Стогодишна вестникопродавница грейна подмладена в Лом
Сградата е оповестена през 1925 година за най-красива в България
Най-старата вестникопродавница в България, която продава печатни издания към този момент над 100 години в Лом, върна младостта си и блесна в хубост и прохлада като в най-хубавите си години. Изнемощелият до наскоро под напора на времето дървен павилион бе съживен по самодейност на жителите на крайдунавския град и благодарение на най-стария и влиятелен български ежедневник – съвсем неин връстник, вестник „ Труд “.
– Отраснали сме край тази чудновата дървена будка, която с каменната ограда наподобява на дребен замък. Знаем от родители, дядовци и баби, че и те я помнят още от деца, купували са си от нея вестници, списания, картички… И ни беше тъжно да я виждаме по какъв начин последователно овехтява и грохва. Идеята за възобновяване й потегли от ломчанина Иво Георг Николов, който живее в Мюнхен, след това група запалянковци подехме акция във Facebook. Радвам се, че толкоз доста хора ни поддържаха и вестникопродавницата към този момент е реставрирана, споделя Жана Замфирова, една от основателите на акцията.
След апелите на жители за избавяне на емблематичната за Лом будка, в самодейността се включи и общинската администрация, а роденият в Лом арх. Борис Борисов създаде и подари план за реставрацията на павилиона. В началото на 2017 година към общото дело се причисли и вестник „ Труд “. Главният редактор Петьо Блъсков подписа с кмета Пенка Пенкова контракт за подаяние на нужните за ремонта 6000 лв.. „ Тази неповторима сграда е част от историята на страната и на вестникарството ни! Кой, в случай че не вестник „ Труд “ – едно от най-старите и авторитетни вестникарски издания у нас, е предназначен да поддържа стогодишната вестникопродавница “, съобщи Петьо Блъсков. Няколко месеца по-късно стартира и възобновяване на обичаната на генерации ломчани дървена красавица, оповестена от списание „ Илюстрована седмица “ още в далечната 1925 година за най-красивата будка за продажба на вестници в България.
Тази купа не е инцидентен любезен жест от столично издание към крайдунавския град, настояват познавачи на историята на публицистиката. „ Илюстрована седмица “ е извънредно влиятелно за времето си издание – част от вестникарската група на Атанас Дамянов, която издава и най-големите вестници „ Дневник “, „ Заря “ и „ Утро “. Списанието отразява със фотоси и къси бележки политически, културни и спортни събития от цялата страна, а в него работят едни от най-хубавите наши фотографи и публицисти. По това време, сред двете международни войни, Лом е към 15-хиляден, бързо разрастващ се пристанищен град, с доста адвокатски фирми на огромни български и европейски компании и десетки печатни издания. Заради огромния интерес на локалните хора към новините от страната и света локалният търговец Ц. Новаков създава красивата будка, в която продава освен вестници, само че и филателия и отпечатва реклами и сватбени предложения. Според спомените на възрастни ломчани в града е имало най-малко три такива павилиона в жанр „ сецесион “, само че другите били разрушени в годините на социализма, когато доста остарели къщи, проектирани от австрийски и швейцарски архитекти, били оповестени за буржоазна отживялост и отстранени.
„ Старата вестникопродавница беше строена извънредно професионално и крепко. Някогашните майстори са употребявали карпатски бор, импрегнирали са го доста добре с незнайни през днешния ден субстанции, които са го запазили повече от век “, описват майсторите възстановили павилиона. Младен Николов и синът му Георги Младенов са притежатели на фамилна компания за дърводелство. Работниците премахнали дъските, изгнили от снегове, дъждове и дунавски наводнения, само че запазили осемте здрави като мрамор дървени колони, на които се крепи структурата.
„ Подменихме всички обшивки, покрив и дограма. Използвали сме единствено бял бор и ела, доставени от Пирин, Рила и Родопите. Дървесината бе обработена авансово с импрегнанти срещу дървояди и атмосферни въздействия и със особено масло против UV лъченията “, споделя Младен Николов. Дървото е като живо създание, даже нарязано на дъски, то продължава да гълтам О2 и изхвърля въглероден двуокис. Докато дишат, изделията от дърво са живи и би трябвало да бъдат поддържани, стартират ли да гният – умират, изяснява и младият занаятчия Георги.
Кметът Пенка Пенкова:
Възстановяваме хубостта и духа на остарелия Лом
– Госпожо Пенкова, за какво във времето, в което и млади, и остарели са пред компютрите и информацията се търси на първо място в Интернет и Facebook, Лом реши да възвърне една над стогодишна будка за вестници, вместо, да вложи тези средства във високи технологии или модернизиране на града?
– Инициативата за реставрирането на остарялата вестникопродавница не е просто носталгичен взор към предишното, а стъпка към развиването и по-доброто бъдеще на града. Без да оценим и опазим хубавото, което са създали хората преди нас, няма по какъв начин да вървим напред, да строим новото – светът не стартира от нас, нали? Инициативата за възраждането на вестникопродавницата пристигна от жители, които посредством Facebook, желаеха общината да се заеме с това дело, а ние призовахме всички, които могат, да оказват помощ. И най-радващото е, че откликнаха мнозина – поданици на Лом, хора от други градове – огромни и авторитетни медии като вестник “Труд ”. Това демонстрира, че самодейността е добра и потребна, а резултатът – възобновената прелестна вестникопродавница срещна такова утвърждение, че ни даде кураж да продължим. Хората желаят край будката в този момент да сложим осветяване и пейки. Ще го създадем. Решихме общината да построи втора такава вестникопродавница край емблематичния стогодишен чинар в града. Майсторите, които възвърнаха будката, предложиха да вдигнат със свои материали трета… Явно положителното и щедростта са заразителни.
– Но вестникопродавница е единствено дребна част от хубостта на остарелия Лом, в града има и доста огромни, аристократични в миналото здания, които са потънали в давност, запустели, някой даже полуразрушени. Ще се заеме ли локалната администрация и с тяхното възстановяване?
– Това е отдавнашна грижа на общината. Още през 2009 година започнахме разработка на стратегия, която нарекохме “Да възстановим остарелия Лом ”. Описахме 65 остарели и красиви къщи, които се нуждаеха в друга степен от поправки. Издирихме притежатели и наследници и им предложихме да се включат във възраждането на постройките и обновяването на града. Идеята ни беше посредством дарения, средства от общината и “Красива България ”, само че и с присъединяване на притежателите, да потегнем тези здания, строени при започване на предишния век в жанр “барок ” и “сецесион ”. Нашият прославен съгражданин проф. Александър Чирков направи вноска от 40 000 лв. в учредения фонд. Но най-после, за жалост, притежателите се отхвърлиха. А без тяхното единодушие, не можем да пипнем даже една стена. Дарените средства предадохме на читалище “Постоянство ”. Може би тогава ние не бяхме задоволително настоятелни. Но тази концепция не е изоставена. Започнали сме още веднъж диалози със притежателите на тези къщи и се надявам в този момент да реализираме единодушие.
Най-старата вестникопродавница в България, която продава печатни издания към този момент над 100 години в Лом, върна младостта си и блесна в хубост и прохлада като в най-хубавите си години. Изнемощелият до наскоро под напора на времето дървен павилион бе съживен по самодейност на жителите на крайдунавския град и благодарение на най-стария и влиятелен български ежедневник – съвсем неин връстник, вестник „ Труд “.
– Отраснали сме край тази чудновата дървена будка, която с каменната ограда наподобява на дребен замък. Знаем от родители, дядовци и баби, че и те я помнят още от деца, купували са си от нея вестници, списания, картички… И ни беше тъжно да я виждаме по какъв начин последователно овехтява и грохва. Идеята за възобновяване й потегли от ломчанина Иво Георг Николов, който живее в Мюнхен, след това група запалянковци подехме акция във Facebook. Радвам се, че толкоз доста хора ни поддържаха и вестникопродавницата към този момент е реставрирана, споделя Жана Замфирова, една от основателите на акцията.
След апелите на жители за избавяне на емблематичната за Лом будка, в самодейността се включи и общинската администрация, а роденият в Лом арх. Борис Борисов създаде и подари план за реставрацията на павилиона. В началото на 2017 година към общото дело се причисли и вестник „ Труд “. Главният редактор Петьо Блъсков подписа с кмета Пенка Пенкова контракт за подаяние на нужните за ремонта 6000 лв.. „ Тази неповторима сграда е част от историята на страната и на вестникарството ни! Кой, в случай че не вестник „ Труд “ – едно от най-старите и авторитетни вестникарски издания у нас, е предназначен да поддържа стогодишната вестникопродавница “, съобщи Петьо Блъсков. Няколко месеца по-късно стартира и възобновяване на обичаната на генерации ломчани дървена красавица, оповестена от списание „ Илюстрована седмица “ още в далечната 1925 година за най-красивата будка за продажба на вестници в България.
Тази купа не е инцидентен любезен жест от столично издание към крайдунавския град, настояват познавачи на историята на публицистиката. „ Илюстрована седмица “ е извънредно влиятелно за времето си издание – част от вестникарската група на Атанас Дамянов, която издава и най-големите вестници „ Дневник “, „ Заря “ и „ Утро “. Списанието отразява със фотоси и къси бележки политически, културни и спортни събития от цялата страна, а в него работят едни от най-хубавите наши фотографи и публицисти. По това време, сред двете международни войни, Лом е към 15-хиляден, бързо разрастващ се пристанищен град, с доста адвокатски фирми на огромни български и европейски компании и десетки печатни издания. Заради огромния интерес на локалните хора към новините от страната и света локалният търговец Ц. Новаков създава красивата будка, в която продава освен вестници, само че и филателия и отпечатва реклами и сватбени предложения. Според спомените на възрастни ломчани в града е имало най-малко три такива павилиона в жанр „ сецесион “, само че другите били разрушени в годините на социализма, когато доста остарели къщи, проектирани от австрийски и швейцарски архитекти, били оповестени за буржоазна отживялост и отстранени.
„ Старата вестникопродавница беше строена извънредно професионално и крепко. Някогашните майстори са употребявали карпатски бор, импрегнирали са го доста добре с незнайни през днешния ден субстанции, които са го запазили повече от век “, описват майсторите възстановили павилиона. Младен Николов и синът му Георги Младенов са притежатели на фамилна компания за дърводелство. Работниците премахнали дъските, изгнили от снегове, дъждове и дунавски наводнения, само че запазили осемте здрави като мрамор дървени колони, на които се крепи структурата.
„ Подменихме всички обшивки, покрив и дограма. Използвали сме единствено бял бор и ела, доставени от Пирин, Рила и Родопите. Дървесината бе обработена авансово с импрегнанти срещу дървояди и атмосферни въздействия и със особено масло против UV лъченията “, споделя Младен Николов. Дървото е като живо създание, даже нарязано на дъски, то продължава да гълтам О2 и изхвърля въглероден двуокис. Докато дишат, изделията от дърво са живи и би трябвало да бъдат поддържани, стартират ли да гният – умират, изяснява и младият занаятчия Георги.
Кметът Пенка Пенкова:
Възстановяваме хубостта и духа на остарелия Лом
– Госпожо Пенкова, за какво във времето, в което и млади, и остарели са пред компютрите и информацията се търси на първо място в Интернет и Facebook, Лом реши да възвърне една над стогодишна будка за вестници, вместо, да вложи тези средства във високи технологии или модернизиране на града? – Инициативата за реставрирането на остарялата вестникопродавница не е просто носталгичен взор към предишното, а стъпка към развиването и по-доброто бъдеще на града. Без да оценим и опазим хубавото, което са създали хората преди нас, няма по какъв начин да вървим напред, да строим новото – светът не стартира от нас, нали? Инициативата за възраждането на вестникопродавницата пристигна от жители, които посредством Facebook, желаеха общината да се заеме с това дело, а ние призовахме всички, които могат, да оказват помощ. И най-радващото е, че откликнаха мнозина – поданици на Лом, хора от други градове – огромни и авторитетни медии като вестник “Труд ”. Това демонстрира, че самодейността е добра и потребна, а резултатът – възобновената прелестна вестникопродавница срещна такова утвърждение, че ни даде кураж да продължим. Хората желаят край будката в този момент да сложим осветяване и пейки. Ще го създадем. Решихме общината да построи втора такава вестникопродавница край емблематичния стогодишен чинар в града. Майсторите, които възвърнаха будката, предложиха да вдигнат със свои материали трета… Явно положителното и щедростта са заразителни.
– Но вестникопродавница е единствено дребна част от хубостта на остарелия Лом, в града има и доста огромни, аристократични в миналото здания, които са потънали в давност, запустели, някой даже полуразрушени. Ще се заеме ли локалната администрация и с тяхното възстановяване?
– Това е отдавнашна грижа на общината. Още през 2009 година започнахме разработка на стратегия, която нарекохме “Да възстановим остарелия Лом ”. Описахме 65 остарели и красиви къщи, които се нуждаеха в друга степен от поправки. Издирихме притежатели и наследници и им предложихме да се включат във възраждането на постройките и обновяването на града. Идеята ни беше посредством дарения, средства от общината и “Красива България ”, само че и с присъединяване на притежателите, да потегнем тези здания, строени при започване на предишния век в жанр “барок ” и “сецесион ”. Нашият прославен съгражданин проф. Александър Чирков направи вноска от 40 000 лв. в учредения фонд. Но най-после, за жалост, притежателите се отхвърлиха. А без тяхното единодушие, не можем да пипнем даже една стена. Дарените средства предадохме на читалище “Постоянство ”. Може би тогава ние не бяхме задоволително настоятелни. Но тази концепция не е изоставена. Започнали сме още веднъж диалози със притежателите на тези къщи и се надявам в този момент да реализираме единодушие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ