогашната шефка на Национална агенция за приходите Галя Димитрова. В опит за отбрани данъчните тя изясни, че отписваните през 2017-2020 година отговорности са трупани преди интервала 2006-2009 година, т.е. от дълго време, и данъчните са били безсилни да ги съберат в оптималния период от 10 година поради многото схеми за заобикаляне на закона. Това на процедура е самопризнание за дългогодишния отказ/провал на страната действително да търси и санкционира неточните длъжници. Само за съпоставяне – отписваните с лека ръка 3 милиарда лева годишно надвишават годишния доход от корпоративен налог. Наистина, тази битка е дълга и наказването на длъжниците на фиска не зависи единствено от Национална агенция за приходите, само че не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. А и ГЕРБ ръководи 12 години. Защо партията не е намерила сили или воля да промени закона, с цел да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, само че който нито Галя Димитрова, нито останалите гневно защитаващи " триумфите " на Борисов желаят да отговорят.
Призракът на други неработещи институции наднича и зад тематиката с касовите наличия, корупцията и пазаруването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев. Поддържането на големи касови наличия също не е вест. През 2017 година Национална агенция за приходите изнесе данни за големи касови наличия, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании заявления за 2016 година данъчните откриха, че 1289 компании държат в каса наличия от над 1 млн. лева Или общо 13 милиарда лева Данъчните предизвестиха, че стартират инспекции и дадоха опция на компаниите сами да поправят декларациите си. Проверките потвърдиха главната причина за декларирането на фиктивни касови наличия – отклоняването на средства на компаниите за персонални потребности на притежателите и свързани с тях лица, или по този начин нареченото прикрито систематизиране на облага. По закон то се глоби с санкция, а сумата на неоткритата касова наличност се третира като дял и се полза с налог. В резултат от акцията през лятото на 2018 година Национална агенция за приходите регистрира, че касовите наличия в оценените компании са намалели с близо 5 милиарда лева към края на 2017 година
Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на инспекциите не са фирмените пари, отклонявани за персонални първокласни покупки, а потреблението на сумите за пазаруването на избор и корупция. Тук по никакъв метод не може да се чака резултат от самата Национална агенция за приходите – с изключение на самото определяне на фиктивни касови наличия, и тематиката ще би трябвало да получи продължение от други органи като Министерство на вътрешните работи и прокуратура.
Най-интересен е фокусът на Национална агенция за приходите върху
компаниите, получаващи най-големия къс от общественото финансиране
под формата на публични поръчки и осъществяване на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на публичен запас напряко звучат революционно, даже и без конкретика за самите компании, каквато няма по какъв начин да чакаме от Национална агенция за приходите. Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на фирмите ще бъдат оповестени след приемането на единодушие от съответните отраслови министри, възложители на поръчки.
Направо не е за поверие, че след години затваряне на очите институциите освен ще признаят явната централизация на публичен запас в шепа компании, само че тези компании ще бъдат подробно тествани. Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 година някогашният финансов министър Симеон Дянков скандализира строителния бранш със сходно изказване – че огромните поръчки в сектора отиват в 5 компании, и даже се стигна до писане на опровергаване от страна на Камарата на строителите, че в сектора няма картел. (Междудругого – по същото това време министър председателят Бойко Борисов анулира търговете за строителство на автомагистрала " Хемус " по съмнение, че ще се строят от свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев компании, а в този момент същата тази автомагистрала се строи напълно натъмно от неизвестно кого).
Сегашните данни на данъчни и МФ за централизация при получателите на публични запаси са повече от показателни. 7 компании през 2020 година или 0,007% от всички получатели на обществени средства (96 150 фирми) са взели контракти за 3,4 милиарда лева, което е 22% от общия разпределен обществен ресурс (15,818 млрд.лв.). Огласяването на самите компании едва ли ще е толкоз огромна изненада – множеството процедури за възлагане на контракти са обществени, само че огромната вест тук е, че най-сетне ще бъде направена и инспекция на тези компании и най-малко краткотрайно комфортът за обичаните компании на досегашната власт свърши. Неслучайно данните за централизация бяха засечени с различен лист - този за получателите на заеми от Българската банка за развиване. Предстои да забележим дали всички тези дейности на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкурентна стопанска система, без фаворизирани компании.
Тези въпроси звучат съвсем риторично, тъй като засягат систематични проблеми в работата на Национална агенция за приходите и митниците. Много от оповестените от Асен Василев практики в действителност не са вест. Това обаче не е опрощение за бездействието до момента. Служебното държавно управление направи мощна поръчка, че системата ще бъде извадена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална смяна, само че пък може да наложи оптималната бистрота, от която идващите кабинети ще е мъчно да правят отстъпка. Какво разбрахме до момента?
Отписването на остарели отговорности се е трансформирало в спорт
Само за 3 години – от 2017 до 2020 година, Национална агенция за приходите е отписала по отминалост отговорности в размер на 10 милиарда лева Ежегодно данъчните отписват отговорности в размер на 2-3 милиарда лева, които не са съумели да съберат в оптимално оторизации от закона период от 10 година Извън отписаните суми към Национална агенция за приходите са насъбрани други 10 милиарда лева просрочени отговорности, които на собствен ред са трудосъбираеми, разгласи служебният министър Василев.
В розовия свят на ГЕРБ, в който има пари за разпределяне, тъй като митниците и данъчните работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо. Огромният размер на погасяваните по отминалост отговорности обаче не е вест. Още през 2019 година се разбра, че отписваните по отминалост отговорности са достигнали галактически равнища. Одит на Сметната палата за събираемостта на налозите и осигуровките в Национална агенция за приходите за интервала 2013-2016 година сподели, че само в границите на 1 година – 2016, са отписани общо 10,3 милиарда лева (тогава влезе в действие смяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която даде опция на данъчните да отписват отговорностите с изтекла безспорна отминалост по длъжностен път, без да се чака волеизявление на длъжника). Просрочените отговорности към края на 2016 година доближиха рекордните 30 милиарда лева, а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.
Това, което впечатлява в дейностите на служебния министър, е не толкоз самите данни, колкото готовността те да бъдат оповестени. Данъчните не обичат да признават неуспехите си и медиите трябваше да водят правосъдни каузи, с цел да се снабдят с тази публично значима информация. Публикуването на данните и стандартизирането им в обособена секция на уеб страницата на Национална агенция за приходите ще е важен прогрес по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.
Показателен е и
отводът на Василев да одобри тези високи равнища
на несъбираемост като нещо обикновено. Неговото държание изпъква на фона на много наглите оправдания на някогашната шефка на Национална агенция за приходите Галя Димитрова. В опит за отбрани данъчните тя изясни, че отписваните през 2017-2020 година отговорности са трупани преди интервала 2006-2009 година, т.е. от дълго време, и данъчните са били безсилни да ги съберат в оптималния период от 10 година поради многото схеми за заобикаляне на закона. Това на процедура е самопризнание за дългогодишния отказ/провал на страната действително да търси и санкционира неточните длъжници. Само за съпоставяне – отписваните с лека ръка 3 милиарда лева годишно надвишават годишния доход от корпоративен налог. Наистина, тази битка е дълга и наказването на длъжниците на фиска не зависи единствено от Национална агенция за приходите, само че не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. А и ГЕРБ ръководи 12 години. Защо партията не е намерила сили или воля да промени закона, с цел да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, само че който нито Галя Димитрова, нито останалите гневно защитаващи " триумфите " на Борисов желаят да отговорят.
Призракът на други неработещи институции наднича и зад тематиката с касовите наличия, корупцията и пазаруването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев. Поддържането на големи касови наличия също не е вест. През 2017 година Национална агенция за приходите изнесе данни за големи касови наличия, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании заявления за 2016 година данъчните откриха, че 1289 компании държат в каса наличия от над 1 млн. лева Или общо 13 милиарда лева Данъчните предизвестиха, че стартират инспекции и дадоха опция на компаниите сами да поправят декларациите си. Проверките потвърдиха главната причина за декларирането на фиктивни касови наличия – отклоняването на средства на компаниите за персонални потребности на притежателите и свързани с тях лица, или по този начин нареченото прикрито систематизиране на облага. По закон то се глоби с санкция, а сумата на неоткритата касова наличност се третира като дял и се полза с налог. В резултат от акцията през лятото на 2018 година Национална агенция за приходите регистрира, че касовите наличия в оценените компании са намалели с близо 5 милиарда лева към края на 2017 година
Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на инспекциите не са фирмените пари, отклонявани за персонални първокласни покупки, а потреблението на сумите за пазаруването на избор и корупция. Тук по никакъв метод не може да се чака резултат от самата Национална агенция за приходите – с изключение на самото определяне на фиктивни касови наличия, и тематиката ще би трябвало да получи продължение от други органи като Министерство на вътрешните работи и прокуратура.
Най-интересен е фокусът на Национална агенция за приходите върху
компаниите, получаващи най-големия къс от общественото финансиране
под формата на публични поръчки и осъществяване на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на публичен запас напряко звучат революционно, даже и без конкретика за самите компании, каквато няма по какъв начин да чакаме от Национална агенция за приходите. Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на фирмите ще бъдат оповестени след приемането на единодушие от съответните отраслови министри, възложители на поръчки.
Направо не е за поверие, че след години затваряне на очите институциите освен ще признаят явната централизация на публичен запас в шепа компании, само че тези компании ще бъдат подробно тествани. Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 година някогашният финансов министър Симеон Дянков скандализира строителния бранш със сходно изказване – че огромните поръчки в сектора отиват в 5 компании, и даже се стигна до писане на опровергаване от страна на Камарата на строителите, че в сектора няма картел. (Междудругого – по същото това време министър председателят Бойко Борисов анулира търговете за строителство на автомагистрала " Хемус " по съмнение, че ще се строят от свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев компании, а в този момент същата тази автомагистрала се строи напълно натъмно от неизвестно кого).
Сегашните данни на данъчни и МФ за централизация при получателите на публични запаси са повече от показателни. 7 компании през 2020 година или 0,007% от всички получатели на обществени средства (96 150 фирми) са взели контракти за 3,4 милиарда лева, което е 22% от общия разпределен обществен ресурс (15,818 млрд.лв.). Огласяването на самите компании едва ли ще е толкоз огромна изненада – множеството процедури за възлагане на контракти са обществени, само че огромната вест тук е, че най-сетне ще бъде направена и инспекция на тези компании и най-малко краткотрайно комфортът за обичаните компании на досегашната власт свърши. Неслучайно данните за централизация бяха засечени с различен лист - този за получателите на заеми от Българската банка за развиване. Предстои да забележим дали всички тези дейности на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкурентна стопанска система, без фаворизирани компании.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ