Тръмп: Сценарии година след избора
Шокът с избирането на Тръмп за президент на Съединени американски щати на 8-ми ноември 2016 година докара до преуспяване на сценарийното мислене и методики. Сценариите не са разбори, а синтетични структури, разкази; те не са и предвиждания или прогнози за несъмнено събитие, а свободно построени сюжети. Причината Тръмп да стане обект на сценарийни техники е таман шоковата несигурност, която избирането му внесе в американския, а и международния политически пейзаж.
Около встъпването на Тръмп в служба на 20 януари 2017 година известното социологическо издание " 538 " предложи цели четиринайсет сюжета за развиване на президентската институция и ориста на президента в идния мандат. Прочутото Foreign Affairs предложи сюжети, в които Тръмп може да промени изцяло откритите в Съединени американски щати политики по време и след Студената война.
Днес някои от факторите, които предизвикаха рискови сюжети понижиха смисъла си. Скандалното държание на Тръмп стана част от американското политическо ежедневие. При интернационалните визити никой не чака Тръмп да се държи като стабилен международен политик. Каквато и простотия да сервира, светът няма да застине в изненада, както преди месеци при срещата с Ангела Меркел.
Хората всеобщо привикнаха, че това ще е едно Туитър-управление. Битките с медиите ще са ежедневие. Прес-офис на Белия дом ще се надпреварва с боса си било в откровени неистини, било в потулване на неговите.
" 538 " и други издания вършат в последно време оценка на личните си сценарийни картини. Година след изборите се открояват по-вероятните все още, а други минават на назад във времето. Тук ще дам някои развития, които също имат темперамент на сюжети, с къса оценка за възможност, без да последвам някое от известните издания, заели се в сходно упражнение.
Предизборна акция . Тръмп ускорява своето отместване от поста си и продължава да се държи като в акция. Този сюжети не е главен, само че би бил, в случай че Тръмп прикрито абдикира от президентската позиция и напълно се отдаде на кампанийни акции, изключително в междинните щати, при своята електорална база. Подобно развиване обаче е едва евентуално. То би имало учредения, в случай че Тръмп се усещаше провален като президент. Месеците до момента демонстрират, че без значение кой по какъв начин го прави оценка, нарцистичната му природа няма да допусне той да счита себе си за несполучлив президент.
Но Тръмп ще продължи да разиграва акцията в паралелна на формалната си позиция линия. Той обича това, то го заражда, той го изживява и като най-силен отговор към критиците и най-много остро сериозните демократични медии в Съединени американски щати. Големият минус на това държание, даже то да остане в две паралелни линии, е разделянето в американското общество, което всекидневно характеризира акциите, само че по-късно би трябвало да се преодолява от спечелилия. Такава задача на Тръмп му е непозната обаче.
Постепенно поглъщане . Това развиване в някаква степен протича сега. То е композиция от няколко фактора със относително равна тежест. Тръмп има рекордно ниско утвърждение, доста невисок обществен рейтинг като президент. Партията му е раздвоена, той не е нейн обединител. Видни сенатори републиканци се разграничават към този момент намерено от него (Боб Коркър, Джеф Флейк, Джон Маккейн по-шумно и доста други по-предпазливо). Основен фактор в това развиване е хаосът в ръководството, вътре в администрацията на Тръмп. Освен хаоса в екипа, по-скоро отсъствието на екип, тук се прибавят и серията шокиращи уволнения като шефа на ФБР Джеймс Коми.
Има и голям брой други фактори, които си взаимодействат. Нито един от тях не може да провали президента, само че играта на множеството може, тъй като те по този начин усилват действието си. Даден индивидуален неуспех като абсурда с Коми ускори съпротивата в Републиканската партия, срина още рейтинга и т. н. При такава игра неуспехът би бил резултат на прикрито взаимно увеличаване на условия и оттова невидимо отдалеко напредване към демистификация на Тръмп като неспособен за поста си.
Отчуждено адаптиране към поста . Това би било един тип резигнация и примирение. Много републиканци, които бяха наясно, че избират човек, съумял по хакерски метод да превземе партията им, само че нямащ нищо общо с традицията на Айзенхауер и Рейгън, се надяваха институцията да дресира Тръмп. Тази вяра се оказа безрезултатна. По-скоро стана противоположното. Републиканската партия стартира да привиква с Тръмп, да проумява, че би трябвало да го търпи и да се принуждава да го харесва публично.
Тръмп няма психическата кондиция на човек, който ще бъде питомен от какъвто и да е пост. Това стана ясно последните десетина месеца и надали откритото в този интервал ще се промени.
Оттегляне от поста . Психо-менталният профил на Тръмп прави сходно развиване недотам ексцентрично. Не е нужно отдръпване по свое предпочитание да става с един гръмък акт, с маниер, това е малко евентуално. Но не би трябвало да се изключва опцията Тръмп да се умори от тежестта на поста, която и по личните си самопризнания не е очаквал.
По-вероятното развиване в тази посока е последователно оттегляне, един тип вътрешно отчуждаване от действия по ръководство, срещи с непознати водачи, разногласия със сенатори, напън на медии и т. н. Тръмп изпитва забележима скука от тази част на своята служба на президент. В целия си бизнес живот той е практикувал друго: безсрамно налагане на своя воля, придвижване по ръба на закона, та и оттатък него, газене на съперници и прочие Този модел той опита да практикува при започване на мандата си, само че не му провървя. Отегчението от работата може да се ускори по тази линия и да докара до персонална резигнация, оттова и до разхвърляне на функционалности по администрацията.
Отстраняване от поста . Това развиване не зависи от Тръмп, а от няколко фактора, които са отвън негов надзор. Единият е съветската връзка. Дори да не стигне непосредствено до Тръмп в смисъл на прокурорско обвиняване, може да покаже неприемливи контакти на обкръжението му, както се схваща от към този момент повдигнати обвинявания на специфичния прокурор Мълър. Другата са вероятни разкрития за неправилни, даже да не са незаконни, финансови взаимоотношения с съветски, арабски и други бизнеси. Трета биха били неприемливи транзакции било на самата Тръмп организация, било на шурей му Джаред Къшнер.
По-сериозни обаче са факторите, свързани с вероятен скрит план за премахване посредством импийчмънт, проведен от сенатори в съгласуваност с членове на администрацията. Има задоволително сигнали, че главните лица в кабинета на Тръмп едвам устоят на своите постове. Никой няма да напусне просто по този начин, тъй като му е пристигнало до гуша, това е недопустим в американската политика претекст. Затова главните лица – държавният секретар Рекс Тилърсън, шефът на администрацията на Белия дом Джон Кели, секретарят по защитата Джон Матис – биха подкрепили, въпреки и да не са склонни да провеждат, премахване на Тръмп. При дадени условия – изключително композиция от следствие и следващ скандал, или недвусмислени разкрития за полов тормоз, или нещо друго – Конституцията на Съединени американски щати планува такава опция. Тя може да се осъществя с дейности по станалата в последно време известна 25-та корекция вместо с обичаен импийчмънт, който планува по-сложна процедура.
Хаос и досада . При това развиване отегченият и отпаднал Тръмп продължава напразно и някак безхаберно да населява Белия дом, без обаче да стартира амбициозни политически начинания. Той е схванал, че федералните институции на Съединени американски щати не са лесни за превъзмогване, ненавижда ги надълбоко, само че си дава сметка, че са по-силни от него. От време на време Тръмп създава някакъв обществен скандал, изстрелва туитове, кара се със сенатори, дава сигнали, че в последна сметка той е босът и че е тук задълго. Но не се занимава с ръководство. Ходи през ден по голф игрищата си.
Това не е сюжети за бъдещо развиване, а наблюдаване върху протичащото се. Тръмп се потвърди през миналата година, предвидимо, несъмнено, извънредно несполучлив президент от позиция на главен аршин – пробутване на законодателни политики през Конгреса. До този миг нито една от амбициозните му хрумвания не е предходна през законодателния орган. Ако тази наклонност продължи – което е много евентуално – тя може да докара до трайно делене сред политиките на президента и хулиганското му персонално държание.
Така това, което виждаме последната година ще се втвърди като модел на президентство. Тръмп ще безумства напред-назад, ще прави своеволия от всевъзможен тип, ще бомбардира през Туитър, само че сериозният политически развой ще тече отвън него. Никой няма да го отстранява, Републиканската партия ще преглътне личното си оскърбление и ще чака края на мандата.
Война . Тръмп може да прибегне инстинктивно към такава алтернатива с цел да консолидира властта и репутацията си. Военна акция обслужва добре сходна цел. Точките по света, които могат да провокират директна американска интервенция не са малко. Преди всичко все още това са случките на Северна Корея и непредвидимото държание на Ким Чен Ун. Към тях могат да се прибавят Сирия, Иран, Южнокитайско море, Украйна и други. В друга обстановка всяка сходна точка би била деликатно обработвана от позиция на редукция на риска от боен спор. Но при Тръмп няма политика на обичайно възпиране и въздържане. Вместо нея президентът самичък се държи предизвикателно, т.е. не като президент, а повече като водещ на ТВ шоу.
Но Тръмп е по природа страхлива личност, крайностите в заканите, изключително към Северна Корея, са повече необуздан език, в сравнение с политика. На второ място, членовете на администрацията, които са най-пряко виновни за военни акции, работят систематично за отбягване на директни намеси. На трето, даже краткотрайно Тръмп да заздрави властта си, една военна случка може да радикализира съперниците му и да провокира по-остро слагане на въпроса за неговата неприспособимост като президент. Особено в случай че военна акция, примерно в Северна Корея, излезе от надзор и докара до огромна злополука.
Авторитарен триумф . В това развиване Тръмп съумява да разшири поддръжката, която в този момент има в браншове на американското общество. Разширението на тази база му дава опция да наложи волята си над ред институции, които в този момент му се опълчват, изключително Конгрес и правосъдна власт. Така той съумява да реализира ред свои хрумвания, стената сред Съединени американски щати и Мексико, анулация на Обамакеър, крайности в имигрантската политика, може би и до отчасти отдръпване от НАТО, евакуиране от търговски съглашения.
Това беше фантазията на съветника Стивън Банън, на който се наложи да напусне. Подобен сюжет значи промяна на институции, политика и общество в Съединени американски щати. Шансовете му са доста ниски, даже да среща поддръжката на " различното дясно " и на електоралната база на Тръмп. До този миг по-скоро се следи противоположното: институциите са под напън от президента, само че работят добре, а за една година до конституционна рецесия не се е стигнало.
Това са осем сюжета. Те могат да се множат посредством включване на нови или накъсване на някои от дадените. В тях обаче се вижда една наклонност, която характеризира този президентски мандат. И таман тя е по-съществена, в сравнение с всеки роман единствено по себе си.
Първо, всички сюжети са като цяло отрицателни, нежелателни. Те са сюжети на неуспеха, било на директния неуспех на един президент, било на западането на политическата наклонност, която той показва. Второ, даже сюжет, който планува триумф на Тръмп би бил сюжет за нежелателно развиване в американската политика и общество. Каквото и Тръмп да желае, сбъдването му би довело до спомагателен крах на Съединени американски щати.
Трето, от всички сюжети излиза наяве, че политиката и институциите на Съединени американски щати са трайно в режим на редукция на вредите от това президентство. Радостни и щастливи няма, а виновните внимават по какъв начин да предотвратят злополуката.
Накрая, в случай че има въпреки всичко най-вероятен сюжет, той би бил композиция на някои от препоръчаните нагоре. Най-вероятна ми се коства една (а) протяжна и мъчителна обстановка, в която (б) Тръмп не ръководи, а безумства, (в) институциите лимитират белите, (в) Съединени американски щати губят интернационална известност за сметка на нови сили като Китай. За Съединени американски щати това значи повече от просто по-добър избор на президент. " Революцията Тръмп " подсказва нужда в бъдеще да премислят някои детайли на федералната политика, темперамент и конструкция на партиите, надзор над президента, връзки сред управляващите и прочие
Ако по принцип наклонността се окаже такава, разбирането й от страна на водачите на Европейски Съюз би трябвало да докара равноправност на Съюза и развиване на лична политика на сигурност, в това число разузнаване и защита. Това към този момент би бил най-малко един позитивен сюжет.
Текстът е от поредицата " Факторът Тръмп ". В нея четете разбори за дейностите и резултатите от тях на президента на Съединени американски щати. Автор е Стефан Попов от " РискМонитор "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (585)
Около встъпването на Тръмп в служба на 20 януари 2017 година известното социологическо издание " 538 " предложи цели четиринайсет сюжета за развиване на президентската институция и ориста на президента в идния мандат. Прочутото Foreign Affairs предложи сюжети, в които Тръмп може да промени изцяло откритите в Съединени американски щати политики по време и след Студената война.
Днес някои от факторите, които предизвикаха рискови сюжети понижиха смисъла си. Скандалното държание на Тръмп стана част от американското политическо ежедневие. При интернационалните визити никой не чака Тръмп да се държи като стабилен международен политик. Каквато и простотия да сервира, светът няма да застине в изненада, както преди месеци при срещата с Ангела Меркел.
Хората всеобщо привикнаха, че това ще е едно Туитър-управление. Битките с медиите ще са ежедневие. Прес-офис на Белия дом ще се надпреварва с боса си било в откровени неистини, било в потулване на неговите.
" 538 " и други издания вършат в последно време оценка на личните си сценарийни картини. Година след изборите се открояват по-вероятните все още, а други минават на назад във времето. Тук ще дам някои развития, които също имат темперамент на сюжети, с къса оценка за възможност, без да последвам някое от известните издания, заели се в сходно упражнение.
Предизборна акция . Тръмп ускорява своето отместване от поста си и продължава да се държи като в акция. Този сюжети не е главен, само че би бил, в случай че Тръмп прикрито абдикира от президентската позиция и напълно се отдаде на кампанийни акции, изключително в междинните щати, при своята електорална база. Подобно развиване обаче е едва евентуално. То би имало учредения, в случай че Тръмп се усещаше провален като президент. Месеците до момента демонстрират, че без значение кой по какъв начин го прави оценка, нарцистичната му природа няма да допусне той да счита себе си за несполучлив президент.
Но Тръмп ще продължи да разиграва акцията в паралелна на формалната си позиция линия. Той обича това, то го заражда, той го изживява и като най-силен отговор към критиците и най-много остро сериозните демократични медии в Съединени американски щати. Големият минус на това държание, даже то да остане в две паралелни линии, е разделянето в американското общество, което всекидневно характеризира акциите, само че по-късно би трябвало да се преодолява от спечелилия. Такава задача на Тръмп му е непозната обаче.
Постепенно поглъщане . Това развиване в някаква степен протича сега. То е композиция от няколко фактора със относително равна тежест. Тръмп има рекордно ниско утвърждение, доста невисок обществен рейтинг като президент. Партията му е раздвоена, той не е нейн обединител. Видни сенатори републиканци се разграничават към този момент намерено от него (Боб Коркър, Джеф Флейк, Джон Маккейн по-шумно и доста други по-предпазливо). Основен фактор в това развиване е хаосът в ръководството, вътре в администрацията на Тръмп. Освен хаоса в екипа, по-скоро отсъствието на екип, тук се прибавят и серията шокиращи уволнения като шефа на ФБР Джеймс Коми.
Има и голям брой други фактори, които си взаимодействат. Нито един от тях не може да провали президента, само че играта на множеството може, тъй като те по този начин усилват действието си. Даден индивидуален неуспех като абсурда с Коми ускори съпротивата в Републиканската партия, срина още рейтинга и т. н. При такава игра неуспехът би бил резултат на прикрито взаимно увеличаване на условия и оттова невидимо отдалеко напредване към демистификация на Тръмп като неспособен за поста си.
Отчуждено адаптиране към поста . Това би било един тип резигнация и примирение. Много републиканци, които бяха наясно, че избират човек, съумял по хакерски метод да превземе партията им, само че нямащ нищо общо с традицията на Айзенхауер и Рейгън, се надяваха институцията да дресира Тръмп. Тази вяра се оказа безрезултатна. По-скоро стана противоположното. Републиканската партия стартира да привиква с Тръмп, да проумява, че би трябвало да го търпи и да се принуждава да го харесва публично.
Тръмп няма психическата кондиция на човек, който ще бъде питомен от какъвто и да е пост. Това стана ясно последните десетина месеца и надали откритото в този интервал ще се промени.
Оттегляне от поста . Психо-менталният профил на Тръмп прави сходно развиване недотам ексцентрично. Не е нужно отдръпване по свое предпочитание да става с един гръмък акт, с маниер, това е малко евентуално. Но не би трябвало да се изключва опцията Тръмп да се умори от тежестта на поста, която и по личните си самопризнания не е очаквал.
По-вероятното развиване в тази посока е последователно оттегляне, един тип вътрешно отчуждаване от действия по ръководство, срещи с непознати водачи, разногласия със сенатори, напън на медии и т. н. Тръмп изпитва забележима скука от тази част на своята служба на президент. В целия си бизнес живот той е практикувал друго: безсрамно налагане на своя воля, придвижване по ръба на закона, та и оттатък него, газене на съперници и прочие Този модел той опита да практикува при започване на мандата си, само че не му провървя. Отегчението от работата може да се ускори по тази линия и да докара до персонална резигнация, оттова и до разхвърляне на функционалности по администрацията.
Отстраняване от поста . Това развиване не зависи от Тръмп, а от няколко фактора, които са отвън негов надзор. Единият е съветската връзка. Дори да не стигне непосредствено до Тръмп в смисъл на прокурорско обвиняване, може да покаже неприемливи контакти на обкръжението му, както се схваща от към този момент повдигнати обвинявания на специфичния прокурор Мълър. Другата са вероятни разкрития за неправилни, даже да не са незаконни, финансови взаимоотношения с съветски, арабски и други бизнеси. Трета биха били неприемливи транзакции било на самата Тръмп организация, било на шурей му Джаред Къшнер.
По-сериозни обаче са факторите, свързани с вероятен скрит план за премахване посредством импийчмънт, проведен от сенатори в съгласуваност с членове на администрацията. Има задоволително сигнали, че главните лица в кабинета на Тръмп едвам устоят на своите постове. Никой няма да напусне просто по този начин, тъй като му е пристигнало до гуша, това е недопустим в американската политика претекст. Затова главните лица – държавният секретар Рекс Тилърсън, шефът на администрацията на Белия дом Джон Кели, секретарят по защитата Джон Матис – биха подкрепили, въпреки и да не са склонни да провеждат, премахване на Тръмп. При дадени условия – изключително композиция от следствие и следващ скандал, или недвусмислени разкрития за полов тормоз, или нещо друго – Конституцията на Съединени американски щати планува такава опция. Тя може да се осъществя с дейности по станалата в последно време известна 25-та корекция вместо с обичаен импийчмънт, който планува по-сложна процедура.
Хаос и досада . При това развиване отегченият и отпаднал Тръмп продължава напразно и някак безхаберно да населява Белия дом, без обаче да стартира амбициозни политически начинания. Той е схванал, че федералните институции на Съединени американски щати не са лесни за превъзмогване, ненавижда ги надълбоко, само че си дава сметка, че са по-силни от него. От време на време Тръмп създава някакъв обществен скандал, изстрелва туитове, кара се със сенатори, дава сигнали, че в последна сметка той е босът и че е тук задълго. Но не се занимава с ръководство. Ходи през ден по голф игрищата си.
Това не е сюжети за бъдещо развиване, а наблюдаване върху протичащото се. Тръмп се потвърди през миналата година, предвидимо, несъмнено, извънредно несполучлив президент от позиция на главен аршин – пробутване на законодателни политики през Конгреса. До този миг нито една от амбициозните му хрумвания не е предходна през законодателния орган. Ако тази наклонност продължи – което е много евентуално – тя може да докара до трайно делене сред политиките на президента и хулиганското му персонално държание.
Така това, което виждаме последната година ще се втвърди като модел на президентство. Тръмп ще безумства напред-назад, ще прави своеволия от всевъзможен тип, ще бомбардира през Туитър, само че сериозният политически развой ще тече отвън него. Никой няма да го отстранява, Републиканската партия ще преглътне личното си оскърбление и ще чака края на мандата.
Война . Тръмп може да прибегне инстинктивно към такава алтернатива с цел да консолидира властта и репутацията си. Военна акция обслужва добре сходна цел. Точките по света, които могат да провокират директна американска интервенция не са малко. Преди всичко все още това са случките на Северна Корея и непредвидимото държание на Ким Чен Ун. Към тях могат да се прибавят Сирия, Иран, Южнокитайско море, Украйна и други. В друга обстановка всяка сходна точка би била деликатно обработвана от позиция на редукция на риска от боен спор. Но при Тръмп няма политика на обичайно възпиране и въздържане. Вместо нея президентът самичък се държи предизвикателно, т.е. не като президент, а повече като водещ на ТВ шоу.
Но Тръмп е по природа страхлива личност, крайностите в заканите, изключително към Северна Корея, са повече необуздан език, в сравнение с политика. На второ място, членовете на администрацията, които са най-пряко виновни за военни акции, работят систематично за отбягване на директни намеси. На трето, даже краткотрайно Тръмп да заздрави властта си, една военна случка може да радикализира съперниците му и да провокира по-остро слагане на въпроса за неговата неприспособимост като президент. Особено в случай че военна акция, примерно в Северна Корея, излезе от надзор и докара до огромна злополука.
Авторитарен триумф . В това развиване Тръмп съумява да разшири поддръжката, която в този момент има в браншове на американското общество. Разширението на тази база му дава опция да наложи волята си над ред институции, които в този момент му се опълчват, изключително Конгрес и правосъдна власт. Така той съумява да реализира ред свои хрумвания, стената сред Съединени американски щати и Мексико, анулация на Обамакеър, крайности в имигрантската политика, може би и до отчасти отдръпване от НАТО, евакуиране от търговски съглашения.
Това беше фантазията на съветника Стивън Банън, на който се наложи да напусне. Подобен сюжет значи промяна на институции, политика и общество в Съединени американски щати. Шансовете му са доста ниски, даже да среща поддръжката на " различното дясно " и на електоралната база на Тръмп. До този миг по-скоро се следи противоположното: институциите са под напън от президента, само че работят добре, а за една година до конституционна рецесия не се е стигнало.
Това са осем сюжета. Те могат да се множат посредством включване на нови или накъсване на някои от дадените. В тях обаче се вижда една наклонност, която характеризира този президентски мандат. И таман тя е по-съществена, в сравнение с всеки роман единствено по себе си.
Първо, всички сюжети са като цяло отрицателни, нежелателни. Те са сюжети на неуспеха, било на директния неуспех на един президент, било на западането на политическата наклонност, която той показва. Второ, даже сюжет, който планува триумф на Тръмп би бил сюжет за нежелателно развиване в американската политика и общество. Каквото и Тръмп да желае, сбъдването му би довело до спомагателен крах на Съединени американски щати.
Трето, от всички сюжети излиза наяве, че политиката и институциите на Съединени американски щати са трайно в режим на редукция на вредите от това президентство. Радостни и щастливи няма, а виновните внимават по какъв начин да предотвратят злополуката.
Накрая, в случай че има въпреки всичко най-вероятен сюжет, той би бил композиция на някои от препоръчаните нагоре. Най-вероятна ми се коства една (а) протяжна и мъчителна обстановка, в която (б) Тръмп не ръководи, а безумства, (в) институциите лимитират белите, (в) Съединени американски щати губят интернационална известност за сметка на нови сили като Китай. За Съединени американски щати това значи повече от просто по-добър избор на президент. " Революцията Тръмп " подсказва нужда в бъдеще да премислят някои детайли на федералната политика, темперамент и конструкция на партиите, надзор над президента, връзки сред управляващите и прочие
Ако по принцип наклонността се окаже такава, разбирането й от страна на водачите на Европейски Съюз би трябвало да докара равноправност на Съюза и развиване на лична политика на сигурност, в това число разузнаване и защита. Това към този момент би бил най-малко един позитивен сюжет.
Текстът е от поредицата " Факторът Тръмп ". В нея четете разбори за дейностите и резултатите от тях на президента на Съединени американски щати. Автор е Стефан Попов от " РискМонитор "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (585)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ