Шедьовърът на Шевалас губи битката с времето
Шедьовърът на Люсиен Шевалас - Дондуковата градина, тъне в давност. Този монумент на градинското и парковото изкуство е основан с декрет на военачалник Дондуков в далечната 1878 година, т.е. преди Цар-Симеоновата. С годините градината се трансформира в атрактивен парк, затворен в пространството сред бул. „ Шести септември” и улиците „ Хр. Г. Данов” и „ Бетховен”. Благоустройва я фамозният швейцарец Люсиен Шевалас. На нейната територия се намират Природонаучният музей на Пловдив, Домът на младоженците и паметниците на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
Днес обаче общинската администрация я неглижира - от години за градината има подготвен план, само че той остана да отлежава в чекмеджетата на служителите в общината. Докога, питат група ландшафтни архитекти.
Сегашното положение на Дондуковата градина е извънредно обезпокоително, споделя ландшафтният проектант Невена Пачеджиева. “Не е редно по този начин да се занемаряват както междублокови пространства, по този начин и знакови градини, изключително в централната част на града. Защото Дондуковата градина е монумент на градинско-парковото изкуство, който не се поддържа и стопанисва както би трябвало, и това е безусловно пренебрежение към историята на града. Растителността й в действителност не е толкоз зле - малко или доста тя оцелява, само че вижте настилките, пейките... Въобще тази градина губи образа си изцяло. Има разнообразни намеси като едни много странни зацветявания - безумни тук-там, които не са част от истинския план на Дондуковата градина. А дали скоро ще има реорганизация на градината, не знаем! Въпреки че има подготвен, освен това съответен план, за нея. Но толкоз години този план стои и чака своя ред”.
“За страдание градината през днешния ден е в плачевно положение - настилките са разнородни и изпотрошени. По този метод те действително са рискови за възрастни хора, дребни деца и майки с колички. Пейките са грозни, остарели и амортизирани, същото е ситуацията и с водните уреди, нашарени с графити, с кошчетата за боклук, полуразрушения бетонен бункер до съществуващата тоалетна и многото саморасляци”, добавя картината и някогашния еколог на община Пловдив Христо Минков.
Историята
Още преди появяването на Люсиен Шевалас в Пловдив краткотрайното съветско ръководство основава първата пловдивска социална градина. Това става през годината на освобождението - 1878 година, мястото е през днешния ден зад Дома на младоженците. Кръстена на императорския съветски комисар княз Дондуков-Корсаков, Дондуковата градина заема повърхност от 19 декара.
Кой обаче е основателят й?
Люсиен Шевалас (26 август 1840 година - 22 октомври 1921 г.), прочут с прозвището „ министър на цветята “, е роден в Швейцария, град Обон, кантон Во, намиращ се над пътя, който свързва градовете Женева и Лозана. Син на чифликчия, от дребен обиква растителността и се отдава на проучването на ботаника и по-специално на градинарство и зарзаватчийство. Негов е главният принос за озеленяването на град Пловдив, като по този метод от град с ориенталска визия, без никакви публични паркове, Пловдив се преобразява и приема образа на град, озеленен по западноевропейски пример.
Една година след Освобождението, през 1889 година, генерал-губернаторът на Източна Румелия Александър Богориди - Алеко Паша се обръща към Султана, като го моли да му изпрати умел градинар, който да озелени и разкраси Пловдив. Първата стъпка е озеленяването на градината пред остарелия конак, станал замък на губернатора. Султанът изпраща Люсиен Шевалас, само че единствено да даде упътвания и да се завърне след 20 дни. Александър Богориди взема решение да направи градина за знамение и приказ, като взема решение да предложения за основен градинар Шевалас на непрекъсната работа, който след малко съмнение приема.
Под тепетата Люсиен Шевалас завежда общинската работа по озеленяване, основава Цар-Симеоновата градина, Княжеската градина (близо до р. Марица, на мястото на площад " Съединение " и Военната палата), Пепиниерата (на мястото на Сточна гара), алеята на бул. " Руски " (тогава бул. " Цар Освободител " ) и ул. " Стационна " (сега " Иван Вазов " ), озеленява тепетата: Бунарджик и Сахат тепе и други По негов план и с персоналното му присъединяване са построени и първите разсадници в София, Варна, Велико Търново и Кричим.
Набор на Освобождението
За рождена дата на първата градска градина се смята 1878 година, когато е основана Дондуковата градина (зад Дома на младоженците), написа в Пловдивски общински вестник, бр. 163. Първите залесявания на голите хълмове е писано във вестник " Марица " през 1882 година. Впоследствие за резултатите от тях написа Х. Шкорпил през 1897 година, когато прави своите проучвания върху пловдивската флора. През същата 1897 година е публикуван и формален Указ на Дружеството за разхубавяване на Пловдив и покрайнините му.
Летописи
Вестник Трибюн дьо Женев, в броя си от 3 юни 1892 година, написа:
“Чудеса разправят за павилионите, но най-вече за градините, пепиниерата, фонтаните, пещерите и други чудесии, дължими на изкуството на способния градинар, някой си Шевалас, който не се задоволява единствено със саденето на дървета (това, което всеки селяндур може да направи), само че се старае посредством тяхната диспозиция, поредност, добър избор да ги показа по-изящно и по хубаво”.
Снимки: Наташа Манева
Днес обаче общинската администрация я неглижира - от години за градината има подготвен план, само че той остана да отлежава в чекмеджетата на служителите в общината. Докога, питат група ландшафтни архитекти.
Сегашното положение на Дондуковата градина е извънредно обезпокоително, споделя ландшафтният проектант Невена Пачеджиева. “Не е редно по този начин да се занемаряват както междублокови пространства, по този начин и знакови градини, изключително в централната част на града. Защото Дондуковата градина е монумент на градинско-парковото изкуство, който не се поддържа и стопанисва както би трябвало, и това е безусловно пренебрежение към историята на града. Растителността й в действителност не е толкоз зле - малко или доста тя оцелява, само че вижте настилките, пейките... Въобще тази градина губи образа си изцяло. Има разнообразни намеси като едни много странни зацветявания - безумни тук-там, които не са част от истинския план на Дондуковата градина. А дали скоро ще има реорганизация на градината, не знаем! Въпреки че има подготвен, освен това съответен план, за нея. Но толкоз години този план стои и чака своя ред”.
“За страдание градината през днешния ден е в плачевно положение - настилките са разнородни и изпотрошени. По този метод те действително са рискови за възрастни хора, дребни деца и майки с колички. Пейките са грозни, остарели и амортизирани, същото е ситуацията и с водните уреди, нашарени с графити, с кошчетата за боклук, полуразрушения бетонен бункер до съществуващата тоалетна и многото саморасляци”, добавя картината и някогашния еколог на община Пловдив Христо Минков.
Историята
Още преди появяването на Люсиен Шевалас в Пловдив краткотрайното съветско ръководство основава първата пловдивска социална градина. Това става през годината на освобождението - 1878 година, мястото е през днешния ден зад Дома на младоженците. Кръстена на императорския съветски комисар княз Дондуков-Корсаков, Дондуковата градина заема повърхност от 19 декара.
Кой обаче е основателят й?
Люсиен Шевалас (26 август 1840 година - 22 октомври 1921 г.), прочут с прозвището „ министър на цветята “, е роден в Швейцария, град Обон, кантон Во, намиращ се над пътя, който свързва градовете Женева и Лозана. Син на чифликчия, от дребен обиква растителността и се отдава на проучването на ботаника и по-специално на градинарство и зарзаватчийство. Негов е главният принос за озеленяването на град Пловдив, като по този метод от град с ориенталска визия, без никакви публични паркове, Пловдив се преобразява и приема образа на град, озеленен по западноевропейски пример.
Една година след Освобождението, през 1889 година, генерал-губернаторът на Източна Румелия Александър Богориди - Алеко Паша се обръща към Султана, като го моли да му изпрати умел градинар, който да озелени и разкраси Пловдив. Първата стъпка е озеленяването на градината пред остарелия конак, станал замък на губернатора. Султанът изпраща Люсиен Шевалас, само че единствено да даде упътвания и да се завърне след 20 дни. Александър Богориди взема решение да направи градина за знамение и приказ, като взема решение да предложения за основен градинар Шевалас на непрекъсната работа, който след малко съмнение приема.
Под тепетата Люсиен Шевалас завежда общинската работа по озеленяване, основава Цар-Симеоновата градина, Княжеската градина (близо до р. Марица, на мястото на площад " Съединение " и Военната палата), Пепиниерата (на мястото на Сточна гара), алеята на бул. " Руски " (тогава бул. " Цар Освободител " ) и ул. " Стационна " (сега " Иван Вазов " ), озеленява тепетата: Бунарджик и Сахат тепе и други По негов план и с персоналното му присъединяване са построени и първите разсадници в София, Варна, Велико Търново и Кричим.
Набор на Освобождението
За рождена дата на първата градска градина се смята 1878 година, когато е основана Дондуковата градина (зад Дома на младоженците), написа в Пловдивски общински вестник, бр. 163. Първите залесявания на голите хълмове е писано във вестник " Марица " през 1882 година. Впоследствие за резултатите от тях написа Х. Шкорпил през 1897 година, когато прави своите проучвания върху пловдивската флора. През същата 1897 година е публикуван и формален Указ на Дружеството за разхубавяване на Пловдив и покрайнините му.
Летописи
Вестник Трибюн дьо Женев, в броя си от 3 юни 1892 година, написа:
“Чудеса разправят за павилионите, но най-вече за градините, пепиниерата, фонтаните, пещерите и други чудесии, дължими на изкуството на способния градинар, някой си Шевалас, който не се задоволява единствено със саденето на дървета (това, което всеки селяндур може да направи), само че се старае посредством тяхната диспозиция, поредност, добър избор да ги показа по-изящно и по хубаво”.
Снимки: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ