Ще има ли все пак големи държавни празненства? В продължение

Ще има ли въпреки всичко огромни държавни празненства? В продължение на седмици не беше ясно по какъв начин Турцияще означи стотния празник от основаването на републиката на 29 октомври. Тъй като единствено допреди няколко дни публична стратегия нямаше.

Едва предходната седмица информационният отдел на президента Ердоган разгласи, че ще има цяла поредност от празнувания – в които обаче акцентът ще е най-вече върху ерата на Ердоган. Светски настроените турци откриха в това удостоверение на опасенията си – че Ердоган се пробва да изличи наследството на Ататюрк, да наложи фетиш към своята лична персона и да сътвори ислямистка страна.

Ердоган желае да заеме мястото на Ататюрк

С предизборното мото „ Векът на Турция “ Ердоган още веднъж завоюва болшинство и си обезпечи властта за идващите пет години. Той ръководи от повече от 20 години, а в този момент желае и да влезе в историята като общественик, въвел републиката във втория ѝ век.

Ръководителката на турското бюро на фондация „ Фридрих Науман “ Беате Апелт фактически открива в идния кръговиден празник огромна символика, която слага Ердоган на едно и също равнище с Ататюрк. Потвърждение за това са и двата идентични по мярка портрета на двамата държавни ръководители един до различен. Това внушава, че Ататюрк е основателят, а Ердоган – изпълнителят на един популярен план, показва Апелт.

Тя следи растящото незадоволство измежду турците от това, че идната стогодишнина няма да бъде маркирана помпозно. Освен това доста от празничните прояви са свързани с религиозни детайли. Според Апелт „ това сигурно не съответствува с концепциите на Ататюрк “.

Основателят на републиката Мустафа Кемал Ататюрк беше въвел ясно разделяне сред страна и вяра. Той анулира и религиозните братства и халифата, заради което и до през днешния ден е бодил в очите на ислямистите. Ердоган от своя страна поддържа този тип религиозни групировки и им дава доста привилегии. И в никакъв случай не изговаря цялото име Мустафа Кемал Ататюрк – за него той постоянно е „ ветеранът Мустафа Кемал “. А „ Ататюрк “ значи „ прародител на всички турци “. „ Той, очевидно, не споделя това “ - гласи една необятно публикувана рецензия към Ердоган. Либералният персонален живот на Ататюрк, неговите многочислени връзки с дами, както и слабостта му към алкохола са обект на пренебрежение измежду привържениците на Партията на справедливостта и развиването.

Реформи за повече права

Предизборен афиш от 2023 с лика на АтатюркСнимка: Samir Huseinovic/DW

Основателят на страната Ататюрк мечтае за западна, съвременна и световна република. Само за няколко години той прави доста промени: заменя арабската писменост с латинска, вкарва западно законодателство, дава изборни права на дамите. Приет е даже закон за шапките, предопределен да накара народа да се откаже от османско-религиозните фесове и тюрбани и да стартира да се облича по западен фасон.

По-далечната цел е оформянето на турска нация от руините на многонационалната Османска империя – концепция, която не се осъществя напълно. С някои малцинства като арменците, алевитите и кюрдите и до през днешния ден съществуват съществени несъгласия. Само в границите на въоръжения спор със неразрешената Кюрдска работническа партия ПКК от 1984 година насам са починали съвсем 40 000 души.

„ Проведените прозападни промени през днешния ден се свързват преди всичко с името на Ататюрк. По това време обаче те са били второстепенни по значимост. В тогавашната обстановка - след изгубената Първа международна война, разпада на Османската империя и изтощителната освободителна война против спечелилите - Ататюрк и неговите почитатели са имали напълно друга цел: да спасят останките от страната и да основат република, която да устои на всяко нахлуване извън и от вътрешната страна “, споделя Салим Чевик, специалист по Турция в немската фондация „ Наука и политика “.

И  те значително съумяват, твърди специалистът: „ През отминалите 100 години турската страна се трансформира в мощна районна мощ, съществуването ѝ не се слага под въпрос или под опасност от никого. Чрез участието в НАТО и в други съюзи през днешния ден тя е неотменна част от интернационалната политическа система. “

Величина сред Европа и Близкия изток

„ Турция е значима големина най-много в пространството сред Европа и Близкия изток “, акцентира и Беате Апелт. Това се дължи най-малкото на нейното геостратегическо състояние като натовска страна сред Черно и Средиземно море с надзор над Босфора и Дарданелите. Точно толкоз значимо е централното ѝ състояние сред Европейски Съюз, Русия и много проблематичните съседства на югоизток с границите към Сирия, Ирак и Иран.

Ердоган съумя добре да се възползва от това през последните години. Той се нагърбва с ролята на медиатор в районните спорове като да вземем за пример сред Украйна и Русия или в този момент сред Израел и Хамас, показва Апелт. Според нея той може да играе градивна роля в това отношение, в това число в зърненото съглашение за Украйна.

Същевременно Ердоган се пробва да извлече от всяка обстановка оптималната изгода за себе си и за Турция. Последният образец, по думите на Апелт, бе блокирането на приема на Швеция в НАТО. Ердоган обвърза единодушието си, обещано през лятото, с възобновяването на присъединителните договаряния на Турция с Европейски Съюз.

Единна турска нация? Конфликтът с кюрдите остава забранен.Снимка: Ozkan Bilgin/AA/picture alliance

Апелт отбелязва и значимата роля на Турция по отношение на противозаконната миграция към Европа – макар оспорваното съглашение за бежанците сред Турция и Европейски Съюз от 2016 година, според което Турция би трябвало да ги стопира да не престават пътя си към Европейски Съюз. Междувременно обаче благосклонността към бежанците от Сирия и други страни в Турция е спаднала доста – поради недоброто икономическо състояние, а дискриминирането и омразата по отношение на тях нарастват внезапно, изяснява експертката от фондация „ Фридрих Науман “.

С мирна задача?

След основаването на републиката преди 100 години Ататюрк организира мирна външна политика. Политологът Чевик споделя, че неговата цел е била да отбрани младата република от интернационалните рецесии. Турция остава вярна на този курс – като се изключи спора за Кипър от средата на 1970-те години.

Ердоган също заобикаля външнополитическите спорове при започване на своето ръководство. Едва по време на революционните придвижвания в границите на така наречен „ Арабска пролет “ той се включи в борбата с арабския свят, заемайки страната на бунтовниците. Но и тогава неговата външна политика остана мирна.

От няколко години обаче царува по-агресивен звук, а милитаризацията се усилва – за Ердоган военната мощ е единственото средство. Най-вече турските въздушни набези против Северен Ирак и Северна Сирия се натъкнаха на интернационална рецензия. А и въоръжаването на джихадистките групировки в Сирия или изпращането на наемници в Либия и в Нагорни Карабах провокираха съществено неодобрение на Запад.

*****

Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: