Шестима младежи спасиха жена, давеща се в езерото „Рибката“ над

Шестима младежи избавиха жена, давеща се в езерото „ Рибката “ над Смолян. 61-годишната Радка Стоименова от кв. Райково излязла сутринта в понеделник към 9 часа. Роднините й почнали да я търсят и като не я разкрили, подали сигнал към 16 часа в полицията. Разпространиха фотография на дамата във Facebook.
В среднощ старата жена е била открита да се дави в езерото. Спасена е от от 21-годишните Мирослав Каров, Наско Мазнев, Николай Кючуков, 22-годишните Любен Ушев и Михаил Михайлов и малко по-големия от тях Стоян Василев.
„ Купих си билет за лов на риба и още същия ден взех решение да отида на риба. Хващах риба на езерото „ Рибката “ до към 6-7 часа по здрач и видях една жена наоколо “, споделя Мирослав.
Непознатата била на тревата, усмихнатаи изправена, гледала към водата.
„ Като си тръгвах, тя единствено ме погледна и ми сподели: " Ако някой пита за мен, не си ме виждал ". Стори ми се необичайно, само че не реагирах. След това се прибрах. Отидохме с другари да играем с карти. Забавихме се докъм 23,30 часа “, добавя той.
„ Решаваме да се прибираме по-късно, а аз си преглеждам фейсбука. Гледам, че доста хора са споделили тази фотография. Показах я на другите момчета и Миро загатна, че е видял жена на езерото, която наподобява на нея. Свързахме двата случая и взехме решение да проверим, да забележим какво става. Качихме се, оставихме си колите от горната страна край шосето. Стигнахме до половината на пътя към езерото, когато започнахме да чуваме стенания, крясъци за помощ. Бяхме 6-ма души. Светехме си с фенерчета, тъй като там е мрачно “, споделя Любен.
Мирослав и Михаил незабавно скочили във водата. Любен през това време звъннал на 112, споделил им колкото се може по-бързо да пристигна Спешна помощ. Край пътя дочакал медицинския екип, тъй като те няма по какъв начин да знаят къде е мястото.
Виждайки къде е дамата – на към 7 метра във вътрешността, Миро скочил на мига. Нямало време да си остави нито суитчъра, нито документите. Още на втората или третата крачка усетил, че потъва. Мястото било доста надълбоко, а водата – студена. След него скочил Михаил.
„ Опитах самичък да я подвигна, само че не можех. Потъвах. Добре, че пристигна и Михаил. Той откри нещо твърдо, на което да стъпи, и я подхванахме. Като я изкарахме, непрекъснато повтаряше, че й е доста студено. Всички свалихме якетата и я завихме “, споделя Мирослав.
„ Те започнаха да я разтриват, с цел да я сгреят, а аз отидох да очаквам колата за спешна помощ “, добавя Любен.
Първо пристигнали служителите на реда. Той дочакал медиците. Шестимата я занесли на носилка до колата за спешна помощ.
„ В подобен миг не ти идва на акъла мислиш, че рискуваш. Виждаш, че дамата се дави и потъва, по какъв начин ще я оставиш. А аз мога да плавам толкоз, едвам не се удавя “, дава отговор Миро като го питаме не е ли помислил за своя живот преди да се хвърли във водата да избавя непознатия.
Миро, Наско и Любен не се усещат герои. Смятат, че всеки би постъпил по този начин на тяхно място. „ Не желаеме награди, не желаеме нищо. Ние просто направихме едно положително дело “, споделят момчетата.
Много им е жалост за дамата – толкоз доста часове е стояла сама. Не се знае и какъв брой време е била във водата. Дали е скочила, или е паднала.
Трите момчета, с които беседваме, са от положителни фамилии.
Родителите на Миро работят в Германия – татко му в строителството, майка му – в хотел. Той е курсант във боен университет в Шумен. „ Учили са ме цялостен живот да разграничавам кое е неверно и кое е вярно “, споделя той.
Бащата на Любен – Бисер, е умрял преди две години и половина. Майка му работи във фермата на неговия дядо и отглеждат мурсалски чай. Той е в четвърти курс на Пловдивския университет и учи осведомителни технологии, математика и учебен мениджмънт. „ Дядо ми ме е учил най-много на почтеност. Това ми е повтарял цялостен живот – да бъда почтен “, споделя младежът.
Наско учи информатика в Пловдивския университет. Баща му работи в частна компания, майка му – в детска градина. „ Мен са ме учили на човещина “, прибавя той.