Северна Македония и Албания вече могат да започнат преговори за

Северна Македония и Албания към този момент могат да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз. Но идната обсада занапред може да се планува, разяснява ФАЦ предвид на изискванията, сложени от София.

Двамата външни министри Генчовска и Османи след подписването на двустранния протокол в София

Многобройни европейски медии през днешния ден осведомят за напредъка в решаването на противоречивите въпроси сред София и Скопие като изискване за старт на европреговорите на Северна Македония. Ето част от оценките със съкращения:

„ В напъните си да влезе в Европейски Съюз дребна Северна Македония даже промени името си. После обаче България удари спирачката – двете прилежащи страни отдавна се карат за тълкуването на общата история “, написа ДПА. Агенцията отбелязва, че последните стъпки на двете държавни управления подхранват вярата за неотдавнашен старт на договарянията за участие в Европейски Съюз на Северна Македония и Албания. За, който ще бъде оповестен на следващия ден, ДПА осведоми: „ Според изявления в медиите ще бъдат променяни учебници и надписи на монументи. Трябва да бъде уредено и споменаването на българите в конституцията на Северна Македония. (…) Националистите и в двете страни стачкуват против компромиса. “

Агенция " Асошиейтед прес " на собствен ред напомня обстоятелствата, за които става дума: „ Спори се за числеността на българската общественост в Северна Македония. Според формалните данни от преброяването през 2021 тя възлиза на 3504 души – или към 0,2% от популацията. Но България слага под подозрение това число и отбелязва, че към 90 000 индивида от общо двумилионното население на Северна Македония през последните две десетилетия са въз основа на фамилната си история. Още 53 000 молби сега се обработват. “

Компромисът на Скопие
Редакцията предлага
И " Франс прес " излиза с обширна информация по тематиката, отбелязвайки, че Северна Македония е направила компромис в дългогодишния си спор с България, с цел да разчисти пътя за старта на договарянията за приемането на страната в Европейски Съюз: " Още през 2005 година страната получи статут на кандидатка за участие. Но стартът на договарянията за еврочленство първо беше блокиран от Гърция, а след това от България. Като член на Европейски Съюз България настояваше апропо на това Северна Македония да признае българските корени на своя език, население и история. Освен това София непрестанно отправяше рецензията, че в Северна Македония дискриминирали българското малцинство. “

Агенция ДПА оповестява и за първите интернационалните реакции след: „ Германският канцлер Олаф Шолц от ГСДП писа в Туитър: „ Поздравявам вота на македонския парламент, който разчиства пътя за първата присъединителна конференция на Европейски Съюз със Северна Македония. “ Към това немската министърка на външните работи Аналена Бербок от Зелените прибавя: „ Точно това е отговорът, от който се нуждаем след нападението против нашия европейски кротичък ред. Намерението на президента Путин беше друго: той желае да разедини Европа, само че Европа освен продължава да се сплотява – тя даже се разраства. “

ФАЦ: " Част от новите условия са неизпълними "

За тези реакции на немските политици написа във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ и балканският наблюдаващ на вестника Михаел Мартенс в публикация под заглавие " От едно затруднение към идващото ": " Северна Македония и Албания могат да стартират договарянията за еврочленство. Но идната обсада към този момент може да се планува. “ Специално в тази ситуация със Северна Македония скоро може да се появи нов препъни-камък, твърди създателят и прецизира: „ Не е несъмнено до каква степен ще стигне Северна Македония по този път, тъй като България слага нови предварителни условия, някои от които са неизпълними. Става дума на първо място за историята и идентичността на славянските македонци. “

Специално за българските позиции по въпроса Мартенс отбелязва: „ Българският президент Румен Радев, най-популярният политик в страната, надали ще одобри възгледа, че историческите тематики не трябва да играят никаква роля в процеса на присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз. Радев, който съставлява страната си на срещите на високо ниво на Евросъюза, неведнъж ясно е давал да се разбере, че под ръководството на което и да било държавно управление България ще продължи да упорства на своите условия. “

" Конституционна смяна под изискване "

По-нататък Михаел Мартенс хвърля взор към разгорещените диспути по въпроса в самата Северна Македония: „ Опозиционната Вътрешна македонска революционна организация не желае да дава поддръжка – и има основателни аргументи за това. Защото кой подсигурява, че след една конституционна смяна България няма да продължи да предявява нови условия? Този въпрос в Скопие си задават освен националистите. За да се преодолее това съмнение в ход влезе концепцията за „ конституционна смяна под изискване “. Според тази концепция Народното събрание в Скопие може да включи българското малцинство в конституцията, само че с ангажимента, че смяната влиза в действие едвам в деня, когато Северна Македония бъде призната в Европейски Съюз или най-малко стане част от общия европейски пазар.

Другояче наподобяват въпросите, свързани с историята и идентичността. Българската позиция гласи, че може да се формулира общ и обвързващ разказ, към който да се придържат обществено-правните медии и държавните служби в Северна Македония. Но тази позиция не може да бъде наложена, пък и влиза в несъгласие с университетските обстоятелства. “